Нещото
В малките американски провинциални градчета винаги всичко беше наред.Поне така мислеше сержант Джордж Смит, през цялата си десетгодишна служба той бе „ръката на закона” в родният си град Денисвил.Градчето беше малко най-близкият голям град беше Ню Джързи и то на повече от петдесет километра.В поредната топла лятна вечер полицаят бе дежурен и заедно със своят партньор Стив Роджърз ядоха понички в патрулната кола.
-24-53 обадете се-чу се от радио станцията
-Да-каза отегчено Джордж след като отхапа едно голямо парче от поничката си
-Намерен е труп на „Уинстън 23”
-Разбрано-отвърна сержантът
След не повече от пет минути патрулната кола бе паркирана пред посочения адрес, а двамата полицай сeопитваха да одържат любопитната тълпа.Пред врата на къщата лежеше трупът на младо момиче, облян целият с кръв.Вратата на жилището беше отворена, но не личеше да има следи от взлом.
-Размърдай те се!Разкарайте тези хора!-каза глас зад сержант Смит-сержант бързо при мен
-О капитане добре, че дойдохте- рече с облекчение Джордж-Тук е същинска лудница
-Успокой се! Накарах Ден и Керъс да разгледат за улики, ти и Роджърз възпирайте тълпата и внимавайте някой да не пипа нещо
-Слушам сър
-Ашли…не-изкрещя една жена от тълпата-детето ми
-Успокойте се госпожо- рече мило Роджърз
Роджърз си беше гигант, съпругата му също бе едричка и двамата се разбираха отлично.С своите добре оформени мускули и бръсната глава младият полицай всяваше респект в цялата околност, но въпреки своята външност той имаше добро сърце и бе съпричастен към мъката на жената.
-Успокойте се госпожо работим по случаят- Опита се да успокои и капитан Крънк-ще хванем това копеле
-Капитане елате веднага-изкрещя Керъс-Вижте какво открих
Следователят подаде на началника си някакъв лист, който лежеше до мъртвото момиче. Крънк започна да чете:
Вие сте напаст, която аз ще избия
Поздрави Нещото
-Ще убие пак-заключи Крънк- Как е убита Ден
-Има три огнестрелни рани, една в главата и две в корема
-Какво става с шибаната линейка
-Идват шефе
-Беше само на седемнадесет-ридаеше жената
Петимата полицаи помогнаха на лекарите да качат тялото в линейката, а след това продължиха работата си.
***
Джени беше седемнайсет годишно момиче и учеше в гимназия „Бенджамин Франклин” в град Денисвил.Младата девойка беше едно от най-красивите момичета в целият град и всички и се възхищаваха.Както всяка сутрин така и този ден тях се качи в „Фордът” на своят приятел Даниел за да отиде на училище.
-Джени ще ходим на купона у Ти Джей тази събота
-Разбира се! Все пак е краят на учебната година.Това може да последният купон преди балът
-Права си-усмихна се Даниел
През целият ден в училището се носеше мълвата за вчерашното убийство на Ашли Колинс, ученичка последна година в гимназията. Полицаите Смит и Роджърз душиха на около и разпитваха учениците дали са познавали Ашли добре.Дойде и ред на Даниел.Той беше едър и мускулест като полицай Роджърз и не случайно бе капитан на футболния отбор.
-Бих те ли ми две минути. Става въпрос за Ашли Колинс
-Много жалко, бяхме приятели. А вие сте?
-Аз съм сержант Стив Роджърз.Колко близки бяхте с момичето
-Хей-възкликна Даниел учудено-Какво намеквате
-Няколко съученици казаха, че сте били много близка, а вие сте си имали приятелка
-Празни слухове-Даниел пристъпи на зад и се огледа нервно-пълни глупости
-Може и да е така.Но вчера сте били заедно нали?
-Ъ…просто я срещнах в парка.Може ли да тръгвам?
-Разбира се-Стив се огледа измъкващият се младеж и реши да потърси Смит
През това време другият сержант също се опитваше да получи информация по случаят, когато чу странен разговор между ученици
-Добре, че убиха тази кучка Ашли Колинс- каза със злоба едно момче, чиято прическа наподобяваше индиански гребен-Беше толкова нагла…
-А сега всички страдат- прекъсна го момиче облечена в цялата черно, а тъмният и грим беше в излишък
-Мислите ли, че Флинк я е…убил
-Той няма пистолет-намеси се едно друго момиче, чието лица бе покрито с обици
-Извинете.Аз съм сержант Джордж Смит.
-О ченге- каза първото момче
-Кой е този Флинк и как се казвате вие?
