Нощта в гората беше спокойна.Река шумолеше тихичко,а близо до нея няколко силуета бяха налягали около загасващ огън.
-Файрън,обясни ми защо трябваше да идваме чак до тук?-Каза Ранир.
-Както вече казах,господарят се нуждае от опитни войни за нашествието,което предприемат Северните Народи.-Беше отговорът на Файрън.
-Такова нещо не се е чувало в столицата на Империята.-включи се Варкан-Има нещо гнило.За какво са му на господаря опитен войник,стрелец и магьосник?
-Тихо!-изсъска Файрън-Никой не трябва да знае,че съм магьосник.
-Не ставай смешен,в гората сме!-каза Ранир.
-Хайде,Варкан,отивай на пост-стана прекалено тъмно.
Мъжът тръгна с мърморене и се облегна на едно дърво,оглеждайки се.
-Мисля,че стрелец с такъв поглед трябва да се сложи на пост по-късно.-отбеляза Ранир.
Ние също можем да...-не довърши Файрен,защото стрелата на Варкан прелетя точно над главата му.Преди да каже нещо Файрън усети тяло,което падна върху него.Налягалите скочиха,за да отблъснат нападащите мъже,очевидно разбойници.Варкан свали още един,като междувременно се беше качил на дървото.Към Ранир се насочиха двама от нападателите.Той размаха меча си,за да ги отблъсне за малко.Огледа ги.Оръжилята им бяха хубави,но ги въртяха доста неумело.Той се усмихна и тръгна към тях.Те насочиха мечовете си,точно както беше очаквал и се наведе.Заради устрема Двамата паднаха,получавайки ритник отза,докато минаваха покрай боеца.
При Файрън положението беше по-сложно.Петима го бяха обградили и се готвеха за нападение.Меча в ръката му се превърна в жезъл.
-Аракус,Марокис!-изрече той и около него избухнаха пламъци.Двама от нападателите получиха сериозни изгаряния и се свлякоха на земята.Другите трима спряха замалко устрема си,и когато пламъците се разсеяха нападнахо.Файрън вече беше преодолял шока и заклинанията се върнаха в главата му.
-Арунис,Менукей!-Каза той и други двама нападатели се спряха покрити с лед.Третият избяга,но безпогрешната стрела на Варкан се заби в гърба му.Файрън бутна леко двете образувания от лед,и те се разпръснаха на хиляди кървави частици.
Да продължавам ли?Ако ви е харесало ще следва продължение.

Ако го съкратиш още малко, не бих имал нищо против.

Евреи!

В суматохата на кулминацията не успях да разбера кой къде е.

Ако искате ще поработя малко над това и да видим как ще бъде продължението.Кратко беше само за да видя дали ще се чете.Все пак за пръв път пиша разказ във форум,пък и това го написах има няма за седем минути(както се казва в кафе-почивката).

Ако ще продължаваш - слагай разтояние между препинателните значи, за да се чете по-лесно. И вкарай малко повече описание, запознай ни с героите, разкажи някоя и друга история... Дай воля на въображението.

Хубаво,ще поработя по-сериозно занапред.Ще напиша един по-дълъг,абе до половин час ще е готов.И сигурно още половин за да редактирам.

-Какво беше това -попита Варкан слизайки от дървото.
Никой не отговори. Файрън засили огъня и пламъците осветиха лицата на тримата.Човекът представил се за магьосник беше едва двадесет годишен, с лице,което можеше да бъде определено като вълче.
Очите му, които бяха светлосини,почти безцветнине издаваха нищо.Неговият приятел -Ранир беше поне с десет години по-възрастен ,оставил брадата си да расте на воля. Варкан беше едва шеснадесет годишно момче и много хора се чудеха
дали знае какво е весело детство.По бузите му нямаше наличие на брада,а само лек мъх.
Ранир се приближи до един от убитите и вдигна нещо.Двамата му спътници гледаха с любопитство.Приятелят им вдигна нещо като медальон във формата
на дракон.Файрън въздъхна.
-Това е знакът на Черния Маг. -каза войнът и изгледа свирепо Файрен. -Всъщност търсим него нали?
-Не е толкова просто. - запъна се магьосникът -Той е открил нов вид магия,която неможем да спрем.Не е свързана нито със стихиите,нито с...
-Добре нени обяснявай тънкостите на магията. -прекъсна го Варкан -Защо ни излъга?
-Щяхте ли да тръгнете,ако знаехте ,че ще преследваме Черния?
-Щяхме. -потвърди Ранир -Но не заради глупави заповеди.
-Добре нека обсъдим това утре. - предложи Варкан ,докато успокояваше конете.
На другия ден приятелите тръгнаха на път.Скоро гората се смени с пустинна местност.
Приятелите яздеха към град Роу -един от най-големите градове на Империята.
-Колко остава? -попита Варкан
-Още няколко дни път.Тази пустиня не е голяма.
След известно време видяха нещо като малък оазис,който беше обграден от ниски дървета.
-Нека спрем там. -предложи Файрън.
-Идеята не е лоша. - съгласи се Раней. -Но ми се струва ,че нещо не е наред.
-Да проверим. -отговори спътника му. -Само така ще разберем.
Те навлязоха между дърветата и се оглеждаха за вода.
-Всъщност не е толкова голям този оазис. -измърмори Варкан докато сядаше
Те се настаниха и отвориха дисагите на конете си. Всеки започна да пълни вода от малкото изворче в средата.Файрън и Ранир се излегнаха ,поддавайки се на внезапната умора.
Най-младият се настани между клоните на едно дърво ,както обичаше да прави.
След известно време странен шум го събуди .
-Какво по... - недовърши той изумен от гледката,която беше само на половин километър от тях.
-Ставайте ! -извика той. -Дракон в далечината !Ставайте !
-Слънцето май нети се отразява добре момче! -измърмори Ранир. -Каде се е чуло и видяло дракони тук.
Файрън ,който вече беше станал побутна приятеля си и каза.
-Прав е Ранир. Това определено е дракон.
Най- възрастния стана и пребледня.Пръв се опомни Файрен.
-На конете!
Всички се засилиха и яхнаха животните.
Драконът вече беше много близо до тях.
-Няма да успеем !Файрен ,направи нещо !
Очите на магьосника потъмняха ,докато концентрираше силата си.
-Арманус,Ранорис!
Влагата се събра около тях и ги предпази от струята пламъци излезли от пастта на дракона.
Варкан с риск от падане извади лъка си и стреля.Стрелата отскочи от твърдата кожа на създанието.
-Не стреляй !Само с магия можем да го отстраним...временно.
-Тогава действаи! -сопна се Ранир.
-Чакай малко !Носиш ли амулета на някого от онези,които ни нападнаха ? -попита Файрън.
-Да . -Отговори Ранир -Но за какво...
-Просто го дай !Арманус,Ранорис. -добави той точно навреме преди огънят да ги достигне.
Ранир подаде на младия магьосьосник амулета, но за съжаление го изпусна.
-Няма страшно ! -Провикна се Варкан. -И аз бях взел един !
Той бръкна в дисагите си и го подхвърли на приятеля си.
Точно когато дракона ги настигна ,Файрън вдигна амулета и чудовището спря.
-Върни се и ни остави на мира !Дракорас Фаран !
При тези думи гигантът веднага излетя.
-Защо спря ? -Попита Варкан.
-Защото драконът беше пратен от Черния .Очевидно иска да ни спре .
-А думите ,които произнесе ?Ти казваш заклинанията си на различен език.
-Незнам за какви думи говориш .Все пак амулетът е магически .Може точно за това да е направен-да гони дракони на Черния маг.
Те продължиха да яздят ,незабелязвайки ,че някой ги следи зад скалите.

