Всичко започна на 15 септември 2005.В един по-различен свят,в друго измерение училищата водеха битки помежду си с истински оръжия и всякакви видове нападения.Обучението продължаваше 7 години-от 1 до 7 курс в началните училища.След това имаше приемни изпити
За влизане в определена елитна гимназия и служба там и усъвършенстване на уменията по време на истински битки и войни до навършване на 12 курс.Тези,които отпадаха на изпитите биваха изпращани във фабрики да правят мунициите,оръжията,танковете,че дори самолетите.Но най-лютите битки се водеха в американското градче Ню Портлънд,където имаше само няколко училища-
Керъбин(carabine),Кешей Съприйм(cache supreme),Ейсили(Icily),MG-Месърс Гънърс (Massarce Gunners),Еърдроум(Airdrome),Еърборн Гифтид(Airborne Gifted) и Вендъл Лейбор(Vandal Labour)
Където работеха оставачите.
Но нека разкажем историята на 207 екип от 5-ти взвод от Еърборн Гифтид,най-добрите от най-добрите,спецове в удрянето по флангове и поразяващ огън.В този екип от 12 души,тази година за
Първи път на бойното поле,тези осмокурсници са тествани за издръжливост,способност за командване когато са под обстрел и дълбока концентрация и самоконтрол по време на битка.Те са
Най-добрите в целия град.Обикновено 8-мокурсниците са от 5-ти взвод заедно с 301,302,303,304,305,
306 и 307 екип.Деветокурсниците са от 4 взвод,десетокурсниците от 3 взвод,11-от 2 взвод и 12-курсниците са от 1 взвод.Сега ще се поставяме в кожите на двамата бъдещи командири на 207 екип-
Джеймс Кейн и Зандър Дийн.Джеймс Кейн беше завършил 7 години тренировки в началното училище Ейсили,където условията бяха тежки и калиха бъдещия командир.Едва на 14 години,Джеймс щеше да бъде отговорен за живота на хората си.Той взе изпитите по стрелба с всички оръжия от пистолет до базука с 5.50 по шестобалната система.Пробва се на изпита за бързо вдигане на ранга.На тренировъчното поле му възложиха задачата да направи успешен покушителен
Огън и да убие врага чрез удряне по фланга.Хората от екипа му бяха инспектори,които оценяваха
Решенията и уменията му в битка.Разполагаше с четирима.Той застана смело на полето,заповяда покушаващ огън и след като притисна врага,удари успешно с хората си по левия фланг и унищожи враговете си.Естествено,това направи с пейнтбол…Инспекторите откриха уникален талант у това момче и с гордост му връчиха нашивки за Ефрейтор.Джеймс се записа в Еърборн Гифтид.На 15 септември той се качи на величествения хълм,където беше училището му.Беше си облякъл кафява блуза и дънки.А ето и какво си мислеше той по пътя…
Какво ли ме очаква там горе?Защо се записах на възможно най-сложното?Разбира се,аз искам да
Защитя родината си и училището си.Боря се за него,защото там се записват най-големите патриоти.Защо се записах там…Сега какво ще правя,как ще ме посрещнат,с какви хора ще работя?Знам,че се отказвам от цивилният си начин на живот...Сега ще ставам военен.Боже,какво направих...
Стомахът му стана на топка когато се нареди на дълга опашка,чакайки двама офицери да отворят
Желязна порта-вход към двора на училището,където щяха да четат инструкциите.Ефрейторът ни едновременно от любопитство и страх какво има там вътре,надникна през малък процеп на вратата.През мислите му минаха какви ли не ужасяващи случки и истории.Но Кейн си каза:"Братле,множеството игри,които игра за Втората Световна,за войната във Виетнам и още десетки други ти показват само 5-6 на сто от това,което в действителност се случва на бойното поле."Тази мисъл преобърна Кейн не само тялото,но и душата му завъртя.Замаян,Кейн чуваше само шума около себе си от нервниченето на своите по-възрастни колеги.Беше доста тихо,защото почти никой на неговите години не познаваше съучениците си.Глухо чуваше гласа на единия офицер,който все повече се увеличаваше и създаваше натиск от вътрешната страна на слепоочията на нашият човек:
-Личната карта,моля…
Странно чувство
Пропълзя по гръбнака на Джеймс и го парна в мозъка.
Обърна главата си към офицера,който му лъхна на цигара и му каза спокойно,но механизирано като робот:
-Личната карта,моля…
Беше неговия ред да премине през портата.Джеймс трескаво бръкна в джоба на дънките си.През главата му мина странна мисъл.Имаше чувство,че ако не покаже лична карта,онзи офицер ще му пръсне мозъка.След като извади целият си джоб и събра погледите на всички,той я подаде на офицера със зачервено от срам лице.
-Ефрейтор Джеймс Кейн…5 взвод,207 екип.Дали фигурирате в списъка…Да,тук сте...Влизайте,ефрейтор.
Той кимна с глава на другия офицер и портата заскърца.Джеймс направи крачка и влезе в двора,където се бяха строили седмокурсниците.На тях им говореше млад военен,който беше лейтенант.Това беше техният командир.Джеймс се огледа наоколо.Определено се чувстваше като селянин в големия град.Усещането,че всички го следят с поглед го вцепеняваше.Той забързано обходи терена с влажен поглед и видя за своя утеха на стълб над група момчета табелка с надпис “Добре дошли,осмокурсници”.
Кейн не се замисли и се забърза към това място.На асфалта пишеше:
301,302…207.Изведнъж нещо прескочи в мислите на Джеймс:
-Та това са номерата на екипите!Аз съм в 207!
И Джеймс абсолютно объркан,сякаш ще влиза в стаята на ужасите,се запъти към обградения от ленти квадратен участък,където имаше десетина души.Асфалтът сякаш се опитваше да му втълпи нещо.Небето беше бурно.Кейн усещаше това странно чувство,същото,каквото изпитваше през последните 7 години на тази дата.Между съучениците си той беше доста по-висок.Като стигна при тях,се чудеше накъде да се обърне и какво да прави,защото всички се връткаха и чешеха и никой не разговаряше с другия,защото очевидно не се познаваха.Джеймс започна да се чувства като някой бос от тридесетте години,когато бръкна в джобовете си и се забрътка ту насам,ту натам.Настъпи тишина.Всички ученици се обърнаха към бюро,сложено на входа на коридор,водещ до вътрешния двор,където генерал щеше да изнесе реч.
