Star Craft:Краят
Въведение

26 май 3007 година.Поредният слънчев ден.Синъото покривало,което тераните наричаха небе,криеше зловещи тайни.Човекоподобната раса беше изключително интелигентна цивилизация.За тераните може да се определи,че са като мравките.Трудят се усърдно и неуморно и увеличават всекидневно леговището си.Но коя беше царицата-мравка?Тераните почитаха богинята Итара.Тя беше невероятно съчетание на интелигентност и красота.Божеството управляваше народа си от небесносин дворец в зона Б14.Въпреки външните и дадености,Итара беше твърда като камък.Виновните наказваше жестоко,най-често със смърт...
Недалече от планетата на тераните,се водеше епична война.Извънземните протоси се сражаваха срещу насекомоподобната сган зерги.За протосите се знаеше малко.Идваха от планетата Ирен.След като привършиха и последните ресурси,извънземните се отправиха към нови светове,за да продължат развитието си.Зергите пък бяха пълна мистерия.Някои твърдяха,че са се появили от еволюирали насекоми,но други го отричаха.
Виждаше се,че битката е към края си.Зергите отстъпваха,но на протосите им беше наредено да не проявяват милост...
Захранващата база на зергите изгаряше.Последните няколко насекоми бяха екзекутирани.Протосите чакаха следващи заповеди от командир Радек.
-Проверете запасите веднага!-изкрещя им той по радиостанцията.
Един от войниците заби някаква машинария в пръстта:
-Лоши новини,сър!Минералите ще стигнат за още максимум 25 години.
-По дяволите!Сега трябва да намерим нова жертва!-каза Радек и се усмихна като Милко Калайджиев пред 20 годишна кака.
Докато траеха размислите на господаря на протосите,в близост до изгорялата станция,полусчупено зергско яйце се размърда...

Иначе - хубаво заглавие.

радвам се,че все пак хареса нещо

Е....опитал се да бъде забавен човека.

съдбата обича смелите

Ми...логично. Иначе бива