Шепот в мрака! (Horror)

[doggyhustler]

Шепот в мрака

ПРОЛОГ
Беше зимата на 2003-та. С компанията се събрахме във вилата на Йоки намираща се в
подножието на Еленската гора. Наоколо нямаше други къщи, освен една - тази на семейство
Николови. Но тя бе необитаема след тяхната смърт. Всъщност г-н Николов една вечер просто
полудял и убил жена си и 6 годишната си дъщеря. Оттогава никой не е стъпвал в тази къща.
Ние за пореден път се събирахме да си направим купон с бира, лека трева и хубава музика.
Бяхме само аз, Ани, Камен, Йоки и Симона.. Сега те всички са мъртви зарди събитията който се
случиха онази нощ.. може би аз бях оставен жив за да разкажа историята...


Част 1 - "Зло", "Мрак", "Смърт"
Навън студът шепнеше с вледеняващ глас. Клоните на дърветата чукаха по прозорците
провокирани от вятъра. Камен и Ани отидоха да вземат дърва за камината, а може би и за да
останат малко насаме. Бяха гаджета от цяла вечност. Те доказваха, че любовта съществува,
нещо в което аз самия не исках да повярвам.
- Забравих да взема пакетчето с трева. - каза Йоки - В колата е. Ей сега се връщам.
Симона ровеше нещо в раницата си. Погледнах я. Беше облякла отново любимата си черна
рокля, беше си лакирала ноктите в черно, беше си сложила черно червило и много черен молив
под очите. Мислех си как ли бихме изглеждали като двойка - рапър и готик-метълка. Засмях се
на тези си мисли.
- Кво се хилиш? - попита тя, изваждайки диск на Nightwish от раницата.
- Не замръзваш ли с тази рокличка? - изтърсих аз, без да знам какво друго да кажа.
- Ми, ако онея двамата спрът да се натискат и донесат дърва да запалим камината, няма да
замръзвам.
Тя сложи диска в стереото и увеличи на макс. Явно пак беше в кофти настроение. Запъти се към
най близкия фотьоил и се тръшна върху него.
- Не ме зяпай така - намусено ми каза тя.
- Как?
- Еми знаеш как.. Ся кво се правиш - тя погледна идващите Ани и Камен, който носеха дърва. -
Ее вие най-после се сетихте.
- Хехе, ми не можахме да ги намерим - каза й Ани намигайки на своя любим. - А къде е брат ми?
- Отиде да вземе чадела от колата. - отговорих й, без да свалям поглед от Симона.
- Ооо, я не ме гледай така - разкрещя се тя - ще стана и ща пребия, ей.
- Я стига Симона - заговори Камен - Не виждаш ли, момчето те харесва.
Аз бях започнал да се изчервявам и добре, че Йоки се появи с тревата и всички изведнъж се
замислихме само за предстоящия купон. Стрелките на огромния стар часовник вече показваха 7
и 20, а навън отдавна се бе смрачило. Имахме много работа, преди да започнем партито. Ани и
Симона се заеха да приготвят вечерята, а ние, момчетата, се заехме с разпалването на
камината и донасянето на касите с бира.
Изведнъж се чу крясък от кухнята. Веднага изтичахме да видим какво става.
- Навън имаше момиченце - заразправя Ани, едвам дишаше от уплаха. - Видях я, приличаше на
призрак. Беше с бяла рокля. Държеше парцалена кукла и от очите и се стичаха кървави сълзи.
- Мило, ти си луда - разсмя се Камен.
- Майната ти, знам какво видях.
- Призраци не съществуват - отбелязах аз, но в същия момент и аз я видях през прозореца. От
фигурата и блестеше прозрачна светлина. Тя протегна ръка към мен. Протегна ръка сякаш за
помощ. Аз изпуснах бутилката с бира:
- Видяхте ли я?
- Какво да видим. Я не започвай и ти - сопна се Камен. - Току що каза, че призраци не
съществуват.
- Но и аз я видях, седеше точно там - посочих мястото, но сега там нямаше никой...

