|
Заглавие: Войната на телешопите Публикувано на: 13 Дек 2007 10:58
Хорзт Фъкз стоеше и обмисляше ситуацията.
-Лейтенант – внезапно се появи младо момче в престилка. – Ще бъдем атакувани до 5 минути.
-Много добре – отвърна Фъкз. – Момчета, заемете позиции, рекламната армия ще ни атакува съвсем скоро.
-Твърде малко сме, скаутите казаха, че армията им хадхвърля 1000 човека.
-По дяволите Джо, АЗ ПИЯ КАФЕ ПО 3 ПЪТИ НА ДЕН. Няма да се предам пред тези нищожества. Сега заемете позиции в храстите. Ще атакуваме изненадващо.
Всички се скриха в шубраците и зачакаха войните от рекламната армия. Минаха 10 напрегнати минути.
-Сър, страх ме е. – прошепна един от стоящите до лейтенанта.
-Не се бой, момче, когато всичко това свърши всички ще бъдете повишени до водещи на рекламните блогове за ножове.
-Идват! – извика от единия храст, гърлен глас.
От близкия хълм се задаваха войни без оръжия, но имаха нещо странно на гърба.
-Чакайте още малко... не атакувайте все още – заповяда командващия.
Всички затаиха дъх.
Хората от рекланата армия стояха точно до шубраците, където се криеха войните на Лейтенант Фъкз.
-ЗА ТЕЛЕШОПИТЕЕЕЕЕ! – извика Хорзт Фъкз и ивади два комплекта хенкълбъх ножове от задния си джоб.
Всички тръгнаха след него и съответно взеха свойте оръжия. Някой имаха специялните ножове за плодове, а други държаха остриета за рязане на хляб. Рекламната армия не можа да реагира на момента и започна да се разпада. Войниците падаха прободени с тежки рани.
-ОРГАНИЗИРАЙТЕ СЕ НЕЩАСТНИЦИ! – провикна се изгърбена фигура. – Активирайте Козмодисковете.
След това всички се издигнаха във въздуха, като се задържаха там с въздушна струя излизаща от пластмасова лента на гърбовете им.
-Смажете шопите, изватете специялните пайошеци.
Рекламните войни свалиха от гърба си малки кутийки с тиранти и започнаха да стрелят по хората долу.
-Не можеш да устоиш на тази оферта! – извика Фъкз и хвърли нож по един от летящите – всички в окопите! – добави той, хвърляйки се в дупката.
-Сър, половината ни хора са мъртви докладва момчето с престилката.
-Дръж се Джими, трябва да удържим.
Порой от куршими се лееше върху телешопите, един по един те бавно падаха.
-Джон, къде си? – извика лейтенанта.
Джон държеше радиостанцията, а нуждата от подкрепления не можеше да бъде отложена.
-Сър, Джон не е в окопа, още стои в храста.
Фъкз извади уоки токи и извика:
-Джон чуваш ли ме?
-Да сър, не мога да се добера до окопа, скоро ще съм мъртъв, ако някой не ми помогне.
-Дръж се Джон, идвам.
Хорзт Фъкз извади от раницата си малко кафонче с надпис „кълца, реже, пасира, мели”. Отвори кутията и извади бяло устройство. Отвори капака и сложи батерии. После го хвърли нагоре във въздуха.
-Това ще отнеме вниманието им за малко!
Машинката представляваше нещо като пасатор. Четири остриета се въртяха с луда скорост, самонасочващи се към войниците от рекламната армия.
Фъкз излезе от окопа и извика
-Прикривайте ме с водните пушки!
Патрони се лееха на посоки около лейтенанта, а той тичаше с невероятна скорост. Стигна до храста и даде знак на Джон да тръгват.
Летящият пасатор беше свалил трима и още всяваше безредици в летящата армия. Най-накрая го свалиха с няколко куршума, но Джон и Фъкз бяха в окопа.
-Дай радиостанцията!
Джон подаде пластмасово радио, оцветено в зелено
-Тук Хорзт Фъкз, чувате ли ме?
-Слушам Фъкз.
-Искам Няколко Хеличопъра, повтарям Искам Няколко Хеличопъра, под обстрел сме, пратете подкрепления.
-СЪР, ВНИМАВАЙТЕ!
Лейтенантът погледна, че до него се намираше граната с цена 5 лева. Мъжът хвърли радиостанцията и се метна.
-Остава ни само да чакаме... промълви той, докато стреляше с водния пистолет, а край него падаха подчинените му.
|
