Здравейте,
това ми се случи това лято .. преди 10на дни, когато бях на морския бряг за да релаксирам. Пада си малко комбинация от ужас, премесен с неловки реакции ... т.е. смях. Може да не е първокласно четиво, може да не е тотален ужас или перфектна комедия, но ... това е истинска история.

16 август, Царево
4ч30мин
Феята на сънищата ме отнасяше в "Страната на чудесата", където Алиса (от вариянта на детската книга за пораснали) ме чакаше по розова препаска ... когато моят още незаспал съквартирант (С.Д.) ме пробуди:
- Абе, чувам нещо под леглото ти.
Помислих си, че след като сме се прибрали преди десетина минути, може би в главата на С.Д. още имаше остаъчни шумове от нощния живот, но като истинки приятел реших да се заслушам.
Минута мълчание и точно когато Феята отното ме понасяше ... ето че и аз дочух ужасния звук.
- Май е мишка - прошепна С.Д.
Заслушах се пак и .... о не! Това наистина беше цвърчене на мишка. В пристъп на лека паника събудихме и третото лице (Б.С.), което имаше честа да спи в едно бунгало с нас.
Седнах на леглото на Б.С. и докато обмисляхме как да разберем дали това е мишка, аз видях как тя бавно мърдаше покрай стената. Виковете ми я оплашиха и тя се сви в ъгъла.
Най-смелият от нас С.Д. се въоражи с плажния чадър и под ловките ми наставления ровеше под леглото. За да бръкне в ъгъла трябваше да се качи върху дюшека ми, положен върху пружинестото легло. Когато изплаши мишката, тя се качи по крака на леглото и застана под възглавницата ми. Подканих го да махне възглавницата и с чадъра да я размаже, но тя умело се пъхна под дюшека.
Трябваше ни миг почивка. Излязохме от стаята, затворихме вратата за да не избяга мишката и измислихме новия план. С.Д. ще махне дюшека и ще се опита да убие мишката с чадъра, а аз и Б.С. ще дебнем с метлата и вестника на вратата. Организирани като професионалистите от SWAT, ние нахлухме в стаята и поставихме начало на операцията. С.Д. отдръпна дюшека и започна да бие по мишката, която бягаше по пружините, но ... не успя да я убие. Изнесохме дюшека на пътеката пред бунгалото и се заехме с щатна проверка на стаята, приличаща на бойно поле от Call of Duty.
След като не сполучихме в търсенето ме споходи гениална идея. В лагера имаше котка ... по-скоро малко котенце, което можеше да ни помогне в убиването на мишката ... но къде подяволите да намериш котка в пет часа сутринта при пълен мрак. Все пак не се предадохме и тръгнахме да я търсим. Ние търсим котката, а намираме .... четири гладни песа, влязли през отворената врата на лагера. Преди да побегна имах времето да си помисля: "Каква ирония .... имаме мишка и търсим котка, а намираме кучета ... е не е ли това половината от приказката "Дядо дърпа ряпа".
Трябваше ни време да обмислим новия план. Какво беше моментното положение. Пет часа ... все още е тъмно, в стаята ни има мишка, а навън има кучета. Нямаме фенер за да търсим котката. За миг решихме да помислим седнали на бесетката пред бунгалото и ... някой чу молитвите ми. Малката котка (по прякор Караман) се появи пред бунгалото. Стоеше и гледаше хвърления дюшек пред бунгалото. След миг се хвърли и подгони мишката. Ние подгонихме котката. Тя беше малка и не можеше да убие мишката, но точния удър на С.Д. с плажния чадър, размаза малкия гризач. Тогава отново се появиха четирите кучета, които ни принудиха да се приберем в бунгалото. Каква ирония: "Котката гони мишката, ние гоним котката, а кучетата гонят нас" Всичко това беше като един малак Counter Strike Live за нас.
След като ние вилняхме около един час в лагера, а жива душа не ни помогна, сами успяхме да се справим с бедствената ситуация. Ако мислите, че не беше страшно ... тогава вие се изправете пред четири улични песа, а ако мислите, че не е смешно ... е тук не мога да ви опровергая. Просто си представете как три седемнайсет годишни момчета гонят една мишка или как панически бягат от кучета. Да ... беше малко страшно, но все пак весело и ... единствено изживяване.
На другия ден получих нов дюшек и чаршафи и всичко тръгна по старому.

Всякаква прилика с действителни лица и събития е умишлена.

