Само да попитам - всички тези теории, които бяха изказани, на какво се базират?

На вяра, тълкуване на факти и косвени доказателства.

Това е природата, същината на душата - че не може да бъде доказана, локализирана, огледана, извадена с пинсета. Също като с Бог, или вярваш че я има, или не.

Плътта ни храни червеите и духа ни никога не се завръща в Яв, защото вече е изпълнил мисията си - да изживее един смъртен живот като душа на един смъртен човек и след това да продължи своето вечно развитие отвъд пределите на света на Смъртните творения.

We go to Valhalla!

Грешиш, отиваме в Нав.

Имам само един въпрос, който според мен решава целия "спор" :

Може ли разумът да обясни съществуването на подобно явление ?

Определено-не.Нищо не можем да кажем със сигурност.Никой незнае какво става с нас след като умрем и никой не може да ни каже.

Да но енергия има във всичко живо и неживо а не само в човек.А кой знае,може и да сме сбъркали религията и да трябва да вярваме в Тангра(нали се сещате там че той е навсякъде и във всичко и като ъмре човек става част от него,или нещо такова )
П.П. ако сте толкова любопитни що не фанете да умрете всички и не видите как е

Само глупак би се подчинил на времето и пространството.
когато разберем какво значи тази реплика ще си отговорим.

Ето го и моето мнение по въпроса:

Да започнем от това, което доста от вас споменаха - вярата. Какво представлява тя ? Лесно, просто и ясно - вярата започва там където свършва разумът. Вярата е необходимата "логика" човек да си обясни неща, които науката през годините не е успяла да докаже. Докато не се появи някой философ, математик или там каквото искате и не каже : "След като хвърля камъка той пада на земята заради силата на гравитацията а не защото с него си играят малки духчета". Вярата че има полтъргайсти които обичат да си подмятат камъни вече не съществува и така се минава нататък. Докато отново не се появи някакво явление което не се вписва в никоя книга или учебник. Хората отново се опират до вярата защото знанията натрупани досега не могат да определят този феномен. Пример? Китайците са вярвали че огромен дракон изяжда слънцето веднъж на няколко години и когато това се случи се е налагало да бумкат с тъпани та току виж изплашат чудовището. И хоп.. слънцето отново изгрява на небето.. Днес когато има слънчево затъмнение, никой не вярва че големия лош дракон е дошъл отново за да ни спре тока, а просто Луната се изпречва за няколко минути пред лъчите..

Аз лично съм атеист.. Не вярвам в нито едно божество.. не вярвам и в духове, фантоми, привидения, призраци или гремлини.. Мога да кажа че съм човек на логиката и се опитвам да си обясня всичко чрез нея.. За жалост, колкото и неприятно да ми звучи.. ние просто се раждаме.. живеем и умираме, забравени под 2 метра пръст.. На какво се дължи това мое твърдение ли?

Светът в който живеем се движи по пътя на логиката и разума.. Просто човек знае че като хвърли една химикалка 1000 пъти тя няма да отвори портал в друго измерение, а ще падне на земята.. Законите с които живеем отхвърлят подобно развитие на "сценария"..

Ето обаче къде възниква парадоксът :



Ако има прераждане то би трябвало да е съществувало още и по времето на неандерталците, нали така ?
То си е било там, някъде в пространството. Винаги си го е имало и ще продължава да го има.. Никой не го е създал.. Никой не го е сътворил или измислил.. Неандерталците обаче не са се питали "има ли живот след смърта" поради една единствена причина - липса на разум!
Самият човек създава идеята че живот може да съществува след смъртта.. Как тоагава се питам аз, разумът е родил теорията за подобно развитие след като идеята за прераждането приехме че е вечна и несътворима ? Нека не забравяме че хората са сътворили идеята за Бог а не Бог - хората..Човек е написал книгата за създаването на самия себе си а не Бог !

Как така в един миг, някъде там назад във времето някой е седнал да мисли и е казал "Аз вярвам че има живот след смъртта" след като току що отхвърлихте че разумът може да обясни вярата ?

По твоята логика ако аз посоча един стол и ти кажа "Ето, това е стол", ти ще ми отвърнеш с "Не, това не е стол. Столовете не съществуват, защото думата СТОЛ е измислена от хората".

Ледник, учим в един клас и съм ти казвал хиляди пъти да не извърташ нещата по този начин : "Учебника е черен защото аз вярвам в това!Ето ти не можеш да ми докажеш че не е черен".. Като почнеш с тези изпълнения... не ти отива просто.. по-хубаво вземи и си измисли една теза която да е по темата..

Да, може.

Слушам.

Лол, слушай си колкото искаш, това не е моя разум...
Казвам просто , че разума Е способен да даде този отговор , както и всички други.. зависи за кой разум си говорим, а и да не забравяме, че ние ползваме по-малко и от 10% от нашия собствен... и съм сигурен, че ако владеехме вси 100 или поне 50 ... еми нямаше да доживеем второто хилядолетие " сл. Хр. " ... -.0

Ако разумът можеше да даде отговор на въпроса, сега нямаше въобще да водим този спор..Логиката ( която е следствие на разума ) отхвърля подобна възможност.

Освен това и да можехме да изпозлваме 100 процента от капацитета на мозъка едва ли щяхме да можем да изплзваме гадателни способности.. .защото разумът е склонен да приеме нещо за вярно или грешно само и единствено ако има доказателства че това нещо е вярно или грешно.. той не се базира на хипотези.. на хипотези се базират размислите..

Ние наричаме ' гадалество ' точно поради базата данни , с които разполагаме от гледна точка на нашия капацитет, който използваме, ако използвахме 100% щяхме да разбираме по-точно как става това ' гадателство ' и то дори нямаше да се нарича ' гадаене '... Отново казвам, разумът може да даде отговор на въпроса. Това , че не можем да го използваме или не сме го развили тоз разум е друга тема...

Прераждане или има или няма. Нали така ? Не може да има малко прераждане и малко непрераждане.То си е там ако съществува и не е там ако не съществува.То не може да бъде докоснато, видяно или помирисано.До сега не се вписва в човешките знания и схващания за света и проблемите, свързани с него.Прераждането не е нещо от материалния свят, защото в противен случай ние щяхме да го видим, докоснем или помиришем.
Философията казва че едно нещо е съвършено ако то не може да бъде пресъздадено, сътворено или разрушено.Всяко материално нещо е създадено.То не е вечно и съвършено и може да се разруши.

Казахме че прераждането не спада към категорията с материалните неща.Тоест то е несътворимо.Никой не го е пресъздал и никой още не го е разрушил.От тук следва че то е съвършено.

Но : Щом разума е създал идеята че прераждане може и да има, следва че то не е съвършено.Или че то не съществува.

Еми по темата споделям мнението на Ледник, написал го е на първата страница.

Незнам дали има прераждане, но едва ли всичко свършва със смърта. Човекът е едно уникално природно явление. Това което ни отличава от останалите организми е РАЗУМА. Поне до този момент, не сме срещнали други РАЗУМНИ същества. Затова едвали всичко свършва със смърта, все пак не сме обикновенни прасета или мишки, нали?!

П.С. А може и да няма нищо след смърта. Просто човек заспива... и не се събужда.