На бюрото стоеше директора на училището,който изглежда излъчваше страхопочитание.Той заговори на микрофона с нечуван за Кейн глас:
-Добре дошли,скъпи ученици.Както знаете,вие се намирате в Еърборн Гифтид,най-елитната военна
гимназия в целия град.Тук са най-добрите,защото аз знам,че изпитите са били страшно изтощаващи и сложни.Но вие заслужихте да сте точно тук,точно сега и бъдете горди,че сте войни на страната си и ще защитавате родината си!
Последва бурно ръкопляскане,което постепенно притихна.Кейн и съучениците му се спогледаха като прасета на заколение и не ръкопляскаха.
"Браво,Кейн,сигурно се чувстваш като кретен!"-Присмя се вътрешният глас на Джеймс,а той изръмжа,сякаш гърлото го дразнеше.
-Аз ви пожелавам да пожънете велики успехи!Бийте се в името на тази гимназия,никога не изоставяйте другаря си да умре,независимо в коя дивизия и кой екип е!Вие сте тук,за да се подкрепяте!Нека Господ да ви пази и подкрепя каузата ви!Бранете името на училището си!
Успех!
Директора махна с ръка и две момчета отнесоха бюрото в сградата.Джеймс се стресна,пак някаква глупава мисъл,че ще ги разстрелят мина през главата му.Директорът замлъкна.Бутна лекичко вратата към коридора,която заяде и предизвика подхилквания от страна на най-малките.Стъпките му заехтяха в коридора,когато се изгубиха на влизане в кабинета на директора.Млад лейтенант стана от съседния стол и заповяда викайки:
-Всички седмокурсници-по класните стаи!
Рояк от седмокурсници,се затичаха към високата сива сграда и един по един изчезваха във входа.Кейн се стресна лекичко от шума.Сутринта не беше закусил нищо,а слънцето започна да го жари с лъчите си.Сякаш целият свят беше настроен срещу Кейн.
-Всички осмокурсници-във вътрешния двор за инструкции!Другите ще чакате докато не дам заповед!Ще отнеме 5 минути,имайте търпение!
Джеймс придружи другарите си,застъпва като луд сред нормални хора и навлезе във буйно обраслия в зеленина вътрешен двор,който имаше размерите на десетина класни стаи и излъчваше горделивост и чест.Сбръчкан генерал се появи от друг вход и излезе,марширувайки с офицерска походка на двора.Тогава Кейн се сблъска с реалността на военните.Старият офицер застана по средата на двора и заговори с хем спокоен,хем притеснен глас.Леле,сигурно е изгубил много хора под своето командване.Тази мисъл обезоръжи Кейн.Как ще воюва,ако такива мисли го обезвреждат така лесно?
-Добре дошли,млади войници!Засега запазете мълчание.Вие ще трябва да имате взводен командир.
Представям ви полковник Маркъс Хесей.Той ще бъде командир на 5 взвод.Също така,всеки екип ще
Трябва да бъде командван от командващ сержант,който е на по-горно ниво от сержант.След седмица
Тестване,от всеки екип ще бъде избран човека,който ще бъде този командващ сержант.А сега влезте в салона за тренировки и си облечете униформите!Оръжието е по избор,само че без патрони,защото нямам доверие на такива червеи като вас!А сега размърдайте тези задници!Кого чакате,идиоти?
Немците да дойдат ли?Размърдайте се,пихтии!После се качете в класните стаи,за да запишете имената и ранговете си!След това заприпкайте до камионите на външния двор!Всеки си има номер-този на вашия екип.Тръгвайте!
Всички екипи влязоха с изписани по лицата им обърквация и въпросителни фасони.
"Сънувам ли?","Комедия ли снимам?","Ирония?Съдбата си играе с мен?"-Това бяха първите мисли на Кейн на път към салона.
След като нахлупихме каските и навлякохме униформите с цвят на охра и зелен плат по лактите и колената,ние забелязахме отличителните белези на каските си,които определяха от кой взвод сме.На нашите каски отляво и дясно с бяла боя беше изрисувана глава на орел.Навлякохме и екипировката,която съдържаше каквото човек се сети.Накрая тежахме с 10 килограма повече.Наистина,по филмите изглежда лесна работа,но в действителност не е.Абе сякаш беше на мода да се запишеш като военен по това време.След като избирахме дълго оръжията,аз нарочих едра карабина,която веднага познах-M1 Carabine.Едно време бях стрелял с нея и познавах добре свойствата й и отличната й точност.
Към нея би трябвало да има 15-патронен пълнител,който обаче не ни поверяваха,защото още бяхме червеи.Окачих я на дясното си рамо,а тя натежа.Представих си какво ще е след дълъг ден маршируване.Тръгнахме с тежка стъпка по стълбите към нашата стая.Номера на нея съответстваше с номера на екипа ни.Преди да влезем,едно момче от моя екип ме потупа по рамото и ми каза:
-Ей,ефрейтор,тоя генерал е егати гадния,а?-Направи физиономия,все едно съм му изстискал цял лимон в устата.
-Да,ти го каза,точно така.-Отвърнах му аз шеговито.
-Между другото,казвам се Шеймъс Мирк.-Ние се здрависахме.Имах чувството,че познавам този тип от години.
-Джеймс Кейн,приятно ми е.
-Хубаво е да си ефрейтор,нали?И аз взех изпитите за ранга без проблем.Хем командваш редниците,хем има кой да отговаря за теб.Така си си супер.
-Наистина е идеално да си ефрейтор.-Отвърнах аз и се усмихнах доволно.
След като влязохме в стаята,там ни чакаше млад лейтенант,който отегчен попита първия като че ли прави това от векове:
-Име и ранг?
-Редник Боби Рей,сър.-Каза русоляво момче,което звучеше разстроено.
-Следващия.Име и ранг?
-Редник Майкъл Алън.-Отвърна леко пълничък,доста по-едър за възрастта си набор.
-Редник Самюъл Смит.-Този беше със доста странна прическа.
-Ефрейтор Марвин Хейс.-Изглеждаше шеговито този тип,като някакъв шут.
-Ефрейтор Даниел Джеймсън.-Този изглеждаше като универсалният войник-висок,с доста мускулна маса здравеняк.
-Редник Арнолд Шепърд.-Набит,мургав и мускулест,той имаше рана като на пират на едната си ръка.
-Ефрейтор Зандър Дийн,сър.-Този уплаши и събра очите на всички.Беше близо 1.90 висок,но много слаб и с такова изражение на гангстер,че почти всички стояха далеч от него от страх.
-Ефрейтор Кевин Слейтър.-Къдравокос,висок и мускулест,този изглеждаше като здравеняк.Войник,който не се колебае.
