Мнооооооого добро, Shady, наистина много добро. Браво. Пък и вече имаме жокер какво търсим

Значи сега написах едно жалко подобие на разказ в "в търсене на книгата на вековете(само разкази без коментари)"и сентри ме насочи към тая тема да...искам разрешение за писане.Та ткава е работата-ше ме вкарвате или не?

Виж първия пост в същата тази тема, там са описани правилата. Освен това може да разгледаш как бързо опадаха доста потенциални писачи (няма да използвам "писатели") и гледай да не направиш същото. Преди да пишеш трябва да си прочел и схванал всичко написано от нас до момента, иначе ще се получи някоя тъпотия.

Това е от мен, другите да си кажат изискванията.

Еми най-накрая и аз се включих. Знам че разказа ми е къс, но се стараех да приключи точно там.
На тази част наблегнах върху промяната на героя ми. Как се променил след като е научил за книгата и какви усилия полага за да я намери. Също така включих и героя на Били, който има не по-малка роля в разказа. С това вклячване насърчавам Били да продължи хрониките на своя герой и да разкрие повече за ордена. Съжалявам за правописните грешки но редактора ми е повреден(поради тази причина и не можаш да се вкляча). О и не се безпокойте за героя ми, той не мъртав, но какво се случило с него ще разберете след около един месец

bobakin, лично мен стила ти не ме издразни нито за миг, което си е близо до достойно за аплодисменти. Хареса ми, че намесваш и историята на сеета, една война в миналото би оформила по-добре нещата, защото в момента, дори и аз признавам, че света изглежда доста сух. Ако можеш да спазваш правилата от първа страница и ако другите нямат нищо против да участваш, то и аз нямам.

Кирилица, а бе то хубаво си написал така, ама се съобразявай малко повече с времето, в което пишем, защото някои неща изглеждат малко смешно така.

2D, Кире, вие сте на ход, ако имате време. Ако ли не мога да се постарая да спретна нещо набързо.

Ще го поправя

Мисля че успях да изчета всичко.Ако ме приемате поствам още утре.

Аз съм те приел вече, стига да знаеш за какво иде реч. Сентри (има разтроение на форумната личност, горкия, дано не се объркаш) май също те хареса. Чакаш още 2 "да"-та и почваш

Чакам.

Аз чакам на Кралицата мнението, ако зависеше от мен - веднага те пускам да пишеш.

Аз със новото съм готов.Чакам да ми бъде разрешен достъп.

Я, това ли била темата на това разказче? Прочетох го, хареса ми до сега, може ли да се включа и аз?

Намираш ми мангата и веднага те пускаме

Ако е толкова просто може и сам да ти я нарисувам

Корупцияяяяяя!!!

Бе то хубаво искаш, обаче предпочитам да те видя първи как пишеш.

^^ Мяу на всички
Sentry ми отдели много важна роля нещо, почвам да се притеснявам

Бобакин ми харесва как пише, мисля, че няма проблем да продължи стига да иска ....

Sidhe, наистина ще е по-добре да пуснеш едно уводче тука да те видим за какво идеш реч

Кирилица - Доживяхме 2-та дена , но честно казано се оплетох при тебе във времето и пространството

Shady, само да ти вметна, не одължавай действието на треволяците, съмнява ме да те държи повече от 3-4 дена - имай го в предвид

