Въведение 04: Простете
фонова мелодия: The Apollo Program Was A Hoax

Простете, че своето слънце затворих
Далече, далече из свода безмерен.
И с цел на земята широка крачка отворих,
загърбих вси старо и станах модерен.

Простете, че верите силни оставих;
Загинал встрани аз помислих различно.
Щом вашето кредо болнаво забравих,
На вашите злоби погледнах антично.

Простете, че 'зорките' грубо прокудих
Пък слепите прегърнах, превити от глад,
и никой от всинца ви аз не пробудих,
Че виждате държава, а виждам аз свят!

Простете...!

Ох, защо прекъсна серията от проза, при това в частност къси разкази, с парченце поезия...

Не, не е лошо - добро е, но просто поезията като цяло се случва доста рядко да е наистина забележима дори и в опита на отявлените поети. Иначе като за написано от белетрист - добро е, защо пък не...

Прости на бедните поети. Серията обаче не е предвидена да бъде... така систематична. Прощавай за разочарованието, наистина!


Ти пък.

A skeptic's universe.
Не, нищо, ако от тук насетне продължиш в прозаичен стил ще се получи прекрасно и ще стъпиш встрани от клишето, още повече. ^.^

А па ако продължиш изобщо цена няма да имаш