Всъщност аз бих препоръчал един DS Lite. Позволявам си го, защото съм имал възможността да прекарам няколко седмици и с двете конзоли. Първо ПСП-то ме грабна направо не го оставях намира. Само един даунгрейд, една карта с памет и хоп! Но нека карам подред.
PSP
В началото се счупих да играя, да играя и пак да играя. Дисплея е огромен за джобна конзола! Ама не наистина е голям, цветовете са богати и приятни за окото, ъгъла на виждане също е доста приличен и яркостта е на ниво. За съжаление е доста раним, но нали няма да го ползваш за да забиваш пирони?
Самата конзолка е доста удобна за игра и имах чувството, че държа DualShock. Почти всички игри, които играх се управляваха/изглеждаха/чувстваха/слушаха чудесно. Пробвах и един емулатор за GBA, които деистваше много добре. За мултимедийните възможности няма какво да говоря, страхотни са. Може би звукът е малко слаб, но пък е качествен. Единствените неща, които ми направиха лошо впечатление ми бяха леко краткия живот на батерията и странните фирмени слушалки, който бяха с него, но те са най-лесната работа.
Една мултифункционална джаджа, която определено си струва.
Nintendo DS Lite
Доиде ред и на симпатичната "сапунерчица". Наистина изумително устройство, което бледнее пред хардуерната мощ и мултимедийните възможности на титана PSP, но в крайна сметка стана мой фаворит. Нинтендото беше оборудвано с Flash Cartrige (M3 DS Simply с 4GB SD Kingston) и имах възможността да пусна музика и филми, но за тях по-нататък.
Първо впечатление правят 2-та, но осезаемо по-малки от този на PSP, екрана. Мисля да изпусна момента с чуствителния на допир долен екран, защото го знаеш това. Работата при DS-а е там, че на хардуерът прави игрите добри, а оригиналността. Оооо великолепно беше! Игрите са убиец...ако разчупиш детинската им външност. Почти винаги тъч контрола си беше респонсив и придаваше много добро чувство на самите игри. Друго нещо, което ме изкефи адски много са някой преродени (и подобрени) класики от ерата на Nintendo 64, естествено става дума за, най-великия за мен jump n' run, Super Mario 64 и още няколко класики.
Мултимедия...колко приятна дума. Еми и DS-а пуска музика и филми, но определено не с качеството на PSP. Всъщност звукът на DS-a е по-силен...доста о.О Знам и на мен ми беше странно, но е факт.
Не обърнах голямо внимание на игрите, защото виждам, че са ти по важни мултимедийните качества на устроиствата. Аз пък съм абсолютната противоположност, на мен ми дай оригинални игри, и за това мисля, че PSP-то е най-доброто решение за теб.
P.S. Само да знаеш, че ебаси лудницата да кълцаш разни типове със стилуса на DS
P.S.2. Потърси из Google за някакви сравнения между устройствата и т.н.
