Всичко започна с един прозорец. Беше прозореца от детсвото ми. Намираше се точно срещу детското ми креватче в дом, който едва си спомням. Поради факта, че този дом се намираше до оживени улици, среднощните коли бяха нещо обичайно и тук бе магията на прозореца. Разположението на самия него, на разни стълбове, на улиците създаваше уникални сенки в стаята ми, сенки, които осмисляха битието и изпълваха нощта с вълшебни приключения в миналото, бъдещето или настоящето. Тези мои преживявания заместваха книгите, филмите, всичко. И в този ред на мисли годините си минаваха една след друга, аз растях и не се връщах към тези мои съкровенни сънища. Растях ли, растях и накрая взех, че станах възрастен. Как - и аз не помня, но помня това, че ме натикаха право в някакъв уж елитен университет, право, което завърших с отличен. От там всичко е ясно, шеметно развиване на кариерата като адвокат. Тук пак не разбрах как съм стигнал, но една сутрин се събудих и ми казаха, че съм на половин век. Беше повече от странно поради факта, че нищо не помнех от тях. И тогава дойде. Озарението. Посланието от онова, което е горе. Случи се една нощ, породено от едно малко дете. Момченце или момиченце на 4-5 години, държеше пръчка със захарен памук в едната ръка, а в другата тази на майка си. Очите му просто ме поразиха. Бяха огромни и кяфяви и не знам защо, но направих някаква много странна аналогия с онзи прозорец от детстовот ми. И тогава се случи. Първия път. Беше невероятно, но после осъзнах, че имам страшно много да се "шлайфам", нямах все още грацията, която придобих със следващите пъти. Радостта, екстаза, вълнението, адреналина, щастието бяха извън границите на човешкото.
Намериха ги след няколко дена, или поне това, което беше останало от тях. Никога не си бях помислял, че ще ми хареса да съм известен макар и под прякор, даден от тъпите журналисти. Не се гордея с него, но сам си го направих. Прякора беше "Убиеца в прашки", поради чифт черни мъжки прашки със спермата на някой нещастник от улицата по тях. Когато го направих за първи път, реших, че ще е забавно и наистина беше. С всеки следващ път ставах все по-добър и по-добър, по-умел, щастието все повече и повече се покачваше, артистичните заложби, които бяха в мен, излязоха наяве.
И така ден след ден живеех и просто не можех да повярвам колко е красив и прекрасен света. Бях най-щастливата муха на света.

Според реакциите ще видя дали да пусна 2рата част.

Еми като идея е доста добра. Има няколко правописни грешки, но всички правим такива. Продължи го, искам да видя как ще завърши.
БТВ доста ми напомня за разказа ми "Нещото"

Поне тая част е скучна. Пусни следваща да видим. Не заинтригуваш.

Като изключим, че има нещо педофилско и нещо което ме дразни ... останалото става ... т.е .. май нищо не остана. Все пак очаквам следващ епизод ... надявам се там да е по-добре.

Искам още. Много ми хареса, направо усетих част от кефа на героя ти.

О,О

Франсис Долархайд. ^^ Героя наистина прилича на Франсис Долархайд ("Червения дракон", Томас Харис). Има ли нещо общо? В смисъл... Може да е извратен, ама някакси става симпатичен на читателя. :Д Само дето много набързо се случва всичко, аз си мисля, че ще пишеш за смисъла на живота и изведнъж хоп! - педофилия. О,О Можел си и по-подробно да го разкажеш. Но е добре написано.

Да живее пропиленият живот и болните съзнания пропилени от него. Вече просто не е оригинално да си психопат-убиец, прекалено много се навъдиха.

Тук никой не говори за оригиналност, нито за стремеж към нещо извисено..

Ей , дееба, искам си продължението!

Ква е тази порнография!

И аз си искам продължението *подсмрък*

+ 1 ;/

На мене не ми беше симпатичен докато четях книгата

И защо тъй? Аз ревах като умря. :Д

по скоро е кофти че е имал кофти детство,ако не се бъркам бабичката му е била доста строга към него и го е била доста,ако не бъркам книгата де