-Аз съм Чик, но са ме кръстили Едуард Бронз
-Казвам се Тара- последва го момичето с многото грим и черните дрехи
-Хубаво.А кой е Флинк
-Там-отвърна Чик и посочи едно момче седящо на стъпалата на Главният вход
Флинк си беше клушар. След като баща му уби майка му, а след това се самоуби, обърканият му син се затвори в себе си и заживя в гаража на чичо си. На външен вид изглеждаше отчайващо: мазна червеникаво зелена с кафеникави оттенъци коса, кафяви очи и искрящи от злоба, дрехите му бяха стари и разкъсани.Флинк говореше с едно момче, което също не изглеждаше много със всичкият си.
-Ти ли си Флинк
-Аз. Фред Флинк,а туй е Бен
-Здрасти шефче. Аре аз отивам за английски език
-Трябва да ти задам няколко въпроса- каза строго сержант Смит на младият „клушар”
-Не съм обирал магазини и не съм убивал кучки
-Но онези младежи казаха, че може да си ти
-Ха…не вярвайте на метълистите, мислят, че съм с тях и се гордеят с мен и Бен
-А не си ли с тях
-Мразя обществата
-А ясно
-Не ми пука, дали ми вярвате или не
-Хубаво, но знай, че те наблюдаваме
-Тъй вярно сър- Флинк се засмя и козирува на сержантът
Двамата полицаи се срещнаха пред входа на училището и взеха единодушното решение да се връщат в участъка. Където обстановката беше много нажежена.Разхождаха се непознати в скъпи костюми и даже журналисти.
-Капитане какви са всичките тези хора-попита разтревожено сержант Смит
-Детективи от града-обясни началникът- кметът днес се обади за помощ
-Може ше и сами да се справим
-Едва ли. Сега върви да си вършиш своите задължения
-Слушам сър. Стив пише доклада за това какво научихме от съучениците
***
Изминалата седмица беше натоварена за целият Денисвил. Изпратените от Ню Йорк детективи търсеха улики, но напразно. Ашли бе погребана три дни след смъртта и, но това не попречи два дни по-късно да се състои купон в къщата на защитника от футболния отбор Ти Джей Дит. Той си беше цяла скала както и Даниел,най-добрият му приятел. Който разбира се бе дошъл заедно с Джени.Купонът вървеше идеално докато един момичешки крясък не спря веселбата. Когато всички отидоха на мястото, от където дойде шумът. Даниел, който стигна първи откри Кейт, момиче от училището да лежи мъртва на земята и Флинк до нея с кръв по ръцете.
-Ах ти-изкрещя да Дан и се нахвърли върху него
-Дани спри- изпищя Джени
-Убий го Дан
-Ченгетата идват
След няколко минути районът беше обграден,а Флинк се возеше на задната седалка на колата на капитан Крънк
-Защото го направи-рече капитана, който седеше до шофьорското място
-Тя умря
-Капитане той е друсан
-Ти ли я уби-попита капитана
-Беше мъртва и…
-Ти ли беше?
-Светът е жалък, изпържете ме
-Признаваш ли, че ти я уби
-Не знам
Капитанът въведе Флинк в стаята за разпити на градското полицейско управление. Стаята беше малка и имаше само един стол и маса. Двама полицай сложиха „клушаря” на стола и го заключиха с белезници за него. Капитана влезе и отново зададе същите въпроси
-Ти ли беше? Защо го направи?
-Ти си тъп!
-Отговори!
-Тя…умря. Няма какво повече да кажа
-Отведете го в килията. Искам бърз съдебен процес и електрически стол за този луд. Същият като баща си!
При тези думи Флинк скочи от столът и закрещя неистово
-Умри кучко! Ти си жалко ченге!
Полицаите го усмириха с една инжекция, а след това го набутаха в килията. На другият Смит и Роджърз се ровеха за улики, но намериха само едно писмо, написано на компютър гласящо:
Това не е първото, но не и последното
С обич, Нещото
Момичето бе убито с нож, който в последствие бе открит в контейнерът до къщата. По оръжието бяха отпечатъците на Флинк, по всичко личеше, че той е извършителят.
Нещото, втора част:
„Миналата вечер бе зaдържан Фред Флинк, обвинен в две убийства. Той е бил в неадекватно състояние в следствие на употреба на хероин. Чичото на седемнайсет годишният ученик от гимназията в Денисвил каза, че си няма нищо общо в с него и го е приютил в гаражът си заради покойната си сестра, майка на момчето.” се чу от телевизора, когато замисленият капитан Крънк мина покрай него и се готвеше да прекара още една безсънна нощ в участъка. Днес бяха пристигнали още следователи от Ню Йорк и, още журналисти.
-Капитане не ли е по-добре да си вървите – рече загрижено Керъс
-Да си тръгна? Наистина може да си тръгнем…всички.
