Ем така трябва.Иначе скоро няма да мога да дам последната защото баща ми ме взема на работа утре ще я напиша

Утре да вкараш последното до 12 шот в понеделник заминавам в провинцията рано

Проект:Зомби

Глава 6:Краят

Всички гледаха умно купчината месо която направиха на реше от тялото на Наз.Хамелеона се обърна и видя спринцовките който Наз си би кога бяха влезли той надигна едната и видя че е празна.
-Какво ли е имало тук?-Запита се той.
-Не знам вероятно е анти вирус.-Каза Дегра.
Всички гледаха и умуваха бяха с гръб към тялото на Наз и в този момент се чу чупене на кости и над тях надвисна холяма сянка.
-Ъм това ако не Пени епа на!-Извика Погром обърнасе с умисъл да стреля но гледката го накара да трепери.
Пред тях беше огромна човешка фигура съставена от кости и месо а главата беше на Наз той дръпна една ръчка и от тавана се отвори една дупка през която почнаха да падат мъртви тела а той се хранеше с тях и ставаше все по голям.
-Кво правите бе келемета!СТРЕЛЯЙТЕ!-Извика Ноктурно и всички стреляха.
Тялото на Наз се раздробяваше но той си наваксваше той се обърна наведе се и хвана Погром всички спряха да стрелят и видяха как Наз погълна Погром жив.
-НЕ!-Извика Кралицата и стреляше яростно но на Наз му нямаше нищо.
Дегра извади от джобовете си четири гранати и ги метна.След като гръмнаха Наз беше само една глава а Хамелеона беше тежко ранен Дегра изхвърча от ударната вълна и разбра че това не бяха обикновени гранати.
-Ъъ мамка му.-Каза Хамелеона мъчейкисе той се облегна на стената и видя че краката му липсваха.-Подяволите.
Дегра се довлачи до него и се облегна на рамото му като се държеше за стомаха когато махна ръката си той видя че една голяма кост го е улучила в стомаха.
-Е Приятели вие ще умрете а аз не!-Извика търкалящата се глава на Наз.
Дегра вдигна с една ръка шотгъна на Хами а той стреля главата на Наз стана на кайма.
-Ей ааа как ме боли.-Каза Хами.-Каде е Нокти?
Те се огледаха и го видяха забит на стената с главата на долу едната му ръка беше увиснала а другата забита.
-Ха като обърнат кръст е.-Каза Дегра.
-Дегра приятелю май това е краят.-Каза Хами.
-Краят?ХаХАхаха.-Измясе Дегра.-Това е начолото на краят ни като хора.
-Какво?
-Японски роботи те ще спасят света с наша помощ.
-Дегра нищо не ти разбирам?
-Ще видиш няма да разбереш.-Каза Дегра и погледна Хами на който главата падна напред.-Хами не умирай сегааа...

Ако има достатъчно интерес за следващия разказ който е продължение на Проекта и ако искате да го видите пишете.Това е краят на Проект:Зомби.

лол, не очаквах такъв развой на събитията :д

Айде на японските роботи О>О

Давай следващият разказ Y_Y

давай новия разказ (ако ти се занимава, разбира се)

Уърд!!! Евала, Веермик!

Дайте ми два дена ако може и три и разказа е на лице

Даваме ти, даваме ти

И то с 2 ръце (Който от разказа остана с ръце де :Ь )

Утре го поствам.


ЕДИТ:ДНЕС!


