Вход ,но не и изход
Area 51
Всичко което си мислят хората за Зона 51 са пълни глупости. Там няма извънземни. Всъщност там се правят експерименти. Експерименти със живи същества. Човешки същества. Те правеха смески между човек и животно. Този вид експерименти става за дълъг и сложен период от време. Човешкото същество става много повече от човек. То мутира и става нещо необикновено. Самото ДНК на човека мутира.
Самата Зона 51 се намира под земята. Дълбоко под земята. Тя беше огромна по размери.
Професор Данте минаваше по влажните коридори на зоната. Професора беше старец. Преди година започна да работи в зоната. Може би след като спечели наградата „химик на годината” е бил избран. Според външния свят той е убит. Експеримента на професора беше смеска между гущер и човек. Експеримента му вече беше във финален етап. Професора стигна до една врата. Тя нямаше дръжка за отваряне. От страни имаше нещо с много бутони. Професора натисна няколко бутона. И след това натисна най-големия. След това се чу един глас: „Влизането позволено”. Данте влезе в широка стая. Имаше много компютри. По средата на стаята имаше нещо приличащо на огромен буркан. Беше счупен. А дали трябваше да е счупен.
„Боже мой! Няма го.”-уплаши се професора.
Той се обърна и на среща му видя едно сбръчкано подобие на човек. Чудовището го хвана за врата.
-Виж какво ми причини!-изкрещя злобно мутанта.
-Опитвал съм се да избягам. От тук няма изход. Има вход ,но не и изход. Няма на как да избягаш от тук.-прошепна професора.
-Млъквай!-кресна чудовището и счупи крехкия врат на професора.

Две години по-късно.
През последната година нещо избиваше хората. След всеки месец жертвите ставаха повече. В продължение на една година, нещо беше убило жестоко около 220 човека. Бяха направени снимки на чудовището. То не беше човек. Военните търсеха това същество, но не те го намираха, а то тях. Кметът на малката планинска област около, която бяха жертвите, искаше да направи нещо, което можеше да сложи край на този кошмар. Той щеше да обяви награда. И ето, че след месец наградата беше факт. От цял свят идваха опитни ловци със цел да хванат съществото и да вземат огромната награда.

Във гората.
Беше нощ. В гората беше толкова зловещо. Чуваше се воя на вълк. Групата от ловци се бяха скрили зад храстите и трепнеха в очакване. Техния водач беше застанал на едно дърво. Беше заредил пушката си. Само чакаше онова същество. Те пазеха такава тишина, че все едно не са там. Изведнъж се чу шумолене. Нещо голямо се приближаваше. Джак водача даде знак да са в готовност. Стъпките се чуваха все по-близо до тях. Всеки миг онова нещо щеше да дойде. Джак трепереше. Изведнъж стъпките спряха точно зад един храст. Джак се прицели точно към храста. От храста се подаде глава. Джак дръпна спусъка. Чу се рев. Беше убил онова нещо. Той слезе от дървото и се приближи до храста. Беше убил мечка. Другите от екипа се събраха около него. Явно тази нощ отново нямаха късмет. Те се обърнаха и тръгнаха към града.

На сутринта.
Джак си правеше закуска. Не можеше да разбере как още не го е хванал. Хващал е какви ли не животни. Веднъж бяха на косъм да го хванат. Той взе препечените филии и седна на масата. Започна да маже филиите със сладко. Доближи сутрешния вестник до себе си. Още на първа страница прочете „Нова жертва”. Той се зачете.
„Водача на един от ловните екипи беше разкъсан жестоко ,докато се е мъчел да хване чудовището. Ловния екип на жертвата се изтегля от мисията си. Човека убит от съществото има две дъщери...”
Тук Джак спря да чете. Колко ли още деца сираци беше оставило това чудовище. Вече Джак се съмняваше дали за наградата беше дошъл тук или за отмъщение. Той отхапа парче от филиите си.

На залез слънце
Джак и групата му отново тръгваха на лов. Този път Джак беше решен да хване съществото. Дори да коства живот той щеше или да го хване или убие. Според цвета на небето щеше да завали след няколко минути.

