Санто чистеше карабината в каютата си.След толкова много тренировки в казармата можеше да го прави и със затворени очи. Само да не беше идвала Мобилизацията. Но ето, зергите сега са там някъде пред него, а жена му и децата са надалече – в последното убежище за хората,скрити дълбоко под земята.
От него се очакваше да ги спаси, да се изправи срещу гнусните изчадия на Кериган.Да бъде на първата линия, когато нападнат.Той не го искаше.Ако знаеше как се чувстваше в момента, Рийс би му простила и за малкото приключение със секретарката на полковника.”Лесно им е на тях в космическите им кораби да раздават заповеди.” – полковникът бе заминал на “SS Endbringer”, по тайни военни въпроси.Какви,не би казал и на най-добрия си приятел, както разбра Санто. Или може би за да изчака, докато битката свърши, и да събере останките.Сега пък изтегляха и всички с по-висок чин от сержант.”Военни.И те не знаят какво вършат”.Малко от убитите противници ставаха за изследване, но между всички най-мразени бяха така наречените “Лъркър”–и, паякоподобни зверове,отгледани специално за това, да пропълзят под взвод войници и да ги изкормят, забивайки дългите си пипала през тях.Специалитетът им бе да хванат горкия космически пехотинец с двaтa си предни крака и да го пронижат с трети.”Какво ли бих направил срещу такъв изрод?”, си мислеше Санто. – “Бих избягал по най-краткия път.”


В това време на борда на “SS Endbringer”.
- Генерале,имаме готовност.
- “Призракът” още ли е на линия?
- Да.
- Хвърляйте я!
- Разбрано.Напусна силоза в 1105 средно земно време.
- Надявайте се да си струва.
- Разбрано, сър.
- “Призрак”,мисията изпълнена.Връщай се вкъщи.
В слушалката се чу пращене:
- Бог да им е на помощ.”Призрак” минава на тих режим.
Генералът скръсти ръце и се обърна към кодираната видеовръзка
- Elrasul, моли се на боговете си да стане.
- Ще стане.Стига да сте изпълнили това,което ви казах.
- Да,да не съм вчерашен.Обаче само посмейте да ни прецакате и ще ви закараме дебелите лилави задници на Земята, да, при кислородната атмосфера.Знам добре за старите ви мегаломански планове за контрол над Вселената.Но ако се опитате отново,ще трябва да минете през нас.
- Няма да отговарям на нападките ти; ти сам ще видиш отговора им скоро.
Връзката прекъсна и генералът потъна в мислите си.”Да жертваш толкова мъже в разцвета на силите си заради мъглявото убеждение на някакъв “Първак”, че така ще се спасиш. И да повярваш на гаранциите за мир,които той ти дава за по-нататък.”.