-Редник Крисчън Ингръм.-Физиономията му беше доста опъната,имаше малка глава и жълта кожа.Приличаше на китаец,защото имаше и доста присвити и опънати черни очи.
-Ефрейтор Шеймъс Мирк,сър.-Това е ефрейтора,с който се запознах в коридора.Русоляв и синеок,набит и доста самоуверен,той произнесе името си сякаш патриот произнася името на родината си.
-Редник Саймън Бъркоф.-Момче от село сякаш,защото имаше наистина хипергруби черти и доста изразено окосмяване.По-късно разбрах,че е по-малък от мен и е от провинцията.
-Ефрейтор Джеймс Кейн,сър.-Изрекох името си наистина горделиво,с високо вдигната глава.
Лейтенантът ме погледна странно,издиша с нос и ме записа."Какво ли сгреших?"-Си помислих."Хм,явно така се опитват да сплашат "зайците""-Успокоих се аз набързо.
-Ок,записани сте!А сега излезте при камионите.Движение!
След като заслизахме по мраморните стъпала и заскърцахме по тях,ние излязохме на двора и 207 екип се качихме в камиона си.
Набутахме се мъчно,а вътре беше доста тъмничко.Щях да прихна от смях,защото някой издаде газове.Заприказвахме си с Шймъс:
-Къде си завършил 7 курс,Джеймс?-Попита ме леко притеснен.
-В Ейсили.Ти?
-Също там.Чудно как не съм те виждал.-На лицето му се появи усмивка.
-Аз също не съм те забелязвал.Готов ли си да постреляш малко?Какво оръжие си избра?-Беше ми много интересно,защото не се бях интересувал от новите оръжия и исках да понауча нещо.
-Ами M16,какво друго…
-Това много засича.Аз съм с карабина.Много мощна и точна.Но за предпочитане е онази
кръстоска между карабина и картечница.Как се казваше…-Ех,че не можех да се сетя.Почувствах се като некадърник.-Много яко бие,убиваш от стотици метри,мерника е свръхточен,само дето имаш 20 патрона и пушкалото е хипер тежко.Дали някой тук няма такова?-Огледах се като някоя баба-клюкарка от улицата.
-Аз съм си взел.-Обади се високо момче с избръсната глава.Беше Зандър Дийн-онзи,от когото всички се плашеха-Това е най-доброто оръжие поне за мен.
Между другото казва се BAR-Браунинг Аутометик Райфъл.
-Този тип говореше доста бързо и роботско,но разбирах какво казва.
-Казвам се Зандър Дийн.Приятно ми е.А вие сте?
-Джеймс Кейн.Това е Шеймъс Мирк.-Представих приятеля си на Зандър.Ние се ръкостискахме и продължихме разговора:
-Много ми е приятно да се запознаем.Тук никой не познава другите.Завършил съм Кешей Съприйм.
ВСЪЩНОСТ(тази дума произнесе на висок глас),това представлява училище,което подслонява хора от съпротивата.Те са ни съюзници.Затова се записах тук.Чух,че тук имало шпиони.Ще ми се да ги заритам.-Отвърна леко засрамен от думите си,обхождайки с поглед останалите,които бяха вперили погледи в него.Той извъртя главата си към тавана и стоя така дълго време.Мирк разкъса тишината с пискливия си глас:
-Знаете ли,сега отиваме на стрелбището,страшно ме сърбят ръцете,готов съм да изпразня цял пълнител от тези…-Но следващите думи излязоха от устата му без звук,защото гласа му бе приглушен от мощен взрив.Не осъзнавах какво става и се бях вторачил в Зандър.Всички се хванаха здраво.Камиона спря внезапно и се свлякохме на земята.Чух мощен грачещ глас,който вся ужас в камиона:
-Слизайте бързо,атакуват ни!
Това беше Хесей-нашият командващ.Само след миг около нас избухваха взривове и куршуми хвърчаха навсякъде.Бях ужасен,защото не знаех как да реагирам.Не усещах тялото си,но знаех,че трябва да направя нещо...НЕЩО...Наоколо бе осеяно с трупове.Те ме потресоха и не успях да откъсна лесно поглед от тях.Затърсих тряскаво Шиймъс и Зандър,дишайки на пресекулки.Сякаш мозъчно сътресение ме сполетя,когато видях,че Шиймъс е улучен в областта над сърцето и се гърчи от болка.Кръв се стичаше от него.Аз изтръпнах.Опитах се да гъкна,но бях парализиран.След като снаряд се разби до мен и шрапнели разкъсаха униформата ми,остатъчни трески ме забоцкаха по тялото,аз се оттърсих от изтръпването.Колкото все повече се приближавах,толкова повече усещах,че в действителност спя и сънувам.Това не се случваше...Не...Незнайна сила ме обзе и протегна ръката ми към Шиймъс.Започнах да го влача и стигнах зад камиона,където го облегнах.Потресаващата картина как Зандър загуби съзнание след като взрив гръмна точно пред него и разсърси земята,се заби в главата ми като цепленка.След това нещо разтърси земята до мен,а ушите ми писнаха.Усетих как целият свят се върти,когато всичко ми причерня и се свлякох.
Събудих се с боляща глава.Незнаещ какво става около мен и дали въобще съм жив,над мен се беше надвисил Шеймъс.Той чистеше униформата си.От ярката светлина на сега противното слънце,очите ме заболяха както никога преди.Попита ме:
-Какво стана,заспа ли,ефрейтор?-Той ми подаде ръка,а аз се доверих и се изтласках нагоре.
-Но какво,как?-Недоумение...
-Спокойно,било е тренировка,пейнтбол.Само дето е от най-новите модели и то в ръцете на най-добрите специалисти.Хесей каза,че сме се справили много зле и че само ти си оцелял от целия екип заедно с мен.Зандър Дийн е бил прострелян с пейнтбол в сърцето,което значи,че е умрял.Другите са буквално надупчени с по 5-6 улучени места.Според Хесей,съм щял да оцелея.-Заговори чудновато Шеймъс,сякаш е дете от детската градина и сякаш се хвалеше,че е било послушно и са му дали близалка.Точно така звучеше той сега.
-Здравейте,момчета.Добре се справихте днес!Особено ти,ефрейтор Кейн!Ти не само помисли за своя
живот,а влезе в кожата на командир и спаси свой другар.Ще говоря с генерала да те повишим в сержант,но ще те наблюдавам.Съгласен ли си,ефрейтор Кейн?-На лицето му се изписа невиждана усмивка и ъгълчетата на очите му се надигнаха смеховито.
-Тъй вярно,сър!-Все още виждах звездички,защото ми се виеше свят,но поне бях трезвен достатъчно,за да зацепя колко е две и две.
-Ок,а сега се забавлявайте на стрелбището.-И той ни махна с ръка,когато се изгуби с джипа си из пътя.
И ние го направихме с доза удовлетворение.След което се върнахме с камионите в ЕГ,с разбити от пътя глави и на по чаша бира заговорихме за приключенията си с другите екипи от училище.Е,все пак живота не е гаден,когато си военен...

