Село Форумово, 30 Юли 2007. 1 месец след атаката по Село Тийнпроблем.

Форумово претърпя тежки поражения - Тийнпроблем се опитаха да прекарат свои разузнавателни единици, които минираха селото с флъд теми.
Генерал Админ излезе сам на бойното поле. С невероятните си сапьорски умения той обезвреди мините и осигури спокойно пребиваване на хората си.
Тийнпроблем бе атакуван по-блестящо, като най-засегнати бяха хълмове Лов и Фок. Естествено, армията на ПС Мания се състоеше от закоравели анти-флъд
пичаги. Тези, които атакуваха, не бяха сред тях. Те наричаха себе си партизани - появили се по времето на Първата Гражданска Фойна (Форумна война).
В редиците присъстваха и соло атакуващи единици. Но най-важното бе, че всички бяха тръгнали с една цел - изтребление на новата Емо раса.
По ония времена някой рядко знаеше за Емотата. Повечето ги смятаха за заплаха, затова се решиха да ги унищожат веднъж завинаги с корените.
Но не успяха. Емовската армия бе прекалено голяма за партизанските разпокъсани редици, които можеха само ефективно да бранят Форумово.
Атаката започна нейде около 15-16 Юни и продължи цяла седмица, без да се усети кои са неприятелите и защо го правят.
Форумово бе изтощено от Гражданската Фойна и не пожела да се включи в новия конфликт. Предател се промъкна във вражеския лагер и издаде всички нам.
На 24 Юни 2007, след цяла седмица бомбардировки, когато Тийнпроблем бе в руини, до вражеския команден център се добра Предателят.
Той даде класифицирана информация на врага и бързо избяга зад БАНица, криейки се под чужд ИП адрес.
Емовската армия разбра кой е виновникът, и още на същия ден отдели масивен отряд, който обсипа Форумово с невиждан досега флъд.
Последваха кръстосани престрелки. Форумовци стреляха по Форумовци. Емотата се възползваха и оскверниха селото, както дори Алминатора не бе флъдил.
Генерал Админ разчисти бойното поле от врага, после обмисли дълго какво да прави. Реши да се разправя с предателите и виновниците за тази ненужна война.
Още на същия ден, мнозина бяха разстреляни, а безброй - изгонени зад стените на Форумово. Партизаните се покриха и преживяха трудни времена. Трябваше
да изчезнат от селото докато конфликтът угасне. Затова те проникнаха в Тийнпроблем под прикритие, като смятаха да останат там, докато Форумово
станеше отново безопасно място.

