Това не е приказка и разказ не е това е живота през едни очи ...

Преди време се роди момче някаде на края на света.То не беше обикновено дете дори и при първата си глътка въздух то не се разплака , а остана безизразно.Очите му бяха спокойни като на старец в тях се четяха само , всъщност нищо не се четеше в тях то беше като заключена книга за хората.Лежейки на леглото ,осъзнаваше че е като паднал клон.А трябваше ли дете да осъзнава това?
Мина известно време то стана на десет.Нямаше приятели.Имаше само себе си и едно дърво голяма,величествена топола чак до небесата.Той и говореше всеки ден и не бе нужно да тя да му отговаря той знаеше ,че е там и че е жива и че го слуша.Всеки път, когато кажеше нещо тя сякаш говореше ,мощните и клони се мърдаха и всяко движение за него беше дума.
Имаше нея ,но все пак му лиспаваха приятели .Когато виждаше другите деца как се смеят и играят и как когато видеха него замръзваха или почваха да го целят с камъни.Всеки път той плачеше .Сълзите по лицето му цякаш поглъщаха всяка капка живот у него.Всеки тих стон беше зов за помощ , но можеше ли някой да го чуе.ЗАщо се питаше той,но на този въпрос отговор нямаше.Те просто бяха слепи за различните,по-добре да не ги виждаш от колкото да ти пречат на спокойния ,уютен ,красив живот.Но имаше надежда дървото бе там и го чакаше всеки ден да го утеши.
Момчето живееше в своя сват ,в който имаше само една топола едно небе и една безкрайна земя ,една несъществуваща земя.Когато се затваряше в тази илюзия той бе най-щастлив .Усмивка,без хиляди ръце които да махат пред тяб за да не виждаш живота.И то се реши реши да отиде на онова небе ,вярвайки че там има друг свят свят не на болка.Хвана се решително за първия клон ,качеше ли се на него няма връщане назад.Всичко започна...Беше там решен да стигне до небето.Крачка по крачка нагоре,усилия .Тополата знаеше какво го чака и се опитваше да го спре,но без успех той искаше,не той вярваше ,че я има.Може би я имаше.Краката му се разкървавиха ,червеното чуде се стичаше по тях без милост.Ръцете му целите надрани и всичко това заради една мечта.Катереше се и гледаше нагоре и само нагоре към онова същото небе ,което щеше да му даде свтлина.Облаците като коприна вече галеха раните му ,но те не спираха да кървят.
Стигна!Беше там на върха на дървото,гледаше надолу,страхувайки се да погледне ,за да не остане разочаровано.Любопитството и желанието му да бъде щастлив бяха толкова силни че той погледна.Нищо.Нямаше абсолютно нищо.В този момент той се испусна и полетя надолу.Тополата знаеше.Трябваше да се вслуша в нея , а не да бъде заровен до куша в човешки идеи.Летеше и изведнъж... КРАЙ!

Много пунктоационни грешки. На места препрочитах 2-3 пъти, докато загрея за какво става въпрос. Редактирай следващия път.
Като цяло не ме впечатли.

Мързеше ме ,съжалявам...

Няма такъв вариант "Мързеше ме", или го пишеш както трябва или просто никой не го чете.
Идеята е добра, но реализацията... всъщност има и добри моменти, но целият облик на творбата е леко печален.

Като изключим наистина многото пунктоационни грешки, то бих казал, че идеята не е лошо Но уви, дотолкова клиширана, че вероятно колкото и оригинално да е описана идеята на творбата, пак няма да впечатли. И все пак "браво" за усилията, а следващия път и смелост за редакция (в крайна сметка не е никак дълго това!).

Определено можеше по-добре... но не разбирам защо да е толкова клиширано?

На мен ми допадна.

Хм... не е лошо като цяло, обаче на места имаш грешки... използвал си и израза "като заключена книга", в който не виждам смисъла. Иначе като идея не е лошо

Jack Frost and the Beanstalk

Хммммм........Много правописни и пунктояционни грешки пич! Кажи на твоя господин да те върне в 5-ти клас.А ако си завършил - трябва да се научиш! Иначе историята е хубава но не си я разказал както трябва! Кажи да изтрият темата и да я редактираш наново.Нама мързешеме Какво е това На мене в училище,ако правя така ми намалят отценката!

Абе хлапак, тръгнал си да поучаваш, пък ти самия не можеш да пишеш...

П.п. Лорде - момиче е.

The Chameleon - Какво бе ти тапак грозен?Я си гледай работата !Грозноват посерко!

Ай, Адаше, грамотните атакуват Дръж се здраво

замисъла никак не е лош,но наистина многото грешки са го развалили!!!