Беше мъчна нощ, вятър биеше в стъклата и старите каси дрънчаха. И тревожно беше, постоянно бродеше нещо в мисълта ми и я чоглавичкаше. Задушно бе и сън не идеше, но Провидението знаеше. Мигът бе критичен, когато този, що древните Хипнос наричаха, посегна към мен. И Провидението ми изпрати сън. И яви ми се Ганди и ми каза: "Ще влезеш във форума на PC Mania и ще откриеш този, що зове се тогава Глейшър. Ще почиташ него и други водачи няма да имаш, защото аз виждам в него Спасителя". И дълго говори, и мъдър в думите си беше.

Затова, братя, виждам Спасението. То е в наши ръце, и в личността на Зубро. Ще ви доверя сега замисъла на Махатмата.

Решително съдбата си ще изковем. Ще издинем Зубро за президент. Слуката ще е на наша страна. Народът не ще вярва на продажници, на псевдопатриоти. Но ний спасение няма да предложим, а ще им кажем: "С нас сте или пътя ловете", и те не ще устоят на изкушението да пробват, защото всесилно е любопитството човешко. И квотата ще запълним, и укротен ще го държим по време на кампанията. И небесните пътища ще доведат до неизменната победа.
Но препъникамъни ще има много. Затуй единни трябва да сме, и решителни в делата си. Естеството тук ще напира, тъй трябва развитието да продължи. Нека гневът си срещу циганите той излее. Защото равновесието ни крепи, защото много ний търпяхме. Но край на мъките ни види се. Зубро ще поведе похода срещу тях. Бързи и точни, напастта за дни трябва да сломим. Имайте Вяра, братя, защото Махатмата е с нас. Нека мирната му звезда ни озари и донесе бърза развръзка.
И изсипа се от небето жупел и порази тези, що ръце нечисти в тъмното протягаха с лукав копнеж. Но праг не знае яростта човешка, и отново ще удари Железният юмрук. И тези, що от слънцето с чалма се пазят, те Поганци ще бъдат наричани. Тук нашата роля немалка е, защото единствено в нашите сили ще бъде да укротим Беса. Под нашия натиск той заповед за стерилизиране не ще издаде, но работни лагери ще построи и благоденствие ще предскаже. И тленните блага ще се трупат в кпраката ни, защото тези, що за чуждо ламтяха, в пещите горяха. И народът чист ще излезе, защото тяхната алчност в сапунна пяна ще се обърне.
И взорът негов към Запада ще се обърне. И очите му към лика Натовски с горяща злоба ще гледат. И към катастрофа ще ес опита той да ни поведе. Задружни еднаж още ний трябва да бъдем. По стъпките на вехтите народи ще ходим, те, които кумирите си пожертваха. И от власт ще го свалим, и в тъмнина заточим. И мирът ще пребъде, и единни кще живеем. И бедните ще мрат от старост, а не от глад, и всяка душа подслон ще има.
Братя, убедени и скептици! Призовавам ви: Вижте Спасението! От Провидението идва то и ярка е аурата на неговото знамение. Повярвайте в Спасителя! Зубро за президент!

Добре , какво не му харесваш на момчето ?

Пророчеството, брате мой, се явява на едного, за да поведе хиляди. И овце са те след него, но при добър овчар и овцете добруват; а лошият овчар стадото затрива и отглади умира. И за овце са някои родени, а други за пастири. Други пък са пастири, но мързелът човешки в овце ги обръща. Но страшно е, когато овцата пастир стане и своите поведе на гибел. Животът земен е твърде кратък, за да го пропиляваме в дрязги и крамоли. Светът около нас ни е даден с красота и блага; защото красотата душата храни, а благата тялото. Но някои пресилват щенията си и крадат чуждото, защото малко им се види, що им е в ръцете. И кражба бе наречено, и Великите го прокълнаха, защото нечовеколюбиво беше то. А лукави се оказаха някои, и в овча кожа облякоха вълка; и лъжеха стадото, че по пътя към бездната е поело, а те ще го заведат до тучните пасища; и в бърлогата си водеха го и пирувахана негов гръб. Тъй бяха сътворени користта, двуличието, измамата. И страдаха подопечните тем, защото благада им бяха отнети, както кукувицата отнема отрочетата на другите птички. И мъки покриха лицето Земно, и вопли се надигаха всечас.

Брате, заклевам те! В името на тези, що те ограждат, що те уважават и доброто ти желаят, не проваляй добрината, от Провидението изпратена! Не оставяй съмнението да те гризе и възхода да спъва. Защото това предричам аз, който Великите избраха да покаже пътя на овчаря, повел ни към светли простори; аз, който за благата мирски не жадувам, който съм човеколюбив и желая общото ни добруване. Не се покварявай от задни мисли нечисти. Остави душата си да прозре истината, и в нея се таи надеждата, скрита в забутаното ъгълче, което я крие от набезите на хищните. Пусни я на воля и нека тя посочи твоята пътеводна звезда. И ти ще видиш, че право ти рекох, и благодарен няма да ми бъдеш; защото от благодарността ти аз нужда нямам,а на пастира си ще благодариш, и на Великите, що се сетиха за теб в трудните времена. Свали булото от очите си! Зубро президент!

Доста кодирана , доста ирония.
Красивите думи не винаги значат нещо.

Обичаме те, Господи!

Мразя хората обимчам компютрите

Тогава се самоубий.

Шшшш.... остави...
Така е по-весело.

32.

Колко пъти си смени никовете бе?

Аз ли?
Ма така е по-весело бе! Не разбрахте ли!!!1!!!
А "Зубър" не вдъхва респект. Виж, Ледник вече е друго нещо.
Само да имах право на аватар, щях да се изкефя.

Ти хубаво време намери да станеш на ледник. Лято сме все пак. А глобалното затопляне? Ще те събираме в кофа после.

БТВ, ледник на английски се пише "Glacier". Но може "Glaciar" да си те кефи повече.

Тц не го и обичаме, а го обожаваме ххх...

Никът не прави човека, а обратното. Не е важно какъв е никът, а кой е човекът зад него.

Кой е казал, че е на английски?
Аз съм испаноговорящо чадо.
И не, не видях откога е темата.

Хиляда пъти да си смениш ника,пак ще си останеш Зубър.
И не,не говоря само за форума.

аз подкрепям тхези които то те харесват

Да...?

Туй пък откъде дойде?

Охохох..о.

Че какво пък ти има, че да не те харесвам?

Аз най-любя, тача и милея Нета,
щото общувам САМО с есенцията на човеците,
без да им усещам битовите падения.

Не се ебавам.

Това ми го вменяват като дарба, но аз го имам за вид проклятие:

Вида ли некого тет-а-тет,
веднага го усещам по колко пъти ръкоблудства, клюкарства, злорадства, кога си е мил краката за последно, колко пъти е излъгал, кога е пропуснал да уважи майка си, баща си и проч, откога не си е мил зъбите, какво прикрива с думи, силикон, пиърсинг и татуировки ....

Това е доволно тъпо, за мен, умение, макар да ме храни, дееба.

Ужасно е да съзираш поразите в тялото и калта в душите на човеците, защото
това неминуемо те прави, да се усещаш по-праведен,
а това вече е най-голямото падение -
да имаш себе си повече от другите.

Но Нетът ми спестява паденията на човеците, и тук аз намирам тих пристан за лежер лаф.

Слава на технологиите!