Мислех, че съм силна след онази безсърдечна жестокост от твоя страна, приятелко... Ранена, измъчена, изтерзана от болки, от мъка, от гняв, от тъга, от нестихващата агония, четяща се в погледа ми... от сълзите, от кръвта, от живота... Предаде ме... защо?!? Нима го заслужавах с предаността си, разбирането, с всичкото време, което беше за теб, само за теб, приятелко любима... защо... все още търся отговора в беззвездната нощ и плача... Исках да спра, желаех го, но как след като единствената ми опора беше ти, как след като само ти бършеше сълзите ми... Мислех си, знаех, че държиш на мен, знаех, че не мога да искам от теб нищо, но ти вярвах... Господи, каква глупачка съм била?!?... Правила си го само от съжаление, а защо ми каза чак сега, сега, когато те обикнах повече от всеки друг човек, беше ми като сестра, приятелко... Не искаш да знаеш за мен, разбирам, не искаш да видиш погледа, в който преди грееха две искрени и буйни пламъчета, а сега... черни бездни... готови да те погълнат, приятелко... да те отнесат там, където съм и аз сега, в мрака, удавена в океан от сълзи, мъка и лед... В съня си те викам и ти ме чуваш, и ти го знаеш... ще дойдеш с мен ,защото аз и ти няма да забравим онази призрачна вечер, когато смесихме кръвта си... Сестра... сестра на дявола, хванала ръката на Бог!!! С ангелски поглед и демонска душа... Неземно красива, грешна, безбожна... Предадох се... предадох ти всичко мое, всяко чувство, всяка мисъл, всяка тайна, ВСИЧКО! Вярно, бяхме коренно различни, но едно нещо ни свързваше, нещо възвишено, нещо неразделно... Защо го разруши, приятелко, защо се поддаде на изкушението... Аз знам, ти си родена, за да мразиш, да нараняваш, да убиваш... Да ти искам обяснение - не мога, да искам прошка -защо, да ти се моля - не трябва... Научи ме, сестрице, и аз да бъда като теб... Една безчувствена жена, убила всичко детско в себе си... научила се да дава болка на хората, да отнема души... И макар да не искаш, ние пак сме заедно, приятелко... Преди ни сближаваха смеховете, дните и нощите, прекарани заедно, а сега... макар и далеч, много далеч една от друга, ни свързва болката, користта, лъжата... Дявол да ни вземе, пуста сестрице!!! Обрече се на злото, но и мен повлече със себе си... Две думи, приятелко, две думи изричам пред Бога за последно... Обичам те, сестрице!

Преодоляла омразата, те последвах, приятелко, там, при Дявола, там, при грешните... Там, където царува вечен мрак и децата на смъртта пият кръв от невинните... Дано някога разбереш какво направих за теб, защото аз никога няма да изтрия от паметта си цялото зло, което се стовари след теб, пуста сестрице...

Един не особено особен тип литература - "изливане на чувства на бял лист" предназначен за определен човек, но нищо ценно за всички останали.

Мдам...определено! Oт 5те реда,които прочетох съм на 100% съгласен с Typical Hero.

- = С Р А Н Е = -


(Пародийно стихотворение, посветено на поетите-експресионисти, които сами не усещат за какво и как трябва да пишат, но се изживяват като майстори на литературата)


Живот човешки. Жестоки мъки.
Отново тъга сляпа и безцелна
уморений лик прорязва като с нож.
Мътни са очите, гърлото е огън,
умът е далечен, безмощен, сломен,
в душата пустош, трап, без брод,
сърцето сухо е, безкръвно, наранено,
умиращо в жестоки мъки на живота прокълнат.
Надежда нийде няма. Откога? И колко време мина!
Паметта изхвръкна с писъци прегрозни
и падна мъртва. Човек отчаян е, не помни,
не знае що го сполетя и що го чака. Докога?
Защо се мъчиш ти, несретнико, и що е твоето страдание?
За чувства светли ли мечтаеш?
За любов и вяра, и мечти, и брод?
Какво би жертвал ти, та болката да секне?
О, ти пощада веч не заслужаваш.
Обречен си на безизходица проклета,
на път без изход, на живот без светлина,
на болка вечна, що отвътре те изгаря
и всяка мисъл прави я на прах!
Животът твой - жестоки мъки.

Ръце треперят луди, самоволни,
студен метал напипват те,
придърпват, стискат с всички сили...
и залп разтърсва тихите стени.
Изригва писък. Грозен и висок,
като че врани мърша обикалят.
И секва глухо - болката изчезва,
след нея нищо не остава...

That was deep!
П.П Абе Ледник-ти на колко си ?

Почвам да се чувствам тъп, от всичките "творби", които се появиха в последните няколко дни в този форум нищо неме кефи

better

Не е верно, моята умира по-бавно Тегаво е да се пръска така мигновено, няма го разплискването на мозък по стената, няма я тъжната физиономийка... По дяволите, не е бетър :Р Моята е бетър! Пък !

Виде ли кво направи,като го накара да го прочете,а?

Специално за спамерчетата:

Това кефи:

Алминаторе,

Абе и това става:

Too much Руска Рулетка:

За Админа:

Ай стига толкоз.

Vampire_blood_kiss, ти да не си от онези осмокласнички, дето ходят с боядисани странни коси, черни дрехи, черни гримове, черни дантелени ръкавици при 40 градуса температура и си режат вените в името на сатаната? Да бе, онези, дето се самоопределят за отритнати от обществото и се самоубиват, защото някакъв си там не им вързал. Ако си от тези, които описах......... Ъъъъ, значи е твърде късно...

Всички пак почнаха да плюят слабото вместо да похвалят доброто. Общо взето май тук липсата на мнения в темата ти се превръща в най-добрия показател за това, че разказа ти е добър.

Ха...ако нещо те е подтикнало да мислиш така,съжалявам,но всъщност тези които ти описваш бих казала,че не познаваш,а ако познаваше нямаше именно такова да бъде мнението ти Мерси за мнението все пак

Алминатора,съжалявам за зайчето...

Детинщини.

Алминатора го откраднал от админски пост,и вече се кефи баси.

Зайчето е сладко пък

Обаче т'ва кърти!!!

Къде съм го откраднал от админски пост бе педераст?Мислиш ли,че ще тръгна да се бъркам в мненията на Сандро?
Взех го от тук:
http://images.google.bg/images?hl=bg&q= ... 1%8F&gbv=2
И да,в действителност го видях в негов пост.Но не съм го копирал.Това даже е по-големичко