Още малко за надеждата
Поглед
Насочен право напред
Поглед към мечтите безчет
Поглед към добрите времена
Поглед към място без непрогледна тъма
Надежда
Надежда стояща зад погледа вторачен
Надежда в този свят ужасен
Надежда, а не поглед мрачен
Поглед на човек
Човек, който е страдал и се е борил
Човек, който вече всеки е молил
Човек, който не може да погледне към светлина
Човек, в който се крие толкоз много тъга
Тъга...а какво е тя
Тъга...нещо ужасно
Тъга...след всичко прекрасно
Единственото, което остава винаги е тъга
Защото хубавите неща имат край
Но тъжните не, от мене го знай
И след всичката тази тъга къде е смисъла?
Дали е зад очите все пак гледащи далече
Дали е за да си спомняме времената, отминали вече
Не знам, но смисъл има
И дори да не го виждам, той е като почва в снеговита зима
Някога снегът ще се стопи и тогава кокичетат ще видш ти
И тогава дано вече от бялият блясък да не си заслепен
И дано си готов да посрещнеш топлият ден...