В търсене на Истината...

...Мракът го беше обгърнал напълно. Чувстваше се някак самотен. Той искаше да знае Истината. Какво прави тук? И защо се казва Дон Кихот... Чу се тропот. Тъмнината започна леко да се разсейва.
- Барбара, ти ли си? – плахо попита той.
- Не! – отвърна твърдо непознатият.
- Какво говоря? Та аз дори не познавам жена на име Барбара. – помисли си Дон Кихот и след краткотрайно колебание рече:
- А кой подяволите?
- Аз съм Санчо.
- Кой Санчо?
- Панса.
Дон Кихот започна да се обърква.
- И защо си тук? – попита той Санчо.
- За да ти отговоря на Въпроса.
- Кой Въпрос?
- Вие кажете.
Дон Кихот се обърка още повече.
- Добре. – каза той – Отговори на Въпроса!
- Първо трябва да го зададеш.
- Но аз не го знам.
- И аз. Аз знам Отговора.
Дон се напъна малко и след кратки усилия рече:
- Каква е Истината?
- Съжалявам, не е това Въпроса.
- Подяволите, бях почти сигурен, че е той. – тъжно каза рицаря и по лицето му се спуснаха няколко горчиви сълзи.
- Има ли някой Там? – дочу се някъде наблизо.
- Зависи. – отвърна Панса.
- Жалко, а аз си помислих че съм я намерил.
- Какво да си намерил? Правилния Въпрос ли? – попита с надежда Дон.
- Не, Истината. – отвърна новодошлия.
- Ох, днес не ми върви. – въздъхна рицаря – Кой ден сме днес?
- Незнам. – отвърна Санчо.
- И аз така си помислих. А ти кой си? – Дон попита новодошлия.
- Фокс Мълдър, ФБР.
- И не знаеш моя въпрос?
- Не. Знам само, че Истината е някъде Там. И сега я търся. Тъй че сбогом.
“Истинооо, къдее сииии...” – все по-глухо се чуваха виковете на Мълдър с отдалечаването му.
- Трябва да я намеря аз тази Истина. – размичшляваше Дон Кихот, докато Санчо Панса с огромно любопитство разглеждаше Нищото, което го заобикаляше.
В този момент от Нищото изникна Freeman. От слушалките на Walkman-а му долиташе Manоwar. Без да му мисли много той учтиво ги поздрави:
- Yo, Yo, dirty niggaz. What’s up men.
- Добра ти вечер и на теб. Или не, не сме ли сутрин? – отвърна Санчо. Но Дон Кихот бе твърде расвълнуван та да го поздравява и направо го попита:
- Знаеш ли къде е Истината?
- М’чи кък. Ей я тук. Скив хиър. – отговори възпитано J.J. и извади понамачкан брой на списанието “Gamers’ Workshop” от задния джоб на дънките си “Madoc”. На корицата му можеше да се прочете: “Истината. Голата Истина.” Дон бясно започна да го прелиства. На Свободния му доскуча да чака и реши да понамокри гърлото си с 6-7 бирички (Kamenitza). И нали си е учтив, предложи на Санчо:
- Еей, чщщ, искъш ли биръ ве?
Но Санчо бе твърде зает да съзерцава Нищото и затова скромно му отговори:
- Не, благодаря. Не пуша.
През това време Дон Кихот вече беше захвърлил списанието в единия ъгъл на стаята (кога пък се озоваха в стая) и жално викаше:
- Ма няма ли го моя Въпрос Там?
- Къф и Въпросът ти?
- Незнам.
- Еее, м’сори. Аре AWAY сам. Бай съкърс. – сбогува се Freeman с двамата и потъна в Нищото.
- О, богове! Къде е тази Истина? – изрева силно Дон Кихот и заби поглед в небето (нали бяхме в стая). Всъщност незнаеше на къде е забил поглед, защото всичко около него него беше тъмно и черно заради самото Нищо. И тогава Зевс му отговори:
- Аааа, кой ме зове. Ти ли, о, смъртни?
- Аз не съм те зовал Зевсе.
- Как така? Сигурно е била Хера, мръсницата. Не, не е била тя. Та аз вчера я убих (Но нали е безсмъртна). Ти беше. Нали каза “О, богове!”
- Е, може да съм нямал предвид теб.
- Хмм, Посейдон ли? – изръмжа Зевс.
- Не бе. Аз май съм християнин. А християнин ли съм? А Дон Кихот ли съм? Трябва да попитам Истината. Трябва да задам на Санчо правилния Въпрос.
- Е, аз не съм много в крак с тия нови божества. А какво искаш ти?
- искаМ да знам, искаМ Истината, искаМ да се махна от Нищото.
- Еее, за Нищото не мога да ти помогна, но Хермес знае къде е Истината. Питай него.
- А къде е той?
- Как къде? При Истината
- А тя къде е?
- Незнам. А сега ако не възразяваш смятам да му ударя един следобеден сън (Но нали сме вечер). Изморен съм. Лека нощ (ох спирам да говоря за времето) – каза Зевс и се излегна на един пухкав облак разположен на безкрайната синя шир (наали всичко беше черно и нямаше Нищо тоест имаше само Нищо).
На Дон Кихот вече не му пукаше за Истината и за Нищото. Почти беше забравил Санчо, който гледаше като полу-идиот безкрайното Нищо. Не го интересуваха никакви божества. Нито дали е християнин. Нито кое време на деня е. Тъкмо бе свикнал с цялата тази еднообразност, когато и конят му реши да се обади:
- Ей, чуйте един виц. Един кон влязъл в един бар и казал: “И кво кат съм кон” и излязъл през вентилатора.
Гробна тишина.
- Е добре и кво кат съм кон? – каза коня и се изпари в Нищото, но Дон Кихот дори не муи обърна внимание. Той бе омаян от вековното Нищо. Още една жертва бе хваната от голямото безпространствено нищо. Събуди го глас:
- И ти ли Бруте?
- Ъъъ... Кво? – не разбра Дон Кихот.
- Казах и ти ли Бруте?
- Ааа... ама аз не съм Брут. А и ти малко си позакъснял.
- Тъй ли? – почуди се Цезар – Ах, вярно. Истина казваш човече. Да си виждал Марк Антоний? Дължи ми цяло състояние негодникът. Имам чувството че го чакам цяла веечност.
- Не. А ти да си виждал Истината?
- Истината е някъде Там. – отвърна Юлий.
(Тааааам, дето сто летааа – дочу се гласа на Васил Найденов)
- Това вече го знам. Дай нещо ново.
- Ох, чакай да се сетя... тц-тц-тц... тази склероза... ох, като се сетя ще ти кажа.
- Добре.
След това Цезар се отдалечи от Дон Кихот и отиде до омаяният Санчо и му каза:
- И ти ли Бруте.
Никакъв отговор.
Юлий изчезна.
И тогава ненадейно и неочаквано дойде тя. Появата и беше толкова сензационна, че накара Санчо да излезе от своя транс. А Дон Кихот каза:
- Барбара, ти ли си? – след това си помисли – Започвам да се побърквам.
- Не. – прозвуча отговорът.
- А кой подяволите?
- Аз съм Истината.
Всички ахнаха. Дори Зевс се бе събудил от своя следобеден (вечерен) сън. Дори и коня се бе показъл от вентилатора (не се ли отървахме от него?!).
- Кажи какъв е правилния Въпрос! – не се стърпя Дон Кихот.
- Въпросът е “Това Там рицари ли са, Санчо?”
Дон не беше много очарован, но какво да се прави. Нали Истината го казваше. След минута безмислено мълчане Дон Кихот каза:
- Това Там рицари ли са, Санчо?
Санчо доволен весело отвърна:
- Не, това са вятърни мелници.
А конят глуповато попита:
- Да не сме в Холандия?
Всички го изгледаха остро. Той се засрами, свря се във вентилатора и повече не излезе от там. Всички бяха доволни. Дон Кихот беше задал своя правилен въпрос и Санчо му бе отговорил. Какво повече се искаше? И Мълдър бе намерил Истината. По едно време дойде Цезар и каза:
- И ти ли Бруте?
Никой не му обърна внимание.
Но Дон Кихот не беше Истински доволен. Искаше да знае защо е самотен и защо е в Нищо. И защо изобщо учавства в болните фантазии на побъркания автор (ей, това не е по сценарий бл.а.). Затова запита Истината:
- ИскаМ да знам цялата Истина.
- Е добре. Ще ви кажа. Слушайте внимателно. “Живееше едно време един човек в безкрайното Нищо. Мракът го бе обгърнал напълно. Чувстваше се някак самотен...
_________________

