В пристъп на скука споделям с вас малко поезия, която оставя противоречиви впечатления. Неизвестният автор ги посвещава на дамите; аз уточнявам: те са поздрав от мен за всички онези поетчета и поетесчици, които ще припознаят в следващите редове своето изнасилено "творчество". Това е специален поздрав и за онези, които след всичките безброй изляти клишета на псевдосимволизма, ще намерят в изписаните тук стихове глътка свеж въздух и малко забавление. Приятно четене.
АКО СИ ПО-МАЛКО ОБИЧАНА
Само прошепни коя си
после виж
как залезът обвива твоя стан
с последните лъчи на кадифето
и бездни
кехлибарени луни
те милват със сияещи бръшляни
на шията ти ляга колие
от мълнии
стаени
дъждове
а езерният полъх е накичил
снагата ти с мъгливи пеперуди
тревите ще те молят за роса
В косите ти принцесо
сънувах орхидея
Короната на бисерна зора
***************
ДА ПРАВИШ ЛЮБОВ
Морга съм
студено е във всичките ми кратери
Но ти ме загърни
в пелерината на топлите треви
където голите тела се търсеха
със мравки сомнамбули и ками
После ще се любим
***************
ДИВАЦИ
Ако ние двамата просто си вярвахме,
нямаше да ни е нужен
този призрачен и празен свят.
Колибата с покрив пробит
в която мечтая за теб
е кораб изпълнен с небе
потънал потънал
Удави се с мен
Да си направим свят
ти ще бъдеш слънчев вятър
аз ще нося малко дъжд
***************
ИЗНАСИЛВАЧ
Когато похитих
твоите ягодови полети
празнотата в мене
беше с нежния ти силует
Някога те чувах
и трепвах
после го обичах
намразих гласа ти
накрая съм мъртъв
като черния ангел в комина
Покълвам
***************
КЛАДА
Вещице
във изгрева горяла
влюбваш ли се
в морската змия от пяна
която е вълна
по острието на нощта
кометата на прилива е тя
Астрономите в тревите
запомниха нозете ти
Тъй идваше оголена зората
и птици коленичили мълчаха
***************
КОГАТО ГОВОРЯ
И МЪРТЪВЦИТЕ МИ СЕ ПОКЛАНЯТ
ЛЕГНАЛИ
Виж аз няма повече
да те обичам
Моите ръце очи и устни
Колене
се свършиха
В твоите
Нищо вече нямам
Дори температура
Когато говоря
и мъртъвците ми се покланят
Легнали
По корем
от който яростен излизам
И заповядвам да прережат
всичките ни вени
после да ги разкарат
***************
КОГАТО СЕ РАЗХОЖДАХ
УВИСНАЛ ПОД ГЛАВАТА СИ
КЪРВЯЩА ГРЪМОТЕВИЧНА И СЛЯПА
Унасям се в студени ветрове
Сърцето ми озъбва коравите си въглени
В слънцето понякога
ще слизам да те видя
как заспиваш
пурпурна прекрасна
и далечна
Розата изпусна своя цвят
и трескаво озърна се
по тебе
ами ако се върнеш
***************
КРАЯТ Е ЛЮБОВ
Аз имах да ти кажа
Сърцето ми отсечено от вятър
и черновиолетовите перли
като бездна
разпиляна по звездите
забравям те завинаги обичам
на белите си късове крещеше
един обезумял се е пребил
и ехото изригва снегове
***************
МАДАМ
Моят храм
е в кехлибареното зарче
на утрата
които съм прекарал сам
С върби
обвити в кал
свещеникът се зъби
през врата си
Дъхът ми като сал
от слънчеви фонтани
се изправя сред копривите
Мадам
Обирайте си сливите!
***************
НОСФЕРАТУ
Луната
трескаво сияеща карета
с гърмящи сводове
и кипнали воали
ухае на отсечени гърла
дъхът кристално вкочанен
подобно на преплетена снага
потъва в мраморния диск на ветровете
Гърдите ми са гарвани
изскубнати и сини
обятия разкъсани по ледните дъна
а сребърният въглен се люлее
във мантия от яростна мъгла
***************
ОПУС ДЕЛИРИУМ
Как се люлеят светлините
в присвитите очи
сблъсъкът изваден
се изплезва на всички страни
по милиметър и навътре
се взривява
мое мъничко сърце
а рибарят клекнал в пръстта
я разравя с пръчка
през шията
цветя разсичат глезени
позагледа се гнездо
от праскови и тарантули
твоите тополи осквернени
се надпяват
с камъка до релсата
когато ти премина
отрових се великолепно
***************
ПРЕСНИ ЧЕРВЕНИКАВИ МОЧУРИЩА
(вместо да попият в слепоочията)
Моето момиче
е добро като револвер
гръмнал в упор зад коляното
тя закусва счупени прозорци
обикновено ме мрази
и пали пожари с бедрата си
нейните коси са естествено отровни
под водорасловите клепки на хубавицата бълнуват
скорпиони изтърбушени от гняв тия сгърчени устни
сякаш скачат вещици с две
шуртящи сини рози в глезена
ще ти извадя очите
още сега
и ако ги зашия в кутийка
направена от гръкляна ти
няма да ги видиш повече
нежно ми казва понякога
моето момиче
пак отиде да се люби на гробищата
***************
ПЪЛНО ПОРАЖЕНИЕ
Последният гренадир
да излезе и да си затвори
устата
в която гърмя
счупено оръдие
пещите от лимони
не ме познават
също и розовите градини
ръмжаха с драконови глави
така ти ме питаш
колко си красива
като болест в стъблото на слонче
шоколад и хляб солен
за моята любов
под пирамиди речни
или сладолед
***************
РАЗХОДКА В ПОЛУНОЩ
ходя и непрекъснато и нежно
с душа в челото
като мехурче
някой клавира буквите и ги разпиля
в затворените ми очи призовавам
котешки плаценти как да си
събера за онази дума за утринта
изцъклена само с една звезда
другите угаснали като никакви
без да си прещипя пръстите или
е по-добре да ги зашия в челото си
вместо
любов
***************
РИЖАТА
Когато се влюбих отново
хубава
светло какао
и галещи дънки
правеше кафе
не пия
но бих изпил отрова
ако
правеше отрова
косата й
по рамото разсипала луни
като рани от искри
и беше
в бяла риза
мъртъв или бял
искам да съм ризата й
някак
***************
СЛУХОВЕ
Трябва да си чувала за оня вятър
който миеше със пролетни обятия
беглеца в рухващата къща
той прилича на ужасна хризантема
главата му зарязана
като къшей в парлива трева
Коридорът се качва да те чуе
Аз съм обяснение в любов
***************
СЪОБЩЕНИЕ ЗА ГЛУПАЧКАТА
Тая нощ
същата нощница
под еднокрилите брези
беше много бяла
Между свещта
кълвача и къртицата
ти оставям обич
За да ми е светло
Щом се върна
Спиридон
***************
ТЯ ИДВА
Тя идва казва моята любима
тя питаше за теб
и облака с лице на дракон
и кървавите дири на луната
и конника със черно наметало
тя толкова те търсеше
убих я
твоята любима
***************
ЗАД КРАВАРНИКА
Аз можех да те спра
когато се отскубна
сред високите треви
Размахали зелените си въглени
те блъскаха в лицето ми
къде си хукнал
Аз можех да те викам
Но ето дебна
със разпорени гърди
И на дланта ми
се съсирва злобен къс
та с него да те удрям
Само да разсъмне
над това проклето блато
