Смелчаците на Самочет


Действащи лица

Добрите момчета:
- Самочет, момче
- Сержант Ро, стратег
- Еврейтор Хъ, стратег
- Попът, социалист
- Стилян, понастоящем на левия тротоар
- Казим, маниак

Лошите пичове:
- Актив, зъл гений
- Дист, копой
- Ерик, копой
- Сакито и Муки, епизодични герои, шутове




======================================================



Това е историята на група смелчаци, на които им предстои да открият що е то приключение. Заедно със своята свита от верни дружки, Самочет ще трябва да срази злия автомонтьор Актив и безмилостните му копои, да спаси света от унищожение, и да разбере откъде се появяват тези футуристични джаджи в гардероба му.
Както подобава на един форумен разказ, ще има сблъсъци на интереси, коварни обрати в сюжета, хумор и екшън в насипно състояние. Не липсват весели припявания на златни хитове от ABBA, както и прелитания над смълчани панелни блокове.



======================================================



Момчета, това е първият пост от един проект, който от известно време искам да осъществя. Става въпрос за форумен разказ с... ами, с герои от форума. Не се бъркайте по имената им – действащите лица не са същите като авторите, тоест всеки е поканен да участва. Пускайте мнения в тази тема, ако искате да се запишете за участие в списването. Когато се съберем петима-шестима души ще започнем същинското писане на разказа.

Най-малко веднъж на всеки два дни един от нас (редът ще бъде уточнен щъм видим кои участват) ще пуска пост с продължение на разказа в тази тема, като размерът му ще е приблизително 4000-5000 символа. Ще се уговорим за едно развитие на сюжетната линия отгоре-отгоре, но общо взето всеки един ще се води по поста на предишния. Затова моля за сериозно отношение и без осирания.

Изброил съм и основните действащи лица.
Всеки един от писачите МОЖЕ да въведе свой епизодичен герой, но не и да го натрапва за сметка на сюжета. Искаме да направим единен разказ с многообразие от стилове, все пак, а не да забием историята на майната си.

Набират се желаещи.

Въведение:
Бидейки младеж



Самочет беше доволен от живота си.
Нямаше определена причина, просто денят му течеше учудващо гладко, сякаш за първи път от месеци. Събуди се към девет сутринта, взе си душ и прегледа някакво списание за мотори, сглобени от скрап, което баща му беше оставил на холната масичка на излизане. После хапна странна каша с овес и се замисли пред телевизора кога за последно бе имал удоволствието да се помотае из дома си, без да му се пречка някой член на семейството, или да го чакат досадни познати, изпълнени с мъглявите представи че цялото свободно време на Самочет принадлежеше ексклузивно на тях. Не му се налагаше и да учи, да пише доклади или изписва страници текст върху цилиндрични пищови от тънка оризова хартия. Свободно време в най-чистия му вид, а не онази залъгалка за ума между две неотложни задачи.
„Сега какво?” – помисли си момчето. – „А, да.”
После отиде в коридора, метна черното си яке с оранжевите спойлери, провери дали не е оставил някой прозорец отворен, взе си връзката с ключове, залости всички резета на вратата на апартамента и закрачи бодро навън, под слънчевите лъчи.

Или поне под тези лъчи, които успяваха да преминат през гъстото покривало от смог, което закриваше София през последните трийсетина-четиридесет години. Никой не знаеше откъде се появяваше димът – на теория край столицата в миналото бяха функционирали немалко фабрики и преработвателни заводи, замърсяванията от които се заклещваха между Витоша и Стара планина, и стояха там като отворен чадър. Тогава обаче нямало кой да протестира срещу мръсния въздух, тъй като по-голямата част от населението предпочитала да не опознава отвътре някои особености на комплексите „Кремиковци” и „Белене”.
В днешно време заводи нямаше, но автомобилите от своя страна бяха твърде много на брой. И понеже превозното средство на средностатистическия българин бе немска кола, сглобена преди петдесетина години от нарязан бомбардировач, возилата сериозно спомагаха над града да заплува стряскащо многообразие от химични елементи. И сега хората не се оплакваха. Повечето намираха за добър фактът, че по-голямата част от дъждовете, например, не успяваха да пробият през гъстия смог.
Самочет обаче се подразни, че слънцето не пече достатъчно силно за черните му очила. Наоколо бе леко сумрачно въпреки ранния час, и момчето на два пъти замалко да си изкълчи глезена в ненадейно изскочила дупка на тротоара, която не бе успял да види през затъмнените стъкла. Отказа да ги свали. Бидейки младеж, Самочет осъзнаваше какъв имидж трябва да поддържа пред света като цяло.


А точно в този момент смяташе, че е на път да се прочуе.


