Животът е пълен с истории. Всеки човек, всяко животно, дори всеки предмет си има история. И ако погледнем една ябълка, колкото и проста да е тя, то историята на една ябълка може да бъде много дълга и интересна, но също и кратка и скучна. Все пак тя има минало, което се явява нейната история. Историята обаче не е само миналото. Историята се пише в настоящето и се твори за бъдещето. Така една история, колкото и кратка и проста да е, тя има своя чар, защото историята е уникална и никога няма да срещнем двама души с една и съща история. Забелязахте ли колко пъти споменах думата „история”. Не, не съм неграмотен. И аз уча литература и знам, че повторението не е много желано, но ... това повторение има простата цел да ви накара да обърните внимание на тази дума, за да разберете, че Историята е нещо важно. Сега ще ви разкажа една история на едно момче. Не ... това не съм аз. Не ми се иска и да бъда. Моята история е по-различна и може да е по-тъжна или весела, но ... си е моя. Историята на това момче е много обикновенна. Не един са били на неговото място ... и ако очаквате да чуете, че той лети или чете мисли .... не, не е така. Историята му е напълно обикновенна.
Това момче е на шестнадесет години, а може би една повече или по-малко, но това не е от значение. И той ходи на училище и той пише домашни и той получава двойки. И той като всички нас яде и той обича да яде шоколад и той има нужда от сън. Но има нещо, което нарушава съня му ... и той като повечето от нас е влюбен. Но както всички знаете да си влюбен не е просто чувство. Това е онази онази топка в корема ти, когато прочетеш хубав стих или онова изтръпване, когато мине хубав спомен през главата ти. Това е страст и копнеж към някой друг човек. Знаете, че е невъзможно да ви опиша това. За това ще спра със смешните опити. Та ... това момче е влюбено. Той става сутрин, отваря очи и си мисли за нея, закусва и си мисли за нея, пътува към училище с автобуса и си мисли за нея, влиза в час и си мисли за нея, прибира се и си мисли за нея, отива до магазина и си мисли за нея, гледа телевизия и си мисли за нея, излиза с приятели и си мисли за нея, ляга си вечер и ... си мисли за нея. Звучи ... малко банално. Но представете си чувството .... едва ли сте забравили какво е да обичаш. И сигурно вече сте се сетили, че както при повечето от нас неговата любов е несподелена. „И какво интересно в това” си мислите вие? Ами ... не четете повече тогава. Няма да откриете някаква всеобща тайна или да се радвате както като четете Хари Потър. Това е просто история. Това момче било наясно, че момче като него не може да е с момиче като нея. Дам ... той не бил кой знае кво. Не, че тя била принцеса ... но ... знаете както искам да кажа. Той бил срамежлив. Идеята, да се изправи лице в лице с нея и да и каже какво чувства, му се виждала меко казано страшна. Той не правил нищо по въпроса. Минавали дни, седмици, месеци .... а чувствата му ... те оставали. И ако можеш да свикнеш с болката от спринцовката всеки ден... е, с болката от несподелената любов не можеш да свикнеш. Той нямал и намерение да и показва както изпитва, защото както приятелите му казват „времето лекува”. И един слънчев ден, когато малките облачета се гонили по синьото небе, когато птичките пеели, а цветята цъвтели ... когато малките гущерчета излизали на слънце, а децата си играели .... той стоял в тях. Гледал през прозореца пролетта ... онзи сезон на хормони и гениални идеи, последвани от още по гениални провали и ... си виждал как по алеята върви той ... до нея .... ръка за ръка ... почти усещал как ръката и леко се изпотява в контакт с неговата .... тогава както при всички нас го озърила Идеята. Дам, той събрал смелост и решил да и каже ... и докъде стигнал ли ... докато си обувал обувката осъзнал, че малко повечето хормони през този период от годината замъгляват иначе трезвото му мислене. Но вече бил решен, че не може да продължава по този начин. И решил да напише писмо .... с което да си каже всичко ... помислил си „Какво толкова? Едно нищо и невинно писамце ... тя го прочита и решава какво да направи!” и докъде стигнал ли ... ами досетил се, че ако тя го отхвърли, повече няма да се смее с него през междучасията, няма да играе с него на баскетбол в час по физическо, а можело да каже на приятелките си, които да кажат на своите приятелки и всички да разберат, че той е отхвърлен ... а тази идея не му харесвала. Какво му останало ли? Да продължава да си мълчи и да пази чувствата си в тайна ... да ... това била единствената възможност .... или поне така си мислел той. Не му било необходимо много време за да измисли друг начин. Решил да пише писмо ... да отново писмо, но не като предното ... решил да пише по едно писмо всеки ден и да го пуска под вратата на избраната ... без адрес, без марка, без име ... просто малко стихчета, малко рими и малко любов. Решил да бъде Тайния обожател ... и докъде стигнал ли .... ами този път не се спрял. Написал първото писмо и веднага тръгнал да го пуска.
„О нежност, о съдба,
какво се случва с мен сега?
Истина или мечта?
Или пък просто сън е тя?
Защо изчезнаха цветята?
Къде изгуби им се аромата?
Къде изчезна и луната?
Къде остана светлината?
С това писмо ей тук-сега,
разкривам аз пред тебе своята душа.
Разкривам моята мечта
със обич нежна да те облека.
Аз името не ще си кажа,
но в стихове ще ти разкажа
за себе си и за това
как ти си моята мечта.
Това е засега от мен,
но чакай утрешния ден,
когато аз ще долетя
със ново стихче във ръка.”
Стигнал до вратата и без да се замисля го пуснал отдолу, прибрал се и заспал в мечти както никога. Очаквал с нетърпение да дойде следващия ден и да и пусне още стих смутен. Какво се случило от тук напред? Ще ви разкажа, когато дойде ред. За днес ще сложа края аз ... очаквайте ме в други час.

