Няма да мога да участвам няколко дни...

Никой ли няма да пише бре хорица?

Емм аз чакам някой да продължи това което написах ама... Аре бре хора много замряхте...

Кой не е писал отдавна? Морфия? Северното сияние? Блу?

Пиши ако искаш ти, батка, то се видя че ред много няма как да се зачита, щото ще потъне темата.

П.П. Много добро аватарче, цепи мрака!!!!

Демонът се изсмя зловещо.
- Дойде краят, смъртни! - изрева тържествуващо и мрачното подземие се затресе от нечестивия му смях, а пламъкът на факлата в ръката на Ахил затрепери. - Краят!
Изчадието надигна зловещо закривения си ятаган над жертвеника от черен мрамор, където лежеше увързана и окървавена елфа. Протегна лявата си ръка, замахна и вместо да отсече главата й или да я прониже...
... си преряза вената.
Погледът на демона се размъти. Той изпусна меча си. Звукът отекна някак гротескно в ушите на Ахил. После адското същество се сгромоляса на каменния под и издъхна.
- Михаела! - втурна се героят да развърже въжетата около китката на елфата - Добре ли си?
- Много ясно, че не! Така ли ти изглеждам?! - изкрещя тя. - И все пак... благодаря ти...
Тя ориближи лицето си към неговото и точно щеше да го целуне, когато ги сепна грозен смях.
- Ммммхахахахахахахахаааа... Толкова сте предсказуеми вие, смъртните...
- Бягай - прошепна Ахил на жената-воин - Аз ще го задържа... - и без да изслуша протестите й ("Ахиле, недей, не искам да умреш...") я избута към изхода на залата.
- Би ми доставило голямо удоволствие да си сготвя пастърма от нагло същество като теб - изръмжа срещу него демонът - Но предпочитам да погледам комедия... - той направи жест с ръка и пред Мирмидонски изникна грамаден, смърдящ, дебел двуглав трол - Забавлявайте се.
- СМАЧКА!!! - изрева тлъстото чудовище към воина и с първия удар на масивната си бухалка го събори възнак и го остави без дъх. След това просто вдигна подобния си на пън крак и последното, което Ахил видя, беше как той се приближава към лицето му...