Роботи срещу Зомбита

Глава 1:Събуждането

Той се събуди след остра болка в главата огледасе и видя че се намира в стая и лежи на легло около него имаше много странна апаратура в стаята влезе нещо което той опреличи на робот то имаше формата на жена и глава на жена но нямаше коса зениците липсваха тя се доближи до него и го огледа.
-Добъро утро.-Каза тя на нормален човешки и разгледа епикризата от страни.
-Ъ кой съм аз?Каде съм?-Запита той.
-Ти си Хамелеона човек от миналото днес те събудихме утре ще е операцията ти.-Каза тя и се усмихна.
-Верно че така се казвах.Къде съм?
-Намираш се в защитена жилищна зона в София.-Отвърна му тя.-Аз се казвам Анна.
-Ъм каква операция ще ми правят Анна?
-Ще ти инплантират крака.Стоманени тип канонерка под тип Голеат.
-Ъм какава е тази апаратура каде са ми приятелите какво става коя годинае?
-Твърде много въпроси.Годината е двехиляди сто двайсет и пета.Приятелите ти са добре те се оправиха подобре от теб и ще се разминат с по малко стоманна в себе си.-Тя смъкна един плазмен монитор от тавана и го включи на него излязоха оръжия.-Кое си избираш минигъна или рпг-то?
-Мне искам си шотгъна!-Скара и се той.
-ОК.Сега заспи.-И заби една спринцовка в едната машина която по едни тръбички влезе в Хами и той заспа спокойно.
След един час той се събуди и се намери сред приятелите си Ноктурно Актив Деник Кралицата Дегра и Диста.
-ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!-Извикаха те в такт.
-Аз не съм роден днес!-Скара йм се Хами.
-Ние казваме така защото днес ти беше операцията.-Каза му тихо Деник за да не се излага.
-Благодаря.-Каза Хами и се усмихна.
Той ги разгледа подробно и откри че наистина са киборги.Ноктурно имаше коса като ножове и тежка броня беше като танк.Актив имаше една стоманена ръка която краят беше с два пистолета прикачени към нея.Деник беше с две ръце рпг-та и ляв крак стомана.Кралицата беше цялата в стоманна освен главата ръцете и бяха минигънита.Дегра имаше стоманен стомах и стоманени ръце от който на едната минигън а на другата револвер.Диста беше в инвалидна количка защото неговата операция небеше успешна и той постоянно викаше дебили на докторите.
После Хами огледа себе си и видя че краката са му като на колиат а към лявата ръка беше прикачен шотгъна му.
-Супер се кефя поне имам сто двайсет и пет кобикова инвалидна количка!-Извика той и се стрелна по коридора.-Ае аз ще си лягааам.
-Хъх странен е така.-Каза Кралицата.
Към тях се довлече странна фигура след като се доближи много близко видяха Погром.Тои беше целия в стоманна само мозъкът му се виждасе отгоре очите бяха бяха странни стъкла който се мърдаха навсякаде.
-Здравейте дружина.-Каза им той.
-Здравей доста си се променил.-Каза му Дегра.
-След като ме погълнаха жив и изпитах изгаряща болка си мислех че съм мъртъв.
-Извинявай за онова с гранатите.-Изчерви се Дегра.
-Между другото утре ще сме в редиците на първа рота.-Каза Деник.-След като се наредим до всички от първа рота ще имаме мисия за атака на лагер на зомбитата.
-Деник зомбитата са тъпи.-Каза му Хами.
-Глупости говориш.-Каза му Актив.-Зомбитата са се променили доста за сто и педесет години.Мислят като хора използват танкове рпг-та оръжия дрехи имат си сопствени военни дрехи.Те ни имитират и водят война с нас.
-Това не съм го очаквал.-Изненада се Хами.-Ще отида да поспъ не съм насебе си тю мъч информейсън!-Каза той и отиде да си легне със странна походка.
Всички си легнаха за да се наспът.Деиствително техните органи бяха кабели и стомана...

рофлмао, добре, добре! Чакам продължението!

Определено :Ь
А Дист с количката ли ще е в първа рота

Да това е количка която развива скороста на мотор.

Верми тва ми хареса много.За добро утро е много добро

Бате, насадил си ме в количка... :Р Поне да е неква яка бе. И искам най-главна роля в историята, иначе - никво издателство.

Количка която развива 100 км не те кефи лол ем за главна роля всеки сте си има глава но след третата глава или втората аз сега пиша двойката и можеби довечера или утре ще я постна.

