Първо да кажа че това не съм го писал аз,а един съученик,обаче е мн яко и зи заслужава четенето поне според мен
Сега ще ви разкажа за моето
приключение с едни мои познати....моряци...
Един ден ги срещнах в градския кенеф...
Надуших ги отдалеч...
Сега ще ви ги представя един по един..
Иво Котвата плучи прякора си когато веднъж удуши
една акула...толкова хладнокръвно...с котва ...
Той на палубата е боцман(или май беше уоцман)..
И не само заради този факт ами че той винаги пуска котвата..
Жоро Паламуда..той пък плува отлично като
пираня в олио от "Клас" в тиган "Тефал"..
Пък и ...
лицето му наподобавя паламуд с обратна захапка...
Прическата му почти винаги е
като дупе на врабче прд вентилатор..
Той е хамалина на кораба..нема равен в товаренето
и разтоварването..
И Цвъки Локвата..ми на него
му викаме така 'щото има проблем с пикочния мехур..
(по време на смане му се явяват пристъпите)..
Той е капитан..
И тримата все яки мъжаги...
Та като се срещнах ме в клозета
си поприказвах ме..
и те ми предложиха да отида с тях на
околосветско пъвествие с...кораб
Първата една седмица нямах ме проблеми
докато не се появиха онези чайки...
Тез' животни много цвъкат
цялата палуба беше в курешки...
Представете си само това малко корабче на какво беше заприличало.
Аз бях готвач и..
готвех на открито
Всички бяха доволни от храната..
Пътувах ме много и видях ме все нови и нови неща...
Очите ни бяха изкочили постоянно еей така
Свикнах ме с птиците(много вкусни тея животно..
толкова вкусно не съм ял откакто веднъж ходих във Виетнам)
Три месеца откакто отпътувах ме от...Варна...се затрих ме...
Провизиите пък ни свършваха,защото се оказало че
Жоро Паламуда е забравил две щайги с компири...
и три пакета лютеница.
Освен това свършиха и чайките..
Отгоре на всичко Цвъки Локвата каза:
"-Сакам женскоооо!!!!"
И Котвата,и Паламуда,и аз се наплаших ме от този факт...
Четири месеца,единадесет дни,три часа,пет минути,и 22 секунди
от началото на пътуването ни,аз щях да изям Иво Котвата..
докато спеше...
Моряците ме натириха да се затворя в моята каюта
и нямах друг избор освен от време да глозгам пръстите на ръцете ми
На следващия ден към 7:00 сутринта ме събуди
силен крясък на моята безмалко жертва...:
"-Виждам медуза-а-а-а!!!"
Веднага се изстрелях като
Михаел Шумахер с болид от формула 1 на Ферари на пистата Монца..
Проследих погледа му и веднага се гмурнах за нея..
Оказа се водорасло...
В следващите три дни последва ...буря..
След нея видях ме ЗЕМЯ..
Паркирах ме кораба..и потърсихме..храна,
а Цвъки Локвата потърси женско...
"-На тоз остров голяма пустош..
Бах маааму!"-негодуваше Паламуда
Видях ме горила..мъжка...в размножителния период явно..
(Заради израстъка между краката)..
Четиримата и се метнах ме..и я уморих ме
Аз изядох ръцете,Иво Котвата краката,Жоро Паламуда тялото...,
а всичко останало остана за Цвъки Локвата...
Оказа се че ни дебне ли едни канибали..
Побягнах ме ние и без да мислим много много
отпътувах ме...
Ма тез гадове не са толкоз малоумни
и с примитивни салове ни подгониха..
Но не за дълго Иво Котвата...хвърли своя съименник
и ги издави всичките(демек хвърли котвата)
И така нито можем да спрем нито можем да тръгнем
щот няма ме и гориво...
Бях ме пред умиране....докато не се появи хеликоптер..
"-Спасени сме!"-викнах ме всички
Оказа се че това бил Нако Моканина...
тръгнал да ни спасява....
щот се притеснил за нас..
По пътя ни към дома Жоро Паламуда и Цвъки Локвата..
опънаха една надуваема кукла..
(Нако Моканина за всичко се погрижил )
TO BE CONTINUED....
Продълженитето:
Е ако си мислите че всичко свърши...
с тия мойте дружки...е не е тия малоумни глупаци объркаха всичко..
again
.......................
Такаммм та Нако Моканина ни закара на летището във Варна,
та оттам трагнах ме да дирим самолет за София(нали да си се пиберем у нас си в),
Казаха ни да се качим на левия самолет в десно
и ние се качих ме на самолетаа ама тоз самолет некъф зелен..
ба му мааата.До'де пилота(80год дядка с драпнати очи и прическа тип дрът педерунгел),
Излетех ме.....
след неколко часа Иво Котвата се обади:
-Ба му майкята,кво е тва патуаане 5 часа.
