Раздаде ни преди месец-два господин Дюлгеров едни теми за есе, което трябва да му предадем сега. Сам си изпросих да пиша за "Любов, любов, ти ме вкара в Пирогов" и сега ви запознавам с последиците. Любовта винаги е актуална тема (x
Всичко в есето е мой личен поглед. Моля само всеки да се опита да потърси в редовете ми нещо за себе си и да не гледа съвсем буквално на психеделиите ми.

Любовта. То не е буца мас - да я стопиш и да изчезне. То е една красива измамна богиня с външност, облечена във всяка от мечтите ти, а отвътре изпаднал работник-ковач, който решава в един случаен момент на скука да сложи точно твоето парещо от страст сърце върху наковалнята и да стовари върху него най-тежкия си чук, пръскайки го на хиляди тлеещи искри с един внезапен точен удар. Любовта - тази, която я знам, е най-приятното мъчение, най-сладкото горчиво, най-бялото черно, най-реалната илюзия, най-несправедливата присъда, най-краткото щастие, най-дългото страдание. Хитра и безмилостна игра на съдбата, в която тя те праща да катериш стръмна планина и те запраща обратно в бездната точно когато стъпиш на върха. А там е хубаво, впрочем. Истински красивото, дори и като мен да си убеден, че с изключение на Антарктида, небето и дъждовните гори вече го няма на света, върви до теб и просто ти прави живота хубав. Теб самия също те прави хубав, дори реално погледнато да си смачкан като гроздето, дето специализирани лица го правят после на вино. Обаче, дори и да постоиш на хубавото високо място за двама известно време, върхът лека полека сам ще се изравни със земята. Ей така. И отново ще се влачиш по сивия асфалт, очи, пълни с мъка в литри и отвътре пълно с нищо. Светът ще бъде черно бял и единствената дъга наоколо ще е точно това, което вече не искаш да видиш. Но един ден, докато си блуждаеш в сивото нищо и мислиш за нечия, може би твоята смърт, ще се натъкнеш на кофа с боя в любимия ти цвят. На кофата ще пише СИЛА. И ако достойнството ти не е останало там горе, при тъй-наречения връх и държиш достатъчно на себе си, ще можеш сам да върнеш цвета на дните си. За да го отнемеш от това, което досега го е отнемало от тях. И така, game over, поне до следващата планина и надеждата тя да е последна.

Добре, това е един наистина страхотен увод! А къде е остатъка от есето?

Признавам, че не те разбирам?

Самочет, сладур добре си почнал ма нещо мн кратко....я го докарай до страница фонт 12ка. Прекалено много определения даваш, да хубави са, но ти ядат от самото произведения? Сега тука за какво сме се "сбрали"? Да обсъждаме есето ти или това как можеш да измисляш фрази и думи ? Дай също така и точната тема, защото ме съмнява да е :

Успех и редактирай

Наистина хубав , но прекалено дълъг увод .. Но кога ще напишеш останалата част ? Теза , аргументи , заключение , можеш ли да ми ги покажеш тук , защото не ги виждам :/ .

Мерси (:
Точната тема е, между другото ((:
Та пипъл, всички есета, които досега съм писал по БЕЛ са горе-долу с тази дължина и структура и никога не ми е правена забележка, че нещо липсва. Това не знам как да го разточа още, след като нямам какво повече да кажа.
Теза, аргументи, заключение? Това е есе. Не ЛИС. И все пак, мисля, че си имам теза - любовта разочарова. И аргументи си имам - съдбата е кучка и нямам късмет. Заключението - цяра е в личната ти сила.
??

Самочет, не пипай нищо! Идеално е. Както ти самият каза, това е есе. Оттук би следвало то да има и свободна композиция, така че проблем няма, стига да си обособил ясна теза. Такава се вижда, че има. Освен това е доста интересно разгледана. Един абстрактен поглед за едно абстрактно понятие. Браво!

Едно не много абстрактно, но съвсем искрено благодаря, Дук (:

Много експресивно, ама не съдържа директен смисъл бе, Самочет... от тебе - момче! - очаквам повече. Така пишат момичетата шестокласнички, когато искат да се правят на поетеси - "Късчета кристална тишина" и прочее сенслес дивотии. Стегни се, бъди хаплив и саркастичен.

Хапливия и саркастичен хоуплес романтик Самочет (:
Sounds nice
Благодаря, колега, че все така вярваш в мен и армията ми самосвали, с която изсипвам мат'рял във форума когато може.
Но хапливостта и сарказма си ги пазя за света. Големия проблем. Да нареждам тънко любовта означава да проявя слабост и негативизъм към нея, абстрактната, в по-голямо количество от това, което си допускам. Не е там пътя.
Директността, между другото, е толкова ефективна, колкото и ограничаваща и скучна. Особено в нещо, което трябва да се води литературен текст. Напоследък ми е нрав да я маскирам зад всякакви родени от потиснатото ми въображение метафори и образи, но ако се разтърсиш из посланието ми, тя е там.
Благодаря!

Само това можеш да кажеш за любовта? Че ти изпитвал ли си я въобще, че искаш да пишеш за нея?

Добре е.

С което искам да кажа, че по-добро есе не съм чел.Ти правиш мойте "творения" за смях, приятелю.

Offtopic: Това не е *правилния* подход, грр, остави човека да мисли.

We neeed someeeeeee woooodkaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaa

(((:

Черно Фередже - Сранье, сранье

Хапливостта и саркастичността са мои.

(...или както казваше Mad Lion MC - Hip-hop reggae is mine!).

Оставете оногова, що само се чете в пълно спокойствие и оставете ономува да прецени точно колко дълго трябва да бъде неговото есе. След като има дори и мащабирана продължителност на пълнометражно есе, то тогава той просто е преценил лаконично да говори по дадената тема - едно и също общо послание може да се предаде по редица начини, придаващи му най-различни привкусове. Разликата е в аспектите.

Обърнете внимание.

Да, подкрепям Ледник в този случай. Мисълта ти се движи около купища тропи, а казаното се сумира в няколко изречения, в случай, че ги представим в дидактически стил. Тезата е всякаква, но не и ясна. Изразяваш се по един доста интересен начин, но това не е достатъчно, поне за мен. Смятам, че можеш повече да се постараеш.

post scriptum: Френсис Бейкън и както следва... После - "Късчета кристална тишина" , мхм..