В кметството.
Кметът се беше настанил в офиса си. Офиса му не беше много голям. Имаше няколко рафта книги и едно бюро в средата на стаята. И един прозорец, през който кмета често гледаше. Той погледна през прозореца. Валеше ужасно. Обърна се и срещу него беше застанал някакво чудовище. Това беше то. Съществото. Сърцето на кмета щеше да изскочи.
-Моля те!-прошепна кмета.
-И аз съм се молил за живота си.-каза чудовището.

Във гората.
Джак се беше качил отново на дървото. Валеше дъжд. При такива условия щеше да му е трудно да го хване. Беше невероятно тихо. Чуваше се само дъжда. Джак присви очи. Той се облегна на един голям клон. Тялото му трепереше. Но не от студа. Изведнъж тишината беше нарушена от женски писък. Джак скочи от дървото. Затича колкото може по-бързо към мястото от, което дойде писъкът.
-Шефе! Шефе!-крещяха зад него другите от екипа.
Джак се подхлъзна ,но не падна. Тичаше колкото му позволяваха краката. Излезе на някаква поляна. На земята беше паднала жена. А на два метра от нея беше мръсно сбръчкано същество. Джак се прицели право в главата на съществото. Стреля. Уцели го в рамото. Чудовището изпищя. То се съвзе и тръгна право към Джак. Джак презареди възможно най-бързо и отново стреля. Уцели чудовището право в гърдите. То падна право в краката на Джак. Беше мъртво.
-Добре ли сте?-попита Джак и подаде рака на дамата.-Струвате ми се от някъде позната.
-Добре съм. Но аз не ви познавам.-каза жената.
-Сигурно се бъркам.-избъбри Джак и целия се изчерви.

На другата сутрин.
Джак и екипа му се връщаха в града щастливи. Бяха убили чудовището. Обаче забелязаха ,че всички в града се държат странно. Всички бяха в траур. Джак влезе в едно кафене. Там отиде при бармана.
-Защо всички в града се държат.-попита Джак.
-Ама ти от небето ли падаш.-учуди се бармана.-Онова нещо е отвлякло кмета.
Джак се зачуди. Нали те бяха убили съществото. Как може да е на две места едновременно. Имаше само един отговор. Те са повече от един.

В гората.
Джак се беше качил на една скала стръмна скала. Той мислеше относно случилото се. Ами ако те бяха цяла армия. Джак наблюдаваше красивия залез. След това погледна на долу към гората. И видя един от тях. Сега можеше да го види по-добре. Приличаше на гущер. На някой места имаше люспи. Джак слезе от скалата и се скри близо до чудовището. Единия крак на чудовището беше обикновен, докато другия имаше само три огромни пръста. Джак можеше да стреля веднага ,но искаше това същество да го заведе до лагера на съществата. Не се доближаваше твърде близо до мутанта, защото той си оставаше опасен. Чудовището стигна до една скала. В скалата имаше голяма дупка. Чудовището влезе в дупката. Отгоре на скалата имаше още една по-малка дупка. Джак се изкачи и влезе в дупката. Тя беше малка и се наложи да пълзи. Стигна до едно открито място в скалата. Изправи се. След това забеляза ,че се намира в зала пълна с огромни пашкули. Във всеки от тях имаше по един човек. Някой от хората бяха загубили чертите си и заприличваха на чудовището. Джак разпозна един от тези хора. Това беше кмета. На Джак му хрумна нещо.

В града.
Джак събра екипа и им разказа ,какво е видял. Неговия план беше да заложат динамит в леговището на чудовищата. Някой от тях се съгласиха, но други приеха това за много рисковано. Тези който идваха се приготвиха оръжия и динамит. Когато тръгваха към леговището още хора се включиха в екипа, от които някой бяха близки на загинали.

