3pacalypse Now написа:
Куц Пръч написа:
Ето го най-доброто уолктру: Не играйте тая шитня, и въобще поредицата Агата'с Киста.
Куц Пръч ти ся анти реклама на всичките ни уолктрута ли ще правиш
Като не те кефи - не пишеш
Кат те кефи пишеш едно браво и толкоз.
Много добра работа на всички! Изненадан съм че някой си е напрегнал гънките на мозъка да направи превод на ОГРОМНО уолктру. Даже намерих пач за български език за Ориент Експреса @_@
Както и да е, тази поредица се препоръчва за хора с 3+ часа свободно време на ден (минимум), задължително да са умствено изоставащи (ако им харесва да минават по един и същи маршрут и да правят едно и също нещо по 10+ пъти - справка: And There Were None: Лутането из острова и вземането на отпечатъци, Orient Express - вземане на паспорти и отпечатъци, проверка на всяка една обувка с отпечатъка от стъпало, преравяне на всеки един куфар, говорене с всеки един персонаж по 5+ пъти...) абе игра за дебили общо взето... Аз врътнах първата само защото си ми е особено силна черта, че никога не се отказвам, когато започна нещо, и не мога да оставя на една дебилна игра да ме бие. Втората - очаквах да е по-хубава. Шибаните дебили, дето ти запречват пътя цели 3 ПЪТИ дразнят изключително: Идиотите турци, дето спорят за глупости, рускинята с амнезия и нейната мъжкаранска немска слугиня, както и перверзния бизнесмен, а за капак - патката от Швеция, дето говори като истински умствено изостанал.
Нито графиката е за хвалене - персонажите са най-грозните кукли, които съм виждал, всичко е ръбесто, нито замисъла е гениален - и за двете игри имах предположения, които се оказаха вярни - не знам, може да си е моята интуиция.
Също толкова ме отчая поведението на героите - в And There Were None: Припада слугинята и всички са "ВТФ тя припадна", доктора реагира "Донесииии ми чаааантата от мооооята стааая..." СКУУУУУУУУУУКА!!!
После този дивия шофьор се дави и умира пред всички, а един олигофрен изцепва "ВТФ тоя па май умре".
На такива моменти челото си не усещах.
На слугата жена му умира на следващия ден, а тоя пиирас си гооотви и не му пука, все едно нищо не се е случило.
Цялата игра е баси рядката боза. Главния герой влиза при мъртви и не реагира, останалите са в отлично настроение - никой сякаш не забелязва, че с всеки час си отива по един човек, а една от бавните забелязва (когато остават 3-ма, забележете) "Оу уау! Стига бе, сега сме само 3-ма!"
Наракот и детектива намират слугата съсечен на 2. Никаква реакция, даже опит за дебилен хумор. Детектива казва:
"Тоа или си е 5 фута (150см) висок бай дефаулт, или..."
"Е бил срезан на две"...
Общо взето - баси темерутщината.
За втората игра - ааайде, малко по-емоционално са я докарали, особено накрая. Има по-чувствени и колоритни персонажи. А тоя надут пуяк Поаро заради един изкълчен глезен лежа на легло през цялата игра и говори за себе си в 3-то лице. Ибаси.
Абе тия игри въобще... Чудя се за книгите, но веднъж наранен така жестоко от дебилните им трансофмации в игри, ще страня от такива с автор Агата Кристи...
ahahhahaahh