-Капитане- каза Ден притеснено, когато влезе запъхтях в стаята
-Кажи
-Флинк…той се самоубил
-Как?- попита разгневено капитана
-Обесил се на връзките си за обувки
-Уведомете кмета и пресата.
-Поне ще се прибера при жена си- въздъхна Роджърз, който туко що бе влязъл с кана кафе
Когато Крънк влезе в килията, откри безжизненото тяло да виси от тавана. Момчето го гледаше с празен мъртвешки поглед сякаш, искаше да му каже „сега съм свободен…за винаги”
-Свалете го от там- каза тъжно началникът
След няколко дни животът в града се нормализира. На никой не скърбеше за Флинк освен Бен, но кой му пукаше за чувствата на шестнайсет годишен, живеещ таванската стая на къщата, чиито собственици са баща му и неговата втора съпруга. Джени и Даниел избираха колеж, в който да продължат своето образование. Дни след техният бал, двамата се разхождаха щастлива, че тяхното бъдеще вече планирано и винаги ще бъдат заедно
-Дани нали ще прекрасно, че ще учим заедно
-Разбира се Джени, прекрасно като тази вечер
-Хихи…двамата в един колеж
-Бум!
-Бум!
Даниел падна на земята, крещейки от болка. Когато Джени се обърна видя маскиран мъж, насочил пистолет към нея. Даниел го хвана за краката и нападателят загуби концентрация.
-Бягай Джени
Джени тръгна да бяга към централната улица с цел да намери помощ. Зад гърба си чу втори изстрел. Изведнъж тя осети, че някой я сграбчва
-Помощ- крещеше Джени
-Спокойно! Аз съм полицай- отвърна Роджърз- Кажете какво се случи
- Дани, убиха го!
-Момчета имаме проблем- каза Стив разтревожено по радио станцията
Капитан Крънк и останалите полицаи бяха на мястото след минути, търсейки улики.
-Как изглеждаше-капитана попита Джени
-Беше тъмно, той бе облечен в черно и носеше маска
-Не видяхте ли нещо поне
-Очите му… бяха сини…излъчваха омраза…ледена омраза
-Джени дете то ми- каза през сълзи една жена зад Крънк
-Мамо…Дани е мъртъв
-Капитане!
-Да Роджърз
-Намерихме писмо. Пише
Аз се върнах тъпаци
Нещото
П.С. Онова наркоманче беше невинно
-Знаех…си. Сгреши ли сме. Затворете всички изходи на Денисвил. Бързо! Предупредете даже и президентът
Няколко часа по-късно полицейското управление е обградено от журналисти. Капитан Крънк е принуден да даде изявление. В заседателната зала на кметството беше пълно скоро. Огромна тълпа търсеща само сензация и бързата печалба. На някой от журналистите не им пукаше за мъртвите, а само за рейтинга. Военните, които туко що пристигнаха ги интересуваше дали хората се бунтуват или не. Те искаха да хваната убиеца за да няма недоволни
-Господа изправени сме пред труден момент. Аз поемам цялата вина за този случай, но обещавам, че ще направим всичко за да хванем това копеле. Това всичко, което ще кажа!
-Капитане чакайте
-Без повече коментари!
Нещото- краят
Беше рано сутринта, птичките в градския парк пееха, а ченгетата не бяха мигнали цяла нощ. Сержантите Роджърз и Смит кръстосваха целият разпитвайки хората.
-Сержант не съм виждал жена си два дни- изстена Джордж на влизане в участъка
-И аз моята сър
-Хъм…с дъщеря ми не си говорим от когато почина майка и, тоест от три години, вие се оплаквате от два дни. Някой откри ли нещо.
-Сър?
-Да, Ден
-Хартията е същата като останалите три писма, а куршумите са същият калибър като при първото убийство
-Друго?
-Не
-Тогава всички на работа
-Капитане!- крещеше Керъс, който влезе с гръм и трясък в офиса на началникът си и падна пред него
-Спокойно Ръс, кажи какво е станало.
-Нов труп! Описанието на убие съвпадам, даже са видели лицето му
-По дяволите…как е изглеждал и как са го видели
-Приятелят на загиналото момиче...някой си Ти Джей го повалил на земята и му свалил маската. Момчето е тук даже
-Кой е на мястото на престъплението?
-Детективите от Ню Йорк, военни, журналисти, младока Грейз
-Грейз е свестен капитане- намеси се Роджърз- Нищо, че само на двайсет
-Доведе те ми момчето
След няколко минути лейтенант Керъс заедно с полу защитника.
-Оставете ни сами-нареди капитан- А ти момче ми разкажи, какво стана?