В казармата Сержант Санто се готвеше да поеме командването.И последната вълна висши офицери замина и го остави начело на хората си.”Опазете я” бяха последните думи, които чу от вече бившия си шеф.В този момент усети някакъв повик във въздуха.Изведнъж единственото му желание стана това да отиде и да разстреля земните гадове,които го бяха зарязали тук.Обърна се и пред него се материализира същество,каквото не бе срещал дотогава. И въпреки това се досети какво е – беше от високите ешелони на Протоската йерархия, от техния орден на “тамплиерите”,личната гвардия на владетеля им.
- Защо си тук?
- За да те предупредя.
- За какво?
- Ще видиш.
Съществото изрече няколко думи на своя език и пренесе и двамата в командния център, който беше достъпен само за най-висшите от станцията.
- Как стана това? – изуми се Санто.
- Мълчи и слушай...
- Я чакай малко! – човекът посегна към пистолета си,но забеляза странния поглед на протоса срещу себе си и съвсем обяснимо се отказа.
- Така.Тук виждаш един от вашите примитивни...как им викахте?
- Компютри.
- Да. Та, тук можеш да прочетеш за своя командващ офицер.
- Какво?
- Виж сам. – Пришълецът изчезна.
Странно, повечето данни бяха изтрити.Запазен беше само разговор между Павлов и Резов,неговия главнокомандващ,който го викаше спешно на борда на “Endbringer”:”Павлов,идвайте бързо,не можем да отлагаме повече.Скоро ще настъпи.”.Не ставаше ясно обаче за какво.Денят се очертаваше да бъде доста странен.Понечи да излезе от командната зала,но в този момент пак усети чуждото присъствие.
- Видя ли?
- Да. Изглеждаше разтревожен. Какво значи всичко това?
- Скоро ще бъде заложено на карта всичко, в което аз и ти вярваме.Усети сигнала,преди да дойда,нали?
- Почувствах се ...различно.Сякаш исках да ги размажа на прах.Как може да ни зарязват тук...
- Спри.Това е сигнал.Преди тази планета е била владение на могъщата раса Ксел’Нага.Тук те са провеждали ритуали,които са усилвали усещанията им.Правели са любовта им по-страстна,омразата им по-силна,рефлексите им по-бързи, а силата - неимоверна .А сега Кериган дойде и иска да контролира целия храм. Днес твоите хора и нанесоха голям удар,но както каза и командирът ти ,няма време за губене.
- Да,но това няма ли да помогне и на нас?Този “усилвател” няма ли да направи по-силни и нас?
- Да.Тук има една малка подробност – вашата раса,за разлика от Зерг, разчита на далечната битка.Ти ще станеш много по-силен и по-целеустремен,но така най-много да счупиш спусъка на пушката,с която толкова си свикнал.
Протосът понечи да изчезне отново,но човекът го прекъсна по средата на ритуала:
- Какво мога да направя?
- Най-добре си кажи молитвата. – рече той и изчезна.
Санто отново бе обзет от нечовешки гняв,само при мисълта за набръчканото лилаво лице на арогантния пришълец.И май не беше само той.

Някъде другаде.
- Можем да го използваме в наша полза. – чу се глас
- Напротив.Не можем да оставим Зерговете да унищожат още един свят.Все пак,ние сме ги създали. – отвърна му друг.
- Да оставим Кериган да свърши работата и да я убием.Без нейния контрол Зергите няма да издържат дълго.
- Как би я убил, ако я пазят толкова много нейни издънки?
- Има един човек,когото да повикаме.
- Не онзи,нали?Той не би могъл да устои на повика за такава власт.
- Действията вече започнаха.За добро или за лошо,той вече е в сърцето на битката.




Биеха се вече два часа с променлив успех. Засега стените около лагера си вършеха работата,а морските пехотинци все още бяха напети.В едно от затишията Санти преброи жертвите, които неговите хора са дали.оказаха се само двадесетина човека,пострадали от далечния обстрел на така наречените Хидри,същества, плюещи киселина и снабдени с остри нокти за близка борба.Но дори и те бяха отблъснати.Медицинските части се грижеха за ранените и той започваше да си мисли,че преживяното по-рано днес е било просто сън.И тогава го усети.Еуфорията във въздуха се превърна в смрад,а той видя,че стои на гол хълм,а бойното поле е някъде далеч пред него.Протосът от сутринта стоеше пред него.
- Какво пак?Имам война да водя.
- Слушай внимателно. Вземи това. – пришълецът му подаде нещо увито.
- О,не.-Санти отвори пакетчето и видя плочките на капитана си.Тези,от които едната остава у командира ,а другата - в останките на убития.
- Не знаеш какъв беше,нали?
- Беше ми капитан и най-добър приятел.Повече не ми трябва.
- Той беше и “Призрак”
- Специален? – Санти беше чувал само различни слухове за тях – че за тяхната част Резов подбирал деца със свръхестествени способности;че ги използвали за специални мисии дълбоко в тила на врага.
- При това най-добрият.Освен това той беше и един от нас.Нарочно замина с един от вашите примитивни кораби, за да не си провали прикритието пред Резов.Знаеш ли къде беше убит?
- Не,но смятам,че Зерг имат нещо общо.
- Ние уредихме да бъде изпратен на мисия,така че да събере информация за Ритуала.За съжаление,и на най-добрите се случва да сбъркат.Хидрата не си е поплюла.