-Наз, тия емовци идват отново да ни проверяват за документи! -Възкликна Били, разгъвайки две от плочките на щорите.
-Баторе, иди виж какво искат тия! -Заповяда Назул, докато вадеше оръжието си изпод леглото.
Батор престана да чисти калашника си Милчо, постави четката на масата и вдигна бавно поглед към Наз. В очите му се четеше ярост.
-Не, няма да стане. Не искам да ми изгърмят задника, както стана у Форумово. Още имам белег дибъм...
Блу отиде до Били и надигна щората, за да види защо се вдига врява. Той още дъвчеше закуската си - палачинка със сирене.
Отвън се чуваше боботене на камиони. Последва силно скърцане от спирачки. Блу избърса устата си нервно и даде знак на Назул, без да откъсва поглед от целта си.
Аз бързо досетих наближаващата опастност и разместих няколко дъски от пода. Там се намираше снайпера ми - извадих го и развих платното, с което го бях намотал.
Беше сутрин, слънцето пестеше лъчите си за всички останали сгради, като озаряваше само нашата малка стая, която се намираше в края на селото.
Наз се облегна на стената вляво от вратата и вдигна оръжието си нагоре. Блу бръкна под тениската си и стисна здраво черната дръжка своят Desert Eagle.
Назул ми прошепна:
-Куц, остави снайпера и виж кво искат тия кълцаници. Ние ще бъдем наблизо. Ти си отличен шпионин, ще се справиш. Ето, сложи тая емовска перука и говори там колко си стресиран.
Сигурно са тия дето проверяват стресометъра. Кажи че имаме 3 кубика кръв източени и после ги примами в банята. Там ше ги...
ТРЯС ТРЯС ТРЯС!!!
-От централата по стрес сме! Дойдохме да проверим стресометъра! Има ли някой вкъщи?
Усещах напрежение в ушите и очите си. Набутах снайпера под масата. Всички партизани бързо притичаха към банята. Добре ме наредиха. По-късно щях да се разправям с тях.
Пристъпвах бавно към вратата... Посегнах към дръжката. Последваха още три главоболни чукания по вратата. Стиснах очи, преглътнах и натиснах бравата надолу.
Отворих вратата, а пред мен се изправи около 16-годишно момче с черна коса, спусната над едното око. Имаше над 5 пиърсинга по лицето. Зад него бе спрял камион, от който се подаваха
двама негоподобни. Изглежда "работеха" - бяха си пуснали някакво парче на Мерилин Гейсъм и коментираха ултра къртещият му концерт, чийто билет струваше само 70 лева.
-Документите, МОЛЯ. - Повиши глас емото, като видя че не му обръщам внимание.
Аз трескаво затърсих лилаво-черната книжка. Извадих я от джоба си и му я подадох. Той впери поглед в нея, разгръщайки нервно страница по страница.
-Такааа... Венорез. Жител на село Тийнпроблем... Заплата - 2 билета за концерт на Мерилин Менсън плюс швейцарски нож.
Емото отгърна на друга страница.
-Доста високо платен сте. Къде работите? -Попита той без да откъсва поглед от документите ми.
-Ъъъ... -Вече бях загазил здравата. Той вдигна поглед и ме погледна изпитателно.
-Там... Работя в поддръжка на сайт за емо музика. Не е много, трябва да обновявам едни страници всеки ден.
-Ммм... Доообре, всичко изглежда наред. Сега мога ли да погледна стресометъра? Ако не сте превишили стрес границата, ще трябва да платите такса "Занемарено Емо".
-Ами ако може да наминете по-късно, защото вчера се рязах и... не съм почистил...
Емото ме прекъсна на висок глас:
-Нещо против да вляза и да огледам? Няма да се задържа дълго.
Нямах друг избор.
-Както и да е, влизайте...
Затворих вратата след него. Той пристъпи гордо и с наперен поглед попи всяко ъгълче в стаята.
-Хммм... На мен ли ми се струва, или тук мирише на изгоряло? Как... каква е тази четка???
НЕ! Той намери четката на Батор, която използваше да си чисти оръжието! Какво сега... Трябва да се държа нормално...
-Ъм... хехе, ами... Ползвам я да си лакирам ноктите на краката с нея... Нали знаете...
-Хммм. Намирисвам алкохол. Бас ловя, че пиете! Както знаете, пиенето в Тийнпроблем е забранено, тъй като блокира всякакъв стрес! Ако намеря алкохол у вас, ще трябва да ви отведа!
Емото се приближи до шкафа в дъното на стаята. Аз използвах момента, в който той бе в гръб, и награбих една дъска от пода. Емото отвори шкафа, извади една бутилка водка и извика:
-КАКВО ПРАВИ ТОВА ТУК?
Опитах се да спечеля време, докато се приближавам. Пристъпвах леко, пристисквайки дъската в дясната си ръка.
-Кое? -Попиах аз със стиснати зъби. Щях да разбия черепа на копелето. Нямах търпение да му отнеса главата. -Тва тука ли?
-К...к... -Емото се обърна в недоумение. Без да се замислям, аз изръмжах и замахнах с всичка сила към него. Усетих мощен сблъсък, тъп звук от удар на дърво в дърво, след което Емото
се строполи в несвяст.
Дишах учестено. Пуснах летвата и седнах на земята. Партизаните дотичаха в стаята и се прицелиха във вратата.
-Куц, добре ли си, човек? - Попита ме Блу, докато въртеше поглед от мен към останалите. Аз видях как неколцина емота се приближават и успях да посоча с пръст прозореца.
Блу отиде насочи пистолета си към вратата, а аз докопах снайпера си. Избърсах потта от лицето си и извиках:
-СТРЕЛЯЙТЕ МАМА МУ СТАРА!
Още преди да съм довършил, Наз разби с крак вратата и просна първите емота, които му се изпречиха. Батора нададе боен вик и излезе с ярост от стаята.
Ръсеше патрони навсякъде, а отвън се чуваха агонизирани викове. Калашникът му Милчо пореше въздуха, издавайки свистелив звук.
Блу притича навън и прикриваше гърба на Батор. Изстрелваше яростно патрон подир патрон, а на земята падаха гилзи и пълнители.
-Баторе, свърших патроните! -Извика му Блу, докато се правеше, че се цели.
Батор му подаде една граната през рамо и продължи да стреля към близките блокове.
Блу махна предпазителя и я хвърли с жилави движения.
Наз стреляше от прозореца, докато Били нарами базуката, умело прикрита като поставка за чадъри.
Аз се прицелих от вратата. Забелязах два тъмни силуета да тичат в наша посока. Прицелих се... Главата на единия се падаше точно на кръстчето на мерника...
Натиснах спусъка, чу се пукот и емото падна на земята, агонизирайки и стискайки гърлото си, от което цвърчеше кръв. Дръпнах ръчката назад и един патрон изскочи с пара подир себе си.
Върнах ръчката и се прицелих. Задържах дъха си и стрелях отново, но пропуснах. Емото се криеше зад брониран джип.
Били изстреля ракета точно в негова посока. Уцели джипа и шрапнели заваляха навсякъде. Батор и Блу се развикаха и се препъваха по пътя към стаята.
Последва втора експлозия, но този път нещо масивно отнесе предната стена.
Не чувах нищо, успях да видя разфокусирано как Били лежи на пода, Батор и Блу стреляха по невидимия враг, а Назул се бореше с масивна тухлена колона, която го връхлетя.
-КАКЪВ ПРЕКРАСЕН ДЕН ДА УМРЕШ КАТО ЕМО!!! -Изръмжа Блу.
-Макя мууу! ДИБЪЪЪМ! -Батор се мяташе на пода.
Блу веднага дотича до него и започна да вика:
-КАКВО, ДА НЕ СА ТЕ УЦЕЛИЛИ?!? КЪДЕ?!?
Беше изцъклен и тръшкаше главата на Батор в паркета.
-НЬЕ... НЬЕ МЕНЕ! Милчо... Пак Милчо цепнаха...
Блу стисна очи и пусна Батор, чиято глава тупна.
-ДА ТИ ЗНАМ ШИБАНИЯ КАЛАШНИК!!!
-ЕЙ ВИЖТЕ! ТОВА Е АЛМИ! -Изкрещя Били.
Назул най-накрая се освободи от тухлената колона и се изправи. -АЛМИ?!?
Вражеският огън секна, в небето се виждаше яркочервен самолет, който се бе отправил стремглаво надолу към близките блокове.
Партизаните гледаха с отворени усти към падащия звяр.
-Но... той ще се разбие - процеди Блу.
-Боже Господи, прости му за флъда... Той не знаеше какво прави... -Прекръсти се Назул, докато гледаше падащият самолет.
С бясна скорост, Алми се вряза със самолета си в блоковете на 100 метра оттук. Огромна вълна от огън и шрапнели засипа целия квартал.
Ударната вълна ни достигна, някои от нас залегнаха по рефлекс, а другите паднаха на пода.
Алми... Защо трябваше да прави това? Той току-що ни спаси...
-ЗАЛЯГАЙТЕЕЕ!!! ШРАПНЕЛ!
-К'ВО?!? -Дори не успях да продумам, когато нещо гигантско ме фрасна в стомаха . Усетих как залитам назад с бясна скорост... Смъртоносната болка при опит да дишам бе последвана от незабавна загуба на съзнание. Ушите ми пищяха, не можех да си поема въздух... Успях да усетя как някой ме дърпа и ми вика:
-КУЦ!!!
Отпуснах се изцяло. Опитах да отворя очи. Нямаше нищо наоколо.
Нямаше ги нито Назул и Батор, нито Били и Блу.
Бях сам в тъмното.

