Келеша имаше план,точно както веднъж имаше план да обере бакалийницата.В очите му всичко започна да се дживи бавно.Келеша звънна с приспособлението за колело и го хвърли нагоре.В следващите няколко стотни армията която го беше обградила започна да стреля по предмета,давайки време на Гиро да тресне запалката в земята докато падаше в склада.Мекицата бе в тъмно помещение,като мазе за компоти,мислеше си той.Минаха няколко секунди и се чу взрив,небето почерня,келешът чуваше как машините се разбиват,хората биват отнесени от ударната вълна а сградите се срутваха.Мина 1 час в ядене на фастъци,когато Гиро реши че е безопасно да излезе.
Гледката беше потресаваща.Целия град бе разрушен,небето пълно с облаци,а дъждът ръмеше тихо.Мекицата бе разршил собствения си град,нямаше и помен от онова което беше преди няколко часа.Единственият му спомен от миналото беше парчето козунак.Гиро го извади от джоба си,погледна го и пак го прибра.Самотен,мъжът тръгна измежду развалините в града,докато дъждът ставаше все по силен...
КРАЙ НА 1ва Част
може някой път да измисля и втора