След като преядохме, се преместихме в хола. Там звучеше гласът на Ани-Лии от Evanescense,
явно Симона бе сменила диска. Тя бе седнала на килима до камината и редеше своите карти
Таро. Ани и Камен се бяха сгушили на дивана и си говореха нещо, а аз и Йоки си подавахме една
цигара и обсъждахме новия смешен албум на 50 стотинки.
- О, боже. - чу се гласът на Симона. - Нещо ужасно ще се случи тази нощ.
Погледнах я въпросително. Тревата ме бе хванала, но успях да различа трите карти, който
стояха пред нея "Зло", "Мрак" и "Смърт". Тя отпи огромна глътка от бирата и ми каза:
- Хей, я подай тая цигара насам.
След малко всички се смеехме, купонът едва сега започваше, а двете каси бира бяха свършили,
тревата също. Проблем който трябваше да решим незабавно.
- Бензиностанцията е на 15 мин. път оттук - изправи се Йоки. - Следователно до половин час съм
се върнал с още две каси бира.
Погледнах часовника, показваше 10 без 15. Навън вятарът се беше усилил, а на всичкото отгоре
заваля и сняг. Огромни снежинки обсипаха гората. Ани гледаше през прозореца как брат и пали
колата и каза:
- Не е ли опасно да кара в този сняг, а на всичкото отгоре е пил?
- Мило, не се притеснявай, брат ти е печен, след малко ще се върне и купона ще продължи.
- Според картите - започна Симона - някой тази нощ ще умр..
Спря я разтревожения поглед на Ани. Снегът трупаше с всяка минута. Дърветата продължаваха
да блъскат по прозорците.. Чу се чупене и разпръскване на стъклени парчета по пода. Отидох в
кухнята, от където се беше чул шумът.
- Някакъв клон е счупил прозореца. Ще трябва да го покрием с нещо.
Докато отидем пак до кухнята, вече имаше купчина сняг по пода. Студът нахлуваше, като
призрачно привидение. Силният вятър събори една празна бутилка от бира, оставена на
кухненската маса. Отвън се чу и странно виене.
- Да не би да има и вълци? - попита Камен.
- Ами тва е гора, глупчо - Ани го прегърна. - Знам кой ще бъде големия лош вълк тази нощ.
- Ехоо, влюбените - ядоса се Симона - слезте малко на земята и помислете с какво да покрием
прозореца, че както е тръгнало, след малко ще може да си направим снежен човек от всичкия
този сняг, който влиза.
Ани донесе някакъв картон и тиксо и успяхме да закърпим прозореца, но всичките стаи бяха
изстинали, а и камината беше изгаснала, защото дървата бяха изгоряли.
- Къде има подпалки? - попитах Камен
- Долу в мазето.
- Ще дойда с теб - Симона ме последва по стълбите.
Държах свещ, защото долу нямаше осветление. Отворих вратата и влязохме в помещение
пълно с пайжини и прах. Пред нас имаше две огромни бурета с вино. Дървените съчки бяха
подредени в рафтовете отстрани. Симона се запъти към буретата:
- Дали вътре има вино?
- Ми не знам. - погледнах я и отново осъзнах колко я харесвам. - Да проверим.
Тя се опита да вдигне капака на едно от буретата, но той не помръдваше:
- Вместо да ме зяпаш с този поглед, ела ми помогни.
Отидох при нея и със сетни усилия успяхме да отворим капака. Бурето бе пълно. Течноста вътре бе тъмно червена и гъста.
- Супер, - усмихна се тя. - Иди да вземеш чаши, или от празните бирени бутилки. Но по-бързо,
побиват ме тръпки от това място, не ми се стои дълго тук, сама.
Качих се тичешком по стълбите и влязох задъхан в хола, където Ани и Камен се мляскаха. Те
ме погледнаха:
- Какво има?
- Защо не си ни казвала, че долу има вино? Сигурно е доста отлежало.
- Кво вино бе? -зачуди се Ани.
- Ами, двете огромни бурета в мазето. - усмихнах се аз.
- Преди малко като слизахме за дърва, нямаше никви бурета - отбеляза Камен. - Кви ги
дрънкаш бе чове...
Чу се писъка на Симона. Тримата се затичахме надолу към мазето. Беше адски тъмно, явно бе
изпуснала свеща.
- Симона, Симона. Къде си? - закрещях аз, опитвайки се да я различа в тъмното.
Камен извади GSM-a си, на който имаше фенерче и светна. Видяхме Симона да седи на земята
безмълвна, клатеше се и плачеше.
- Какво има? - попитах я - Симона, кажи нещо. - разклатих тялото й и тя ме погледна:
- Това не е вино - разплака се отново. - Това е кръв..

Качихме се горе. Симона се беше успокоила, но все още се стичаха сълзи по бузата й.
Часовника показваше 11 и 20.
- Йоки трябваше до сега да се е върнал. - Ани ме погледна с ужасно разтревожен поглед. - Къде
е брат ми.
И тя се раплака. Някой затропа на вратата. И чвтиримата се спогледахме.
- Това е брат ми - усмихна се Ани и се затича да отвори.
- Ани, неееее, не отваряй - извика Камен, но вече беше прекалено късно...

[Alien]

Дюд за неандарталец като мене това адски много ми хареса.СУПЕР Е ЧАКАМ ПРОДЪЛЖЕНИЕТОООО

[Loose_Cannon]

Евала братле, мн яко, аре ме вкараи в разказа в скайп си говорихме

[The Arrow]

тва с момиченцето от Ш.У.Б.Е. ли е взето? иначе не разбрах, тва с форумни юзъри ли ше е ?