НЕОЧАКВАНА СРЕЩА
-Тихо ! -прошепна Ранир -Видях движение зад склаите.
-Сторило ти се е Ран . -каза Файрен -Малко хора идват тук .
-Прав е .Някой определено е там .Сега го забелязвам ,защото скалите вече неса толкова нагъсто .
В това време конят на Ранир изцвили нервно и се вдигна на задни крака ,едва неизхвърляйки ездача си .
-Какво ти става . -учуди се Ранир .
-Вижте !Там в пясъка има стрела ! -каза Варкан .
-Арактус,ракандос ! -каза Файрен ,насочвайки магията си към скалите .Множество камъни се затъркаляха и срещу тях изкочи мъж в черни дрехи .Носеше маска ,
а на нея беше нарисуван герба на Черния маг .
-Ранос,Далоринос ! -извика той преди някой от приятелите да направи каквото и да било.
Изведнъж всичко потъмня .Луната скри слънцето и от тъмната магия се почувства навсякъде,особено при тримата приятели ,
които се намираха на земята пронизани от от заклинанието .
-Защо не направи нищо ? -изхриптя Ранир .
-Това е магия ,на която няма начин да се противодейства . -изграчи Файрън и загуби съзнание .
-Трябва ми само магьосника .Вас ще ви оставя . -каза новодошлият със странен акцент .
Варкан изтреля една стрела ,но магьосникът я избегна скачайки с невероятна скорост .
-Това нетрябваше да правиш . -каза той и се насочи към него .
В това време умът на Ранир работеше трескаво .Изведнъж му хрумна нещо .
-Аракус,Марокис ! -каза той и слаб огън избухна под краката на врага .Той се обърна и започна да казва някакво заклинание .Изведнъж го прекъсна ,изръмжа и се
свлече .Друга стрела на Варкан се беше забила в гърба му.
Какти хрумна да използваш заклинание ? -попита той .
-Просто се сетих . -той погледна загрижено Файрен -Очевидно ,ако го беше направил той ,щеше да изпепели нещастника .
Но Варкан не го слушаше .Той се вгледа в мъжа ,който беше убил .
-Това е Морин ! Той също е боец на господаря .
-Тогава бързо трябва да свестим Файрен да прати съобщение ,че очевидно има заговор !

Надявам се това да е по-успешно.Коментари?

Коментари моля!

It R teh suck . . .

Разказ не се пише в "кафе почивката". Или сядаш сериозно, или не губиш времето на хората с драсканици и глупости . . .

За последното се потрудих.

Някакси странно започва, обясно малко за сюжета, предисторията...
Вече започвам да се чудя как толкова МНОГО хора пишат на РОДНИЯ си език с толкова правиписни и пунктуационни грешки ...

Ти хубаво имаш желание, обаче преди да започнеш да пишеш каквото и да било,опитай се поне да избистриш идеята в главата си.Разбира се идеята на разказа ще се промени малко или повече с времето както и случките в него.И нещо което поне на мен ми прави лошо впечатление,диалозите,постоянни диалози.Не прави така,все едно ни представяш разпечатка на телефонен разговор.Започни да описваш заображдащата ги среда,напиши къде са,какви са,личните им мотивации и терзания,не се ограничавай само в бой.АКо си сериозен съм сигурен че колкото повече пишеш и по важното четеш,ще ставаш все по добър.Само небързай когато напишеш нещо в момент на вдъхновение да го слагаш тук,защото често ще се окаже че после самият ти няма да го харесаш.