На 13 съм, чета исторически романи, научна фантастика, английски хумор, български автори от 60-та насам (плюс Димов, Талев и изключения), криминалета... иии каквото ми попадне според настроението. В момента - "Непознат и никакъв" на Петър Искренов и "Ода за Петя Дубарова" на някакъв гаден комунистически автор... забравих му името. И чета нон-стоп. :Р Защо?

АХА има нужди човека но се опитва да подходи по внимателно

Питам, защото цялото това нещо, което си написала, ми навява неприятното чувство че се опитваш да копираш нечий стил. Творческата форма, която си избрала, е предпочитана от 95% от юношите, които се опитват да творят в света на литературата, без реално да си дават много зор - два абзаца абстрактни приказки, ако хората те одумват казваш че е "твърде лично" и е "писано така че само аз да си го разбера".

Сега, един съвет от мен. Прочети "Малкият принц" на Екзюпери. Знам, че си го чела. Прочети го пак.
После прочети каквото намериш от Кърт Вонегът. Аз лично препоръчвам "Сирените от Титан" и "Кланица 5", опитът ми с него не е голям. :/
Прочети също "Спасителят в ръжта" на Селинджър. И нещичко на Тери Пратчет.

Ако въпросните автори са ти интересни, това е хубаво. Подобни писатели (заедно с много, много други) имат уникален и запомнящ се стил на писане. Ако клъвнеш оттук-оттам от всеки, ще си изградиш свой собствен.

После напиши кратък разказ - 3-5 страници на Microsoft Word. Направи го с персонажи. И сюжет.



Това са само съвети. Не че произведението ти не струва, просто ВСЯКА една членка на Тийнпроблем ги пише такива - безлични, тромави, мързеливи - псевдотворчество го наречи, защото подобни неща могат да се съчиняват дори от машина, като романите в света на Оруел. Бъди уникална, пиши смислено.

Айде лека.

Ледник, Обичам те

Ледник, благодаря за съветите. Аз писателка няма да стана - нямам въображение. За това ти се струва, че това не е моят стил - напротив, това съм точно аз, моите изразни средства, моят начин на писане, моите глупости. Няма нищо общо с авторите, които чета, защото не смятам, че съм на нивото на Ерих Мария Ремарк, да речем, та да мога да го копирам и да ползвам темите му. :Д Това съм аз, аз така пиша. Пиша адски рядко, по простата причина, че музата ми е адски капризна, идва когато й скимне и обикновено е една такава... мързелива и тромава. :Д Нямам въображение, това е. (: За това не мога да пиша сюжети.

Става въпрос за това да използваш някои техни "техники" за изграждане на текст, които са уместни и да ги компилираш с други такива техники от други добри автори и да се получи твоят собствен fusion, който да бъде едновременно качествен и иновативен, по своему. ;р

Ъъъъ .... чувствам се тъп. Вие тук и книги ли четете? Направо съм разбит. Без да изненадвам никой ще кажа, че едиствената книга, която си спомням, от прочетените (максимум 5,6 да са) е "10 малки негърчета" Та ако ще говорим за книги ... требе да е тая

Въпреки горещите молби да не се занимавам с това, дето не ми се отдава, на, аз пак. :Д Второ произведение за два дни (О,О), и пак по немски. И пак детско. (:

Super Jerk saves the world

За да стане човек писател трябва да се научи да чете. Четенето както трябва не е лесна работа. Трябва да се чете с мисъл; препоръчвам два стадия да се прави работата:

Първо, да схванеш как бачка езика. Вземи едно количество статии, есета, кратки разкази и прочее текстове(от добри автори. За съжаление такива трудно се намират на български(не че ги няма, не се знаят)), прочети ги и за всеки си задай следните въпроси:
Какво ме кара четивото да чувствам? Какво ме кара да мисля? Как ме кара да мисля и чувствам тези работи? Опитай се да запишеш ред по ред как четивото ти влияе, обърни внимание на всичко. После си избери някакъв по-интересен похват и го разгледай. Опиши как работи, как автора го използва в произведението. Забрави литературата, идеите на този стадии нямат значение. Целта е да се научиш да използваш средствата, да развиваш и изразяваш идеи.

Второ, подхвани литературата. Намери си книги с литературна теория и критика и ги прочети тях и всичко за което говорят. Не се оставяй да следваш боклука дето ти поднасят в училище, тея текстове ги представят под формата на химни на комунизма и национализма и рядко имат стойност, която ще можеш веднага да извлечеш.

Ако пишеш през цялото време, водиш записки, формулираш мислите си на хартия, не след дълго ще почнеш да мислиш и пишеш автоматично по този начин.

Аз така се докараш на изкллючително кадърно ниво с английския, жалко че никой в БГ не се опита да ме научи и да ми даде качествени съвременни писания.

Прочети Естествен Роман на Господинов, има го в нета (slovo.bg), изключителен просто. Ледник, ако знаеш автори дето да праскат със силата на ГГ, дай насам.

Ако за теб Вонегът не е силен... е, не знам какво да кажа. Имаше една приказка относно хорските мнения: "от каквото ти става, шефе". Сещай се.

То не Вонегът, а преводача му ще праска силно в смисъла дето влагам. Идеята е да позацепя малко езика и изразните средства като хората.