Страхотно е човек...ех...какви времена бяха...

Мда, какви славни времена... ама мноу си насъбрал на емотата, да не са ти изяли обяда?

Много добро

Ей точно като в Call of duty
А иначе много се вдъхнових от този разказ. Къде мога да се запиша като доброволец за антиемо армията

ty niggas

Скоро може да се появи втора част.
Ако искате роля, само казвате.

Епа може и мен да ме включиш.
P.S. a. k. a. Money

Count me in... мълчалив емо хейтър с револвер, мачете и камшик

Две катани.

Супер беше, направо се -нах!

Ае нещо не ми се спеше, та написах втората част - отне ми 1 час.
Включих новите герои.


С всички сили се опитах да отворя очи. Когато най-накрая успях, пронизваща болка от лъч синя светлина премина през тях. Покрих лицето си с ръка и се облегнах на твърда стена.
Намирах се на каменен под. Около мен имаше разхвърляни разпокъсани страници от списание PC Mania. На едно от тях с големи букви пишеше "Не хранете трола".
Внезапно чух стъпки като че ли от твърди ботуши по пода. Вдигнах глава нагоре и съзрях невисок силует. Виждаше се че е от човешки произход, изцяло брониран в червено.
Изправих се, подпирайки се с една ръка на стената. Присвих очи в опит да фокусирам по-добре непознатия и попитах тихо:
-А... Алминатор? Ти си жив?
Фигурата скръсти ръце отзад и наведе глава надолу, издишвайки тежко. Чух дрезгав глас, подаващ се измежду лицевия предпазител на каската:
-Ммм, да. Нали знаеш, че геймъра има много животи. Забрави ли в кой свят си? Сигурно се чудиш какво правиш тук и как си се озовал на това място.
Алминатора плясна с ламаринените си ръце. Огромен пламък пукна по средата на стаята. Сега вече виждах че по стените бяха разлепени масивни планове за атака по Тийнпроблем и други
форуми.
Алминатора бавно отиде зад огъня, за да се вижда по-добре. Вече там, се отпусна съвсем.
-Интернетът е странно място. Тук си, защото толкова много време си прекарал в мрежата, че си загубил ориентация и чувство за реалност. Именно защото Глобалната Мрежа вече е по-реална
и от реалността. Ти, аз, както и останалите геймъри, сме в нещо като дълбока кома. Само дето ни е хубаво, защото все пак това е светът на въображението и игрите.
Беше крайно време да поговорим. Не разполагам с много такова, защото не съм плащал нета и всеки момент сървърът може да се разпадне.
Опрях гърба си в стената.
-Внимавай, тази стена е Firewall... Не се облягай, може да се опариш...
Отдръпнах се бързо от нея и скръстих ръце.
-Защо мен? Защо взе мен?
Алминатора въздъхна и продължи сякаш не ме бе чул:
-Ти си доброто и злото у един геймър, Куц Пръч. Ти флъдиш много, но даваш полезна информация. Тук си, за да избереш по кой път да тръгнеш.
Алминатора пак удари ръце, но този път една от стените се превърна в огромен екран.
Виждах ясно Батор, който бе окован в тъмница и наобиколен от група мармоти. Той викаше и се опитваше да се освободи, докато мармотите разчленяваха неговия калашник Милчо.
Поледва друга картина - Назул прикован на стол, бидейки постригван от група разярени герои, които горяха неговата любима тениска с надпис "Антигерой".
После видях как дават смъртна присъда на Блу за нападение срещу Властта. Бяха обявени екзекуции на всички, щурмували Парламента.
Били бе станал виден писател, а сега виждах как книгите и творбите му биваха изгорени от властващите Назита.