На Цвъки Локвата му писна(5 часа си бая време па и нема женско)
и отишал при пилота и го пита:
-Абе гъз ко стаа ве преди 4 часа треаше да сме в София?
-Бе ква София та мачи ве тва е самолет за Япония,калмук такъв-рекал пилота....
Цвъки Локвата се върна и ни разказа на нас какво е разбрал
от пилота...
Решиаме кат стигне самолета в Япония да се върнем обратно...
с друг,към София ....
Па доспа ни се...легнах ме...
Щот се уморени все пак....
..след 30 мин. аз се сабуждам от некви сирени и яко псуване на пилота.....А на мене ми се спи та две невида...!!!!
Тоя перко иде при назе и кат' почна да нарува..:
-Копелллетааа свърши ни горивоотооо вземаите парашутите и да скачамеееее.
Налузих ме "облеклата"..
И почнаа ме да скача ме като скакалци минаващи през Кърджали в имиграционен период...
Първи рипна Иво Котвата..после аз
след мене...Цвъки
Локвата,Жоро Паламуда
...и останал само дрътия и таман скочил и са осетил че е забравил да
си сложи парашут
)))) праааааааассс размазал се в земята като диня хвърлена от
седмия етаж...
Ние се приземихме успешно..в някаква джунгла...
Иво Котвата вика ние сме във Виетнам..
Аз му викам:
-Абе много си поумнел нещо бе...да не те е заапало нещо...
Иво:
-Така като викаш нещо ма боли врата...
Аз го погледнах и му викам:
-Абе тука имаш някакъв плазмодии...
Иво:
-Е зарат' т'ва съм поумнел....мааавай го...
Махнах му го и продължихме на татък..
и понеже вече се стъмваше решилихме да
преонощуваме краи едно дърво,Жоро Паламуда остана на пост за през вечерта
...(кои знае кви
дзверове живеят в тез джунгли) след 1 час ние заспах ме и Жоро Паламуда чул повика
на природата...
(демек му се допикало;)),скрил се в един храст и започнал...пхшшшшшш..ррррр туп
...от храстите искочил плъх ма некав голем като куче и скочил и зарапал Жоро Паламуда за
ташаците....
А той кат' реве:
-ааААааААААаааааааааАаа а а аааа
Цвъки Локвата се сабудил от крясъците земал един дръвен прът почнал да налага плъха,бои
до де дишаааааа.
-Мри в комаааа кютук гаден-викал Цвъки и учистил плъха...
Иво Котвата и аз се събудихме и отидохме при Жоро Паламуда..
да видим какво е станало.....
малиии Паламуда бил останал само с 1 тестиссс,
превързааме го
и през останалата част от ноща
обсъждахме случилото се...
На сутринта аз,Иво Котвата,Жоро Паламуда и Цвъки Локвата изядохме
плъха и решихме
да тръгнем в една посока и да вървим докато не стигнем някое село или град....
след 2 часа ...
ходене наистина стигнахме до някакво селце,
оказа се че наистина бяхме във Виетнам,на секаде се разхождаха
дръпнати чичковци,
решихме да отседнем в неква кръчмичкаа
храната била мноу странна (поне за тях).
След
като се наядохме ма попитаа какво са яли
(щот нали и преди съм бил тука),
Казвам им:
-Кучешка яхнияя ))
Сервитьорката потвърждава...казаното от мен..
Цвъки Локвата си я 'ареса и я опъна..
в един изоставен камион от войната във
Виетнам..))
Я отивам при вожда на селото -Изяшми Мърмота
и го питам на развален виетнамски:
-Я ми кажи на къде да фана за най-близкото летище...
или голям град
А тоя чукча сплескан ми вика:
-Най-близкия голям град е Чешими Ташака на 30км югоизточно
от местоположението ни..
Едвам го разбрах к'во иска да каже тоя грозния...
След няколко часа ние четиримата приключенци потеглихме
(едвам го разделихме Локвата от дръпнатата сервитьорка).
Вървехме,вървехме па поедно време чухме
крясъци и от дърветета скочиха стадо маймуни и се опитаха да отвлечат Иво Котвата,(па викам си не е такав убавец...
ма то май налитат на грозното)...
ама тои не се дава лесно(стана епична битка)..
Иво кат зе да пяка на първата маймуна,
и и би два шамара с крак
и една глава в грабначния кош и маимуната умре
,на втората и би
малко карате в бъбреците и едно сабо в главата)))) и маймуната ритна камбанатаа,другите
маимуни са оплашиха и запалиха кат д'ражавна жигула...
Иво Котвата,Жоро Паламуда,аз
и Цвъки Локвата продължихме по пътя си и след известно време стигнахме въпросния град,
отидохме на летището и проучихме графика на самолетите,
имаше товарен самолет транспортиращ някакви растения
в сандъци за София...
Изсипахме няколко сандъка...
и влезнахме в тях
самолета потеглил за БГ ..
TO BE CONTINUED...
ЕДИТ: бисквити с лютеница рулзз