Здравейте! Почувствах нещо като вдъхновение от едно събитие което ми предстои, прочетете историята за да разберете какво е
Ако искате да го продъжите, няма проблеми, даже бих се радвал!
Приятно четене! Моля давайте коментари
Да... това е момента. Това е момента който чаках толкова дълго. Това е момента който изпълваше мислите ми през последните месеци. Най-после! Всичко е толкова хубаво че не мога да го опиша. По лицето ми се изразява ясна усмивка, ръце на кръста, десния крак върху топката. Чакайки съдията да свири и всички да се приготвят, поглеждам на ляво. Виждам Ванката щастлив, но и притеснен. Запитах се дали да го успокоя, но си казах че няма нужда и че всичко ще е наред. Поглеждам на дясно, виждам Коцето, който говори нещо със съдията, излежда по-спокоен от всички в залата. Поглеждам на зад, виждам Иво защитника който се разгрява и вратаря Боби. Боби е най-добрия вратар в училището, все пак е стража на училищният отбор. Поглеждам малко над Боби и вратата, виждам ръце който махат скандирайки нещо, но просто моментът е прекалено хубав за да се заслушам какво е то. Явно този мач е привлякъл вниманието на много любители на футбола в нашето даскало, дори и да е само първият мач от групите на тазгодишният турнир. Той е съставен от четири групи по три отбора, всеки играе срещу всеки и първите два се класират за осмина винали. В главата ми се вихри песента на Ера, Амено. Може би защото е тъжна и динамична, като емоцийте ми в момента.
Поглеждам към опонентите ни. Познавам някой от тях, добри са. Не ни очаква лесен мач, все пак нашите два отбора са фаворити в групата ни. Съдията се приближава към мен, пита ме ези или тура да избера. Отговарям му ези, обяснявайки че е близко до ийзи от английския, каквато победата би ни се искала да бъде.
Изгониха ме, защото учителя по физическо/треньора/ се почувства застрашен от моята грамотност.