Алминатора прекъсна връзката с екрана.
-Стига толкова, че майка ми няма да може да плати тока. Та това, Куци ми Пръчо, е пътя на Злия Гений! Забрави за миналите си приятели!
Ела с мен! Истината е тук! Двамата ще завладеем Интернет! Ще царува флъда и рекламите за виагра ще са в разгара си!
Ще преименуваме кампанията срешу СПИНа в Африка "AIDS Free" на "AIDS for Free" и африканските деца ще бъдат по-зле от българските!
Заедно с теб ще пишем Историята на Интернет!
Тийнпроблем! Нашата обща цел... Ще бъде изгорен до основи!
Помисли, приятелю! След като го направиш, намери ме в Скайп!

-Маргарите! Защо си си хвърлил щастливото одеалце на пода?

Алминатора се хвана са главата и процеди:
-О, не... Пак баба ми... Оф айде аз ще ходя. Ти не ме забравяй! Ние сме гении!
Алминатора изчезна, а аз се парализирах - не можех да помръдна и мускул.
ПО ДЯВОЛИТЕ! ЛАГ! - Помислих си аз гневно. Знаех какво следва...

Усетих мощна болка в гърба си. Не можех да си поема въздух.
Някой започна да ме дърпа за ръката. Дишах учестено, а ушите ми бяха заглъхнали.
-Я виж ти, Куция Пръч... Господ не те иска май, а? Кааакто и мен... Материалист съм бил... - Беше непознат глас.
-Куц? Чуваш ли ме?
Отворих очи и видях над себе си доста закоравяло лице. Беше още младо момче, но носеше американска шапка тип "Кензъс Каубой". По лицето му се стичаше пот.
-Аз съм доктор Джоунс. Хмм...
Той светна с фенерче в очите ми, а те почти се насълзиха.
-Така, добре. Зениците реагират. -Прибра фенерчето в джоба си. -Чуваш ли ме?
Вдигнах ръка и се опитах да се огледам наоколо. По лицето ми падаха парченца от тавана, който бе наполовина издълбан от артилерията.
Сякаш чак сега осъзнах какво се бе случило в последните двадесетина минути. Припнах да се изправя бързо, но доктора ме хвана и спря.
-Внимавай, Куц, доста време беше в безсъзнание. -Джоунс ми помогна да се изправя. Страшно много ми се виеше свят и ми беше адска жега.
Успях да видя всичките си приятели седнали на тухлената колона, която се опита да затисне Назул.
Сред тях имаше и нови лица. Изглежда и те бяха пострадали колкото нас.
Блу се засмя и подвикна:
-Я виж ти! Добре дошъл в света на бавния Интернет! Доста време им отне да те свържат отново!
Две от момчетата станаха и се приближиха до мен и Джоунс.
-А сега да ви запозная... Куц, това са Бъкс и Дуфалак.
Ръкостискаме се, а аз се подхилнах и попитах:
-Бъкс от "Мангизи" на английски? И Дуфалак... за какво?
-Ами аз ловя духове и... Абе тренировъчния сержант ми го измисли в казармата...
Сега вече разгледах екипировката им. Доктор Джоунс имаше медицинска раница на гърба си, препасан Револвер от най-голям калибър, изкусен Мачете умело прикрит в единия ботуш и камшик,
който пък използваше за да пристяга вече изподрапаната си риза.
Бъкс не носеше никакво оръжие, но за сметка на това имаше доста мускулесто тяло. Беше татуирал "I need $" на дясното си рамо.
Дуфалак бе нарамил странно на вид оръжие - като "Прахосмукачката" от Халф Лайф. Имаше кобури като на тези от ФБР - под мишниците, само дето вместо пистолети, бе затъкнал там две
катани.
Носеше сребърно кръстче на верижка около врата.

-Тааа... Ние тримата сме далеч от екипа си, а Куц Пръч е с най-високия ранг тук. Ще трябва да ни водиш... Бъкс е завършил ОксФарт (OxFart), училище за зелени берети. Дуфалак ще ни прикрива.
Аз съм завършил медицинско образование и ще се опитвам да ви спася задниците на бойното поле. Мразя да говоря много, но сега се налага.
-Тъкмо завършихме обучение и ни пращат в Тийнпроблем... Не знаем кои са другите от екипа ни, но Дади ни е лидер.
Блу се изсмя на висок глас и от порива едвам попита:
-А... а вика ли ви: "Ти си тъп, ти си тъп" АХАХАХАХХАА!!!
Останалите се позасмяха, но Дуфалак измъмри:
-Мнооого смешно.
-Аве ами на нас кой ни е лидер? -Попита Били.
-Е как кой? Пръча нали?!? -Отвърна втрещено Блу.
-Нье ье Пръчо... Льедника ни ье. -Чак сега забелязах че Батор е клекнал над Милчо и се опитва да натъпче една пружина на мястото й, но без резултат.
Всички се обърнаха към него. Аз отидох там, а той започна да мърмори:
-Няма смисъл... Защо не убиха менье...
-Баторе, стига си хленчил! Имаш пистолет, стреляй с него! -Извика му Блу, сочейки го с пръст.
-НИЩО НИ МОЖИ ДЪ ЗАМЕНИ МИЛЧО! -Извърна се Батор, стискайки потрошения си калашник.
-Батор, ще го поправим като се върнем във Форумово. При работилницата на Ксайзер. Той ми поправи Ролекс-а. -Успокои го Бъкс.
-Ммм да, също така ъпгрейдва бронята на Алминатора... -Добави с пренебрежение Блу.