-Ми…Ан е мъртва. Аз тоя щях да го убия ако не беше стрелял.
-Как изглеждаше?
-Хилав, на ръст около метър и седемдесет, рус, сини очи, както ви каза Джени вчера.
-Каква възраст?
-Трийсет-трийсет и пет години
-Керъс ела веднага
-Да сър- отвърна Ръс, който явно подслушваше зад вратата
-Дай описанието, което ти навярно…не чу на всички. Разпитайте всички.
-Да сър
Роджърз караше с пълна газ към мястото на престъплението. Часът беше двайсет и един, половин час след убийството. Имаше тълпа от зяпачи.
-Хора отместете се!- крещеше един военен
-Чакайте! Трябва да разпитам ‘ората- каза му сержант докато си дояждаше поничката- Някой да е виждал този човек?
В този момент той извади рисунка и започна да я показва на хората.
-Прилича на господин Ръсел- каза един момче
-Кой? Ръсел Керъс?
-Не, господин Джон Ръсел, продавачът
Сега като се замисли, и Стив сети за един от работещите в супермаркета. Същото изражение.
-Не говори глупости –каза майката на момчето
-Той е каза- един човек, който също видя снимката, без това си е копеле
-Момчета проверете Джон Ръсел- каза сержантът по радио станцията
-Веднага- беше отговорът
„Дали са прави” замисли се Стив „Едва ли, момчето е малко”
-Пистолетът, който бе намерен на мястото на местопроизшествието е негов- се чу от радио станцията- със същият калибър са убити и предните три жертви
-Мерси! Детектив елате
-Да- отговори един замислен човечец със сако
-Имаме заподозрян
-Къде?
-Улица „Фейт 23”
-Слушам
Няколко минути по-късно къщата на „магазинерът” бе обградена.
-Предайте се господин Ръсел!-изкрещя капитан Крънк по високоговорителят
-Никога!-бе отговорът от къщата- Имам заложница
На прозореца се показа Джени с опряна у главата ловджийска пушка.
-Минаваше на близо и я поканих на гости- каза подигравателно Ръсел
-Пусни я- заповяда капитана
-Искам десет милиона щатски долара и самолет
-В замяна на нейната свобода и ще забравите за Нещото
-Значи признаваш,ч е си ти
-Естествено- след това похитителят млъкна, явно се бе отдръпнал от прозореца
-Заобиколете къщата-заповяда Крънк-Искам снайперисти
Керъс водеше група от шест човека, която се прокрадна зад къщата и разби задният изход. Къщата беше в хаос. Пълен безпорядък. По земята се виждаше фашистка литература, по стените имаше портрети на Хитлер и свастики. Както оглеждаха всяка стая за Ръсел пред тях падна Джени…жива
-Прикрийте я-заповяда Керъс
В този момент се чу изстрел. Полицаите залегнаха и очакваха психопатът. Самият се появи изневиделица, носещ качулка на Ку Кукс Клан и въоръжен с пушка. Последва втори изстрел. Ръсел се втурна напред, един от полицаите се хвърли върху него, но той го изблъска с пушката и униформеният се олюля и падна на земята. Магазинерът излезе на вън и замръзна на място. Бе убил четирима души за нищо, сега отвлече човек, но за какво му трябваше. Джон Ръсел опря пушката у главата си и дръпна спусъка. Голяма част от тълпата изпищя. Господин Ръсел падна на земята облян със собствената си кръв и с същият празен, но и подигравателен поглед като Флинк.
-Отдръпнете се- крещеше Крънк-Приберете трупът бързо
След няколко дни разследването приключи. Нямаше съдебен процес, въпреки негодуванието на роднините на жертвите. „Как може да осъдиш мъртвия на смъртна присъда?” бе отговорът на областният прокурор.
Капитан Крънк почука на врата на малък апартамент в Ню Йорк
-Кой е?- чу се женски глас от другата страна на вратата
-Аз съм…баща ти.
-О татко- каза развълнувано младата девойка след като отвори вратата
-Чу ли за Денисвил
-Да…много тъжно. Влез ако искаш
По същото време мащехата на Бен го намери мъртъв в таванската им стая. До загиналият от свръх доза имаше бележка. Жената я взе и прочете „Живота е шибан”
-Скъпи, синът ти наркоман се самоубил
-Мамка му. Обади се на Бърза помощ да го приберат, че ще усмърди цялата къща
-Добре зайче
И както си бе помислил сержант Смит „ В малките провинциални американски градчета, не се случва нищо интересно”
Автор:Billy
Enjoy!
P.S. Знам, че не струва, но реших да го постна цялото
Аре ти напиши нещо ве!!
. Решх да напиша втора тема, щото първа така и не получи никви коментари 