Поредната ми изцепка дано ви хареса.

Реже,реже,та са къса.-разказа имам предвид.

Ne e lesno....

Еми мерси.Радвам се ,че ви харесва.

Тва ме размаза като марка от 3ст. на витрината на баничарница ве

Както каза Белия, Кърти мивки, Фаянс

TUO кфо сатт ве брат нали штяме да пишем нещжзаедно?:)

Diгам темата, защото разказа е много добър (особено на фона на помията, която се излива от децата-олигофрени, нароили се из този форум)

Жалко че няма напоследък нещо особено смислено (като изключим някой модел на Ксайзера или някоя гениална рисунка на друг даровит автор)

Темата е 4 години поне. Чувствам се засегнат при часта за нестойностите произведения

Не се засягай. Сигурен съм, че марника му пада и върху мен, но по интересното е кой е гениалният автор?

Господи. Паднах.

Палци горе!

Same here. Много добро. (:

Много добро ли? Вие май нещо .... Среща 5 часа на въртележката! Тва е една от най-големите тъпни, които съм чел. Прочетох го само и единствено за да мога да бъда максимално сигурен, че е толкова тъпо колкото си мисля. Отврат ... ей такива хора като тоя ... са наказани от съдбата!

Злоба!Злоба!Проклятие злоба!

Bagerista_Boy, то верно много тъпитии гледам има, ама що трябваше още една да изваждаш?

Ще цитирам поста на един стар форумец, коментиращ произведение на друг стар форумец (Тош, потърсете негови произведения, оригинален е):

Тош имаше готина поезия. Даже admin-а го е коментирал.