Де са бе? (темата е открита дискусия над изгубеното детско въображение, думата е ваша).

Аз определено съм от Вдетеняващите се....


P.S. А да видим, кой сме ме оспори!

Хъхъхъ, допреди няколко часа бях дете, сега съм вече възрастен. ЧРД, да съм жив и здрав! А за духовното "порастване" бих цитирал самия себе си: One is never too old to have fun. Пък нали в това е смисъла на всичко детско

ПП Анимацията, игрите, безмисленото съревноваване и безотговорността са сред най-опреличаващите ме неща. Порасна ли, просто няма да съм аз. Демек няма да я бъде тая. WAAAAAAAAAAAAAAAAAGGGGGGGGHHHHHHHHHHHHHH~~~~~~~!!!!

Порастването е самозалъгване.

Порастваш тогава, когато си решиш... и нали.. всичко е от мозъка.

"Those who dream by day are cognizant of many things that escape those who dream only at night."

- Edgar Allan Poe

Къде ми са детските книжки
кажи ми мой прашен сандък
закусиха сивите мишки
с вълшебните букви, язък...

AcTivE, депресията ли те хвана, душо?
Леле колко тъпи същества сме хората! Като сме малки искаме да сме големи, като пораснем искаме пак да се смалим
То така е и с много неща де. Безсмъртието, ако някога го постигнем, сигурно пак ще е същата боза.
Леле колко бързо се отегчаваме от това, което имаме

А въображението
Въображението можете да видите сами дали съм го изгубил
Преценете.

Оф, ама и аз остарях и изкуфях и не ме държат кокалите вече, нали така Crow-chan?
Това е лудост. Да пораснеш толкова рано...
Детството не ми липсва на мен... него си го имам, друго е

Пф... ама аз наистина съм изкуфял старец...

Приятна нощ на всички и добро утро на другите!

Запазването на детският дух е чат от приоритетите в живота ми Разбирайте че съм от вдетеняващите се.

Въображението на порасналото дете > детско въображение.

http://www.thebestpageintheuniverse.net/c.cgi?u=irule

Не, четох Алиса в страната на чудесата на испански. Хубаво, че съм я чел на български, да знам за какво става въпрос

Ето това ще те развесели-Click

Мен пък не ме терзаят такива неща... Детството ми беше кофти (не че го помня кой знае колко), сега пак е кофти... Не се чувствам съвсем дете, не се чувствам и пораснала (ни най-малко о.О). Не се чувствам никак. о,о Мога да си играя на барбита и никой нищо не може да ми каже, йей. ^^

Детството ми беше мн хубаво, затова май свърши толкова бързо.Надявам се винаги да си остана дете.За мен това е най-хубавата част от живота на човек.

ПП и аз съм от вдетеняващите се

Немам такива ядове

Хъх... а аз какво да кажа, като до 12-годишна възраст се ровех само в Мерк Индекс... сега, на 16, започва яко изживяване на детството

Ха а помните ли като си играехме като малки и винаги казвахме-"сега ти ще кажеш о нее..." и.т.н.

А какво да кажем за дицата, дето прекарват детството си по форуми и гейм сървъри... не че и част от нас не беше, ама то тва ся в момента е болестно детство направо о.О

Ooo, da... Аз винаги казвах на останалите какво да казват...:Д

Zelma написа:

Welcome to the club