ПШУАШШАШАШУШАШУШШШ.
-ЧШШ! ТИХО! Радиоприемника! -Извика Били. Той го включи и заговори на закодирания език, на който бе обучаван в последните 3 месеца.
-Общ, тук е ПСМП! Ще поствате ли? Край.
Чу се мощна шумотевица, после всичко се избистри и тънък глас забуча в кутията:
-Тук Общ, чуваме ви ясно и чисто, ПСМП! В кой форум флъдите? Край.
Били премлясна и натисна копчето, гледайки в карта на района:
-Ааа... Ситуация Краш, координати: Венорез 1. Много изтрити теми. Повтарям: Много изтрити теми. Край.
-Съжалявам, ПСМП, не мога да ви открия по тези координати. Няма ли ваша тема наоколо? Край.
-Врага ни нахрани, темата ни е изтрита. Да нафлъдим ли чужда? Край.
-Ако искате да ви пратим провизии, ще трябва да имаме точни координати. Пакетът не може да бъде пратен без точни координати. Трябват ни IP и Port. Край.
-Разбрано, Общ. Ще намерим тема и ще пратим линк. Някакви заповеди от Капитан Ледник?
-Той е зает в защитата на Форумово. Трябва да осигурите десния фланг на Форумово, като останете на Хълма. В противен случай оставяте настъпващите войски да достигнат Форумово
и да нанесат по-големи поражения. Задръжте позициите си на всяка цена. Край.
-Тъй вярно, Общ. Предайте на Капитана че ще изпълним заповедта. Последни наставления?
-Бийте се до последния патрон! Само тогава можете да отстъпите! Край на връзката.

-Ъъъ... Били, какво означаваше всичко това? -Попита озадачен Назул.
Били изключи голямата кутия и се облегна на голямо бетонено парче.
-Общ означава Общ форум. Там е щабквартирата. Тема е един вид мястото, където трябва да пратят провизиите. Трябват координати, все пак, а ние сме в Интернет.
IP и Port съответстват на името на улица и номера й в истинския живот. Там се казва например: Улица "Васил Левски" N9, докато тук трябва да дадеш IP и Port.
Изтритите теми са всичките тия разрушени сгради, които виждате. Темите могат да се възстановят - правят се наново, както и сградите се строят наново в истинския живот.

Всички клатеха мъдро глави.

Трябваше да се окопаем на хълма и да удържим позицията. Предусещах че атаката ще дойде късно вечерта. Разпоредих на момчетата да съберат всичко полезно наоколо и да направят зашитни
стени.

Късно вечерта, към 23:00, аз седях в един от окопите, заедно с Батор. Той махна каската си и я обърна наопаки. Каза ми да погледна вътрешността й. Видях снимка на красиво момиче.

-Еь това е Жжесика Алба. Нъл знайш че говора могу за жени, ама кат' свърши войната мислам да са задомъ. Нъл...

Страхотен трясък и невероятна удърна вълна разтърси целия хълм. Двамата с Батор се подадохме от окопа, а останалите момчета, които бяха в окопи по-напред вече вадеха оръжията си.

-ЕМОТАТА ИДВАТ! ПРИГОТВЕТЕ СЕ! -Извика Блу, който натъкна щик на една от вражеските пушки.

В следващите секунди се чуваха само оръжейни звукове. Емотата наистина ли идваха? Съмненията ми бяха разбити, заедно с главата ми, от близко паднал снаряд.

-ЕЙ ДЕБА МАКЯ ВИ СТРИСИРАНИ НЕЧОВЕЦИ ТАКВИЗ! -Изръмжа Батор, стискайки пистолет в ръка.

Аз набързо нарамих снайпера и взех възможно най-удобната позиция. На 50 метра надолу по хълма имаше гъста гора. Най-вероятно оттам щяха да нападнат.

Точно. Миг по-късно гората се размърда, няколко емота излязоха лазешком, но аз наредих със страшен вик:

-ОТКРИЙТЕ ОГЪН!

Преди да съм довършил, поразителна пукотевица размърда хълма и целия бе осветен като коледно дърво от искрите от цевите на оръжията ни.

Ееееееее,Пръч-евала!Продължавай в същия дух.
P.S.Мерси,че ме включи.

Евала бе, Пръч, страшен си
PS включи ме като новия ученик на Алми, дето току-що joined the Dark Side, и дан забравиш специалното ми оружие - диадема бумеранг

Тенкю аген, нигъс

Предложете например кои може да са учениците на Алми и кои са останалите воини в екипа на Дади...

Следващата част ще биде създадена и поствана утре, защото тая нощ не спах и след малко съм на даскало, тъй че сигур няма да имам много желание за писане :Д

ако може ме включи,само дето Гиро-брадясалият келеш,няма специялни оръжия,но винаги успява да измисли нещо с каквото намери наоколо

NP, wiggah
Може да включиш новодошлия BiGB@DBoY като голобрад келеш, който е подлъган от The DaRk SiDe с обещания за величие и...абе много взех да препоръчвам, ти си го пишеш разказа все пак
Айде със здраве и утре очакваме следващата част

Куц Пръч,моля те,включи ме и мен.Когато емотата тъкмо ще победят нашите форумци,аз да се завръщам с гръм и трясън,някакви светлини,силни звуци...героична атмосфера!

АААА, НЕ!!!

Беше просто перфектно! Направо не знам как ги мислиш тези изцепки, супер си... И, едно голямо тенкс, задето ме включи. Дуфалак...