Писал бях нещо подобно навремето, не знам дали някой го помни...

Бива, колега.

Благодаря,благодаря много.Всъщност хубавото на този разказ е,че с Бял Негър сме се разбрали да пишем творбата заедно.Аз пиша една част,той друга.Така има две различни перспективи.Така разбираме какво става през очите на двама човека.Като казвам бъдещи командири-аз и той-той е Дейвид Дийн,а аз Джеймс Кейн имам предвид,че двамата ще командваме различни хорица и ще бъдем разделени в различни мисии.Докато аз да речем обезвреждам танк,той ще е на 1 км от мен и ще очиства от пехота.После ще се прегрупираме.
Ще пишем разказа по този начин,за да го направим най-хубавия...

Ти доста отдавна доказа своята толерантност спрямо мене и това, колко заслужаваш да пишеш разказ рамо до рамо с мене

-Идея?Каква идея?-Попитах аз въодушевено.(Джеймс Кейн)
-Оу,нищо...
-Какво?
-Просто мисля на глас...
Доста се позачудих,но...
-А,добре...Чакайте малко!Сетих се нещо!-Възгордях се аз.
-Нещо за подаръка ли?
-Не...нещо друго.Това как да му върнем медала-Трескаво заговорих.
-И как?
-Ами защо не да проникнем в Керъбин-Предложих не толкова смело...
-А как ще стане това?-Попита Зандър плахо на излизане от училище.Вятъра бучеше тревожно и подсъзнателно долових,че нещо странно ще се случи.
-Нямам идея...-Казах аз,но мисълта ми беше прекъсната от странна гледка-две момчета от нашите държаха друго момче в сини гащи и военна блуза.Чух:
-Кажи,къде е оня идиот?
-Не знам,той го взе!
-Взе какво?
-Няма да ви кажа?
-Накъде замина,Кориън?
-Не знам.Ти го дръж здраво,де!!!Май натам-и момчето посочи разкъсана ограда.
-Ей,момчета,оня е откраднал медала и е избягал натам!Този тук му е помогнал!Да го настигнем,сигурно е само на стотина метра оттук!-Извиках на момчетата.
И ние се затичахме към сивата ръждясала ограда и я прескочихме внимателно.Огледах се наоколо и бързичко огледах хоризонта.За мое удивление бяхме на висок гол хълм,където нямаше и едно дърво,само тръни и трева.Небето беше сиво,сама птица прелиташе нейде из небесата.Видях Керъбин-на около 500 метра оттук.Напомняше на запустяла опожарена вятърна мелница.На фона на сивото подтискащо небе,Керъбин излъчваше нечовешки чувства.Цялата тази атмосфера ми навяваше тягостни спомени.Но те се изпариха бързо от главата ми,когато огледах хълма и забелязах нещо синьо да шава на стотина метра.Потупах Зандър по рамото и му посочих синьото петно:
-Ето го,зад онази бабуна!
-Да го хванем!
И ние затичахме като улави през трънаците и треволяците.Краката ни се нараниха значително и кръв шурна изпод униформите ни.Заохкахме и заподскачахме по средата на хълма.Колкото повече наближавахме Керъбин,толкова повече усещах как стоманен юмрук притиска сърцето ми.Врагът влезе през задния вход на училището.Ние се спряхме на дузина метра от оградата,която представляваше жива плет,хаотична и неподрязвана.
Но веднага щом обходих с поглед втория етаж,не можех да повярвам на очите си...
-Опа...Ъм,Шеймъс?-Едвам пророних аз.Но той не се обърна.
-Шеймъс!-Краката ми се подкосиха и аз се хванах за рамото му.
-Какво?
-БАЗУКА!ПАЗИ СЕЕЕ!!!
В точно този момент преди снаряда да се разбие,като през лента видях най-важните моменти от живота си и всичките несполуки,всичката тъга и щастие,които съм изпитвал...Не знам как точно стана,но аз знаех,че не мога да умра тук.Опитах се да извикам на Шеймъс да се пази,но успях единствено да отворя устата си.От нея не излезе нито един звук...

След секунда чух "ШУП" и видях снаряд,който изсвистя и се разби на метри от нас.Страшна пепел се вдигна,а ударната вълна мина като влак през мен.Имах чувството,че всичките ми органи са се откачили.Ние се разхвърчахме напосоки.Аз паднах по гръб на купчина пясък,но се изправих.Ушите ми кънтяха,губех равновесие.
-Картечница!-Чух едвам да казва Зандър...
Пепел започна да се вдига и яростно се насочваше към нас.След секунди два звука "Шмйу" се забиха наблизо-Шеймъс бе улучен в ръката и крака.Ужасяваща мисъл,че той може да умре ми даде сили и аз се абстрахирах от всички звуци и случващото се наоколо.Под обстрел на още дузина вражески единици,аз се затичах смело към него и го грабнах.Със страшни усилия го завлякох зад един огромен скален къс.Но картечницата го рушеше безмилостно.Беше лошо ранен.Едвам дишаше от болка.Не знаех какво да го правя.Изведнъж чух Зандър да вика:
-Мамка ви!Трябва ми подтискащ огън...ААА!!!
Аз се обърнах,но в себе си нямах оръжие.Зандър беше в средата на обстрела."По дяволите,ще го убият!"-помислих си и се
хванах за каската."А сега какво?Трябва да мисля бързо иначе ще стане на пушечно месо!"Още един снаряд от РПГ се заби пред Зандър и той се просна на земята безжизнен.
-Зандър!-С пресипнал от ужас глас му извиках.Снаряда беше издълбал огромен окоп.Реших,че трябва да стигна до там.Поех си глътка въздух и се затичах към окопа.В този момент осъзнах,че не съм тичал никога така бързо през живота си,дори с 30 килограмова екипировка!Знаех,че ако спра или падна,ще започна да се чудя:"Дали въобще някой от нас ще оцелее?Неразкъсан?"
На метри от окопа скочих в него и направих кълбо напред.Зандър беше точно пред него и със страшни мъки до вкарах в окопа.Изглеждаше покъртително и си беше сцепил лошо главата.Кръв се стичаше в очите и устата му.
"Чакай малко,имам манерка с вода!"-Сетих се аз и извадих манерката.Отвих капачката с треперещи ръце и го плиснах в лицето.Той се задави и отвори очи.
-Какво...какво стана?
-Спокойно...Сега сме на безопасно място...Над нас има само картечница,но тя не ни пречи за момента,защото..."ПИУ!!!"
Бях вдигнал ръка,за да му посоча къде се намира,когато нещо се заби в дланта ми.Шурна кръв и аз стиснах ръката си,съскайки от болка.
-Цссссс!Мамка ви,копелета!
Кръвта изтичаше,но на мен не ми правеше особено впечатление.Зандър извади марля и попита:
-Добре ли си,Джеймс?Раната не е страшна.Само се дръж!
И той превърза забързано ръката ми.Марлята стана червена,напои се с кръв...
-Има ли някой радиопредавател?
-В Шеймъс е...
-Мамка му!Ще трябва да ида до онази скала и да го взема!
-Ама как?
-Къде се намираме?
-Какво?-Учуди се Зандър и се опули неразбиращо.
-Къде сме според теб?Тук има пясък!
-И?Стрелят по нас?За какво ни е пясък,мамка му?
-Виж,имаш ли найлонов плик?
-Ами да.Ама за какво ти е?
-Дай ми го.
Зандър извади синя найлонова чанта.Аз зарових в пясъка и я напълних догоре.
-Сух е,перфектно!
-Какво ще правиш?-Очите му добиха невероятна големина.
-ДИМКА!!!Не си ли правил такова?
Той се облегна и направи жест с ръце-знак за обърканост и изсумтя с нос.
-Сега искам като ти кажа "Хвърляй",да я метнеш колкото се може по-на високо.Когато падне,над терена ще се разстели дим,който ще ме покрива докато взема Шеймъс и го върна обратно.
-Добре,ама свали ненужната екипировка поне,за да си по-бърз...
Послушах Зандър и махнах всички раници и манерки.Чак сега обърнах внимание на картечаря,който сипеше гневно куршуми към нас.
-Зандър...ХВЪРЛЯЙ!
Зандър завъртя плика и го хвърли на десетина метра във въздуха.След като тупна,се появи гъст слой пепел с дебелина на две-три стени...Аз изскокнах от трапа и затичах към Шеймъс.Гледката беше ужасяваща,затова го хванах и задърпах без да го гледам.Картечаря се озлоби още повече и надупчи гъстата пепел.Аз тупнах с Шеймъс при Зандър.
-Успяхме!ХАХААА!!!
-Ъм,Джеймс,Шеймъс не изглежда много добре...-Отрони ужасен Дийн.
-Ами да вадим радиостанцията и да извикаме подкрепление!
Без да се замислям,бръкнах в раницата на Мирк и извадих предавателя.Натиснах зеленото копче и започнах да предавам:
-Ефрейтор Джеймс Кейн...тук сме под обстрел,зад хълма,на 20 метра от училище Керъбин,намираме се в окоп.Чувате ли ме?Край.
След минута безуспешни опити да се свържа с някой от нашето училище,чух дрезгав глас:
-Тук Лейтенант Бояджиев.Какво е вашето съобщение?Край?
-Три момчета сме,от Еърборн Гифтид.Ефрейтори Кейн,Мирк и Дийн.Намираме се зад хълма,на 20 метра от училище Керъбин в един окоп.Нуждаем се от подкрепа,под обстрел сме.Край.
-Това шега ли е,ефрейтор Кейн?
-Сър,погледнете през прозореца си към училище Керъбин и вижте дали истинските куршуми са шега работа!Имаме тежко ранен,аз също съм прострелян в ръката,нямаме оръжие!Трябва ни подкрепление!
-Коя дивизия сте?
-5-та,207 екип!
-Под командването на сержант Хесей?
-Да,сър!
-Изпращам го с 306 екип.Те са на разположение.
-Да,бе,донесете и бисквитки с кафенце!Снайперистите на врага ще се радват на бисквитки!
Пиу!
Радиоприемникът изхвърча от ръката ми на две части.
-Шит!-Извиках сумтейки.
-Снайперист!-Извика Зандър.
Сякаш мина цяла вечност.В окопа мислехме само как да оцелеем.И това беше най-малката ни грижа.Шеймъс губеше кръв и бълнуваше.
Зандър се надигна да види къде са хората ни.Но на мига се чу "ПИУ"!!!И каската му отхвърча.
-Долу,Дийн,по дяволите!Какво искаш?Да умреш ли?-Свлякох го долу аз.
Минаха няколко минути и от нашето училище от брониран джип яростно изскокнаха десетина осмокурсници,които заеха позиции при нас.
-Кой е командващ тук?-Попита момче,което по нашивките си личеше,че е сержант.
-Ами...и тримата сме ефрейтори,сержант...
-Гилрой.
-Къде е Хесей?-Попитах аз.
-Идва насам.
-Момчета,открийте огън!
След миг ушите ни заглъхнаха от зловещия кънтеж на оръжията на нашите хора.Настана нечувана пукотевица.Беше като битка пред портите на Ада...Това беше първият момент,когато поради запазване на спокойствие си помислих,че ще умра...
Защото когато си под обстрел,мислиш само за това как да оцелееш...

