Ето точно в този момент нашият дългоочакван герой навлиза в умственото ви пространство. Не сте предполагали за съществуването му, но той може да ви увери, че е също толкова истински, колкото и майка ви. Не бихте се усъмнили в съществуването на собствената си майка. Нали?
Затова ето нашият герой, типичен българин, поне на външност, но не и по разум. Напротив, неговото пипе реже като горещ нож през масло, като моторна резачка през картоф, като лист през пръста на невнимателен чиновник. Уви, съдбата не е признала неговият интелект, или пък е решила да се подиграе с него, затова, бидейки средностатистическия българин, той не си живее като такъв. Не получава дори минимална работна заплата, всъщност не получава такава изобщо.
Нека го наречем, поради медийни съображения, Генади. Генади не получава заплата и, по тази мислена нишка, достигаме до заключението, че е безработен. Той не идва от богато семейство, което все още глези синчето си, въпреки че е на 30 (но още си подмокря гащите), нито пък е от злощастните гении отритнати от обществото, които всяка самотна и студена вечер си повтарят "Като малък все ми казваха - учи за да не работиш, е аз учих - и сега не работя".
Нашият герой е най-обикновен клошар. От тези, които блуждаят по улиците незабелязани и пречупват невидимостта си само когато ни се наложи да си изхвърлим боклука, обаче единствената кофа е заета точно от един такъв индивид зад когото прекарваме пет минути в чудене:
1. Има ли друга кофа наоколо?
2. Да оставя ли боклука внимателно на земята до него?
3. Дали да не го кача обратно у нас за по-добри времена?
4. Какво всъщност изхвърлям? Хмм...
Уви, размисълът на обикновения човек не е важен в случая. Важен е размисълът на клошаря. И то не кой да е, а точно този едничък ровичкащ в огромните сиви приличащи на Ауди контейнери. Човекът без име за света, без име за случайните минувачи, но обезателно наречен Генади за всички просветени.
Ето че зад Генади се промъква друг обитател на своеобразната му кухньо-гардеробо-мебелна къща - котката. На нея й е омръзнало да стои скрита под близката кола, а двукракото същество пред нея не показва агресивни изблици, затова най-доброто решение в очите на животното е да скочи. Всеизвестен факт е, че животните обичат да скачат. От радост (скок към високите торби с храна), от мъка (скок от високо към торбите с храна 5 етажа по-долу), от инстинкт (към най-близката оголена кожа).
Достатъчно е да кажем, че ноктите на уличния котарак са винаги остри. Както всички гении и Генади не се разминава без наранявания. От първоначалния шок и леката отрова насъбрана в ноктите на животното, ходило къде ли не, мускулите му се разгъват като пружини. Главата отскача с бързо заглъхващ вик преминал в метално дрънчене на черепна кост о капак на контейнер. От удара на Генади му се привиждат кофички кисело мляко посред бял ден. Прибира се.
Озарението си проправя път в мътния му мозък чак на другата сутрин. Безотказен план за забогатяване. Генади не отделя ценно време в размишления какъв точно му е планът и в какво трябва да прерастне, затова не бихме могли да споделим бъдещето на субекта точно в този момент.
Спирката му е Кауфланд. "Земята на кравите" както продсказват за превода оскъдните му познания по английски език. Но този път целта не са кофите. Излиза няколко минути по-късно с широка усмивка на лицето. Денят е събота.
На уговореното място, на което не знаем какво ще се случи, нито защо изобщо се нарича уговорено място, тъй като Генади не хаби и без това привършващия си умствен материал, са стоварени десетина бали рекламни вестници. Героят запретва ръкави и започва да разнася.
От такива акции винаги има остатъци. Новите вестници служат за постелки, завивки и тоалетна хартия.
Минава един месец. Генади получава първата си заплата. Парите му се услаждат, а алчността започва да се заражда в него. Още на следващия ден на подобно уговорено място се натрупват няколко бали рекламни брошури на Метро. Остатъците се озовават в обиталището на Генади.
За няколко месеца Генади се сдобива с двустаен апартамент от рекламни вестници, а копнежа за лукс го завладява. Скоро след построяването на устойчива откъм земетресения и наводнения хартиена къща е забелязан да се навърта около Планета Пайнер.
На трето уговорено място са стоварени две купчини плакати на новосъздаденият дует Милко Калайджиев и Амет и една кофа лепило. Остатъците са разлепени из стаите на Генадевия дом като картини, а лепилото е използвано за заздравяване на конструкцията, както и за добавянето на още една стая.
Ден по-късно града е завладян от зле наплюнчени плакати на Пайнер. Милко и Амет не вярват на успеха си.
За една година Генади започва да живее охолно за предишните си стандарти. Отваря малък нелегален бизнес за пренос на долнокачествена хартия през границата. Митничарите не го спират, тъй като са му бивши авери от кофите.
Година и половина по-късно си намира жена, с която заживява в двуетажната къща. Намира си и дъщеря - Пенка, на стотина метра по-надолу от кашона, в който е намерил и жена си. Впряга ги в работа и бизнеса им прераства в среден.
За три години вече си има няколко офиса в различни градове от страната, истинска двуетажна къща както и също толкова истинска вила на морето. Вече не работи за себе си, други хора го правят вместо него.
Ражда му се първият син - Хараламби, който е научен на труд от баща си.
Прескачаме няколко десетилетия и Генади вече е старец. Доведената му сестра го смята за изкуфял и е заминала за Иран преди няколко години да се изхранва сама. Жена му е почива малко след това, но не и преди да роди още двама сина - Панчо и Груйо.
Хараламби е таксиметров шофьор от по-долнопробните, които си преправят датчиците, висят по стоянки по цял ден и люпят семки. Доволен е от живота си, но знае откъде е тръгнал баща му и не пропуска да изхвърля годна храна от време на време.
Панчо е автоджамбазин на емблеми на коли, като ги продава за двойна цена на битака. През свободното си време и всяка втора събота от месеца е ватман.
Груйо, като най-малък, е послушен и отива да се изучава за десет години в съседното село, като се завръща с почести и основно образование. Гордостта на семейството започва да работи като продавач на вестници.
Генади събира децата си малко преди да си отиде от този свят и им разказва своята история - за това откъде е тръгнал и какво е постигнал. Като типичен българин и синовете му по наследство са такива, затова плюят на думите му и се отдават на охолен живот.
Урок не е научен, като същински монарси след кончината на баща си се разделят, а компанията се срива. Две години по късно прекъсват контакт един с друг и се пръсват по далечните краища на града.
Понастоящем се засичат по кофите тук-таме, но като цяло гледат да не си пречат.
Груйо последно е забелязан с белези от нокти на задника и цицина на главата.