И как позна, че имам сребърно кръстче на шията?

All hail. Втората част е супер! Мерси че ме включи. Нямам търпение за мелето

Пръч...ти си...непоправим,и неповторим.

Както обещах...



Назул и Блу се намираха най-отпред и разполагаха с картечница. Блу стреляше с автоматична винтовка, която бе взел от някое емо.
Дуфалак им беше вляво, а Бъкс вдясно. Дуфалак пореше наоколо със 200-патронния си "Прахосмук", докато Бъкс бе взел АК от емотата.
Доктор Джоунс се намираше в средата, заедно с Били, за да може да е близо до всички, в случай че някой бъде ранен.
Все още нямах много добър ъгъл и не можех да се прицеля много добре, затова казах и на Батор да задържи огъня - неговият пищов нямаше
да помогне за далечния бой.
Емотата пееха някаква помия на Мерилин Гейсъм и търчаха напред с черни знамена, на които беше бродирано лице на емо със стотина пиърсинга.
Униформите им бяха от черна кожа, най-често бяха въоръжени с огромни бръснарски ножове или просто големи кухненски такива.
По-не стресираните носеха Калашници или неавтоматични оръжия.
В гората имаше най-малко 100-ина, защото се тресеше нечовешки. Назул бе нарамил картечницата и ръсеше толкова яростно, че дърветата
отсреща ставаха на пънчета.
Тъкмо се опитвах да се прицеля в едно от емотата и стрелях, но емото мръдна вдясно и не улучих.
Започнах да се чудя как е станало, защото си стоеше на едно място повече от 5 секунди! Изведнъж мощна гръмотевица ме прониза в главата.
Сетих се какво може да го е причинило - ЛАГ!
В същия момент някой зад нас се затича и се подхлъзна със страшна сила, падайки в нашия окоп. Аз се стреснах, а Батор извика:
-Ъ, кфо стана уа?
Същото се повтори - момчето някак си изчезна от окопа, телепортира се в начална позиция, подхлъзна се със същата сила и падна в окопа,
издавайки същия звук. Батор извика:
-Ъ, кфо стана уа?
-ДЕЙБА ЛАГИШ! -Изкрещях на новодошлия и насочих снайпера си към него.
Той вдигна ръце и започна да се моли:
-Не убивай мене! Аз... аз дивак оттука, две години прекарва в Тийнпроблем!
Беше целия изподърпан, като първобитен човек, не беше виждал бръснач от доста време, тъй като му бе поникнала поне 20 сантиметра брада.
Липсваха му предни зъби, останалите бяха или изпотрошени, или златни.
-Аз бия за вас! Викат ми Гиро Мекицата! Ъъъ да... обичам мекици, мама му! Те ме прехранват от две години! И да знаете какво разстройство бълвам!
Носите ли Имодиум? Тва хапче дето запича? Ъъъ неее? Мама му, войниците дето дойдоха преди вас също нямаха... Да знаете, листата от орех са
най-добри да се бършете с тях... Ммм дааа, тежък живот тука.
-От Форумово ли идваш? -Попитах аз, вече сваляйки оръжието си.
Той се усмихна през гъстия си мустак и каза:
-Ммм дааа, повече от година съм там! Нямам оръжие... Емотата ми го конфискуваха и после избягах от лагера им... Имат лагер за военопленници!
Там в центъра! Много гадна супа имат! И не слагат пудра захар на мекиците... Затуй избягах, не мога без мекици, да еба... Нищо де, използвайте ме
за стръв! Ша им отвличам вниманието! Аз убивам и с ръце! Айде, шсе видим!
Гиро изскочи от окопа и започна да вика:
-ЕЕЕЙ ЕМОТА, ЧИЧО ВИ ГИРО Е ТУКА!
-Оуу, бързо отивай при Джоунс по-надолу! Покрий се! ТИЧАЙ! -Извиках му аз, бутайки го надолу.
Гиро притича до Били и започна да му досажда. Джоунс се опита да го прегледа, но Гиро изкрещя:
-ПАК ЛИ МЕ ТАРАШИТЕ ЗА МЕКИЦИ? НЯМАМ! СВЪРШИХА МИ ПРЕДИ СЕДМИЦА!
Аз се залових да стрелям по емотата. Пропусках, но и гътах по някое. Най-ме дразнеше презареждането - трябваше да се слага всеки патрон поотделно...
Внезапно чух силно "ШЛЯП" и Блу изкрещя с пълно гърло:
-ДЕЙБА, КРАКА МИ!
Били се изправи и вдигна ръка:
-БЛУ!
След което Блу се строполи в окопа, а доктора извика:
-ДЕА НЕ МОГА ДА ДОЙДА! ДОВЕДЕТЕ ГО ПРИ МЕН! ТВЪРДЕ МНОГО МЕ ОБСТРЕЛВАТ ТУКА! ААА!!!
-БЛЬО! МАКЯ ВИ ДИБЪМ ГРОЗНИ ЬЕМУТА ША ИБА!
Батор яростно се изправи от окопа и започна да стреля по идващата тълпа, пищейки.
Когато му свършиха патроните, хвърпи пистолета си и той прелетя най-малко 20 метра.
-Баторе, откачи ли, дейба?!? Слизай долу! -Дръпнах го аз обратно в окопа.
-Нье уа, изнервих съ чи фраснаха Блю.
Назул попита:
-Можеш ли да държиш оръжие, Блу? Защото ми свърши картечницата!
Блу се задъха и се изправи.
-Давай, ша ги еба в емотата... Ъх, Наз... Нямаш повече пълнители. Ей дръж Дезърт Ийгъла... Нещо не мъ кефи тоя пищов...
Били дотича при двамата си приятели и започна да ги прикрива. Събори поне 4 емота.
Започна силна престрелка, а Гиро излезе и започна да тича наляво-надясно.
Всички му викаха да се върне обратно, но той не слушаше. Аз го покривах, избивайки що е на 5 метра от него.
Малко слабо емо му се изпречи на пътя и размаха нож, а той го сграбчи, вдигна го във въздуха и го метна към тълпата.
Емото се търкаляше надолу и събори няколко събратя. Блу се придържаше за Били и стреляше с другата ръка.
Назул изхвърли поредния пълнител, но докато се изправяше, за да презареди, се вцепени. Хвърли пистолета на земята и изкрещя:
-ПО ДЯВОЛИТЕ! ИДВАТ С ТАНКОВЕ!
Блу пусна винтовката и се свлече в окопа. Били се опита да го повдигне, но нещо отнесе каската му.
-Хъ, щастливец. -Подсмихна се на една страна Назул, докато презареждаше.
Батор заби пръсти в почвата и стисна зъби:
-Къфо ша праим ся уа... Макя ми сака внуци!