Чук е

Роботи срещу Зомбита

Глава 2:Атаката

На сутринта всички бяха будни и се бяха стройли в редиците на първа рота.Намираха се на площада и около тях кацаха хеликоптери който имаха две хоризонтални перки по една от ляво и от дясно.Дегра се хихотеше на начина по който бяха оперирани всички а Диста обикаляше с количката развивайки сто и двайсет километра.Изведнъж се чу глас от колони закачени на уличните лампи.
-Строй се!-Каза гласа.
Пред тях се яви едър робот който имаше човешка глава и стомах.Той огледа войниците си и прецени че са около десет хиляди.
-Мирно!-Извика той.-Аз съм генерал Тъкър.Днес ще ви кажя какъв е плана качвате се на хеликоптерите и атакувате.Плана е следния тъй като нашия враг зомбитата показаха високо ниво на интелигентност и вече могат да ползват много неща от рода на оръжия и превозни средства.Плана е следния разбрахме че на витоша има много от тях цял техен гарнизон.Трябва да го смажете!Не оставяйте живи!Убийте всички!-Той се обърна и огледа по подробно войниците си.-Някакви въпроси?
Диста вдигна ръка.
-Кажи.
-Ем аз как ще я бъда в тая количка?-Каза Диста.
-Когато се върнеш впрочем ако се върнеш краката ти ще са готови.Не ни достигаха материал.Нека да ви представя човека който днес спечели медал за откриването на гарнизона на витоша.
Човека изкочи отазаде на генерала и нашите герой познаха физиономията му той беше като нов освен главата всичко друго беше човешко тяло от стомана.
-Назул!-Извика генерала.-Връчвам ти медала който е ордена за гордост!
-Благодаря!-Каза мазно Наз и огледа тълпата.
-Свободни сте качвайте се по хеликоптерите!-Извика им генерала и всички се запътиха да се качват.
Хамелеона гледаше ядосан той не вярваше че копелето Наз е жив и се ядосваше все повече.Той се качи на единя хеликоптер и отлетя.Той гледаше през прозореца другите хеликоптери те летяха и видя как скоро напустнаха София и се доближиха до хълма чуха се изтрели залпове и към хеликоптерите полетяха ракети.Хами се хвана здраво и видя как единя хеликоптер до него беше улучен.Всички слязоха на земята и откриха огън към гората на хълмчето от там идваха ракети и куршуми.
Дегра откри огън с минигъна си и смъкна две зомбита от раз.Диста летеше с количката и стреляше с картечница.Кралицата стреляше със свойте две минигънчета.Деник се оглеждаше като гръмнат и след десет минути вдигна половината горичка във въздуха с РПГ-тата си.Всичките роботи се биеха но много от тяха падаха покосени от коршуми и ракети.Хами се огледа и видя че две ракети летят към него той скочи настрани изправи се и видя че ракетите го следват тогава дриг киботг го блъстна и ракетите тръгнаха към него когато той беше на десет метра от Хами ракетите го настигнаха и Хами полетя от експлозията.
Дегра вече беше в гората която гореше а той не спираше да стреля.Диста се усети пръв че зомбитата не бяха толкова много за да се дава медал и разбра че това е капан.
-Бягайте към хълма!-Извика той и продължи.-В капан сме!
-По дяволите!-Каза си Кралицата.
Всички се изтеглиха на върха и видя в подножието раздвижване видяха танкове ракетни постановки и много зомбита войници.
-Мамка му!Не се давайте няма да умрем тук!-Викаше Ноктурно.
Диста се свърза с базата.
-Пратете помощ!Хеликоптери да ни измъкнат това е капан!-Извика той.
-След две минути са привас!-Отвърнаха му.
-Стреляйте ве момчета!-Извика Погром.-Стреляйте докато можете че после сме на оня свят!
Всички откриха огън с всичките си оръжия като взривяваха танкове ракетни постановки и убиваха зомбита.Една ръкета политна от постановката и се запъти към тях в следващия момент всички избухнаха във викове и паника ракетата удари роботите който бяха посредата на обсадата и ги смаза.Образува се кръг от оцелели Хами видя че приятелите му са живи но врага беше много числен.
-Стреляйте бе келемета!-Извика Хами.
Откриха повторно огън и зомбитата се объркаха в суматохата цяла витоша гореше и гърмеше.Зомбитата откриха огън по всички на върха и те започнаха да падат.Тревогата натегна процесора на Кралицата и тя се отчай че няма да се спасят.Роботите бяха така проектирани че да са като организми и помагат на хората да изпитват чуства каквито са изпитвали винаги.Хами видя в далечината хеликоптерите и надеждата се надигна в него всички роботи се събраха когато кацна помоща всички се бутаха кой да се качи някои се блъскаха удряха но всички секачиха някой хеликоптери бяха улучени във въздуха но това не им попречи да продължят полета си.
Деник се замисли в ума му се въртеше само това как можеха да умрат и той обвиняваше Наз той не искаше да се занимава с него но сега се налагаше.Всички бяха ядосани на Наз.Когато се върнаха те се събраха Деник Актив Кралицата Хами Ноктурно и Дегра.
-Нека го убием от бой.-Каза Деник.
-Не предлагам да го хванем натясно в някой ъгъл.-Каза Дегра.
-Така и ще направим.-Съгласи се Ноктурно.
-Добре.-Каза Хами.
Всички решиха да го обградят.Наз си вървеше по коридора когато се обърна видя Деник Актив и Ноктурно той се оплаши и забърза крачката когато стигна ъгъла на коридора видя Хами Кралицата и Дегра.
-Ъм може ли да мина.-Каза заеквайки той.
-Не.-Отвърна му Ледената Кралица.-Време е да разберем кой искаше да ни убие закоето взе и медал.
-НЕ!-Каза Наз не бях аз той се изправи горд и бръкна в джоба си.-Не бях аз.
-Стига ни лъга знаем кой беше.-Каза Ноктурно.
Двама стражи се доближиха и разбутаха тълпата като извадиха Наз от нея.
-Какво правите с лейтананта?-Запита единя.
-Лейтанант!-Изненадаха се всички.
-Да лейтанант.-Каза горделиво Наз.-И на всичкото отгоре съм ваш лейтанант и ви командвам вие сте моята група.
-КВО!-Не вярваха те.
-Сега и това ни трябваше-Каза с тъга Хами.
-Утре имаме мисия.-Каза горделиво Наз.
-По дяволите!-Ядоса се Деник.
-Така че се наспете.-Каза Наз и замина с охраната.
Всички се ядосаха и не вярваха казаха си по едно лека нощ и се прибраха по стайте си да се наспът от ужаса който преживяха...