Край на доклада.

Туй да си български клошар било голяма работа (:
Увлекателно, свежо и абсолютно безмилостно.
Хвала. Продължавай!

хъ! Как една клошарска история успя да ме грабне с първите редове - не знам, но пък каква клошарска история... има истина, има хумор, има стил. Накара ме да се усмихна и да се замисля (обикновенно е само едното, като никога не следва другото). Много добра работа, като си имаш напредвид че рядко поствам нещо за прочетените от мен разкази

Да, лъхна свежинка от контейнера долу (;
Много добро произведение, определено ми харесва.

Перфектен разказ просто...

Worth reading , Съществуване . Евала .

applause

Бравос бре Екси, ето че поне един от нас продължавал да пише...

... и по-важното - качествено! Това тук беше доста свежо, както винаги, макар и очевидно твърде неангажиращо. Ама беше забавно на "мах". Особено ме изкефи онова:
"Като малък все ми казваха - учи за да не работиш, е аз учих - и сега не работя"
Направо ме свали на земята, все едно ме мелнаха с тухла четворка по главата...

п.п. Вземи се обади другата седмица да се видим най-сетне! То па 8-ми идва де, ама все пак...

Я, Екса написа нещо! ... e, то пък стана така, че все едно не съм очаквал да е добро още като видях името на автора...