Някой чел ли го е тва изобщо? Да разказвам ли историята и напред или няма желаещи да я четат.

Да не ти пука от некомпетентните отговори на някой сополив десетгодишен ламер.Продължавай,аз чета с интерес!

Преди 2 години щях да те обсипя със суперлативи , днес обаче само ще ти кажа да продължиш да пишеш и че следя с интерес ...

Емии общо взето същото бих написал и аз.
Продължавай

Продължавай да пишеш. Дори и да няма отговори, дори да няма суперлативи и ти като мен си наясно, че всеки един прочел разказа се характеризира или се е характеризирал с момчето. На всички ни е интересно и всички чакаме продължението.

Извинявам се за закъснението. Ето историята напред:

Дошла и спокойната вечер, в която той се бе посветил на съня, което не му се беше случвало от доста време. Сутринта отворил очи и станал от леглото. Той знаел, че е предприел крачка към сърцето на любимата си. Дали тази крачка била ход на отчаянието или не .... той не искал да си отговаря на този въпрос. Но този ден бил по-различен от последните няколко месеца. Тази негова смеслост да предприеме нещо му вдъхвала някаква степен на вяра. Той не вярвал, че тя ще се хвърли на връта му, когато се видят ... та тя дори не знаела, че писмото е от него. Той просто вярвал, че има промяна. Че нещата не са както преди ... може да е затънал и да се дави в любовта си, но може и да изплува на повърхността и да си поеме голяма глъдка въздух. Ако приемем, че до вчерашния ден ситуацията е била като ... една голяма купа сено. Дам .. купа сено ... неподвижда, но достатачно лека за да бъде преместена. Такава била ситуацията преди той да пусне писмото. Било нужно просто малко усилие за да се променят нещата. Е вече нещата станали различни. Вече задвижване имало и тази мисъл му стигала. Той стигнал до даскало и като всеки ден си седнал на мястото .... точно на два чина зад нея и постоянно гледал дългата и хубава коса. Както всеки ден той си мислел за нея ... за момичето, в което бил влюбен, но ... този път било по-различно. Той имал посока на мислене ... преди просто си мислел .... мечтаел .... едни и същи неща ... но вече било по-различно. Колко много се променили нещата за него ... от едно единствено писамце. Сигурно се питате какво станало с нея .... ами ... ако беше любовен филм може би щяхме да разберем ... или ако това беше поне любовна книга ... роман ... може би щяха да ни разкажат как тя прочита писмото вечерта, после опианена от думите си ляга и прегръща възглавницата ... но едва ли е станало това. Няма как да разберем. Всъщност нашето момче се надявало да види нещо в нейното държание за да разбере, че тя е прочела писмото .... но това не станало. Прибрал се той след поредния отекчителен ден и се заел да твори втория стих. Любовното послание за ден втори:
„Нощта премина, ден е втори.
Дали ти моето писмо отвори?
Дали разбра, че моята любов
не е измама, а дивашки зов?

Че искам аз на всички да го кажа,
за любовта си искам да разкажа,
че ти превземаш моето сърце
и караш ме да съм дете.

Дете, което нощем гледа влака
и слуша как по релсите той трака
и моли се да може някой ден
със теб да сподели звука смутен.

Едва ли от писмо едничко,
ще разбереш за мене всичко,
но аз ще продължа с писмата
пред теб ще си излея аз душата.