***

Отвори очи. Дишаше учестено. Огледа се. Не. Никакъв демон. Никакъв трол. Никаква кръв. Никаква Михаела. Беше сънувал... Ами как да не сънуваш такива работи при всичките тия неща... опитът за самоубийство на Пепи, комиксът, който бяха започнали с Чоки... и, разбира се, Тя... Ох, все едно всеки ден изпиваше по 10 кафета... Не, след като вече се събуди, НЯМА да се спи. Научно доказан факт. Стана и като нямаше какво да прави (2 часа имаше още, деба!) почна да си чете химията. Органична химия... Ооооооо, един от любимите му предмети...
И от много писане на изомери на хексана Ахилчо пак закъсня. Е, не чак толкова. В 8 без 20 щеше да стигне. Метна раницата на гръб и се понесе по все още тъмната уличка.
В 8 без 20 (даже без 21) той се тръшна на мястото си в час по психология. Отвори тертадката си и попита Чоки коя дата е.
- 8 ноември.
- Ооо - извърна се Мирмидонски към седналата зад него Михаела - Някой има имен ден?
- Ооо, да - усмихна се тя - Какво ще ми подариш?
- Каквото си поискаш - намигна й той.
- Май днес ще пиша двойки - мило се усмихна учителят по психология - Би ли ми казал - обърна се той към древногръцкия герой - какво представлява агорафобията?
- Страх от открити пространства - отвърна веднага Ахил и се облегна назад, пускайки очарователна (по мъжки) и леко арогантна усмивчица. - Не ги разбирам агорафобите, да ви кажа...
- Защо не ги разбираш? - попита преподавателят малко ядосано, но в сщото време заинтригувано.
- Защото имам клаустрофобия - простичко каза момчето.
- Би ли ми казал с какво се характеризира еритрофобията? - продължи психологът.
- Треперене, паника, понякога припадъци... - невъзмутимо отговори ученикът и зачака следващия въпрос.
- Обясни ми разликата между невроза и психоза.
- Е добре - започна Ахил - при неврозата един човек примерно разправя на всички, че е Ахил - чуха се подсмивания - , но не смята, че в действителност е така. Обаче ако започне да си вярва, че е Ахил - още подсмивания - вече става психоза.
След още няколко въпроса Мирмидонски имаше 6 по психология, а учителят каза:
- Е хубаво, Нака, ти ще станеш психолог, ама тази принцеса - погледна към Михаела - какво ще я правиме?
- Е де, господине... - ся, имен ден има момичето - отново пусна Ахил мазната си усмивчица - Оставете я днеска.
- Е аз точно, искам да й подаря едно 6 за именния ден...
Михаела изстена и подпря главата си с две ръце.
- Ама тя май не иска подаръци... продължи Мирмидонски - Айде бе, В клас - обърна се към останалите - Подкрепете ме!
- Дааа, г-не... Не я изпитвайте... Недейте... зашумя класът и хаосът продължи няколко минути.
- А, звънецът - сепна се Петков. - Оставям ви. Другия час почваме пролемите през пубертета. Насе, голям си оратор - едва ли не поздрави той Ахил, когато мина покрай чина му.
Веднага щом стана, Михаела се изстреля към Ахил, прегърна го и му лепна една дълга и звучна целувка по бузата.
- Ейййй, човеко, обичам те! Съвсем нищо не знаех за тоя час! Мнннооого ти благодаря!
Той щракна с пръсти и се усмихна.
- Нали имаш имен ден... - намигна - Питаше какво искаш да ти подаря... Впрочем, Мише, знаеш ли, Джони ме покани на купон у тях тая вечер, ще дойдеш ли?
- Миии... ще дойда, да - отвърна тя и го пусна. - Ама искам още подаръци! - проточи глезено. - Ей, ще дойдеш ли с мене до ъгъла?
- Ок - каза той и тръгна с нея.
Целият ден беше перфектен. Обсъди с Чоки комикса и се разбраха Ахил да сцените с демони, но Мирмидонски така и не можа да се обоснове пред скейтъра, че трагичен край е по-добре от хепиенд... Накрая се споразумяха за хепиенд, но с жертви. После двамата, заедно с Джони, Мая, Блу и останалите отидиха да посетят Пепи у тях. Оправяше се от шока, но им беше адски сърдит, особено на Мая, Thug и Ахил. След това гръцкият герой се прибра (всче някъде към 5 часа) и седна да учи. Очакваше го купонче... и Михаела.

П.П. Loose_Cannon, мерси, ако знаеш колко време го слагах тоя аватар, докато фо приеме форумът... така де, аз застрелях форума, за да си го сложа.

Пружината се посърди малко на брат си, ала нямаше как да е за дълго, брат му му беше най-добрия приятел и винаги е бил. Израстнали бяха неотлъчно заедно, ако трябваше да убие за Thug, нямаше да се замисли.
Влязоха в стаята по психология, даскала ги изгледа доста странно, явно не беше свикнал да вижда такива като тях в тоя квартал, на братята не им пукаше особено.
Седнаха 1 до друг, Пружината подаде шоколад на брат си, с укорителен поглед.
Седеше и мислеше, след малко сигурно беше към 8 без 20 вратата се отвори и влезе Ахил и се тръшна на мястото си, заговори Чоки и след това Михаела, мацка която рапъра и грам не познаваше, но явно Ахил доста харесваше.
Учителя изпита жителя на древна елада, с надежда да му набие 1 двойка, ама го получи доста анално, след като пича си знаеше всичко.
След това забеляза оживление в класа, но не разбра за какво става дума, защото в ушите му дънеше музика.
Часът свърши, Пружината заговори Джони.
-Джонка, кво става брат, как е?
-Ми бате ще правя купонче, ако искате с брат ти елате.
-Мммммоооожееее, не съм се напивал на купон отдавна, ще го имам в предвид.
Отиде при Thug-
-Брат ми, аре довечера на купон у Джони, да се понапиеме и да забравиме днеска.
-Ае, навитак съм. - Thug отговори и се ухили дебилно.
-Аз са ще изчезна за малко, ще се видиме в нас, пази се копеле.

