3B-Първо приключение


Джеймс беше новобранец приет в армията. Точно сега армията се нуждаеше от такива, като него. Наскоро „Десния съюз” започна да води преговори за война срещу „Силната империя”. Беше голяма грешка да се опълчиш на непобедимата армия на „империята”.
Джеймс наскоро завърши подготовката си и днес официално бива приет. Той трябваше да изгледа някакъв упътваш филм, чиито касета подмяташе в несръчните си ръце. Той вървеше по едни коридор и скоро стигна до един широк салон. Имаше мек диван и пред него голям екран. Джеймс сложи касетата в платката на екрана и се настани на дивана. В началото се чуваше само пращене, но без картина. Джеймс си помисли, че се е развалило, но за негова радост на екрана се появи някакъв човек с корейски черти.
„-Добър ден- започна човека.- Вие успешно завършихте обучението си, а сега е време да получите напътствия са бъдещето си. Първо малко история.-повиши тон.- През миналата 2703 година започна дребен конфликт с „Силната империя”, който постепенно се разрастваше до тук. Всичко започна след като „Десния съюз” предложи сделка за 95 милиона долара, ако закупят част от техните територии. Но „Силната империя” каза нещо от типа на „Ако искаме вашата територия, имаме силата да ви я отнемем.” Това раздразнило „Десния съюз” е той приел предизвикателството. Сега ще поговорим за вашето бъдеще. Ви ще бъдете транспортирани в 3B военен лагер. И не забравяните, че войната още не е започнала. Късмет!!!”
През целия филм Джеймс кимваше с глава на всяко нещо, което чуеше. Той горкия така и не разбра, че видеото е на запис. Джеймс беше много назад с технологиите, но поне беше добър войник. Той беше почти два метра висок и имаше тъмна коса. Очите му имаха кафяв оттенък.
Сега нашия герой стана от своето място и се запъти към асансьора. Краката му трепереха от напрежението. Не се беше вълнувал така, от когато за първи път докосна оръжие. Той изкачи няколко стъпала и стигна до желязна врата. Тя се отвори автоматично и Джеймс влезе през нея. Озова се в тясно помещение. На един малък дисплей беше изобразено числото 7. След като вратата се затвори, цифрата започна да се покачва. Дисплея показваше номера на етажа. Джеймс трябваше да стигне до покрива и от там да отпътува с един кораб към 3B. Много скоро стигна и желязната врата за пореден път се отвори. Джеймс пристъпи напред. От тук можеше да види почти целия град. Всъщност не видя нищо красиво, защото това е военен град и докъдето му стигнеше окото виждаше само войници и бойни машини. Джеймс се молеше да не започне война, защото този град за секунди ще се превърне в ад. Той поне нямаше да види това, защото града е заобиколен от малки военни бази, номинирани 3A, 3B, 3C и 3D. Войниците на „империята” трябва да преминат през тези бази за да стигнат до града и Джеймс е в една от тях.
Ето че пристигна малък въздушен кораб, който щеше да откара Джеймс до приключенията. Кораба беше боядисан със светло синьо, защото в небето този цвят стой, като камуфлаж. Всички кораби се боядисваха така, освен тези на „империята”. Техните бяха боядисани в черно и бяха най-силните кораби по въздух. Ако някой види такава машина да се стрелка право срещу него, значи може да си казва молитвата. Джеймс се настани до пилота и вече можеха да потеглят. Ето, че кораба се вдигна на няколко метра от земята и потегли с пълна скорост.
Докато пътуваха Джеймс се занимаваше с какви ли не глупости. Първо разглеждаше някакво списание. После пък започна да пита глупави въпроси. По едно време заспа и пилота се успокой. След около 30 минутен път Джеймс беше събуден от пиукане. Той беше затворил очи, но слушаше внимателно, какво става около него.
-Мисля, че засякох нещо.-уведоми пилото по диспечера.-Радара ми едвам го засича. Пращам ви картина за преработка.
След това 2 минути тишина в пилотната кабина и отново се случи нещо интересно. От базата пратиха данните на пилота.
-Сигурно ли е. Ако е така значи сме преследвани от „Черен скорпион”.
-„Черен скорпион”.-сепна се Джеймс.
„Черен скорпион” се наричаха корабите на „империята”, за който пишеше по-горе в разказа. Този път един от тези бойни кораби преследваше Джеймс и пилота. Обстановката се възстанови, когато на радара престана да се вижда червената точка, която би трябвало да представлява „Черен скорпион”.
Джеймс тъкмо си отдъхна, когато кораба се разтресе.
-Мина на няколко сантиметри от нас.-съобщи пилота.
-Кое?-попита Джеймс и разбра, че току що една ракета е прехвърчала точно над тях.
-Използвай оръдията.-каза пилота и натисна едно копче пред пътника си.
Отвори си голям дисплей с две оръжия в долните ъгли. Джеймс разбра, че това беше бойната система. Дисплея показваше обстановката зад тях. Двете оръжия можеха да се управляват от пилотната кабина. Това спомни на Джеймс за една игра, която често войниците играят от джобния си компютър. Даже веднъж и той опита, но без успех. Сега отново трябваше да се срещне със съдбата. На диспечера се виждаше „черния скорпион” и можеше лесно да бъде свален. Джеймс хвана ръчките за управлението и натисна един червен бутон. Двете оръжия изстреляха две ракети, но и двете не улучиха нищо. Не беше толкова лесно колкото изглеждаше и Джеймс реши да направи втори опит. Този път се прицели точни в противниковия кораб и натисна спусъка. Двете ракети се стрелнаха право към целта, но „скорпиона” се дръпна в страни и ракетите пяха похабени. Пилота предложи да смени ракетите на картечница. Джеймс дълго търси бутона, който му описа съветника. През това време пилота се опитваше да избегне хвърчащите към него изстрели. Извади голям късмет, че досега не бяха улучили кораба. Явно вражеския кораб е много слаб и ако имаха опитен стрелец досега да са победили. Джеймс най-накрая смени оръдието, но когато погледна към дисплея не забеляза и следа от противника. Пилота също се учуди, защото изстрелите спряха. В същия момент кораба се разтресе и се чу аларма. Дисплея пред Джеймс изгасна, а пилота се паникьоса.
-Улучиха главния двигател!-съобщи той.
Джеймс кимна с глава, че е разбрал. Ако не беше той досега да са се отървали живи и здрави. Кораба се стрелна право към земята и щяха да се разбият челно в едни камъни. Пилота се отказа от управлението и се беше съсредоточил в гладко приземявани. Той успя успешно да избегне челното приземяване, но сега кораба се движеше право към едни скали. Пилота отново направи всичко по силите си и успя поне да облекчи удара в скалите. От удара предното стъкло се счупи и кораба заклещи между две скали. На Джеймс му притъмня и той изпадна в безсъзнание.

Чак сега го видях, добра творба, има бъдеще!
Иначе, прекалено много действие, бъди по-описателен и обхождай обстановката през очите на Джеймс възможно най-детайлно.
Така написано представя Джеймс като емоционален инвалид, пълен непукист. Не се обиждай, това е моето мнение (И аз се пробвам с леймърските си умения на писател да напиша разказче)
Но определено прочетеното от мен породи интерес и чакам продължение!