Чакаме Кирето и Двуизмерния


И пак здрасти на всички

Въздухът беше прохладен, лек вятър подухваше от исток, от морето, а чайките крякаха нервно за последно преди да им се наложи да се приберат за през нощта. За половин час небето беше порозовяло, след това бе придобило червен цвят и сега слънцето потъваше зад хоризонта с мека светлина. За миг то проблясна в зелено и след това се загуби зад далечните хълмове. Бялата полукръгла луна, която беше изгряла отдавна и наблюдаваше последните минути на слънцето, сякаш изплака когато усети този последен топъл лъч светлина да си отива от лицето и преди да остане самотна господарка на небето.
Няколко минути по-късно Бай Мирко издърпа въдицата си и изпсува. Не можеше вече да види нищо след заник. Той хвана нави месината около пръта си и хвана кофата с миризлива, немита, но все още може би жива, риба и с бавна коцукаща походка напусна вълнолома. Сигурно щеше да се прибере, да изчисти рибата или да я даде на своята бабичка, с която беше живял цял живот, и след това двамата доволно щяха да ядат тази вечер. Но не всички бяха толкова щастливи, че да имат къде да отидат тази нощ.
Друга фигура обвита в сенки също изпсува и прибра въдицата си. Беше слабо, русоляво дрипаво момче със сини очи, които гледаха отчаяно във водата. Днес то не беше хванало нищо и от цялото си, изпълнено в момента със злоба, сърце завиждаше на стареца, който днес щеше да яде на сухо и топло място. Момчето се казваше Хитьо и трябваше да се върне в гадната мръсна уличка, където завита в старо изпокъсано одеало го чакаше болната му измършевяла сестра.
Момчето падна на колене и заплака. Искаше му се да има храна за да може да нахрани сестра си. Искаше му се да има пари, за да може да плати на знахаря да я излекува. Искаше му се да има толкова много неща. Нещо проблясна в ума на момчето и лудешки поглед се изписа по лицето му. Щеше да намери книгата! Царят беше обявил награда! Щеше да я намери и да получи наградата! Момчето започна да се смее и се втурна нанякъде, без и то да знае на къде.
Жана в този момент кашляше и се давеше в собствената си кръв. Гърдите и я боляха и дишаше трудно. Искаше брат и да се върне колкото се може по-скоро. Искаше да я прегърне за да я стопли, искаше да види усмивката му и очите му. Нямаше значение дали ще получи храна или лекарства, стигаше и само да е до брат си за да се почувства по-добре. Но той закъсняваше и топлината му я нямаше за да я стопли. Тя трепереше и по бледите и розови устни потече тънка струйка червена кръв. От очите се опитваха да паднат замръзнали сълзи, но не можеха. Изведнъж момичето спря да трепери и очите и станаха празни. Всичко сякаш замръзна. Само къдравата и руса коса се вееше от лекия нощен бриз. След миг тя се закашля и кръвта напои дрипавото одеало. Момичето отново започна да трепери и очите и да мигат насълзени в тъмнината.
В съседната алея някой се спъна и падна на земята. Мъжът трепереше от страх, а срещу него проблясваше острието на нападателя. Той знаеше, че днес е последният му ден на този свят. Другият се смееше и подмяташе ножа.
Хитьо се блъсна в разбойникът, мъжът скочи от земята и се втурна към нападателя си, бандитът без да разбере какво става отряза ухото на момчето, мъжът успя да го удари и злосторникът падна на земята. Днес не беше щастлив ден за този обирджия. На този ден свърши неговият живот, беше пребит от бясно обезумяло момче и разгневен стар рибар. По-късно бай Мирко щеше да приюти момчето и сестра му при себе си.
На съседната алея мина млад мъж. Видя младото треперещо момиче, наведе се, прегърна го и го целуна, остави нещо в ръката му, след това се изправи и продължи. Момичето спря да трепери и се усмихна.

When it's so,I'm going on...

... и потапяйки краката си във водата Шон пак се сети за онази нощ в гората. Още ползваше онзи парцал за да превръзва крака си с билките, взети от храма на оракула. Болката се завръщаше, но благодарение на тях беше поносима и той се справяше с ходенето. Все пак не го напускаше тази мисъл, кой ли може да му беше помогнал....



fixed. А казвайки треволяци си помислих, че някъде в разказа съм напушил героя си Добре, че го прочетох 2 пъти преди да пиша, голям срам щях да бера после