Вражеския огън намаля.Звук от рикошет в каска рикошира в ушите ми.Внезапно сержант Гилрой се изправи и закрещя:
-Долу главите!Долу!Идиоти,прикривайте се,бе!Кретени,ще ви...
Шляп!
Снайперист повали сержанта с точен упор между очите.

Тънка струйка кръв от челото му се стече,а Гилрой на земята славно се свлече.
При вида му едно от момчетата му повърна и заби глава в пръстта.
-По дяволите!
-Сержант?Сержант?!?
-Остави го,мъртъв е!Продължавайте да стреляте!
Аз не се поколебах.Не исках тези момчета да умрат,затова взех калашника на сержанта и започнах да се меря в снайпериста.Изстрелях няколко патрона.Беше наистина странно да стреляш по човек.Наистина е хиляди пъти по-трудно от това да стреляш по мишена...

Дулото на снайпериста просветна и куршум профуча покрай ухото ми.Гръмнах още веднъж стреснат и от упор го проснах на земята.
-Снайпериста е мъртъв,момчета!-Обади се някой.
Не можах да повярвам.Току що убих човек...Калашника се изплъзна от ръцете ми,а устата ми започна да трепери...
-Ами да щурмуваме!ХАЙДЕ НА ОРЪЖИЕ,ДА СКАЧАМЕ НА БОЙ!СЛОЖЕТЕ ЩИКОВЕТЕ!АТАКААААААААААААААА!
-ААААААААААААААААААААААА!
С боен вик се понесоха към Керъбин и разбиха главната порта.Екип медици отнесоха Шеймъс с линейка.Аз и Зандър продължихме рамо до рамо.Един войник се приближи до мен и попита:
-Нямаш оръжие,ефрейтор?Къде така?Ето,вземи моя пистолет и внимавай да не убиеш някой от нашите.
После ме потупа по рамото и влезе в сградата с хората си.Аз държах пистолета сякаш беше просто част от ръката ми.
Влязохме в сградата и проверихме всяка стая.10...11...16...19...качихме се на 2 етаж.Пак същата процедура-минавахме и проверявахме стаите.Но нямаше никой.Третия етаж беше последен.31,32,38 и накрая,титановата 39 врата.Успяхме да я взривим с експлозиви и нахълтахме вътре.Там,спокойно седяща,пушеща цигара,седнала на стол първа класа,беше млада жена,която очевидно беше директорката.До нея стоеше слабо момче,което държеше оръжие.Но когато видя колко сме,се отказа и хвърли пушката.Три момчета го отведоха навън,където се бяха събрали няколко танка и бронирани коли.Зандър хвана директорката,а аз й се изплюх в лицето.Защо го направих и Господ не знае.Изведнъж ме облада спокойствие и изблик на гняв обля тялото ми като горещ душ...

Набих й един юмрук в носа.

-Това е за Шеймъс!
После още един по лицето.

Това е за тъпия снайперист,който остави тези момчета без командир!
Люус!Един в стомаха.

-А това,кучко,е за моята ръка,която тъпия ти снайперис продупчи!Сега не се чувстваш толкова висша,нали?
-Отведете я,момчета!
И останалите момчета я хванаха за ръцете и я отведоха.
-Леле,това беше доста...да биеш жена.
-Не понасям кучки,Дийн.Това си ми е природа.Не съм обратен,но от тази ми призля...
-Разбирам.
-О,ето и медала!
Видях красив златен медал,който противницата беше затворила в стъклена кутия.