Това си е чист хорър не знам как сте оцелели при срещата си с мишката но браво на вас, че сте се оттървали живи.

Талибана е прав.Вашето изживяване е отвъд пределите на свръхестественото.Тази мишка-Супермен едва не ви е убила! Да не говорим за кучетата...

Както каза, три седемнадесет-годишни момчета да бият цяла сутрин една мишка...Към 5 часа сутринта е било, казваш? Май малко повечко сте пийнали...

Иначе разказа беше умело разказан.Някой правописни грешки се забелязват, но нищо, това е бял кахър.Усмя да ме разсмееш.

Леле, накъде отива света..на 17 лета и се страхуват от мишка и кучета....боже, спаси ги!

П.п. Нито смешно, нито интересно, пък най-малко страшно. Тъпня за губене на време.

Чудех се аз на цялата кръв и полицията, когато пристигнах на море в Царево точно на същата дата... it all makes sense now...
Aко искате ужасии от Царево, които наистина могат да ви изкарат извън кожата, трябва да видите нощните пеперуди (които странно защо се привличат от цветя също толкова колкото и от светлината), та тези пеперуди първият ден ни изкараха и ангели и демони, всичко започна така...

Нощтните пеперуди (a true story (ех, помня моята true story, толкова отдавна беше и толкова неща се случиха след това... а така и не я завърших, ех носталгия...))

Деня е 16 август, а часът ще бъде 21:00 само след няколко минути. Откъснат от сивото ежедневие против волята си, бях принуден да замина на една не съвсем кратка морска почивка. Всеки опит да противореча на това откровено варварско поведение спрямо свободната ми воля бе потушаван с една дума. Израз, който и досега може да ме изкара от кожата - "Идваш и точка." Не мога дори да си представя колко от вас са изпитвали това чувство на обреченост след такава унищожителна решителност, която те кара да забравиш всякакви възражения и просто да се свиеш предаден, отстъпвайки правото над победата за настоящата битка, и същата тази обреченост, която в моментите на пълно отчаяние ти нашепва непрестанно как не битката, а и цялата война е загубена. И все пак продължаваш да се бориш, защото не ти остава нищо друго. Такъв бе моят случай, не един ден съм спорил и съм се карал за нещо вече решено.
Ден първи, Тактично подмятане, с което целя изключване на моята персона от морското уравнение:
- И какво? Значи ще ходите на море?
- Всички ще ходим на море!
- И къде ще бъдете? - не предавам фронта, все още млад и неопитен, пълен с пулсираща с живот надежда, че мога да наклоня везните в моя полза.
- На Царево ще бъдем - до съвсем скоро така и не знаех името на курорта, на който сме отседнали, отново с вярата, че не ми трябва да знам къде на море е семейството.
Ден трети, опитваме нова диверсионна тактика:
- Ах, аз като се върна от море с приятели две седмици сам в Русе какво ли ще правя...
- Ама ти ще си с нас на море, да не сме луди да те оставим толкова дълго сам в Русе.
Проклятие.
Ден шести. Отчаянието ме е стиснало за гърлото, но борбеният огън гори в гърдите ми като духа на български писател-патриот. Нова тактика, която досега винаги е имала успех. Не исках да я прилагам, но положението го налага. Прощавай, майко...
- Мооооля те! Не ми се ходи на море! Съвсем ще ми писне, знаеш че не харесвам нито плажовете, нито да се къпя, предпочитам на планина!
- Не разбира ли, че идваш, бе Никола!
- Ама какво ще ви стане ако ме оставите тук? Баси не ми се ходи пак на море.
- Идваш и точка.
Ето тук беше повратната точка. Контраатаката, която написа бъдещите резултати още преди да съм опитал. Но аз не се предадох. Дори когато отидох на море с приятелите, дори когато се върнах за няколко дни обратно в Русе. Но накратко казано - ефектът беше нулев. Единственото постижение (за което аз все пак тайно се поздравявам) бе, че от "Идваш и точка" изразът бе променен на "Идваш." Но някак майка ми успяваше да наблегне повече на препинателния знак без да й се налага да го изрича. И така победен, но с все още горд дух, аз се гмурнах в лятното приключение, което дори не знаех, че ме очаква с разтворени криле.

