Абля бля :Р
Абля бля :Р
Тишина , изпълва дробовете ми
изпих достатъчно горчилка
и хиляди лъжи за да забравя миналото
и все пак горчи.
Хлад , полазил ръката ми
впил се с ноктите си
в изстиналата гръд
там всичко изгасна , угасено..
Хиляди обещания и усмивки ,
фалш изпълнил душите
промил възприятията
объркал сетивата
изменил същността.
Истината - всичко което търсех
истинското - което мислех че намирам в теб
лъжа , това което получих.
Разкрих пред теб цялата ми душа и сърце
и ти ги смачка и захвърли като лист хартия
изтри очертанията ми
и аз се стопих , загубих се.
Изстинали думи ,
хвърлящи сянка
на предишното аз.
Предишното което убих
и се прероди в ново
изпълнено с мрак.
Мразя да бягам
от това което обичам ,
мразя и да обичам
това от което бягам
а именно спомен.
Твърде топъл и мек
за да го усетя
и толкова студен и черен
за да го изям
и да не се заситя
да бъда празна и студена..
Тихо ли е , когато
една луна угасне
и умре ..потъне.
тъжно ли е когато един
човек умре?
Всъщност жив , но изгнил
отвътре сенчест
и думите като червей глождят
и похабяват така или иначе
прогнилата плът.
Убий всичко в мен
облечи се в кожата ми
стопи страха от очите
изтрии болката от сърцето.
Не , не можеш
ти го разби , скъса
изплетечи глухото "сбогом"
нека да е "сбогом"
и аз като паметник
да остана прашна
и забравена.
Обичам да усещам аромата ти
и тайно си представям
ръцете ти , галещи
настръхналата плът.
Минало , прах и пепел
изгнилата същност
на една умряла любов
това ли е всичко???
Затвори прозореца..
студено е!!!
Нещичко , което не е кой знае какво
изпих достатъчно горчилка
и хиляди лъжи за да забравя миналото
и все пак горчи.
Хлад , полазил ръката ми
впил се с ноктите си
в изстиналата гръд
там всичко изгасна , угасено..
Хиляди обещания и усмивки ,
фалш изпълнил душите
промил възприятията
объркал сетивата
изменил същността.
Истината - всичко което търсех
истинското - което мислех че намирам в теб
лъжа , това което получих.
Разкрих пред теб цялата ми душа и сърце
и ти ги смачка и захвърли като лист хартия
изтри очертанията ми
и аз се стопих , загубих се.
Изстинали думи ,
хвърлящи сянка
на предишното аз.
Предишното което убих
и се прероди в ново
изпълнено с мрак.
Мразя да бягам
от това което обичам ,
мразя и да обичам
това от което бягам
а именно спомен.
Твърде топъл и мек
за да го усетя
и толкова студен и черен
за да го изям
и да не се заситя
да бъда празна и студена..
Тихо ли е , когато
една луна угасне
и умре ..потъне.
тъжно ли е когато един
човек умре?
Всъщност жив , но изгнил
отвътре сенчест
и думите като червей глождят
и похабяват така или иначе
прогнилата плът.
Убий всичко в мен
облечи се в кожата ми
стопи страха от очите
изтрии болката от сърцето.
Не , не можеш
ти го разби , скъса
изплетечи глухото "сбогом"
нека да е "сбогом"
и аз като паметник
да остана прашна
и забравена.
Обичам да усещам аромата ти
и тайно си представям
ръцете ти , галещи
настръхналата плът.
Минало , прах и пепел
изгнилата същност
на една умряла любов
това ли е всичко???
Затвори прозореца..
студено е!!!
Нещичко , което не е кой знае какво
Как да те спра
нямям ръце
нямам лице
някой го взе
но ще простя
целия ад
целия свят
някой го взе..
нямям ръце
нямам лице
някой го взе
но ще простя
целия ад
целия свят
някой го взе..
Ох , да К тогава всички дето пишат за чувства (по специално любов)Ледник написа:Чух, че в Перник има един клуб на поетесите-петокласнички, където си разменят напарфюмирани листчета с поезия и изплакват цялата мъка по тазседмичната провалена Голяма Любов. Потърси в интернет, ще им намериш адреса.
са за там някви имена от рода на Дамян Дамянов , Славейков , Яворов
нали и те да ходят в Перник ..Т.Т
+ на никой не пожелавам да изпита такива чувства , щото е кофти малко
или много ама ся...екстри
Как да те спра
нямям ръце
нямам лице
някой го взе
но ще простя
целия ад
целия свят
някой го взе..
нямям ръце
нямам лице
някой го взе
но ще простя
целия ад
целия свят
някой го взе..