Сърцето ми затуптя силно и щеше да изскокне.Реших да го взема с кутията.Бях много зарадван.Зандър беше притеснен за Шиймъс.Но бързо се успокои и ние слязохме при танковете.От един брониран фжип се появи генерала.Аз се приближих към него и му подадох стъклената кутия с медала.Той не можеше да повярва на очите си.
-Благодаря,момче!Ти си герой!
-Не,генерале,всички са герои.Всички,които участваха заслужават внимание.И то не какво да е.Тези момчета изгубиха командира си...
-Качвайте се,ще се видим на двора на нашето училище!Момчета,окачете знамето на нашето училище на покрива на Керъбин!Хайде,ефрейтори,след мен!
Качихме се повече от щастливи в джипа на генерала и пристигнахме директно в двора.Главите ни избръмчаха от шума на джипа.Там Хесей ни чакаше.Шиймъс беше на крака,макар и с превръзки на крака и ръката.Хесей ни поздрави и заговори:
-Сержант Джеймс Кейн,яви ми се!7-ми екип има нужда от командир и сега ти си един от тях.Ти го заслужи с кръв,Кейн!Мислех да те наблюдавам още дълго,но ти направи геройство,което не може да се забрави!Направи страхотен подарък за рождения ден на генерала.Успех и си сложи нашивките...
-Ам,старши сержант...Аз не влязох сам в сградата.Останалите момчета,които дадоха живота си също заслужават награда...
Шиймъс Мирк и Зандър Дийн се биха не по-малко от мен.
-Къде са те?Момчета,да,вие,елате тук!Сержант Зандър Дийн!Повишавам те в сержант!Ти и Кейн ще си поделяте хората както се разберете.Не забравяйте,че отговорността е във ваши ръце!
-Сержант Шеймъс Мирк...Мирк,306 отделение има нужда от нов командир поради загуба на предишния и отговорността сега е твоя.Сложи си нашивките.Хората ти те чакат...
-Е,явно няма да се виждаме много често,приятели...-Пророни Шеймъс.
-Ами да използваме случая с повишението и да си починем!
-Кейн,ще изчакаш ли за малко навън?
-Разбира се,генерале.Вървете,момчета,ей сега идвам!
-Момче,ти не знаеш колко много направи за мен и за училището.Заслужаваш този медал...
-Не,генерале,не мога...Тези момчета го заслужават също толкова колкото мен...Те изгубиха командира си.Другите се биха равностойно с мен...
-Но ти спаси живота на приятелите си и на още дузина души,елиминирайки снайпериста!Вземи го,моля те!
Идея проблясна в главата ми.
-Добре,генерале,правя го в името на родината и училището...
-Успех,сержант Кейн,ти ще пожънеш велики успехи!
-Благодаря,генерале.Ще се виждаме...
И генералът влезе мълчаливо в училище.Аз държах медала в ръце.Огледах се наоколо.Нямаше никой освен осмокурсник от 306 екип-от екипа на сержанта,който умря.Приближих се до него,а той хлипаше.
-Ефрейтор?-Почувствах се зле,въпреки да не познавах това момче.
-Той...той умря...опитваше се да ни спаси...брат ми умря...
-Бил е твой брат?Съжалявам...
-Ти ни спаси от гибел...Сержант Кейн,нали?
-Същият.Съжалявам за брат ти.Трябавше да го спра...
-Не си виновен...Така е трябвало да се случи...
-Ето,вземи,брат ти го заслужава много повече от мен...-И аз му подадох Медала за Храброст.
-Благодаря ти,сержант!-И момчето се изправи със сълзи на очи и отдаде почест...Аз направих същото и се сбогувахме.После влязох при момчетата и пихме по чаша горещ шоколад.След дълги приказки се запознах с толкова много хора от други екипи,че свят ми се зави.А относно директорката на Керъбин-училищния съдия й даде доживотна присъда да чисти най-големите гнусотии в училище и извън него като тоалетните,канализациите.Имаше почивка от 4 часа,след което пак работеше.За да й натикат в главата,че не е по-висша от другите,всички й се присмиваха и блъскаха и плюеха по пода,когато трябваше да чисти.После я пратиха във Вандъл Лейбор,където условията бяха най-гадните от най-гадните.Там я унижаваха по най-гадния начин.Мъчеше се и все още се мъчи там...И да й е за урок.
Само часове преди да заспим,обявиха тревога,всички заехме отбранителни позиции по прозорци,тавани и огради и зачакахме атаката на МГ-Машийн Гънърс,които бяха нашите най-върли врагове,разбрали за победата ни над техните съюзници Керъбин.
Небето беше мрачно и вещаеше за кръвта,която щеше да се пролее тази нощ.Тръпки ме побиваха,когато минохвъргачки започнаха да ни обстрелват и се чуваха далечни кънтежи.Не след дълго се обади наша картечница от съседната стая.
След мигове въздуха натежа и замириса на барут.Погледнах и към луната,която приличаше на надупчена бронежилетка...
Хесей дойде в 207 стая и заповяда на Зандър да отиде с Боби Рей,Даниел Джеймсън,Кевин Слейтър и Майкъл Алън да отбраняват заедно с няколко други екипа Керъбин от атаката на МГ...Почувствах,че стомаха ми се свива до размерите на серийче,когато Зандър излезе от стаята.Сега бях с няколко човека по-малко и отбраната на тази стая не беше кой знае колко,но някъде дълбоко в себе си знаех,че ще удържим вълна след вълна мръсниците от МГ...
Минохвъргачка на противника изпуфтя и не след дъло се чу "Иуууууууу" и снаряд се разби в стената ни.Аз и всичките ми хора паднахме на коравия под.За другите не знам,но аз изгубих съзнание.Когато се събудих,Зандър и хората му ги нямаше,а останалите бранеха училището.Изстрелите и снарядите осветяваха терена.Врагът приближаваше с танкове и пехота.Аз станах,знаех,че има кой да ме пази,знаех,че няма да умра.Не,не и сега...Изправих се светкавично и смело дадох своята първа команда:
-Не спирайте да стреляте,момчета!
...

Е,как се справяме засега?
Очакваме критики и похвали.
Дано творбата ви е харесала...

Твърде много реплики, без никакви описания. Недостоверност на действието, твърде опростени персонажи. Перкате си някакво действие напред, без идея какво всъщност искате да кажете.

И аз бих казал, че липсва авторова реч. Някак си сухо стои, губи се атмосфера. Губи се много.

Някак ми се иска да не бъда груб, но сюжета, доколкото има такъв, ми се струва доста банален.
Авторе, въпреки че миналият ти профил бе изтрит, по твое желание, не прави същото и с този (дугият, трети по ред, и най-стар не намесвам). Това че творбата ти не допада на мен, или пък на някой друг, въобще не означава, че няма хора които да харесат произведенията ти. Просто - всеки с вкуса си.

Много поздрави на комунистите!!