Доктор Джоунс изтича и хвана Гиро, който душеше поредното емо. Джоунс го повали на земята с един удар и го простреля в главата.
-Хайде, Гиро! Стига геройства, идвай с мен!
Двамата влязоха в окопа си. Гиро още се дърпаше, докато Джоунс стреляше по последните 20-30 настъпващи емота.
Танкове... Какво ще правим сега? Нямаме противотанкови оръжия! Май ще трябва да се изтеглим... По дяволите, ебахме мисията.
Джоунс ми се провикна:
-Маа му стара, Куц, трябва да се измъкваме! Тия ша ни смажат!
-Доктора е прав, нямаме нищо срещу танковете!
Усетих мощна вълна на гняв и закрещях с пълно гърло:
-НИКОЙ ДА НЕ МЪРДА ОТ ОКОПА СИ! ЩЕ ЗАДЪРЖИМ ТАЗИ ПОЗИЦИЯ ТУК И СЕГА!
-ТИ ЛУД ЛИ СИ, ДЕЙБА? ТВА СА ТАНКОВЕ! -Дереше се от болка Блу.
-Когато танковете приближат, ЛЕГНЕТЕ ДОБРЕ в окопите! Атакуваме в гръб, отваряме люковете и ги правим на препечена мусака! ЯСНО?
Нямаше никакъв отговор. Близо 5 танка излизаха от гората и се намираха на не повече от 30 метра от нас.
Разбитите емота, които сега наброяваха десетина, тичаха разгорещено, посрещайки нашите куршуми.
-Ааа ВАЩА МАЙКА! -Блу се изправи и наниза на щика си едно от емотата, което влезе в окопа му. Блу го ритна със здравия крак, за да освободи
щика, но емото не помръдна. Блу стреля и венорезчето увисна, отниза се от щика и падна в окопа.
Назул излезе от окопа и стреля на малки откоси срещу остатъка. Няколко емота се свлякоха, останалите се разбягаха настрани и нападнаха
Дуфалак и Бъкс. Едно страшно дебело емо скочи срещу Дуфалак, той затвори очи и издаде циврив звук, произвеждайки над 10 патрона в слузестото
тяло на венореза.
Емото блъвна малко кръв, свлече се на колене и измърмори:
-Егати липосукцията...
След което легна мъртво.
Дуфалак дишаше дълбоко през зъби и издаваше зъзнещ звук.
Бъкс хвърли последната си граната срещу двете емота, които щяха да му налетят. Тя издаде мощно "ПУФ" и двете емота изчезнаха заедно с пепелта.
Всички момчета ликуваха и викаха от щастие, но не задълго.
Танковете почти ни бяха стигнали, когато настроението се обърна на 180 градуса. Батор сведе глава и прекара пръст през снимката на Джесика Алба.
Дуфалак извади сребърното кръстче и го целуна. Останалите пуснаха оръжията си и легнаха по окопите. Това ли беше? Така ли щяхме да загинем на хълма?
Нямах време да мисля много дълго, защото страшно свистелив звук порна въздуха, сив самолет се приближаваше, а огън хвърчеше от двигателите му, създавайки
10-метрова огнена опашка след него. По радиото на Били се чу "ИИИИИИИХААААААА!!!"
Той незабавно се залови да пренагажда станцийката, когато отново някой се обади:
-ТИЯ ТАНКОВЕ НАПРАВО МАМАТА ИМ ЕБАХ!!! ПУСКАМ БОМБИТЕ, МОМЧЕТА! ЕМОТА, ЛЕГАЙТЕ, ЧЕ КОКОШКИТЕ ЗАСПАХА! УУУУУХУУУУУ!
Всички залегнахме, знаейки че този дето се обажда от станцията, е пилота на идващия самолет.
Миг по-късно чухме страшно цвърчене и 5-6 черни снаряда, които падаха надолу към нас. Молех се пилота да е точен...
Нечувани взривове разтърсиха хълма, няколко лопати пясък ни затрупаха, а пламъците достигнаха първия окоп. Били и Назул хванаха Блу и го помъкнаха към доктора.
Джоунс незабавно му заби Морфин и разкъса крачола му.
-Момчета! Блу е добре! Куршумът е излязъл от другата страна! Само ще го превържа!
Всички ликуваха. Танковете бяха разбити, Емотата лежаха мъртви, а Блу беше добре.
Били включи радиостанцията и се свърза към Форумово.
-Общ... Тук ПСМП. Темата е заключена. Повтарям - темата е заключена. Край.
-Добра работа, ПСМП! Получихме координатите ви от пилот, който току-що ви е спасил животите! Настройте на 16-09-06. Край.
Били човъркаше някакви врътки, после натисна едно копче:
-Тук ПСМП. Бог да те благослови, юнак! Край.
-Ааа... не ми благодарете, тва ми е работата. Край.
-Поне името ти можем ли да научим? Край.
-Викайте ми Никсън. Добра работа там долу, момчета! Край.
-Благодаря! Ще се видим във Форумово! Край.
-Изнасяйте се от Хълма! Тъкмо идвам от Форумово. Хаус нареди да ви хостнат в 17 часа форумово време. Край на връзката.
Беше близо 00:00 през нощта, когато всички се събрахме в един от окопите. Назул отново попита Били за кодовете:
-Хаус е Ледника. Тва му е кодовото име. А да те хостнат означава да те закарат до базата. 17 часа форумово време е 5 часа сутринта тук. Капиш?
Назул поклати глава.
-Еььь... Га са върна у Форюмово, ша пиша низабавно на Жжесика Алба. -Подсмихна се Батор.
-Аз пък си продължавам книгите. -Въодушеви се Били. -Ще пиша за геройските подвизи на партизаните в Тийнпроблем.
-Аз мисля да довърша медицинско обучение и да ме хостнат в някой чуждестранен сървър, за да се развивам там. -Похвали се Джоунс.
-Ще водя Анархистите и ще дам началото на нова анархистка кампания в България. -Добави Блу.
-Ще се запиша при някой духовен водач и ще ходя на експедиции по света. -Похвали се Дуфалак.
-Аз ши стана най-богатия и най-прочут не-евреин. -Изсмя се Бъкс.
-Пишете ме велик писател. В това най-ме бива. -Подхилна се Назул. -Ще бъдем в комбина с Били.
-Ъъъ аз отварям баничарница във Форумово! Най-добрите виртуални мекици, разбирш'и! За вас безплатно! -Извика Гиро.
-Ами ти, Куц? -Попита Блу, а всички ме погледнаха.
Аз поставих снайпера вдясно от себе си. Погледнах към небето и отговорих:
-Ще пиша хумористични стихотворения. Въобще всичко свързано с хумор и сарказъм.