След 20 минути.
Звънеца иззвъня, пружината затропа нетърпеливо с крак по площадката пред вратата. След малко чу стъпки и вратата се отвори, на прага стоеше ниско, но доста красиво момиче с тъмно кестенява коса, кафяви очи и намусена физиономия.
-Кво става миличка - каза Пружината с мила усмивка на лицето, такава усмивка се появява на лицето му само когато я види.
-Нищо - оговори момичето с неутрално изражение.
-Има ли нещо?! - попита момчето и започна да се чуди какво става.
Тогава чу глас отвътре
*С кой говориш кукло, кой е тоя дет ни прекъсва*
Пружината видя в коридора, някакъв олигофрен със странно изрусена коса по боксерки. Изблъска момичето в страни и влетя......
- Копелдак, къв си ти бе, ще кървиш. - Разкрещя се рапъра и изпрати тупалка в лицето на чалгара.
Нещастника отвърна и за секунди започна юмручен бой, Пружината губеше, не можа да удари повече, а само се пазеше, в следващата секунда нещо проблясна и усети болка във дясната скула и вежда.....беше го ударил....ПРЕВЪРТЯ, започна на сляпо да млати със зверска сила, по закон когато избеснееше убиваше, беше нервак с мек спусък и уцелваше винаги.
Чалгарчето се блускаше в стената след ударите, а Пружината виждаше всичко в червено. Свали го на земята.... и бръкна в скрит джоб на панталона си и извади нож, опря го във врата на противника си и започна да му говори спокойно и тихо за да го слуша внимателно пребития.
-Кървя, това не ти гарантира хубав живот......не си уцелил с кой да се ебаваш, мога още сега да те прокървя през гърлото, дай ми 1 причина да не го направя..... - Преди да довърши чу сирена....... бившата му приятелка беше викнала полиция(от този момент натам бивша) и тъй като се намираше на първия етаж, момчето отвори прозореца и слезе през балкона, със бесен спринт тичаше към вкъщи.

*Слънцето пече, и цигарата гореше в ръката, а 1 МС стоеше с приятел до пейка и рапираше, инструментала дънеше от касетофона на пейката, не му пукаше от нищо той, инструментал, алкохол и цигара и компания, друго не му трябваше. Беше 1-ви юли 2006 имаше рожден ден и беше в перфектно настроение, защото не му пукаше от света. Когато приключи с римите седна на пейката и слушаше приятеля си какво реди.
-Здрасти- пружината погледна в посоката на гласа и видя най-красивото нещо което е виждал някога, остана без думи.
- Здрррравей.....
- Мн ме изкефи фристайл-а ти, може ли да ви послушам.
- Ми да.....
Поредиха още малко и после приятелят си тръгна и останаха 1 момче и 1 момиче на пейка, момчето пушеше и гледаше момичето, беше видял ангел.
- Та не се запознахме, аз съм Мими.
- Асен... - представи се - приятелите ми викат Пружината.
- А защо точно така ти викат.
Без да отговори момчето се засили и със скок се качи на капака на стара и разбита кола и от там на покрива на един гараж.
- За тва.....
- Браво, слез да ти кажа нещо - след като слезе момичето се приближи до него и му каза на ухо - Не те виждам за пръв път, наблюдавам те от 2 месеца, мн те харесвам.- и тогава го целуна. Чувството беше топло и сърцето на рапъра млатеше по-силно отколкото при най-бруталното му напушване, ставаше му горещо*

Проблясна нещо и Пружината пак тичаше по улицата с бясна скорост, за секунди беше другаде, не можеше да повярва, мразеше го, искаше му се да го беше заклал като куче.
Кръвното му падаше, спъна се и падна припадна от притока на адреналин, това само той го умееше, ако не млатеше нещо или не рапираше и не изкарваше злобата си, той припадаше, не издържаше на напрежението, но вече ставаше все по-рядко, малко по малко ставаше това което е бил преди да я срещне, агресор, затворен в себе си хейтър...не трябваше.
Събуди се от мириса на кафе, беше вкъщи и чи гласове.
-Копеле пази брат си, знам кога му се случва, пази му гърба, навлиза в ада в момента, оправи го щото не искам да има проблеми.
-Добре бате знам кво да правя не се притеснявай - това беше гласа на Thug.
Пружината седна на дивана където лежеше и си запали цигара, видя през прозореца патрулка с познат номер да си тръгва.
*Инспектор Михайлов*- си помисли и запуши мълчаливо.
-Брат ми как си?
-Добре, колко е часа - пита Пружината.
-5:30- Thug отговори.
-След 45 минути е срещата за купона, айде да се оправяме да ходиме.
- Ама сигурен ли си че можеш....? Какво стана? - Thug гледаше въпросително - Лежал си на тротоара пред склада ако не можеш няма да ходим.
- Абе айде да ходиме че ми е кофти ден, друг път ще ти разправям.
Смениха облеклото и тръгнаха, Пружината сложи тъмни очила за сигурност и облече дрехи които не беше обличал отдавна, черни и само черни, накриви си шапката наляво и си сложи качулката, облече камуфлажно яке и излезнаха.
След 40 минути ходене и мълчание стигнаха и видяха само Джони, Пружината се приближи до него и му каза на ухото.
-Брат, ако те питат куки, нещо за мене, бил съм с тебе от 2 до когато свърши купона.
-Ама защо, бе?
- Друг път ще ти разправям, батка, са не е момента.- Пружината огтовори и се замисли.