Е това е тук от мен.
Във чакане на утрешния ден,
ще замръзна аз в нощта
и ще се слея с нощната тъма.
Ще чакам твоята сълза.
Аз ще я чакам с вечността”
На следващия ден той, предполагам и вие, очаквал да види някакъв резултат. Трудно е да се каже точно какъв, защото .... погледнато реално ... Как да отговориш на писмо без адрес? На кого да намигнеш като не знаеш от кой е писмото? Решило нашето момче да остави някакъв сигнал на тази негова любов. Тук е ред да ви покажем писмото то ден 3ти, но ... не можахме да се сдобием с него. Знаейки каква е информация, мога да споделя, че той я подканва да драсне с тебешир на стената до вратата си за да знае той, че тя чете писмата му. Той почва да става все по-изобретателен и се опитва все повече да разкрие себе си. След като казал малко повече от колкото трябва в третия стих, той решил да забави малко крачката. Все още не искал да се разкрива пред нея. Всъщност ... от къде да знаем, че тя чете тези стихове. Ако се замислите .... много неща могат да се случат с едно писмо, което е просто пуснато под вратата. Може кучето да го изяде, може малкото братче да го прибира, може майка й да го чете .... възможности много. Представете си, че бащата на момичето просто прибира стиховете. Да речем, че той е консервативен човек и не иска дъщеря му да има нищо общо с квото и да е момче и просто чака да разбере името на Тайния Обожател за да му удари най-малко едно конско. Тези опасения спирали нашето момче от мисълта да си впише поне инициалите вътре. Допълнителна пречка била неговата несигурност ... той нямал успех сред много момичета .... Е не, не бил темерут или задръстеняк. Имал си приятелки преди, имал и обожателки, но .... той искал нея и за себе си той се чувствал напълно нищпжен пред нея. Знаете как ... нещо много хубаво може да ви се струва много далеч, а всъщност да е толкова близо. Знаете как това нещо е толкова хубаво, че просто не можете да приемете, че е на крачка от вас .... така и нашето момче. След дни на чакане и несигурност .... той малко странял от нея. По принцип си позволявал да си приказват, но не и тези дни. Тогава дошло време да бъде пуснат стох номер 4:
„Аз пращам ти поредното писмо,
което е от многото едно,
но ти не пускаш нито зов
във отговор на моята любов.

Аз твой съм таен обожател,
но аз не мога и да съм гадател.
Да знам, че ти това четеш
и моят образ си плетеш.

Драсни ми просто ред,
не тряба да е стихоплет.
Драсни ми редче за да знам,
че до сега не си приказвам сам.

За любовта ми много мога да говоря,
за нея аз готов съм и да споря,
но най-преди да се разкрия
аз искам с отговор да се сдобия.

От мене толкоз в този ден,
но ти не спирай да си с мен.
Очаквай следващо писмо
без марка и без пощенско клеймо.”
И нашето момче ставало все по-уверено в себе си. Когато бил около нея, той се чувствал като малко дете около замък от шоколад, като малката ни планета около Слънцето. Но когато пишел стиховете си .... той просто ставал друг човек. Дали той видял от тебешир черта? Дали тя спяла с неговите стихове в ноща? Дали той името си ще признае? Е, никой днес не ще узнае. И как историята продължава?! Когато дойде времето – тогава!

Ммдааа, това е аТският разказ.
Продължавай, приятелю. следя с интерес.

Приятели почакайте ден два, щото ми е истински проблем да се сдобия с автентичните писма.

Явно момчето не му се е получило и е стигнало само до 4 писма. Жалко за него. Жалко и за нас, които чакахме с интерес.

Брей, че хубава работа. 1 година по-късно се връщам към тези мои писания и се чудя, дали да ви разкажа накратко как е свършила историята или искате да направя опит да я доразкажа по сегашният начин. Доста време мина от тогава, доста неща се промениха, но тази история за мен е жива. Ако има някой желаещ мисля, че мога да я довърша.

Давай. Интересно е. Интересно е с това, че е оригинално. Писна ми от магьосници, дракони и елфи с вълшебни мечове. Харесва ми това, че момчето изобщо не е характеризирано - толкова е безличен, че всеки би могъл да се впише в неговия образ. Ако успееш да го задържиш real, и в същото време да внесеш малко тръпка (интересен, неочакван, вълнуващ момент) за да ни накараш да се нахъсаме да четем... ще се получи добре.

Не знам дали си решил да споделиш с нас края на историята, но аз ще го прочета с най-голям интерес.

Определено ще я довърша, дори и само за вас двамата

Много добро! Продължавай!

Момчето ми напомня малко за мен отпреди 2 години
Разказчето е адски добро Продължавай в същия дух

Обещавам до края на седмицата да постна следващата част от историята, която може да бъде и самият край!

смотаняк ... само почакай те хвана някъде на дънер и да видиш кфо хулене ти се пада

пп: понеже съм добър ти давам 2 дни да ми отговориш на лс-то... после ше мреш