Заглавие: Публикувано на: 19 Яну 2007 13:50
A това са моите стихове,посветени на първата ми истинска любов:
Очакване, умри!
Полегнали души
Нашепващо е то
Сънуване, око,
Полегналата тя...
Ти, синя топлина...
Небето, любовта,
Егати нежността!
Ти, вкисната принцеса...
Погубена пиеса,
Мечтание опасно,
Лицето е прекрасно
Дивака са загуби
Светкавични и груби
Ти, камъче красиво...
Кат' гълъбче щастливо
Ах, левент измислен!
Ти си тъй безсмислен
Ти си тъй прекрасен
Леле, рай опасен!
Ти си тъй звънливо
О, опасно пиво!
Ти си тъй щастлива
Ех, сметана крива!
Космически са те
Полегнали ръце
Досущ като кюфте
Подканящо море,
Невижданата тя...
На царя песента
Безбрежен камион,
Къде си небосклон?
Ти помниш ли зимната смокиня?!
Къде баклавата си замина
Подобно на пагубност на гадост
Цвета на нещастната нерадост
Подобно несбъдната снежинка
Каква механична песъчинка
Подобно на езеро потайно
Цимент и мечтание омайно
Равнината угасна
Любовта е опасна
Ти си тъй безполезна
Светлината изчезна
Ти си толкова счупен
Като шлосер откупен
Ти си тъй горделиво
Като духче красиво
Егати липата!
Измама брадата...
Кат' вятър нещастен
Мотора е страстен
Подобно на радост
Небесната гадост,
Дъба е прекрасен
Кат' кораб опасен
Кат' трясък огромен
Площад електронен...
Ти, зимна безкрайност...
Кат' черна омайност
Гиганта угасна
Кат' радост опасна
Водата изчезна
Скала неизбежна.
Ти, стомана брадата...
Как остава тревата!
Как изчезна спанака?!
Как извика дивака!
Аз не плача звънливо
Ах, канарче щастливо!
О, мотор, не умирай!
Ех, двигател, не спирай!
___________________________________
|