-Не спирайте да стреляте,момчета!
След тази команда потвърдих у себе си факта,че съм командир.Е,все пак положението не беше чак толкова лошо...В стаята бяха и Самюъл Смит,Марвин Хейс,Арнолд Шепърд,Саймън Бъркоф и Крисчън Ингръм.Те стреляха...Гилзите падаха по пода и издаваха такива нищожни звукове...Толкова нищожни колкото бяхме ние пред армията на МГ...Тя наближаваше...Трескаво затърсих оръжие,но не намерих такова...
-Ей,Кейн,къде ти е карабината?-Попита ме Ингръм.
-Отивам да я взема.
-Сам?
-Да,сам...
След кратка въздишка се затичах,отворих вратата,спуснах се по стълбите и влязох в салона.Там,взех карабината с 5 пълнителя.Но ние нямахме картечница,затова нарамих една и натъпках раницата си с 10 барабана патрони.Нещо ми подсказа да взема още нещо-сигнален пистолет.Взех и бинокъл и радиостанция.С товар от 30 килограма не се качват лесно стълбите,но успях.Щом влязох в стаята,стената с прозорците я нямаше.Хесей беше вътре и крещеше:
-Никой няма пускате да мине през онази линия!Ще стреляте до последния патрон!Ако трябва,слагайте байонети и атакувайте!Тази сграда НЯМА да падне!ЯСНО ЛИ Е,КЕЙН?
-Тъй вярно,сър!
-Само така!Отивам при 306 екип,защото са загубили още двама...
-Шеймъс как е?
-Добре!Нарамил е базуката..Няма да ти говоря...Късмет,Кейн!
И Хесей се изниза с войнишка походка от стаята.Когато сложих картечницата,момчетата се изкефиха на макс и Смит я яхна.
Започна да крещи като скопен пръч и да ръси на поразия.Бъркоф сложи приставка на своя снайпер и започна да стреля.Казах му:
-Убивай офицерите,че те викат подкрепления.-Той ми кимна.
Другите момчета стреляха с винтовки и калашници.Само Шепърд беше с М16.Моята карабина беше този път по-нова и точна-М14.Започнах да стрелям срещу наближаващата пехота.Войник след войник падаха славно на полето и кръвта им напояваше тревистата площ пред училище.Всъщност ние бяхме на хълм и завладяването на училището щеше да бъде или с танкове,или с много изтощена пехота...Но и танковете се затлачваха.Спонтанно,от съседната стая се чу тъп звук,последван от:
-Хенри!
-Мъртъв е,остави го!
-ХЕНРИИИ!!!
"ШЛЯП""ТУП"
-Пауъл!
-Стреляйте,стреляйте,добре съм!Раниха ме в ръката!
Пехотата наближаваше...Опа...Бързо извадих антената на предавателя и завиках:
-Тук серж.Кейн,търся серж.Хесей...Чува ли някой?
-Тук серж.Хесей...Какво става?
-Обявете стрелбата с картечница позволена!
-Разбрано!
От радиостанцията се чу гласа на Хесей,който казваше на хората си:
-Момчета,КАРТЕЧНИЦАТА!ОГЪЪЪН!!!
"ШШШШШШШШ"
Радиоприемника спря да работи.
Точно след секунда от всички стаи започна картечен огън,който сваляше на земята десетки врагове.Такава картина нямаше как да се опише.Кръв хвърчеше навсякъде,виковете на умиращите наши и вражески войски разчупваха тишината и кънтяха в мозъците на живите...Миризмата на ужас и стрес се усещаше.Някои генерали се самоубиваха.Войниците смело напредваха...Вълна след вълна трупове наслояваха хълма и той с горчивина попиваше кръвта им.
-Какво по...Това Зандър ли е?
-Къде?-Попитах уплашено.
-Ето там,под хеликоптера!
С помощта на бинокъла открих Зандър на земята,а над него имаше хеликоптер.Зандър извади някакво оръжие и изстреля снаряд.Но хеликоптера остана невредим.После от хеликоптера се показаха 4 оръжия,насочени към него.Извиках:
-НЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!
Но последва "ШИИИУ!!!" и хеликоптера се взриви.През бинокъла видях как няколко силуета завлачват Зандър насам.
Последва огромна вълна от щурмуващи МГ-войници.Те тичаха насам със знаме и боен вик:
-ААААААААААААААААААААААААААААААААТААААКАААААААААААААААА!
-Момчета,презаредете и ги унищожете!-Наредих аз.
-Разбрано!
-Прието!
-Да,сър!
След бързо презареждане,момчетата откриха огън,но пушката на Шепърд засече.
-По дяволите!
И той извади пистолет и се качи на единия прозорец с думите:
-ХАХА!!!МАМКА ВИ,КОПЕЛЕТА,МРЕТЕЕЕ!МРЕЕЕЕЕЕТЕЕЕЕЕ!
Стреля,стреля,стреля и тъкмо да презареди,се чу "ШЛЯК!!!" и той се свлече навън и падна от втория етаж.
-Неее!Шепърд!-Изхленчи Смит.-Да ми ядете лайната,нещастнициии!!!
Последва яростна стрелба.Хесей се свърза с мен по радиостанцията:
-Кейн,Кейн,качи се на покрива!Чакам те там!
-Разбрано,сър.А момчетата?
-Остави ги да стрелят!
-Идвам!
Без да се замислям,взех само бинокъла,карабината и сигналния пистолет.Качих се на покрива.Там,Хесей лежеше и пъшкаше.
-Серж...добре ли си?
-Проклетите копеленца ме застреляха над сърцето!Куршума излезе от другата страна...Леле,как боли!...Виж,качи се на топчето и стреляй!Има 5 снаряда!Искам да ебнеш мамата на пехотата!
-Тъй вярно!
Забелязах огромния топ на другия край на сградата.Но преди това погледнах надолу.Е,пехотата наброяваше няколкостотин души.С 5 снаряда трудно ще ги унищожа,ама поне има шанс да се оттеглят...Ако се бият до последния човек,ще е лошо,защото хем за нас ще е гадно,хем за тях...Ако ги унищожим,ще се наложи да превземем училището им...А това не е добре,защото ще измрат 1/10 от нашите хора.Преди да се заловя със снарядите,попитах Хесей:
-Колко наши са умрели?Като цяло?
-Ами в тази гимназия има 1000 човека.Умрели са 150...
-От 8-ми курс колко?
-93-ма...
При тази новина щях да се свлеча на земята.Повече от половината са били 8-мокурсници...
-Хайде,стреляй!
Презаредих бързо първия снаряд,насочих топа и изстрелях.Снаряда се разби пред дузина души и ги просна на земята.Последва 2-ри,3-ти и 4-ти снаряд.Уморих се да презареждам и мъкна 10-кг.снаряди.Убих двадесетина души.Не можех да повярвам,че го правя...Последния снаряд отнесе цял екип.Хесей заповяда по радиостанцията:
-Момчета,имахме коз...извадете го!
-След секунди от повечето от прозорците полетяха ракети от базуки.Те се разбиваха по хълма и разкъсваха врага.Не след дълго и аз се включих с карабината си.Пострелях по остатъците.Патроните ми свършиха...Скоро щеше да се съмне и небето започна да червенее.Загледах се в червена ивица на небето,която ми напомни...за...
...
...
...
СИГНАЛНИЯ ПИСТОЛЕТ!!!
Извадих го,но забелязах,че танковете се появяват.Съобщих го на Хесей,който предаде към хората си.Реших да изстрелям ракетата към танковете,че нашите минохвъргачки и базуки да могат да ги уцелят благополучно...Изстрелях я към тях а след миг три танка бяха взривени.Остана само един,който изстреля успешно снаряд към училище.Той се заби в една от стените и я изкърти.Аз си казах "Мамка ти"...
-Хесей,свържи ме с Шеймъс...
-Ето.
-Шеймъс,Кейн е.Как си?
-Жив ли си?Другите как са?
-Моите хора-СУПЕР,за Дийн и хората му-не знам...Слушай,виждаш ли сигналната ракета?
-Да.
-Насочи базуката си натам и стреляй.Успех.
-Ама откъде знаеш,че имам базука?
-Знам...
И прекъснах връзката.Нещо изфуча от училище и освети пътя си,забивайки се в танка.Командира на танка излезе и моментално бе направен на швейцарско сирене.
-Браво,Кейн!
Пехотата се разбягваше панически,а ние победоносно стреляхме след тях.Не след дълго нещо заглуши всички звуци и нашите пилоти изсипаха напалм над бягащия враг.Елиминирахме всички до дупка.Аз завлачих Хесей при хората си и седнах на пода.
-Фиу...Това беше война...
-Каза го,Кейн...
-Ей,Кейн,имаш много поздрави от Дийн...Всички са добре,сформирал е своя екип...-Съобщи ми Хесей.
-Супер...
Само след миг в стаята нахълтаха Дийн и хората му.
-Приятелю,как си?
-СУПЕР,БРАТО!
Бяхме щастливи да се видим след тази битка...
-Изтрепахме копелетата!
Позагледах се радостно по хълма.Удивително е как бързо свикнах с кървищата и мъртвите тела...Сега не ми правеха впечатление.
От всички дивизии излязохме на хълма,за да отдадем чест на загиналите в битка.Скръб се усещаше навсякъде.Но всичко свърши бързо и ние се окъпахме и поседяхме в бара.Шеймъс се присъедини.
-Уау!Убили сме 2536 човека пехота и 9 танка!Също така и вражески хеликоптери!
-Е,около 36 са мои-отвърнах аз горделиво.
-Хеликоптера е мое дело-каза Рей.
-Победата е дело на всички-поправих аз.
Ние се здрависахме и почивахме няколко часа,когато Хесей дойде и се разпореди:
-Ставайте,момчета,чакам ви по камионите!Тръгваме да превзимаме МГ...

