Понякога страха се промъква след полунощ,мисълта се изостря,поредното отражение на
студената луна над мъртвия град,безмълвен,бездиханен,топлещ сърцето на уличните
сенки разкъсали телата си в пристъп на вдъхновение,подобно на треперещите ми
пръсти тракащи забързано по клавиатурата,отдавна изтъркана,като идеята за сън.
Шепотите блъскащи полупритворения прозорец зад мен,бяха моето вдъхновение,
като хилядите трупове изпълнили забравените улици,гниещи,загубили своята
оригиналност,но все още материално осенени.Очите им ме преследваха,изцъклени
и запазили налудничева искра живот,отразени в екрана на премигващия монитор.
Нощите ставаха по-дълги,писъците отвън чезнеха като разума,прокрадващ се все
по-рядко през замъгления ми поглед.Трупът в хола се вмирисваше,можех да го усетя
дори в спалнята,но компанията му особенно през безжизнените дни ме изтръгваше
от лудостта.Често отегчението вземаше превес и го сритвах водейки поредния монолог
с него,а и дращенето вечер на входната врата ми припомняше,че дори диханието ми
след секунда би могло да е относително.В кухнята нещата придобиваха кървав
смисъл,хаос,мебели,тапицерия,тела,всичко си изглеждаше на място поне засега.Иронията
е,че всъщност бях мъртъв,а се мислех за жив.Нямях спомени и понякога съм благодарен
за това,къщата изглеждаше в началото негостоприемна,но кръвта си имаше свой език и
аз го следвах.Хладилника в кухнята ме запозна с реалността,а тя бе сурова,като първата
колеблива хапка.Тялото ми загива,водата е на привършване,единствено електричеството
изглежда стабилно в някакъв положителен смисъл,който е абсурден на фона на всичко около
мен.Имало ли е минало... или бъдеще....не знаех.Понякога съня отказва да напусне очите
ми и всичко потъва в тишина...Тик Так...Тик...Так...ударите на стенния часовник са единствения
спомен за настоящето.То е тук.В тази къща.Знам,че не трябва да излизам навън,защото Те са
там и дебнат в сенките.Ако някой ме попита как се озовах тук,бих отговорил чистосърдечно,че не
знам,а и не ми пука.Просто един ден се събудих в Ада с ужасно главоболие и повърнах.
Изглеждаше като сън,но скоро разбрах,че е е всичко друго,но не и ....
Изисква ли се хронология от един жив мъртвец?
Въпроса ме глождеше дни наред,докато аз самия глождех изгниващи крак,който изнамерих зад
хладилника.Мисля,че Бил би кимнал одобрително с глава,ако я имаше.Стигнах до заключението,че
да кръстиш труп така е проява на благоприличие,особенно ако се намираш в дома му.Скапаните
личинки бяха плъзнали навсякъде из къщата,а и миризмата не напускаше съзнанието ми първите
дни.После погледнах през прозореца към улицата навън и останах без него.Ухилих се.После
заридах и сгушвайки се в един ъгъл засмуках палеца си като хлапе.Някога в детството си чух,че
лудоста е крещяща,но сам в тишината,в безмълвието на сълзите и бавните удари на сърцето си,
разбрах,че добре са ме преметнали навремето.На 14 отпраших с колата на дъртия през пустинята,
но едва когато онзи шибан скитник се залепи на стъклото ми и едва не се обърнах на скапаната
обвивка на магистралата,осъзнах,че съм късметлия.Прерових изстиващото тяло с отвращение,
след това седнах в прахта и запалих цигара.Някъде в онези секунди,се замислих за живота и куп
простотии,докато хладния въздух освежаваше лицето ми.След което се върнах назад,когато Алис
беше жива и всичко...

Супер е

Ми като цяло е не лошо, но имам няколко въпроса
1.Защо всички са мъртви?
2.Къде се развива действието?
3.Кой е главният герой?
4.Ще има ли продължение?

Е а де. Ти ко ся кусури ли му намираш

Не, даже много ми хареса, ама нещо неможах да схавана от къде дойдоха всички тия трупове и предполагам, че ще има продължение