Звук от включване на телевизор.

Момче на около петнайсет влезе в стаята си, протегна се и се стовари мързеливо на стол пред компютъра. Стола се завъртя около оста си, и момчето огледа стаята си няколко пъти преди да спре. Всичко беше наред - леглото беше оправено, огледалото - покрито, гардероба - натъпкан и затворен. Той обърна с лицето надолу една семейна снимка и вече доволен от резултата, включи компютъра си; не след дълго, в хладната стая се разнесе и победоносния звук от стартирането на чат програмата. Йордан - така се казваше младежа - зашари с поглед по екрана и след миг доволна усмивка осветли лицето му. Брат му също беше на линия, вероятно беше взел лаптопа си тази сутрин и пишеше отнякъде.

Atreyu (11:04:21): Какво правиш бе, запъртък? ;]
Йордан се засмя нервно. Той беше убеден, че Калоян се шегува с това, въпреки че отлично знаеше какво има впредвид. Натрака набързо:
Jade (11:04:57): Правя...странни неща...
Последва кратка пауза.
Atreyu (11:05:40): Странни?
Jade (11:06:33): Да, искам да видя доколко странен може да е света. Набирам телефонни номера само за да чуя реакцията от другата страна. Знаеш ли, хората са особени и красиви понякога
Калоян не писа няколко минути. Йордан знаеше, че той трудно щеше да го разбере. Общата кръв не значеше разбирателство.
Atreyu (11:11:16): И защо измъчваш хората с появата си, бе!
Йордан никога не можеше да разбере сериозен ли е брат му, или не. Само знаеше, че Калоян обича да го критикува - често.
Jade (11:12:01): Хей, хей - не е като да ги обиждам. Просто искам да имам някакъв контакт с околния свят - знаеш, че не излизам много
Отново пауза.
Atreyu (11:14:16): Не за пръв път ми казваш, че си звънял наляво-надясно. А опита ли се да се обадиш на себе си?
Jade (11:15:01): Не, не съм. Да опитам ли...? :Р
Atreyu (11:15:44): Да, разбира се. Дори да те е страх - не мисля, че друг ще те разбере по-добре

След тези думи Калоян внезапно излезе от чата. Йордан остана неподвижен за миг, с ръце на клавиатурата и недовършена мисъл. След като се отпусна от краткото вцепенение, той изпусна шумна въздишка и се отдръпна от машината. Огледа се, погледна през мръсния прозорец сивеещото небе, повъртя се без цел. Това, разбира се, беше напразна увертюра към неизбежното. Не му беше нужно много време, за да го осъзнае. Ръката му се плъзна по бюрото и грабна телефона, пътьом прихващайки между пръстите си и един лист хартия. На него бяха написани десетки случайни номера от телефонния указател. Йордан седна на близкия диван и плъзна пръста си по листа. Някои от номерата бяха задраскани. На тях вече беше звънял. Нещо обаче пресече съзнанието му, и той спря да гледа листа. Леко го избута с пръст и се взря в мобилния си телефон. Погледа го за малко; на устните му се изписа леко съмнение, но това беше закратко. Набра собствения си номер решително и позвъня. Допря телефона до ухото си.
Някой вдигна.
- Ало? - попита собствения му глас от другата страна.
Йордан пребледня и скочи на крака.
- Ало? - попита и той, слабо.
- Кой се обажда? - попита гласът от слушалката. Неговия глас.
- Аз съм...аз... - Йордан се оплете в слабостта на собствените си думи. - Кой е на телефона?
- Йордан Данев се обажда, кого търсите? - невъзмутимо продължи гласът-близнак. Или беше неговия собствен?
- Никой, аз... Нищо. Как вдигнахте...? - гласът на Йордан се губеше. Причерня му пред очите.
След кратко мълчание гласът проговори пак:
- Кой си прави шега? Стояне, ти ли си?
Йордан залитна и се строполи обратно на дивана. Стоян беше най-добрия му приятел.
- Моля ви, обяснете ми... - момчето вече шепнеше.
- Ти ли си, Калояне? Ти ме мислиш за пропаднал, но пропадналия си ти! - ядно рече йордановия глас отсреща, след което затвори. Йордан дори не чу затварянето. Вече беше в безсъзнание. Сълзи затекоха по бузите на падналото на дивана момче.

