- Глупости!
- Ти ще видиш!
- Не, не ти вярвам.
- Ще си говорим един ден, дядо. Явно ти си един от тези които им се вързват на номерата...
- Пепи, мили, тази книга ти е завъртяла главата. (смях) Ако беше толкова лесно, то не мислиш ли че никой нямаше да носи очила?
- То е толкова лесно, просто големите компаний за очила и лещи са се погрижили това да не се издава на яве. (Пепи помисли малко докато дядо му го гледаше с неудобрение) Точно както петролните компаний са се погрижили електрическата кола да не се появи на бял свят.
- Добре! Прави каквото правиш, но аз не вярвам на такива измишльотини.
- Няма невъзможни неща, дядо. Аз ще ти го докажа!
Така Пепи се запъти към стаята си, където седна на любимия си стол, пусна си тихо песента на Еминем – Lose Yourself и се зачете отново в тази чудновата книга. Беше един летен ден в който температурите достигаха 35 градусовата отсечка на термометрите. Пепи четеше тази книжка с голям интерес. За жалост обаче тя беше на английски – език който Пепи беше почнал да изучава наскоро. Какво да се прави щом я няма на друг език книгата? Но дори и трудността на езика не му пречеше да разбира съдържанието. За негово щастие имаше тук-таме по някоя друга картинка: ту на очните нерви, ту важни за писателя места, ту самия писател с някои незнайни личности...

Пепи беше само на 14 години, но израстна доста психически след загубата на родителите си при автомобилен акцидент. Носеше очила от 9 годишен и наскоро беше намерил тази книга „The Bates Method for Better Eyesight Without Glasses” в Ebay на изгодна цена. По едно време той хвърли книгата на леглото и се огледа за нещо в стаята си. Явно не намери това което търсеше, та взе петте лева които бяха до компютъра му, спря музиката, викна едно „Чао” и излезе от вкъщи.
Ходеше с наведена глава, все едно беше сърдит на някого. Но той всъшност беше доста замислен. Тамън се чудеше къде може да намери това което търсеше, когато...


Вдъхнових се от някои обстоятелства и какво ли не!
Не пиша често разкази и не знам дали ще ви хареса, но на мен - да.

Отворен съм към всякакви критики!

Още сега почвам да пиша продължението, вие кажете дали искате да го пусна или не.

Хм .... ми кво да коментирам разказ от 10 реда. Това е доста малко, за да си изведем некви изводи. Накратко .... има някой правописни грешки и някой думи, които според мен не са на мястото си. На моменти звучи добре, но като цяло ... не ми хареса. Напиши ми нещо по-дълго, че да видим дали ще се чете!

И аз много обичам името Пепи (за персонаж). Като цяло не става...сори

акцидент?

Да ве, каква е тая мания - всички го пишат така
По темата - Пепи ми напомня на Геймъри Шоу

Кво стана? Ще видим ли продължение на уникалната история или се спече и се отказа?

За кво се заяждаш бе умен? Аз тебе никога не съм те виждал пък и да се опитваш да напишеш нещо.

Работя по 8 часа на ден, нямам време за момента.

Хо-хо ... имам и други aкаунти регнати тук далеч преди тоя. Писал съм с тях, писал съм и от тоя и то не веднаж ... за това ... не се изказвай без да си проверил. + Не се заяждам ... просто питам ... ако се заяждах щях да кажа: "Ще пробват ли вкоченените ти от онаниране пръсти да напишат някой смислено изречение?" но .... не съм го казал

BG-GeorGi наистина трябва да провериш, а не да се изказваш неподготвен.
Търси някое произведение, бъкащо от правописни грешки.Така ще разбереш кои са творбите на KuzMan

E ... ама имам произведения нали