-
Zero-Blade
- Мнения: 611
- Регистриран на: 11 Юли 2002 21:30
- Местоположение: 666
- Обратна връзка:
Не се бутай при майсторите, моме. И ти, Слим, не си прав. Едно е да пишеш за любов, друго е да пишеш както трябва. Тя, девойката може да си е писала с чувство, но самата й писаница няма никаква художествена стойност. Първо, темата е експлоатирана стотици... не, МИЛИОНИ пъти от всички средностатистически петокласнички, които се "чустват" депресирани от блъскащите се бясно хормони. Каква е тази тема? "Ти ме остави, толкова съм самотна, парченца кристална тишина, любовта си отива с пура в ръка...", или пък "Обичам те, обичам те, о, колко те обичам, ама много те обичам". Мерси, на всяка страница в този форум си имаме по една тема с шепа такива стихотворения. Осъзнай се.Jahi написа:Ох , да К тогава всички дето пишат за чувства (по специално любов)
са за там някви имена от рода на Дамян Дамянов , Славейков , Яворов
нали и те да ходят в Перник ..Т.Т
Относно техниката... и по-специално белите стихове.
Сега, да се разберем - не обичаш римата ли, или не я владееш? Понеже 95% от младите писачи ползват белите стихове като извинение за следните недостатъци:
1. Мързел - пише стихове, защото го боли да съчини нещо по-дълго от петдесетина думи.
2. Липса на техника - не владее римата, не владее ритъма, не може да се изразява. Затова и писачът предпочита да нахвърля няколко реда без логическа последователност, просто ей тъй, без дори да формира смислени изречения. Прочее, това си направила ти.
Сега, майсторите могат да сътворят шедьовър от техниката на белите стихове, но ти си много далеч от тях. Трябва първо да си овладяла римата, ритъма и смисъла, за да ги отхвърлиш после с лека ръка и написаното пак да става за четене. При теб си личи, че нямаш опит в писането, нито пък си разбрала идеята на белите стихове. Положението е като с художниците-импресионисти; разни аматьори гледат мацаницата на платното и вярват, че като изцръцкат няколко тубички с боя, ще сътворят и те шедьовър. Не става така. Започни от простото и гради към сложното, защото това, което си направила ти, е една празна черупка - отливка, образ, подобие на стихотворение, несъдържащо същината, която истинските творци влагат в своите творби.
А ако искам стихове, които извикват емоции, знам къде да ги намеря, и знам как ми въздействат. Това просто не е сред тях.
Добре , ще се съглася с тебе за някой нещаЛедник написа:Не се бутай при майсторите, моме. И ти, Слим, не си прав. Едно е да пишеш за любов, друго е да пишеш както трябва. Тя, девойката може да си е писала с чувство, но самата й писаница няма никаква художествена стойност. Първо, темата е експлоатирана стотици... не, МИЛИОНИ пъти от всички средностатистически петокласнички, които се "чустват" депресирани от блъскащите се бясно хормони. Каква е тази тема? "Ти ме остави, толкова съм самотна, парченца кристална тишина, любовта си отива с пура в ръка...", или пък "Обичам те, обичам те, о, колко те обичам, ама много те обичам". Мерси, на всяка страница в този форум си имаме по една тема с шепа такива стихотворения. Осъзнай се.Jahi написа:Ох , да К тогава всички дето пишат за чувства (по специално любов)
са за там някви имена от рода на Дамян Дамянов , Славейков , Яворов
нали и те да ходят в Перник ..Т.Т
Относно техниката... и по-специално белите стихове.
Сега, да се разберем - не обичаш римата ли, или не я владееш? Понеже 95% от младите писачи ползват белите стихове като извинение за следните недостатъци:
1. Мързел - пише стихове, защото го боли да съчини нещо по-дълго от петдесетина думи.
2. Липса на техника - не владее римата, не владее ритъма, не може да се изразява. Затова и писачът предпочита да нахвърля няколко реда без логическа последователност, просто ей тъй, без дори да формира смислени изречения. Прочее, това си направила ти.
Сега, майсторите могат да сътворят шедьовър от техниката на белите стихове, но ти си много далеч от тях. Трябва първо да си овладяла римата, ритъма и смисъла, за да ги отхвърлиш после с лека ръка и написаното пак да става за четене. При теб си личи, че нямаш опит в писането, нито пък си разбрала идеята на белите стихове. Положението е като с художниците-импресионисти; разни аматьори гледат мацаницата на платното и вярват, че като изцръцкат няколко тубички с боя, ще сътворят и те шедьовър. Не става така. Започни от простото и гради към сложното, защото това, което си направила ти, е една празна черупка - отливка, образ, подобие на стихотворение, несъдържащо същината, която истинските творци влагат в своите творби.
А ако искам стихове, които извикват емоции, знам къде да ги намеря, и знам как ми въздействат. Това просто не е сред тях.
и все пак римите не са ми любимите
някак си с тях не мога да изкажа нещатата
така както искам , може и да не я владея добре ,
но не ми е кеф да пиша така. Ся то всеки се учи
никой не е задобрял без някви опити да направи нещо
празна черупка е в твоите очи
в моите не е смисъл за мене си има
едва ли не някаква сантиментална стойност
аз не мога да се нарека истински творец
щото просто има толкова много да пиша
докато стигна изобщо до някъде си.
Блъскащи се бясно хормони , абе някво има
разлика от страни е лесно да съдиш
може и аз самата да не съм се изразила добре
за да се разбере това което искам да кажа
все пак опитвам се по някъв друг си начин
да пиша за любов , но просто още не се е получило
е мерси за критките ^.^
Как да те спра
нямям ръце
нямам лице
някой го взе
но ще простя
целия ад
целия свят
някой го взе..