Видеозаписа свърши. Жена на средна възраст плачеше с глас пред вече безмълвния телевизор. Инспектора сложи ръка на рамото й.
- Синът ви, Калоян, е знаел за състоянието на брат си и умишлено се е възползвал от шизофренията на брат си. Сменил е телефонните карти, и посредством софтуер за гласова мимикрия е посегнал на най-големия страх на Йордан - страхът от собственото му отражение, във всякаква форма - с пълното съзнание за последствията от подобно действие. - служителят на реда се наведе до нивото на стола на жената. - Съжалявам за всичко, което ви се струпа днес. Не се притеснявайте за живота на Йордан, най-добрите психиатри ще се погрижат да стои далеч от собствения му ад.
Инспектора дори не беше сигурен, че Мариана Данева го чува. Пред него стоеше една съсипана жена, върху която низ от ужасни събития са се стоварили в рамките на двадесет и четири часа. Въпреки това, дългът му го заставяше да продължи.
- Калоян е знаел, че ще бъде хванат. Знаел е, че имате видеокамера в стаята на брат му, следяща за нещастни случаи. Знаел е, че оставя премного улики. От практика знам, че това не е нормално поведение на човешко съзнание при подобни случаи. Знам, че е рано за крайни заключения, но психолозите ни предполагат... - мъжът преглътна. - ...сериозни психически отклонения и у Калоян.
Жената пред него се беше присвила на стола. Нямаше сили да плаче; от нея се изтръгваха само тихи стонове. Инспектора ги познаваше, беше ги чувал много пъти. Те бяха най-болезнени. Той затвори за миг очи, след което придърпа стол и седна до майката. Обхвана ръцете и в своите. Нямаше много други неща, които да направи в този момент, освен да й създава илюзията, че не е сама.

Приказка без край ^^
Не, сериозно, очакваше се повече от втората част където се обяснява какво става, дори се очакваше въобще да я няма...

Харесва ми, не е дълго, с малко думи се казват много неща, фабулата е разгърната според възможностите на обема, героите - типични български момчета. Поздравления, продължавай в същия дух.

Идеята е интересна, но:

Връзката между двамата братя трябваше да се развие по-подробно; Калоян де факто присъства единствено в пет-шест реда чат, като не научаваме нищо нито за неговата, нито за Йордановата личност. Случва се едно необяснимо събитие, което после бива "развързано" от инспектора - ей тъй, преспокойно, без да е имало дори частица време да се натрупа напрежение покрай мистерията. След това болестите и на двамата братя са пуснати някак неловко, висящи във въздуха.

С всичко това се опитвам да те убедя, че разказът има интересна идея и може да се разшири още. Не говоря за "литературни натрупвания или разни безсмислени заигравки и шукаритети", които номада мрази толкова (това негово изказване го разбирам като по-прост начин да се каже "дълбочина на творбата"). Става въпрос за по-пълно разгръщане на образите; за повече намеци за състоянието на Йордан и Калоян (извън "знаеш че не излизам много"); за повече сценично присъствие, което да създаде един конфликт, базиран на изкривената психика поне на единия - да създадеш наистина напрежение и мистерия; за малко повече авторови разсъждения - не говоря за философстване, а за разнообразяване на текста на творбата, която единствено преразказва действия - "той отиде, той взе, той направи това и това, той остави, той погледна...".



Пиша всичко това именно защото знам, че един писател не обича толкова хвалбите, колкото критиките - мотивират го да пише, помагат му да се подобри.

Ако си съгласен с написаното от мен, можеш например да видиш наскоро излезлия филм "The Prestige". Ще погледаш знойната хубавица Скарлет Йохансон, пък и ще видиш що е то истински психологическа история, с наистина силен конфликт между персонажите.

Ако не си съгласен, тегли ми една майна и прави нещата както ги усещаш, колега!

Той може да е отегчителен, но десетки други писатели са усвоили езиковите средства до ниво, на което дори само с тях могат да се рисуват богати смислови картини - без значение дали с придаденото (некнижовно) значение на думата, или със звученето й. Един разказ може да стане изключително дълбок като смисъл, че да си струва дори четвъртото и петото прочитане - само за да се осмисли достатъчно добре, в цялата си завършеност и единството в смисловите послания на сюжета, езиковите средства, авторовата реч.

Не подценявай тази сила на литературата!

Благодаря за изказаните критики и похвали, наистина! Искам да ви уверя, че не са останали непрочетени и неразбрани.
'Стилът' ми, ако дори смея да го нарека такъв, е все още твърде спорадичен и нешлифован; честно казано, след прилично бързото написване на творбата, имах доста съмнения около оформлението й, но твърдо реших да я покажа така.
Ледник, гледах го преди 2-3 седмици - отличен филм, наистина, множество грабващи обрати. Че и Скарлет Йохансон даже...

Стила ти е,как да го нарека . . . като нешлифован диамант
Много ми хареса.