Изведнъж чухме шум от стъпки зад нас. Блу веднага се показа от окопа с щика напред.
-СТОЙ! КОЙ СИ ТИ?
Всички се изправихме и загледахме странника. Той нямаше оръжия, беше облечен в зелена униформа и носеше бял плик. Целият трепереше.
-Не стреляйте... Аз... аз съм свързочник... Дойдох да ви донеса съобщение от Капитан Дади...
Момчето подаде писмото на Блу и се оттегли.
-Ей момче! Чакай! Как се казваш? -Спря го Джоунс, поемайки писмото от Блу.
Той отвърна:
-Викат ми Горящия Череп... От казармата - опърлих си главата почти до кост... Дълга история...
После продължи по пътя си. Всички се свлякохме в окопа си, а Джоунс разкъса плика.
-Я да видим сега какво ни е писал Дади... Хмм... "Погледнете назад".
Бързо се изправихме от окопа, и изплашени се отдръпнахме - пред наз стоеше мъж в офицерска униформа, който имаше доста закоравяло лице.
Той ни изкрещя:
-ВИЕ СТЕ ЕДНА ТЪЛПА ЗАСПАЛИ КРАТУНЯЦИ! АМИ АКО БЯХ ЕМО? МОЖЕХ ДА ВИ НАПАДНА В ГРЪБ! КОЙ Е КОМАНДИР ТУК?
Аз се изправих и излязох от окопа. Козирувах и казах със силен глас:
-Сержант Куц Пръч, сър!
-Браво, синко. Ти удържа хълма. Изпълни думата си.
Аз се усмихнах и добавих:
-Нямаше да се справя без блестящата работа на тези момчета.
-Ще го имам впредвид, сержант. Оу, чакай! Имам нещо за теб. Ето, дръж.
Дади ми подаде лист А4 формат, сгънат на няколко пъти.
-Това е задето бля преди малко и не изпълни задачата си като постови. Ще се видим във Форумово, момчета!
Дади тръгна с бърза крачка, а аз се върнах обратно в окопа.
-Я, я... Отвори го!
Аз разгърнах листа и започнах да чета - всичко изглеждаше еднакво...
-Айде чети, де!
-Ти си тъп, ти си тъп, ти си тъп, ти си тъп, ти си тъп, ти си тъп, ти си тъп, ти си тъп, ти си тъп, ти си тъп, ти си тъп!!!
Последва мощен взрив от смях от страна на всички. Аз сгънах плика и го прибрах в джоба си, а Джоунс ме потупа по рамото и се подхилна:
-Спокойно сине, това означава че му харесваш. АХАХАХАХ!
Да, бе. Баси.