Намираме се в приморския град Царево. Небето е безоблачно, звездите са много повече и много по-ярки от това, на което съм свикнал в града. Квартирата ни, която много повече наподобява едноетажна къща с дворче и градинка, но технически погледнато е бунгало, поради многото подобни къщички и общата градина, се намира в края на малко заливче. От другата страна на залива е най-възбуждащата въображението гледка - една църква, или е много по-точно да го наречем параклис, пострен, а може би и датиращ, в много стар стил, с външна камбанария по-висока от самият него. Той е единствената осветена точка на целия нос, на който се простира, така че когато падне нощта създава впечатление на висящ във въздуха и обграден от тъмнина. В такъв случай погледът неволно, а може би съвсем умишлено, се плъзва към присветващата точка в морето от мрак - който познава гледката също така знае, че това е фар, съвсем не като тези, които показват по филмите - високи и масивни, а е нисичък и невзрачен, обозначаващ мястото на опасни скали в средата на самото море. Заговорили за водата не мога да не отбележа монотонния шум на вълните, които се разбиват в скалистия бряг на залива и чиито шум се слива в нощния коктейл от звуци и, както съвсем скоро разбрах, същества, чието желание е да тормозят живущите наблизо хора.

Една неописуема вечер, за чието съществуване ще си спомням само в най-ужасните си кошмари.
Както бе посочено в началото часът е приблизително 21:00, а датата - първият ден от морските ми приключения, с надеждата да няма други - 16 август. С брат ми усилено си припомняхме колко прекрасни часове сме прекарвали с Heroes III, и в името на доброто старо време заседнахме вече четвърти час пред компютъра в ожесточена битка с четири компютъра в отбор на цар (тук отправяме един безмълвен поздрав на всички сериозни играчи на HOMM III ), а накъде една сериозна игра без добро озвучаване, за което допринесе уинампа. Небето бавно потъмняваше, и поради адаптиращата се скорост, с която го правеше, така и не забелязахме, че ужасът е наизлязъл от леговището си и сега кръжи на ята около нас.
Някой от двама ни, вече не мога да си спомня кой, вдигна глава и ги забеляза. Тях.
- Брат ми, какво the fuck е това!?
- WTF!? Май са нощни пеперуди...
- Ама виж ги какви са гнусни!!
Решихме, че играта е по-важна от някакви си нощни същества, били те и толкова гнусни. Но радостта ни продължи съвсем кратко, докато една от летящите гадини не мина покрай лицата ни с плашещо висока скорост.
- Брат ми, виж ги какви са големи, това не може да са нощни пеперуди.
Тази реплика ме накара да предприема разузнавателни действия. Приближих се възможно най-много до пърхащите животинки и се опитах да видя по-отблизо какво точно представляват и защо са толкова големи и гнусни. Не може да има толкова ужасни нощни пеперуди, нали така? Освен това изглежда, че не ги привлича светлината, а цветята, понеже като едни същински пчели кръжаха от цвят на цвят и привидно не се блъскаха по стените. В този момент ни осени прозрение:
- Абе това не са никакви нощни пеперуди! Това са колибри, виж ги как мятат криле!
За няколко секунди мозъка ми изключи - ами да! Разбира се, как може да съм такъв глупак, та това са колибри! Сладки и красиви птички, които само допринасят към райската обстановка на мястото. Радост и спокойствие се разляха от сърцето към цялото тяло и за тези няколко секунди света ми се стори едно наистина прекрасно място. После разума се върна с гръм и трясък.
- А... брата... ако това са птици къде са им опашките?
- Не не, не го мисли повече, ела да доиграваме играта, че имаме да смазваме компютри!
Аз обаче не се отказах толкова лесно. А трябваше - защо трябва да развалям илюзията, след като можеше да приключа вечерта в мир и спокойствие, и с вярата, че животът може да бъде и хубав.
- И защо, по дяволите, нямат крака?
- Абе, брат ми, стига си се занимавал с глупости и идвай тука.
- И проклетите им тела са като пашкули! Това са гадни, гнусни нощни пеперуди! Колибри гъза ми...
- Мамка му прав си...
Сега като си припомням разговора изглежда като написан, но пеперудите са ми свидетели, че точно така бе проведен преди 10 дни. Със същата погнуса и със същите разкрития. Само че докато с брат ми си говорим, летящите гнусливци (или гнусливки) ставаха все по-нахални. Бръмчаха около нас и съм убеден, че само са чакали един от нас да се прозее неподозиращо. Трябваше да сторим нещо, при това бързо, защото водехме една пасивна битка за надмощие над въздуха, която губехме бавно и сигурно.
- Копеле, дай да ги целим с нещо тежко.
- Да, гениална идея, ако не бяха толкова бързи и толкова много!
- Ем, де да знам, да изгорим цветята...
Супер. Идеите ни за премахване на гадините се изчерпваха с това да ги замеряме с книги и да подпалим цветята, към които бяха толкова привързани. С това темпо нямахме никакъв шанс. Междувременно обаче успяхме да огледаме врага отблизко. Бяха ужасяващи същества, които с прибрани криле бяха големи приблизително колкото един пръст. И нямаха нищо, ама Нищо общо с колибритата или с която и да било птица. Освен може би скоростта с която размахват крилете. Бърза, гнусна скорост.
Ставаше все по-напрегнато, колкото бързо пърхаха адските същества, толкова бързо летяха и мислите ни. Но уви, решение не намерихме и се предадохме на съдбата. Седнахме пред лаптопа поне да доизиграем играта. И тогава уинампа пусна спасението.
Незнайно откъде на компютъра имах смъкнати комунистически песни. През колоните зазвучаха заглавия като "Да живей, живей труда", "Свири, хармонико свири", "Шумете дебри и балкани", "Партизан за бой се стяга" и дори "Ние сме на всеки километър". Винаги ще останат в сърцето ми наред с ефекта, който имаха над нощните пеперуди. Незнайно защо тяхната реакция бе панически страх. Страх и бягство, до края на третата песен единствената останала пеперуда се полюшваше неориентирано над цветята и се опитваше да отлети в непонятна и за нея посока. Защо? Ефектът беше комичен и ни напомни за вица в който дявола гонил американския, френския и българския президент. Американеца хвърлял пачки долари, но дявола не се отказвал да ги гони. Французина хвърлял шампанско, но дявола го пренебрегвал и продължавал след тях. Тогава българина написал нещо на една бележка и я хвърлил на дявола. Той я прочел и хукнал в обратната посока. Спрели президентите и питали "добре бе какво написа на бележката?" "А, нищо особено, написах "ние бягаме към комунизма, а ти?"" Показателно колко истина може да се крие в един виц.