*Стаята беше осветена слабо от изгрева, през прозореца се прокрадваше светлина, която осветяваше вехт плакат на Eazy E. До него имаше календар, картонът на който доста беше поокъсан на ленти. (картончета за свиване баце ко да ти кажа )
- Обичам те.....
- И аз теб....
Целувки, дълги и сладки*

Горчиво.........................всичко беше адски гнусно, Асен със засилка изрита 1 оградка, чието място не беше там, но работниците не можеха да я откъртят, но явно бяха отслабили основата и тя излезна от земята от ритника, побеснялото момче седна на пейка и зачака останалите, Thug си говореше с Джони, в тоя момент Пружината извади тетрадка от задния си джоб, химикалка от якето и след 1 сълза която никой не видя започна да пише агресивно върху редовете.

PS: Thug няма да пише известно време, ама ще се върне извинете го за което.

Евала...
Бтв Пружината и Thug близнаци ли са?

бе не са, ама единия е тръгнал по-рано на даскало от другия, демек Thug, Пружината е мързеливото копеле дето винаги се забърква в мизериите, а Thug е пича от 2-мата братя, който е по-нормалния

Даскалото свърши за днес, Пружината зачезна нанякъде и Thug се замисли как ли да запълни времето до купона. Имаше цял следобед – зачуди се дали да прекра няколко часа в библиотеката, където да дочете поредното фентъзи. Но изведнъж визира по-добро място, празна пейка в парка, намираща се точно под едно дърво. Кедарът правеше сянка, а и листата му изпускаха свеж въздух. Рапарът се настани удобно – качи краката на пейката и изкара от раницата „Пазителят на тъмната кула”. Отвори на 754-та страница. Оставаха му 17 страници които дочете на един дъх. Когато погледна часовника си стрелките му показваха, че е време за следобедна закуска - тоест кафе. Реши да се прибере и да си свари в къщи на кафеварката.
По пътя си вървеше безгрижно усмихнат, подритваше малки камъчета с дебелите си сиви кецки и си тананикаше Gangsta Paradise. Беше в доста добро настроение, когато изведнъж видя гледка, караща го да закрещи от ужас. Брат му лежеше в безсъзнание, облян в кръв до някакъв склад, а около него цяла тълпа ченгета. Внезапно доброто му настроение се замени с друго, още по-огромно чувство – ГНЯВ! Thug нахлузи качулката и се затича с бясна лудост към полицаите, крещейки:
- Шибани куки, сега ще си платите. Никой, абсолютно никой не може да посяга на брат ми, щото ще умре. – крещеше към тях и ги доближаваше – А вие, пердета изпедерастяли сте трупове.
Докато тичаше се наведе, грабна някаквъв дебел клон и замахна с него към първото ченге, което му се изпречи, но преди да го халоса изведнъж чу познат глас:
-Thug, СПРИ! – инспектор Михайлов изкрещя към разярения рапър и грабна клона от ръцете му.
Стаписаното момче се наведе, даже падна на колене до Пружината, който си лежеше в асвалта в пълно безсъзнание. Thug се обърна към инспектора и попита разплакан:
- Какво става тук, вуйчо? – сълзите на момчето ставаха все по големи, все по горчиви, все по топли...