[doggyhustler]

тва с момиченцето от Ш.У.Б.Е. ли е взето? иначе не разбрах, тва с форумни юзъри ли ше е ?

Ми тва с момиченцето си е клише от филмите на ужасите.. Иначе по-принцип не беше замислено да е с юзари от форума, но който иска - ще го включа.. ама да знаете че накрая сичките ще умрете

[Alien]

Кой ще да умира да живее все тая.Само дай 2-ра част че ще умра

[The Arrow]

тва с момиченцето от Ш.У.Б.Е. ли е взето? иначе не разбрах, тва с форумни юзъри ли ше е ?

Ми тва с момиченцето си е клише от филмите на ужасите.. Иначе по-принцип не беше замислено да е с юзари от форума, но който иска - ще го включа.. ама да знаете че накрая сичките ще умрете

Включвай ме !
Final Destination 4 : Forum

[R@Z0R]

тва с момиченцето от Ш.У.Б.Е. ли е взето? иначе не разбрах, тва с форумни юзъри ли ше е ?

Ми тва с момиченцето си е клише от филмите на ужасите.. Иначе по-принцип не беше замислено да е с юзари от форума, но който иска - ще го включа.. ама да знаете че накрая сичките ще умрете

Включвай ме !
Final Destination 4 : Forum

Включи ма и мене
Аз ше сом малкото момченце което обгрижва момиченцето о гъзо

[Alien]

Доги какво става с 2-рата част

[SkyDrifter]

тва с момиченцето от Ш.У.Б.Е. ли е взето? иначе не разбрах, тва с форумни юзъри ли ше е ?

Ми тва с момиченцето си е клише от филмите на ужасите.. Иначе по-принцип не беше замислено да е с юзари от форума, но който иска - ще го включа.. ама да знаете че накрая сичките ще умрете

мисля, че на разказа (такъв ли е изобщо ?) не му трябват нови герои.

[Tiny]

Абе някво... много набързо става всичко, прилича ми на Tales of the crypt Иначе е хубаво

[SkyDrifter]

Ще има ли 2-ра част ?

[doggyhustler]

Съжалявам, но компа ми гръмна - сега нямам къде да напиша втора част, нямам и кинти да си го оправя, за това втора част скоро май няма да има - но ако някой е хванал замисъла и може да го довърши - нека го направи... ако никой не се заеме - след като си оправя компа ще има и втора и мисля 3-та, 4-та и 5-та част - но ще видим.. още веднъж - съжалявам!

[LordZombie]

Аааа тва е ултра яко,човече тва е за сюжет на Хорър Филм!

[Vermic]

Мега ме кефи колко е наивно и клиширано, искам още!!!

[redy]

Eвала брат. Кефи. Ако успееш да напишеш 2ра част добре ше е и ако сакаш ме тури и мене у нея. Ако ли не моа и аз да се проам да я напиша ма мисля, че ше разваля кефа от историийката..

[doggyhustler]

Eвала брат. Кефи. Ако успееш да напишеш 2ра част добре ше е и ако сакаш ме тури и мене у нея. Ако ли не моа и аз да се проам да я напиша ма мисля, че ше разваля кефа от историийката..

Ами човек.. нямам нет.. нямам вдъхновението за да продължа този разказ.. сега съм започнал един роман ама и него не знам докъде ще го докарам, та ако можеш, ако имаш идея в главата.. напиши нещо.. мн ще се радвам.. ако не.. щее се опитам до месец да измисля нещо и да го довърша

[Existence]

Ами човек.. нямам нет.. нямам вдъхновението за да продължа този разказ.. сега съм започнал един роман ама и него не знам докъде ще го докарам, та ако можеш, ако имаш идея в главата.. напиши нещо.. мн ще се радвам.. ако не.. щее се опитам до месец да измисля нещо и да го довърша

Кофти, нали?

Аз имам един съвет, не като заяждане, а напълно приятелски - ако ще пишеш нещо по-дълго (тоест различно от кратък разказ) е хубаво първо да го завършиш и чак тогава да го пускаш на части. Иначе се получават нещата с мързела...
Аз имам един започнат отпреди две години. Близо 30 страници уърд, но е също така далеч от завършване, не съм го писал от повече от година Извода - ако го бях пуснал само щеше да стане поредната затънала тема...

[Halo]

Хех,пролога е супер клиширан изперкал пич и убито малко момиченце,ама самата история е доста добре написана сички трябва да признаят.Много критично почнах да я чета ама си я бива.Е историята с кръвта е малко...аве заеби.Браос ако ще има още даваи