нямям ръце
нямам лице
някой го взе
но ще простя
целия ад
целия свят
някой го взе..
Зубро ... Не знам на колко години е Jahi , но такива неща след 14г. възраст спират да са отдушник на блъскащ хормон ... Имам наистина чуството че не знаеш какво е.
Обичам да усещам аромата ти
и тайно си представям
ръцете ти , галещи
настръхналата плът.
Минало , прах и пепел
изгнилата същност
на една умряла любов
това ли е всичко???
Точно това на мене ми беше адски познато като чуство и знам какво може да накара човек да го напише. Ако ти си студенокръвно говедо , на каквото се правиш , искрено те съжалявам братче ...
А за лигавата поезия - хората които пишат такава те превъзхождат сериозно , най-вероятно ще го разбереш като осъзнаеш колко тъпо си живееш живота ( са не почвай със "Аз навънка тва , тука онова , не можеш да ме убедиш че тази поезия е хубава" и некфи такива , ясен си на всички вече )
Обичам да усещам аромата ти
и тайно си представям
ръцете ти , галещи
настръхналата плът.
Минало , прах и пепел
изгнилата същност
на една умряла любов
това ли е всичко???
Точно това на мене ми беше адски познато като чуство и знам какво може да накара човек да го напише. Ако ти си студенокръвно говедо , на каквото се правиш , искрено те съжалявам братче ...
А за лигавата поезия - хората които пишат такава те превъзхождат сериозно , най-вероятно ще го разбереш като осъзнаеш колко тъпо си живееш живота ( са не почвай със "Аз навънка тва , тука онова , не можеш да ме убедиш че тази поезия е хубава" и некфи такива , ясен си на всички вече )
http://wkoz.net - rap shit 24/7
Слим, колега, не четеш където трябва. Ето: "Едно е да пишеш за любов, друго е да пишеш както трябва". Всички са били зарязвани, всички познават чувството; това обаче не означава, че стихотворението е достатъчно добре написано, че да отрази въпросната емоция, камо ли да я извика. На теб ти въздейства не поезията й, а собственият ти опит. Ето, пред мен имам едно старо стихотворение, което сме учили в осми клас - "Тавански спомен" на Валери Петров. Не съм изпитвал каквото описва той, но техниката му е такава, че вживяването на читателя е пълно.slim_k написа: Ако ти си студенокръвно говедо , на каквото се правиш , искрено те съжалявам братче ...
Айде да не преча повече.
Поздрав.
Не мисля, че съм създаден за да "творя" поезия, но тази тема ме разчуства и ето една импровизация
:
На покрива аз стоя
с чаша в ръка
за теб готов аз да полетя
Каква е таз съдба
да ме рездели с теб
Какъв ебан комплет
Сега си с някакъв си там,
а аз съм много преебан
Гледайки към теб с болка
искам да убия богомолка
И пак вися си аз у нас
и загасям поредният фас
Вън е пролет, а във мен е зима,
защото болката по теб и днес не отмина
автор:Billy
П.С. по принцип се мисля за съченител на фантастика
На покрива аз стоя
с чаша в ръка
за теб готов аз да полетя
Каква е таз съдба
да ме рездели с теб
Какъв ебан комплет
Сега си с някакъв си там,
а аз съм много преебан
Гледайки към теб с болка
искам да убия богомолка
И пак вися си аз у нас
и загасям поредният фас
Вън е пролет, а във мен е зима,
защото болката по теб и днес не отмина
автор:Billy
П.С. по принцип се мисля за съченител на фантастика
[25.9.2007 г. 20:45:20] Bator каза: милчо е ибаси калашника уа
http://goroz.forumotion.com/
^Нов адрес
Пънко
http://goroz.forumotion.com/
^Нов адрес
Пънко
- Till.Lindemann
- Мнения: 8122
- Регистриран на: 05 Юли 2006 13:52
Като човек, който е имал досег с поезия, мога без задръжки да кажа, че не ми допадна. Защо ли? За разлика от по-голямата част тук, които не разбират кой знае колко от това изкуство, на мен не ми допада стил на писане, който по-скоро прилича на параноични пристъпи на творческо прозрение на ощипана девойка от първо отделение, без никаква плавност, по-скоро набързо нахвърлени мисли и толкова. Че е клиширано - така е, няма спор, но дори толкова "омразната" рима можеше донякъде да компенсира липсата на всякаква идея.
Не се опитвайте да давате фалшиви криле на момичето, това е по-лошо отколкото да се каже истината.
Не се опитвайте да давате фалшиви криле на момичето, това е по-лошо отколкото да се каже истината.
Както казах, това беше импровизация. Дойде мии на мозъка без каквото и да е вдъхновение и причина (какво вдъхновение мога да получа аз от някво гушкане като малък)

[25.9.2007 г. 20:45:20] Bator каза: милчо е ибаси калашника уа
http://goroz.forumotion.com/
^Нов адрес
Пънко
http://goroz.forumotion.com/
^Нов адрес
Пънко


