Тъй като съм нова и не до там нова във форума,някой могат да ме критикуват заради дързостта да пусна толкова рано моя тема,но все пак се осмелявам.И тъй като това е творчески форум бих желала да публикувам това...
Лудостта пречупвам в огледална пирамида на моите, превърнати в тъмна дъга,синкаво-лилави чувства.Пребити.Пречупени.Пресилени.
Превръщам секундите в минути,минутите в часове,правя милион ротации,обръщайки се назад,напред във…времето…във…всичко. Премествам ръката до сърцето си.Туп-туп,туп-туп?Но не усещам нищо.Искам да се събудя,а дори не съм убедена,че спя…Оглеждам се в онази огледална пирамида и търся ОТРАЖЕНИЕТО на моето аз…Но там го няма.Сега?!-ме пита някой си в ума ми.Сега -нищо.Блъскам главата си в идеално гладката стена.Потича кръв.Не ме боли.И пак не чувствам.
Но съм от другата страна,където съществата са принудени да не познават световете.Да броят животите на хиляди вселени и да ги превръщат в минути,минутите в часове,да правят милион ротации,обръщайки се назад,напред във времето,във всичко…
Прехвърлям страниците на учебник,наречен „Да обичаш”.Втренчено се рея из хилядите редове,но не разбирам нищо.Нищо!Спирам.Оглеждам се.Убождам мислите на изостреното си зрение и…тя е там.
Усетих я едва когато бе разрушила огледалото на пирамидата и ме бе отвлякла от идеално гладкия под,по който се стичаше кръв.А аз все още не чувствах.
„Спокойно ,мила”-нежно ми прошепна Тя.Не знаех коя е…Нито къде съм…Нито коя съм…
***
Да търся отговори?Мога…
...Искам неистово да се събудя.Все още не знам дали изобщо спя...
Първа тема...
-
Platonika
- Мнения: 60
- Регистриран на: 01 Дек 2007 14:24
- Местоположение: Там,където хората не вярват в детското.
Първа тема...
This could be...Heaven...
-
Гиро мекицата
- Мнения: 910
- Регистриран на: 20 Май 2006 16:45
-
Platonika
- Мнения: 60
- Регистриран на: 01 Дек 2007 14:24
- Местоположение: Там,където хората не вярват в детското.
Очаквах този въпрос всъщност.За определения-не е възможно да определя.Живея за усмивката с която ставам всяка сутрин, тя е единственото нещо,което ми дава сили ,може би да се усмихна отново.И се усмихвам без трева,без амфети,без алкохол.Но може би животът ми е хубав.И да,хубав е.Живея за приятелите си,които ми подават ръка,когато някой изтърве целия свят върху мен.И с тях ми е хубаво,дори и без да "друсам" .Уау...И с риск да стана банална живея за красотата във всичките нейни форми и съм щастлива,че мога да я видя без това,за което може би ти живееш.
Светът ми не е простичък.И твоят също...
Светът ми не е простичък.И твоят също...
This could be...Heaven...
-
VALEN7INVS
- Цар
- Мнения: 8459
- Регистриран на: 18 Ное 2001 08:24
- Местоположение: Амстердам, Нидерландия
- Обратна връзка:
-
IceQueen
- Мнения: 1353
- Регистриран на: 18 Ное 2004 22:57
- В момента играе: Knight online
- Местоположение: Някъде там в неизследваните райони!!!
Мене пък "изповедта" ми хареса, въпреки, че е неясна и нетрайна.
Както някои беше казал тук много отдавна: Защо си мислите, че разказите трябва да имат ясен смисъл и тематика, те първо се пишат от автора за самия него и ако той/ тя реши да ги сподели с нас, тогава и за нас. Все пак това е един миг може би, който м у е станало тясно и е поискал да излезе.
Но не разбирам как то отова го превърнахте на "Какво друсаш? Искам и аз?". С тази част от тематиката на темата не съм съгласна,а и не виждам какво общо има с творението.
^^ Все пак ми се щеше да е маалко по-дълго, защото е хубаво, въпреки че е неясно, но май в това се крие чара му.
Както някои беше казал тук много отдавна: Защо си мислите, че разказите трябва да имат ясен смисъл и тематика, те първо се пишат от автора за самия него и ако той/ тя реши да ги сподели с нас, тогава и за нас. Все пак това е един миг може би, който м у е станало тясно и е поискал да излезе.
Но не разбирам как то отова го превърнахте на "Какво друсаш? Искам и аз?". С тази част от тематиката на темата не съм съгласна,а и не виждам какво общо има с творението.
^^ Все пак ми се щеше да е маалко по-дълго, защото е хубаво, въпреки че е неясно, но май в това се крие чара му.
Крещя, следователно съществувам!