С патрулка закараха Пружината до апартамента в който живееха двамата рапъри. После го настаниха на дивана. Момчето още не се беше събудило. В другата стая Thug свари кафе, наля една чаша за него и една за инспектора и двамата седнаха на масата. Пиеха от горещата черна отвара и мълчаха. Пръв проговори костюмирания мъж:
- Виж Thug, няма да те лъжа! Брат ти доста е загазил, заварихме го да пребива едно момче. После се оказа че момчето е син на най-влиятелната мутра в града. Мисля че трябва да ви наглеждам повече.
- Оправяме се и сами! – каза рапара, но инспекторът долови болезнената му въздишка. – Обаче кинтите които наследихме – почти свършват. Още не съм казал на Пружината, но май ще трябва да започна работа.
- Не! – възрази мъжът.– Ти винаги си се справял добре в училище. Трябва да завършиш. Аз ще ви помагам финансово, докато завършите. Все пак за какво са роднините!?
- Благодаря, вуйчо! Но когато завърша и почна ра’ота ше ти ги върна до стотинка.
- DEAL muthafucka’! – извика инспектора и двамата се засмяха...
-Копеле, пази брат си – разтревочено каза мъжа, отпивайки последната глъдка кафе. Направи неволна гримаса раздразнен от утайката която неволно беше преглътнал заедно с кафето. – Пази му гърба, навлиза в ада в момента. Оправи го, щото не искам да има проблеми!
- Добре бате, знам кво да прааа, не се притеснявай! – и рапарът изпрати вуйчо си...

- Едно, две, три, пазете се! - извика хирургът и пусна ток по дефибрилаторъ, който разтресе тялото на Thug и го върна обратно към синосув ритъм. В гърдите му отново започна да бие онзи мъничък орган, който бе механизма потдържащ живота на всички нас. Рапарът се огледа. С замрежения си поглед видя как над него са се надвесили няколко човека с бели престилки и маски и оживено се опитваха да стабилизират разкъсаното му тяло. Всичко го болеше. Спомни си прекрасното място на което се беше пренесъл след тунела, но внезапно съзря, че все още не му е мястото там, мястото му е тук, при брат му, при приятелите му, ако вобще имаше такива след онази случка. Thug реши че ако се възстанови, ще промени живота си, ще си постави цели, амбиции за които да живее и да се бори.. Внезапно заспиваше отново, но този път от умора и болка, и не се пренасяше на онова място, стоеше си в операционната и слушаше шумните хирурзи, който продължаваха да работят над него все едно е някакъв развален автомобил, а те са монтиорите. Поправяха го, това бе очевидно..

и аз ще се включа
сорка ама ще открадна оттук оттам та начи героя ми ще се казва Тезей и идва от предния клас на Ахил (той е само за древногръцки герои )
НЕ ПОСТВАЙТЕ

Хахах, клас само от полубогове
БТВ Ахил е мой прякор, който получих, след като написах сравнителна характеристика на Ахил и Хектор по литература
И, моля те, ако имаш муза, поствай, че и аз имам.

Сстава ли и аз да участвам че се зарибих? И става ли да има смесици между класове примерно хаусаджия/метъл че и двете мн ме кефят?

Ами както виждаш, може Моят герой е хаусаджия/метъл.

doggyhustler, братле, българските полицаи не смеят да стрелят и по птица. Най-много да те нашарят с 3 стоп-патрона.

Добре, влизам в играта щом няма проблеми
Ето го и описанието на герроя ми. Може да едитвам после щото на момента го мисля
*******************
Късно четвъртък вечерта срещу петък сутринта.
Телефона на Маргина (така ми викат френдовете между другото) се развъня. Едвам си отвори очите. Погледна часовника си (беше 05.30 сутринта) и вдигна телефона.
-Кажи ма?!- Беше Ралица.
- Аре на ретро парти в Хикса(една от дискотеките в Хасково)
-Ти луда ли си въри на техно утре ако искаш ?
-ОК- Каза Ралица и затвори.
Обърна се настрана и се опита пак да заспи. От прозореца се виждаше как небето на изток бавно започваше да просветлява. След като опита пак да заспи беше неуспешен, стана, пусна си компа и инстинктивно пусна уинампа и скайпа след зареждането на уиндоуса. В скайп нямаше никои на линия, за това реши да си пусне приятен вокал хаус и да посрещне изгрева на терасата, в компанията на това което беше останало за пиене от снощи. Към 0630 влезе отново в стаята. Смени уинампа с трафик радио(малко реклама ) и отиде да са капи. След като се изкапа, си облече дънки и тъмно лилава тениска в хавайски стил, взе си раницата , изгаси компа и потегли за даскало
****************
За сега това успях да измисля. Ако имате критики, казвайте ги да оправяме квото трябва:)