1 кой е _XZOBR
2 какво ще рече скрап според твоите представи.Когато си даваш мнението,защити го с теза и аргументи...

Може би ще кажеш, че си нямам работа, но ще вмъкна няколко неща... Между теб, _XZOBR_ и Бял Негър има много общо - зад всички тези псевдоними се крие едно и също лице.

Скрап? Ами скрап е творението ти, какво друго?

Ако искаш теза и аргументи, добре, аз имам желание да изложа:
Това, което пишеш е дълго, но безмислено, лишено от всякакви литературни качества, следователно то няма никаква литературна стойност, а ти навярно търсиш именно такава. Теза, антитеза, синтез...

Аз се казвам Александър Деянов Давидов.
Патриота се казва Димитър Христов Димитров.
Аз съм висок 1.85
Той е висок ъ-ъ-ъ май беше 1.75 или 1.76
Аз тежа 66-67 кила , той тежи 50(последният път когато ми каза)
Моето колело е бегач със 15 скорости
Неговото също е бегач , само че с 18
Аз си падам повече по научно-фантастични игри и книги
Той си пада по екшъни от втората световна(вследствие и аз се запалих по тях).
Аз му казах , че във този форум можеш да си постваш творенията.
Моят домашен любимец е дегу
Той пък има котка и папагали.
Аз имах идея да напиша военен разказ , и той я одобри и така решихме да го напишем заедно от две гледни точки.

П.С.Аз обичам да си бръсна главата веднъж на една или две седмици.Той пък се стриже веднъж месечно.

Така че е трудно аз да бъда някой друг.

П.С.С Не си ли забелязал , че моите откъси са по-къси от неговите?

Хиляди правописни грешки...Не знам да имам дори една...Посочи ми поне една!
Пунктуационни грешки...Най-много да имам 5.
Стилистични...Да се поспрем тук.Искам да кажа,че за да си оформя стил на писане,или трябва да съм изчел 10 000 книги,или да съм над 18 или 20 години,защото на 15 е малко трудно да имаш собствен стил.Между другото,какво не ти харесва в стила на писане,който аз използвам?
Историята дрънка...ама на кухо...Да,бе,и какво й дрънка?...История,та дърнка...Ти ги дрънкаш едни...
Няма описания?Чети ако можеш...Ако можеше да четеш,нямаше пишеш това...

История НЯМА. Толкова болезнено клиширана, че направо да ти се доплаче. Както казаха по - нагоре, също и никакви описания няма - целият текст представлява един огромен диалог. Ако човек изтърпи и това, следва абсолютната безинтересност на действието и в части историята.

Мислиш ли, че някой изобщо ще се занимава да чете това, което прилича на сценарии? Особено като пускаш още 3 също толкова дълги и безинтересни части преди още човек да е придобил волята да изчете първата както трябва?

Абе вие какво сте?Това е ВОЕНЕН РАЗКАЗ,DAMMIT!!!Не Лилипуткова в страната на тъпите олигофрени и цветчета!Във битка има команди!Какво да ви описвам?
И той отвори устата си за "п" , после за "е",после присви за "д",след това бавно и меко произнесе "а" и замляска на "л",когато завърши с "и" и плавно притвори устата си,която приличаше на червен гъз,нашарен от някакъв камшик.
WTF е това?Във военен разказ???Описания?Ами поправих третата част няколко пъти.Освен,че само си чупим ръцете да пишем и получаваме "СКРАП" еми какво сега?...Човек си създава мнение,че вие сте някакви ФЕНТЪЗИ наркомани и се друсате с истории или "разкази" за Warcraft или там някоя друга измишльотина от някой си закоравял наркоман,дето къса страниците на PC Mania (Порно-Циганска Мания) и ги използва,за да си свие цигарка...Защото то списанието ги пише и то едни такива измишльотини също като в много от "смислените творби" тук.Да не цитирам,че май 90% от всички "теми" са боклук.Айде,да си излея душата и аз,че щях да хвърля нещо през прозореца.Ако не си изкараш гнева,ще полудееш...Нямам никакви лоши намерения към никого.

И какво? Толкова ли не можеш да опишеш терена, чувствата на главния герой, нещо по - конкретно?

Но, така де, ти знаеш най - добре. Продължавай да пускаш продължения само с пряка реч, пожелавам ти някой ден някой да прояви съжаление и да ти ги прочете.

Ти четеш само комикси, нали? Ебахти дебила, и тръгнал да пише.