Да приемем, че авторКАта е нямала достъп до интернет, което, надявам се, оправдава липсата на коментар относно разказа.
Съвсем наясно съм и с факта, че каквото и да ви отвърна, вие ще намерите начин да обърнете думите ми срещу мен, а както се вижда няма средно положение - или трябва да е "ми тогава не си го губи да четеш тези разкази", или "Ами прави сте, наистина май както казвате е по-добре. Защо го написах така ли, ами не знам..."
Смятам да говоря за "Не съм като теб", тъй като предишните два са стари и неизпипани, за което, разбира се, съжалявам.
Не се захванах да пиша разказа с цел да се получи красив. Може би защото няма нищо красиво в това баща ти да те пребива, да ругае и мислено да се самосъжалява с чашка в ръка.
Историята е за нещо, което по един или друг начин ме засяга лично, което гледам цял живот и на което се натъквам непрекъснато. Не, не са извършвани побоища върху мен и слава богу, до крайности като убийства не се е стигало.
Както и сами се досетихте, опитах се да наблегна на силата на човешкия дух и поругаването на семейството. За мое съжаление, доста често попадам на хора, чиято воля е сломена до такава степен, че доброволно ще се откажат от живота си. Без борба. Без никакви опити да поправят грешките и най-важното - без желание да го сторят. Простете, аз не мога да приема такива хора. А съм убедена, че ако съдбата на някоя девойка е същата като на Мария (всъщност, сигурна съм, че има момичета, чиито живот наподобява нейния), то тя би се поддала психически на напрежението и би направила... нещо глупаво. Нали все пак момичетата не разсъждават като момчетата, MetalGearRex?
Семейството се счита за едно от най-святите институции и като такава, то трябва да създава на членовете си чувство за сигурност. Ако там не можем да се почувстваме в безопастност, какво остава за улиците. Баща, извъшващ насилие върху собствената си съпруга и деца, не заслужава оправдание, а сурово наказание. Всеки мъж, поел отговорността да създаде семейство, се задължава да го осигурява и защитава (защото когато човек се обвързва с някого чрез брак, прави точно това). Не да го третира като боклук. Не да се опитва да се гаври с дъщеря си, както в случая на Петър. В края на краищата хиляди мъже са умирали за честта на жените и децата си. И защо? За да могат някакви жалки отрепки да пропиляват и своя живот, и този на семействата си? Затова ли трябва героинята от разказа да съжалява, че е убила баща си, Бо?
Не, не оправдавам убийството... ала като се замисля, в съда ги оправдават в случай на самозащита. Единственото, което оневинявам, е желанието на едно момиче да живее и да постигне нещо въпреки смъртта на психически нестабилния си отец, който би я дърпал само надолу. Ако смятате, че историята можеше да има щастлив край без дърпането на спусъка, бих се радвала да го чуя. Аз лично не съм убедена в това.

Защо тръгваш да се защитаваш, сякаш си на война? Не мисля, че който и да е от тук писалите (без този преди теб) е искал да те обиди или нещо такова? Недей и си го мисли!
Радвам се, че влизаш и отговаряш на поставените въпроси. Извинявам се, че явно съм те засегнал по някакъв начин с думите си, не съм целял конкретно това, просто констатирах наблюденията си над творческия. И си нямаш и представа колко се радвам, че ме опровергаваш! Колкото до момичетата, те мислят по различен начин от момчетата.
Добре е, че даваш отговори на възникналите въпроси и обясняваш какво точно си искала да покажеш. Вярно е, че принципно би трябвало разказът сам да го заяви, но понякога се налага и доразяснения от страна на автора (било от негова недоизпипаност, било от некадърност на читателите... ).
Но и както самата ти казваш, разказът не е красив и поради тази причина лично на мен не ми харесва. Но ако това е била и целта ти, тогава признавам, че явно съм допуснал грешка в целите ти. Но ако "положителната" страна на разказа беше по-обемна може би щеше да е по-обнадеждаваща за това, че въпреки тези проблеми, може да се достигне до нещо хубаво. В смисъл, като цяло разказът се е получил просто една грозна картина, която не успява да се измъкне от това излъчване. А предполагам това вече не си целяла.
И все пак това си е и мое мнение. Разбира се, най-правилно от идейна гледна точка е твоето, но може и да намериш нещо правилно в думите ни и да подобриш, ако не това произведение, то следващото.

И пак се извинявам на всички почувствали се обидени, говорех принципно. А ако се чувствате обидени от определения за общото, значи не се откроявате от него! Със здраве и доскив!

ЕДИТ: :batista:, порнографията в темата е именно последния разказ, само дето ти явно не знаеш истинското значение на тази дума. Другата порнография е твоят пост.

И към авторката - след първото беше написала "из разкази Съблечи ме" или нещо такова, цитирам по памет. Това означава ли, че има и други разкази, освен тези? А ако да, сред тях има ли други, които би пуснала тук? Предполагам, ще разбунят пак духовете из това заспало вече място.
И още нещо? Откъде това съблазняващо заглавие на темата? "Съблечи душата ми" стил или?

Не знам и не ми пука особено дали ше четеш тва, няма да чепкам разказа дума по дума (както са направили някои преди мене), щото така се губи цялото творчество - за разлика от "професионалната" белетристика тук е очевидно че не всяка дума е преценена и поставена на мястото си по план. Тъкмо обратното - именно в това е чара на разказчето. И именно защото е по тема която (явно) те засяга лично е станало така добре.

Сега, по същество - ако смяташ да се занимаваш с писане, старай се да изчистваш стила, да внимаваш за детайлите. Всъщност това е може би основната критика - наблягайки върху цялостната картина и основния образ забравяш това, което би трябвало да предизвика усещане у читателя - дребните неща - описението на една съборена ваза би могло да е по-въздействащо от дни насилие. Това е, при положение че искаш да предизвикаш усещане у читателя, ако пишеш за собствено удоволствие не обръщай внимание.
Колкото до тези, дето казват, че разказа бил прекалено грозен, брутален и т.н. - това също е изкуство. Нарича се модернизъм. И лично на мен доста ми харесва - живота не е само цветя и птици (макар че е и това на моменти, но това е съвсем друга приказка).
Последно (май стана доста дълго) - мисля, че имаш талант. Може би е просто защото си се чувствала зле в момента, може би е било моментен повей - но ми се струва, че ако поработиш, можеш да се научиш да пишеш много добре. Очаква да видя какво ще решиш да правиш

П.С.Бахти, то стана цяло есе!

Много готино разказче давай в същия дух

И все пак, къде е порнографията?

Devil's Fancy Lady, целта на разказа беше да покаже отвратителния живот, нали? Един по-натуралистичен разказ на деянията на бащата щеше да усили ефекта многократно.

Разказът е написан на доста прилично ниво, но честно да си кажа, Творческия раздел вече ме отегчава силно. Едно и също, отново и отново и отново и отново. Схванахте идеята на художествения ми похват, надявам се.
Пишете за нещо друго веднъж. Любов и насилие, това са единствените теми на творбите тук и макар да трябва да признаем, че това са водещите елементи в човешкото съществуване, поне ги вкарайте в някаква друга форма.

Фен съм на кратката и ясна критика, доста по-полезна е за автора.