Така приключи нашият първи ден на морето и мога да ви кажа, че досега гадините продължават да пърхат около цветята нощем, но също така продължават да реагират остро на комунистическите песни.
Може би трябва да го опитам над градските им мутанти, които не се лепят по цветята, а напротив - стоят в тъмното, но са големи приблизително една педя, или колкото една лястовица. Но това е история за друг път.


_______________

Цялата история и името Царево ме наведоха на мисълта да споделя с вас и моята история. Наистина има нещо сбъркано в този град...

Ей.. да имах и аз нещо страшно да разкажа..

П.п. За царево де !

Абе хора спрете с тия ужасяващи историй, че ще взема да спра да ходя на море, а ако Царево ви се струва опасно място то значи никога не сте ходили в Ахтопол там освен водни змий има и огромни стоножки които дори и да бъдат ударени с бетонна плочка не умират лесно.

Екса обаче разкърти мивките с тоз разказ! Направо ме уби!!! Ох, приятелю, да знаеш откога не се бях смял така...

Мале,как сте се спекли от мишка-не знам.Ами добре,че не е било мармот,че тогава...

Да мармотите са много опасни тъй, че пазете се от тях.

Аз пък веднъж видях летяща чиния пред балкона. Beat That!

А някой да е чувал за сосъла изкормвач преди няколко години е утрепал около 6874 мармота като ги е смелил в месомелачка и ги е направил на салами и в момента те се продават в магазини из цяла България
затова ви съветвам да внимавате какво ядете.
П.П.Тази нощ едва ли ще мога да спя след като си припомних тази история.

Бахти-гадния-сосъл.

Т'ва Царево.. май си пада нещо като Сайлънт Хил на балканите, а? (:
Следващото лято трябва една стройна организация да спретнем значи, и да се тупнем стари пушки и свежи нуубове на форумно море в Царево. Аз ше взема и една акустичка, да си разказваме мръсни историйки и да мориме сосели с алкохолни импровизации на Соната (: Cmon, it will be fun

Ех... ми айде :)))

Bahti idiotekata! kvi izrodi sa motat po sveta!basi hUYA

Екс, реакцията ми от написаното е нещо по средата на "Екса е идиот!" и "Екса е гений!". Само че егати и диалога дето сте го водили!

Черни розииииии

Както виждам си запазил невероятното си зрение и си сменил невероятния си ник... авно тези пеперуди са ти направили нещо :Ь

Дипломат човека...