На около пет минути път от него, една обувка се свираше уплашена в пръстта и се чудеше колко по-лошо може да стане положението за нея. Не че го осъзнаваше пряко. Все пак е общоизвестен факт, че предметите не могат да мислят – иначе би настанало твърде голямо объркване, ако някой реши да обвини пистолета, вместо убиеца, в някое лепкаво деяние. Всички го знаем.
Но предметите – не.
И точно в този момент имаше една частица в морфичната памет на обувката, която осъзнаваше, че довчера бе направена от поначало мека кожа, пропита по-късно с кал. Така беше месеци наред, чак до днешния ден, в който личният й екзистенциален код, съхраняван от безкрая във вселенската база данни, започна бавно да се видоизменя. Същността на предмета, съществувал в матрицата на вероятностите милиарди години преди да бъде сглобен на практика, сега се лашкаше не просто напред-назад, а в цели четири измерения. И това не му харесваше, защото обувката, ако можеше да мисли, щеше да сънува твърде странни усещания за пластмаса и метал. И ракетно гориво.

(...)

Ебаси якото Искам и аз :Р Ама не знам дали мога всеки ден да пускам по пост... Не мога да пиша :Р Особено пък хумористично

Какво ти пука, важното е фън да става. И за редовността не се бой, като се редуваме авторите, всеки ще пуска по пет-шест поста месечно.

Уви, не са се вяснали много желаещи досега. :/

За какво?

Добре, съгласен съм Вече съм писал едно РПГ, ама го писахме само аз и Злото... За повече хора не съм участвал. Иначе се беше получило добро, ще видим какво ще стане.

Желаещи има, но все пак е хубаво до могат да пишат, инъче и аз искам да пробвам, ама не искам да се осира темата щото ми харесва като идея...

Еми и аз ако може да се пробвам, пък не ви ли хареса какви ги върша просто ме киквате и си продължавате.То фън да става, да, ама ако пишат и разни бездарни откъм творчество типове никакъв фън няма.

И все пак в момента ума на Самочет далеч не беше зает да разбива тези представи на света за материя и душа. Всъщност той веднъж се бе замислял по въпроса, след като гледа Матрицата, но после се сети че има полвинка сладолед в хладилника и бързо забрави. Отново момент на болка-пак дупка. Ааа, не, очилата остават! Всеки момент трябваше да види агента. Как ли изглежда? Дебел и с мустаци. Несъмнено. Такива са всички големи клечки в музикалната индустрия. Последна проверка на обурудването:якето-чисто като в деня в който е купено, косата-нещо средно между Бекъм и Бербатов, очилата-отразяващи слънцето и придаващи много терминаторски вид. СД-то"...мамка му, забравих го!".Самночет се затича обратно към дома си. Нова дупка. Този път маратонката не издържа и звучно се разкъсва за да даде път на белите скъсани чорапи. След около минута Самочет забеляза че е седнал на тротоата и от гневните погледи на минаващите пенсионери разбра че най-вероятно му се е случило пак. 3 път за един месец. Нов рекорд! Никой не можеше да си обясни тези изблици на ярост у едно иначе много спокойно и обикновено момче. "Ставай, не сикам такива като тебе да се мотаят пред магазина ми". С такъв едър месар трудно може да се спори. Още една бабка цъка с уста докато минава наблизо. Долявят се нещо за днешната младеж или... а! Хаха това е някава шега! Същата маратонка, съвсем същата! Седи там и му се смее. Сега и той се смее. Може би денят няма да е тотален провал все пак

Мислих мислих, обмислях иии да - защо пък не, нека си пусна една бюлетинка и аз, с желание за участие ^^

Значи дотук сме четирима - Дист, Шейди, Съществуване (лол) и аз.

Момци, ще имате ли възможност тази вечер да се вяснете в #pcm?

Да съм те наричал някога Зубруване? И аз така си помислих

П.С. Честит ми 3000 пост, йеее, ще ми се размине темата и тази година

ЕДИТ: Към колко часа, че да знам кога да се прибирам?

Дай по-добре в #pcm-rpg, и без тва няма много хора в него, пък е регнат. Към 9 и 30 добре ли е?

Ами за мене е по-добре или на полувремето на мача на Левски (оле оле оле) или след него.

Едит:разбрахте ли се за нещо, ако да пратете ЛС и аз да знам.

Браво за темата много ми хареса замисала на цялата работа,аз не мисля да се включвам щото писането неми се отдава много,но ще следя с интерес историята и дано с всеки следващ пост да става все по добра.

Уви, май нищо няма да излезе.

Обмислям да продължа историята сам, след като интересът е толкова нисък.

Бих се включил но искам да стане нещо хубаво па аз немога да си измислям по-добре събери някви по-опитни пичове
и го измисли с тех . Тва не е за всеки...

Аз също мога да учавствам ,но нямам хубаво чувство за хумор.

Аз мо'а да участвам ('ма само петък събота и неделя) ^^