Цигарите стоят като войници,
в кутията са стриктно подредени.
Светът е пълен със шизофреници,
във свойто право строго убедени.
Готови са за битка те,но плачат,
за първи път в живота си рискуват,
уж истина и справедливост тачат,
но може би не се бунтуват.

Изслуша ти,приятелю,плача ми
и ми подаде доверчиво рамо.
И раницата с щастие нарами,
защото клоунът във мен видя ти само.
Що всеки ме приема като личност,
сплотена от ирония и хумор?
Не знаят,че съм пълна със трагичност
и мозъкът за мен е само тумор.

За тях съм просто дървен философ,
играчка,шут,със цел да ги разсмея.
Те не приемат че клоунът с душа е,
но да разкрия истината аз не смея.
А моят лик е двоен и се слива.
И малко хора искат да го зърнат,
че мисълта тъй бързо си отива
и с чувства те не могат да отвърнат.

Понякога се впивам във плътта си
и грозно вия-сам си се измъчвам.
Брутално аз човъркам във кръвта си
и ордените пак сама си връчвам.
Започнах да разбирам че товарът
той свойта ежедневна мисъл крие.
И всеки трябва да е сам комарът,
който от свойта кръв ще пие.
Не ми е трудно да съм слаба,
но знам че силата е труднодопустима.
Във този свят изпълнен със измама,
със себе си като че водиш битка.
И тази роля на слабак,
ти виждаш я като химера.
А сълзите,в незнание изплакал,
сега разбираш колко са ти взели от твойта кариера.

Защото всеки тва повтаря:
"Ние всички сме така еднакви"
Ама истината много пари,
Когато се намесят обстоятелства някви.
Как да се прости обаче грешката човешка,
Когато всеки има слабости и сили,
Когато прощава само този който городостта я няма,
А останалите само се праят на много мили.
И както знам да отброявям кутия цигари подредени,
Порокът не е сила,нито слабост,
А само част от нашето си дело чрез което ний засмени,
Светът ще хвърлим във немилост.
Каква наивна и безпомощна идея!
Какви отровни думи и обиди!
От глупав клоун всички набедени,
Закаяха се,чак и дяволът да им завиди

LOCK

Какво значи тва?

Иска да се заключи темата.

И иска да се заключи темата защото?

Стихоплетството е прилично, но на места неравно като рими - особено към края.
Или стиха е с целенасочена андрогенност, или на места си пропускала да сложиш женски род.
На места чак ми е чудно как редуваш хубави и интересни мисли с объркани, неясни или зле римувани фрази.

Говоря за Claude.

Много иска!

За едни много, за други - малко.

Това ако не е тъпо.Има тук таме рима но не е изобщо готино

Ами изсмисли ти нещо по оригинално!
Не е задължително да има рими за да е добро.

Ами пич ти спориш с 12 годишният демончо като за начало . За поемата ( не ги различавам лирическите произведения много ) : може би си иксал да напишеш бели стихове, а може би не, но на места става много мудно и объркано.
ПС. Все пак трябва да се вслушваш в критиката на другите, дори да е отпавена от Демончо

Струва ми се че става банална тая тема.

Sense? It makes none - най-точното определение за поредната доза интересно четиво, поне шанса да се посмееш от сърце на такива бисери е уникално, жалко че смислените неща изчезват...

А ти някога писал ли си стих ако смея да попитам?
Я ако обичаш не ми дигай кръвното с простотии!
Тъпо ти е щот си мислиш че тва е компютърна тема и всичко трябва да е нули и единици,а?
Ама много ви знаят устите и на двамата.

И наистина-пълно е с бисери-само че във отговорите!

твойто да не е въпрос?

Не съм поет, не искам и да бъда. Малко ме интересува какво съм ти вдигнал(асоциирай) и все пак неможеш да пренегребнеш факта, че една "компютърна" тема ще е винаги по-добра от твоето елементарно copy & paste творение.

Прочетете го няколко пъти на абсолютна тишина, размърдайте си малко мозъците и ще видите, че makes sense.

На мен лично много ми хареса! Вярно, римата малко куца на места, но на други се е получило перфектно!

safarimacka, не обръщай внимание на хейтърите, така е модерно в момента!

BoOM, ~Zero-Blade

Оправи римата и ритъма, където ти куцат;
вземи решение накрая дали лирическият Аз е мъж или жена;
изясни или направо махни безсмислените редове, например:
И както знам да отброявям кутия цигари подредени,
Порокът не е сила,нито слабост,
А само част от нашето си дело чрез което ний засмени,
Светът ще хвърлим във немилост.
Каква наивна и безпомощна идея!
Какви отровни думи и обиди!


Тогава ще ми харесва страшно, страшно много.