Живот човешки. Жестоки мъки.
Отново тъга сляпа и безсилна
уморений лик прорязва като с нож.
Мътни са очите, гърлото е огън,
умът е далечен, безмощен, сломен,
в душата пустош, трап, без брод,
сърцето сухо е, безкръвно, наранено,
умиращо в жестоки мъки на живота прокълнат.
Надежда нийде няма. Откога? Колко време мина!
Паметта изхвръкна с писъци прегрозни
и падна мъртва. Човек отчаян е, не помни,
не знае що го сполетя и що го чака. Докога?
Защо се мъчиш ти, несретнико, и що е твоето страдание?
За чувства светли ли мечтаеш?
За любов и вяра, и мечти, и брод?
Какво би жертвал ти, та болката да секне?
О, ти пощада веч не заслужаваш.
Обречен си на безизходица проклета,
на път без изход, на живот без светлина,
на болка вечна, що отвътре те изгаря
и всяка мисъл прави я на прах!
Животът твой - жестоки мъки.

Ръце треперят луди, самоволни,
студен метал напипват те,
придърпват, стискат с всички сили...
и залп разтърсва тихите стени.
Изригва писък. Грозен и висок,
като че лешояди мърша обикалят.
И свършва бързо - болката изчезва,
след нея нищо не остава...

Честно казано не го прочетох цялото, но май нямам нервите - нито е ритмично, нито е логично, нито е хубаво...

Поезия = не за теб

Аз например си знам, че не мога да пиша поезия, затова не го правя, maybe you should do the same.

Прочее - нещо съм настроен много критично, и все пак - "уморений", сърцето е наранено, но сухо, "нийде", "прегрозна" просто думи, които не могат да се свържат по този начин, нито ги "чувствам на място" иии дам, дотам стигнах ^^

Екс, оценявай го като художествено произведение, ползващо определени техники и оставящо определено чувство у теб. Заеби изискванията за ритъм и рима от Вазово време, изтъркаха се буквално преди сто години.

Ще ти простя за наглите думи само защото си Turkish Pine фен

Виж, оценявам го не само по рима и такт и ритъм, нито пък по определени техники, най-малкото защото не съм навътре в тези неща, че да ги знам. Факт си остава, че не го разбирам и не виждам такъв смисъл в него, а когато чета нещо за пръв път тотално изключвам мозъка си за "това госпожата ми каза, че не може да се каже по този начин", а за да ми се набият в очите някои неща въпреки този факт...

+ Това ме дразнят остарелите "ий" форми, може и от това да е, а може и просто, че ... е редене на думи и почти всеки ред си е сам за себе си

Колега, знаеш, че не го казвам, за да се заяждам с теб

Една от по-приемлиевите за мен дефиниции на поезията/литературата е че са упражнения на точния език.

Именно точност липсва на този стих(с изключение на един-два сполучливи образа). Абстрактните поятия с които жонглираш са или описани по клиширан начин или по-никакъв начин не се приближават до някаква конкретна мисъл.

Съвет: сравни си писанието с подобните опити по бели стихове из форумо (които ти си плюл доста) и виж отвъд тематиката, на конкретно езиково/емоцинално/рационално равнище защо са тъждествено зле.

На мен ми се струва дори по-хубаво, защото всеки ред е премислен, пък има и характерен ритъм, а и рисува картини с думи. Мхм.

I think he's f0cking with us, mates.

He definitely is. Have a good mind not to waste your time with him any longer. ;p

ПП

Сигурно като четеш Уърдсуърт направо ти се струва, че Виенската филохармония се е събрала пред блока ти... ;р

Умни люде сте, не се вързахте като едни други хорица. Поздрав за което.

ПП: Заглавието на поемата е "Сране" и описва един продължителен запек.

Зубро пуши крек

Не си силен в поезията, моля те, примири се, не се опитвай или поне пускай нещо завършено, когато на теб ти харесва и след справка с някой и друг приятел.

Ъъъ... нещо се оплете.

He's a crackhead.

Готово.






* * *

ПП: Дисте, изглеждаш ми разтревожен. Ако ме беше напсувал щях да те разбера по-едностранчиво, та да не се кахъря. Поздрав с песен по твой избор.

Харесва ми оригиналното ти звучене и идеята за стихотворение без каквито и да било рими, тъй като както казваш този начин е отдавна изтъркан.
На мен лично ми допадна, само едно заглавие да му беше сложил

Омг колега Ледник, ето ти един заблуден

Коойто дори не е прочел коментарите

Нрави ми се. Пиши, така ще ти олекне!
P.S. Относно рима - наскоро, отчаян от любов, списах няколко реда. Ще го пусна, за да оцените.

Първо не съм длъжен да чета коментарите (нещо което съм сигурен, че ти не правиш) и второ - просто си казвам мнението, кой е заблуден в случая не знам