В леговището.
Ето ,че стигнаха до леговището. Джак им каза някой да влязат през горната дупка и да му пазят гърба. Заедно с други двама той влезе през главната дупка. Той светна фенера. Стигнаха до хората обвити в пашкули.
-Тук да заложим динамита.-предложи един от хората ,който бяха дошли със Джак.
-Нека влезем по-навътре.-каза Джак.
Те ходиха още малко. Джак даде знак да спрат.
-Тука е добре.-каза Джак и заложи динамита. –Имами десет минути да се чупим от тук.
Джак включи динамита и тръгнаха да вървят към изхода. Джак забеляза ,че и онези който минаха през другата дупка, се изтеглят. Засега всичко вървеше добре. Изведнъж чуха стъпки. Джак изгази фенера и заедно с другите се скриха зад една скална колона. Беше чудовището. На рамото си носеше човек. Това беше жената ,която Джак спаси. След като чудовището отмина Джак каза:
-Вие излизайте! Аз ще дойда след малко.-каза Джак и тръгна към мутанта.
-Но бомбата ще гръмне всеки момент.-припомни един от ловците.
Джак се направи ,че не го е чул. Той горе-долу се ориентира на къде е отишло чудовището. Тогава го видя. Джак се скри и гледаше от страни. Чудовището се беше надвесило над жената. Джак зареди пистолета си и стреля към чудовището. Улучи го в крака. Чудовището сякаш не почувства нищо си приближи до скривалището на Джак. Джак излезе и тръгна да бяга, но мутанта го хвана със здравите си ръце.
-Я виж какво си имаме тук.-каза мутанта.
Гласът му беше прегракнал и страховит.
-Знаеш ли човека кой съм аз?-изговори съществото.
-Ти си чудовище.-изкрещя Джак.
-Прав си човеко. Аз съм оригиналния мутант. Онзи който избяга от онова място. Знаеш ли на какво бях подложен?-говореше мутанта.-Сега след като избягах от онова място е време за отмъщение.-довърши чудовището и се изсмя зловещо.
Джак не можеше да се измъкне от силните ръце на съществото, което го беше хванало. В следващия миг се чу изстрел. Джак почувства как ръцете на мутанта омекват. Чудовището се сгромоляса на земята. Джак видя ,че онази жена държи пистолета, който той беше изпуснал. Тя беше стреляла. Тя беше убила чудовището.
-Трябва да бягаме от тук. Всеки момент това място ще се взриви.-изкрещя Джак.
Двамата тръгнаха към изхода изведнъж пещерата се разтресе.
-По-бързо.-кресна Джак.
Тавана на пещерата се напука и започнаха да падат камъни. Джак виждаше изхода на пещерата. Само още малко. Изведнъж един камък падна и запуши входа. Сега не можеха да излязат. Бяха обречени.
-Какво ще правим сега?-уплашено попита жената.
Джак се сети за другия изход.
-От тук!-каза той и тръгна към другия изход.
От всякъде падаха камъни. Пещерата се тресеше. Стигнаха до дупката. Джак се промуши. Надяваше си жената да е зад него той успя да излезе. След него и жената. Спасиха се. Бяха на косъм от смъртта. Отдалечиха се достатъчно далеч и пещерата се взриви.

Епилог
Градът отново се нормализира. Хората вече не се страхуваха. Джак стана кмет и се ожени за жената която спаси два пати. Вече хората не ги беше страх да ходът в гората. Винаги когато някой отидеше на пикник и си разказваха страшни истории около огъня, никой не пропускаше историята за мутанта ,който беше избягал от Зона 51.

THE END

Ето какво мисля,след един бърз прочит:
Има прекалено много повторения.Не описваш обстановката, а само показваш кой какво прави и как се чувства. Всичко става много бързо без нито една подробност. Или иначе казано, не оставяш на читателя никаква свобода.

Съгласен съм със Zen.Казах ти и преди, давай по-подробни описания.Като описваш само случките, без околната среда, какво ни остава да си представяме?

Знания и умения насила не се дават. Дадох ти препоръки в твой предишен опит за разказ, но ти не обърна внимание, затова само бих ти препоръчал да се напънеш и да ги потърсиш; ако не искаш - писането на разкази ще си остане само неуспешен опит. И хората преди мен, тук, в тази тема, също ти дадоха напътствия за писане.