...
След поредица от фрапиращи сцени, включващи един нормален, леко оръфан, сравнително интелигентен, но доста шокиран млад мъж и извънземно куче държащо малък, декоративен тотем като бухалка, Григор сънуваше. Сънуваше тихоокеански остров, носещ името на някакво пернато, сънуваше коктейли в кокосов орех, с чадърчета, сънуваше и красиво момиче, което се приближава до него, плъзга ръка по чатала му и му проговаря с... дълбок, МЪЖКИ глас „Айде бе капут, ставай!”
Дибичкият студент се стресна и изхвърча от унеса си. Огледа се и видя Фикал. За нещастие, добави разочаровано, сякаш надеждата всичко да е било сън, не просто е умряла, а е била заклана с отверка.
- Ти! Ти ме удари с тотема!
- За което се извинявам, разбирасе.
- Къде съм?
- Мисля, че е време да ти разкрия, за какво е цялата дандания.
- Много мило от твоя страна. А случайно да ти се намира лед в торбичка?
- Намираме се близо до реката, която събира всички отпадъци, както ги наричате. – каза извънземното с насмешка.
- Ъ? – каза Григор, докато се надигаше и опитваше да пази равновесие. Главата го болеше дяволски, приказваше с кучето си и нямаше представа, как се е озовал до реката. Денят определено бе лош, освен това нямаше никакво намерение да свършва. Наоколо имаше само бурени и отпадъци. Малко по – далеч се виждаха блокове, но студентът не смяташе, че някой би могъл да го види от там. Всъщност, замисли се, какво като ме види някой? Не мога да му разкажа какво ми се е случило, защото ще си помисли, че съм избягал от Царев Брод. Реши да играе по свирката на Фикал, докато му се отдаде възможност, да направи нещо друго.
- Виж сега, доведох те тук защото искам да видиш причината за нашето запознанство. Едва ли ще повярваш, когато ти я кажа, защото е доста странна.
- Наистина ли? Другите извънземни кучета не споменаха нищо. – каза Григор саркастично.
- Хм, имаш право. Както и да е. Погледни реката. Какво виждаш?
- Нямам особено желание да се замислям по въпроса?
- Добре де, но виждаш ли фекалии? – Сега като се вгледа, Григор наистина не виждаше фекалии в реката.
- Не, и какво от това?
- Знаеш ли какво става с лайната, след като пуснеш водата в тоалетната?
- Предполагам, че минават по отходните тръби и се изливат в реката, а след това вероятно в морето.
- Ама вие хората сте едни наивни. – Въздъна кучето.
- Какво искаш да кажеш? Какво всъщност свързва лайната с говорещото ми извънземно куче?
- Под тази река се намира нашата рафинерия. Всички полезни за нас вещества, които носи реката се засмукват в долните пластове на почвата, където сме ние и после се филтрират. Това е енергията, която ползваме за да живеем. Зареждаме машините, корабите и домовете си, освен това и се храним с вашите лайна. – Григор се наведе зад един храст и повръща десет минути. Фикал се доближи до него и каза, клатейки глава. – Какъв срам. С това можех да се храня поне три дни. – Григор повърна отново...
Съжалявам че поствам на толкова малки порции. Ще оправя това в следващата част.