Точно го прочетох... ами, малко кратичко, дай повече описание. Действието се развива в град Форумово, гимназия "Св. Ледник Форумски" (това е бонус инфо). Иначе добре

Някой ще пише ли продължение на това на doggyhustler? Или ви умря мерака? Ако някой иска да пише да кажи, че не ми се пише за погребения и други подобни глупости. Ако няма никой да пише, аз ще пиша ;]

Еми като не ти оттърва съжалявам. Т'ва сме го писали доста хора, много от които се отказаха от тях и аз. Не съм чел последните части обстойно, но ако говриш за часта с Пепи, не смятам, че е глупост и щом другте са я описали би трябва да го направиш и ти

-Казах София, не Форумово, идиот такъв!
-Съжалявам господине, но нашата фирма "Форум Експрес" превозва само до Форумово.
-Не ме интересува бе, педерас! Искам си парите обратно!
-Съжалявам господине, но ще ви помоля да слезете от автобуса незабавно - каза шофьорът, който беше по-едър от Митьо Крика.
Тезей си даде сметка, че не е баш Тезей, и слезе на спирката. Никak не го биваше такива ситуации. В стария му клас той все някак се оправяше, защото се беше сприятелил с другите момчета отрано. Но докато в 6-ти клас те вече имаха плочки и правеха мускули, той си оставаше все така хилав и слаб.

-Ей, малоумник, внимавай къде вървиш бе-му изкрещя едно момче облечено с анцунг и с качулка на главата. Приличаше на скинар, но за изненада на Тезей го подмина.
-По дяволите-измърмори си Тезей. Все така ставаше. Още от малък си беше такъв, но от 13-годишен започна да става все по-завеян и когато се разхождаше ходеше като сомнамбул.
А нещата загрубяха съвсем след катастрофата, в която загинаха родителите му. Едната баба била починала още преди да се беше родил, дядото - малко след това, а другите двама бяха болни от рак. И така той взе малкото пари от социалните и от двете пенсии и тръгна с възможно най-евтиния автобус до София, защото там със сигурност щеше да си намери някаква работа. Или поне така си мислеше. А сега си крачеше из Форумово, без подслон и почти без пари.

Тезей се поразходи безцелно още малко и се взе в ръце. Все пак с оплаквания никой нищо не е постигнал. Първата му работа беше да си намери квартира, после училище и накрая работа. Пък и се надяваше да види някой от старите му познати - Херкулес,Персей,Ахил...Ееех,добри времена бяха в 7-ми клас. Всеки от класа му обожаваше древногръцката литература.
Намери си що-годе хубава и горе-долу евтина квартира и си плати месечния наем. Не му пукаше, че може да остане без покрив следващия месец - все щеше да се оправи.
Тезей стана в 6:30 сутринта. Щеше му се да си пусне някаква музика, дори и чалга, но хазяйката още живееше в 50-те. Направи си кафе и си намаза 2-3 филии да го държат до вечерта и излезе да си потърси училище. Но както винаги нещата винаги се преебаваха. В гимназия "Св. Ледник Форумски" некъв луд рапър застрелял директора, няколко даскали и ученици, и затова другите директори се бяха насрали от страх, не приемаха никого, и изключваха рапърите наред.
По някаква ирония ли, що ли, точно в злополучната гимназия го записаха. Новият директор приемаше всички с отворени обятия, тъй като родителите изписваха децата оттам като луди. На Тезей не му пукаше, искаше да влезе в даскало, пък ако ще да е пълно с рапъри-психари.
Тезей се спря пред вратата на класната стая и въздъхна. Откакто стана тийн имаше проблеми със запознаването, а от катастрофата бе станал ужасно мълчалив. Разтревожи се как ще го приеме новия клас - ами ако терора паднеше изцяло върху него! Тезей се стегна, измърмори си няколко реплики от рода на "Аз съм пич!" и отвори вратата.
Никой не обърна внимание на древногръцкия герой и той постоя малко на прага за да разгледа новите си съученици. Те бяха към 10-тина - имаше едно емо, което разговаряше с някаква пънкарка и един метъл.Имаше още един-двама метъла, 2 скинара (единия му се струваше учудващо познат) и ... колега! Тезей не можеше да повярва. Сред цялото това множество се открояваше стария му приятел Ахил.
*********************************
Засега ей тва успях да измъдря.Дайте някакви критики за да оправя нещата докато е време