- И сега какво?
- Както сам каза,имаш да водиш битка. – Протосът изчезна, а секунда по- късно Санти се намери в сърцето на боя.
В негово отсъствие битката се бе обърнала.Зерг бяха вкарали в боя специално отгледани въздушни части – това бяха Муталиски, оставащи си най-повратливата бойна единица на бойното поле.Приличаха на червеи с крила, които плюят заострен отвсякъде шип. В лагера се чуваха истории как на една от завладените планети самата Царица на Остриетата влязла в бой, яздеща такъв.Сега техните крясъци изпълваха въздуха заедно с миризмата на изгоряла плът- в негово отсъствие неопитният му подчинен беше изкарал напред частите с огнехвъргачки.Сега битката беше на косъм – войниците измираха като мухи; бяха заключени между чука и наковалнята – от една страна няколко Лъркъра се спотайваха под земята и чакаха да усетят вибрациите от стъпките на морски пехотинец,незабелязал морето от трупове в местността,а от друга настъпваха къде по-лесно,къде по-трудно хидрите.Засега летящите зверове не бяха получили команда от Оверлорда си - посредник между тях и великия Интелект, така наречения Оувърмайнд, да се включат в битката.Но и самото им присъствие деморализираше войните на Свободната Земя.”Как да оправя тази кочина?” – си мислеше,докато беше залегнал и търсеше оръжие наблизо.Не беше трудно да си намери, при толкова много трупове наоколо.Взе карабината от тялото на един свой войник, с когото беше играл карти преди - ”Вече няма да ти трябва”.Обърна се и закрачи към бойното поле,когато усети отново импулса да размаже всички Зергове,начело с мръсните им Муталиски.Отиде в щаба,където пое командването.Загубите на Конфедерацията бяха огромни – имаха вече на разположение около една четвърт от първоначалните си сили,а мунициите бяха вече на привършване.Тогава той се реши да играе,както си знае.Нареди на малкото си останали “пожарникари” да залеят мястото,където се криеха “Лъркърите” с бензина от огнехвъргачките и да търси спасение отвъд техните позиции.Излезе от палатката с намерение да отиде да повдигне духа на войниците си на първата линия,благодарение на които ровът беше пълен с вече разлагащи се трупове на хидри.В този момент пак усети съзнанието на Протоса зад него.Времето като че ли спря.Ефрейторът пред него замръзна на мястото си.
- Добре, Санти.Взе правилното решение.Но както виждаш, аз съм тук.Какво може да значи това?
- Че си дошъл да ме поздравиш?
- Не ми ги пробутвай такива,всеки знае,че протосите нямаме чувство за хумор.По същество,сега ще направиш Избора.
- Избора?
- Онова,за което ти говорех.В момента насам лети обединена земно-протоска флота.Те ще се опитат да ви спасят.Както казах,ще се опитат.Можеш да останеш при хората си и да чакаш този опит.
- Или?
- Да ги оставиш и да тръгнеш с мен.
- Но ти каза,че флотата е обединение между наши и ваши кораби.Какво имаш срещу тях?
- На първо място,ти със сигурност ще умреш ако останеш тук с хората си.Поводът пред Резов на Павлов да слезе тук беше да насочи върху Зерговете бойна глава,заредена с биологично оръжие.За съжаление,цялото люпило се оказа резистентно и зерговете са само преносители.Хората ти са загубени.Няма да удържите фронта още...-съществото се замисли за момент – пет часа.До час-два всички ще сте мъртви.
- И ти можеш да го спреш,така ли?
- Нека ти кажа кой съм.Аз съм водачът на клана Арзулум, отцепил се от другите, които ти наричаш Протос, преди хиляда и триста години.Заточен съм недалеч от тази планета.Ние съвсем не сме били първите,но още тогава реших,че е време да получите тайната на междузвездния двигател.
- Какво?! Прогонили са те за това?
- Наистина,намесих се във вашата история.На онзи идиот щяха да са му нужни години за да открие този прост принцип,който сега приемате като даденост.Аз съм Промос.
- И какво още можеш?И този трик ли е част от твоята програма? – Санти се захили на неестествено застиналите крака на ефрейтора.
- С този “трик” моите хора в колонията ми поемат бремето на времето върху себе си.Вместо за десет хиляди хидри и пет хиляди човека да мине по една секунда,за всеки от моите петдесет тамплиери минават по три хиляди секунди.Или...
- Адски много време! – прекъсна го Санти.
- Аха.Не мога да впрегна и умовете на ниските в колонията ми.Ще започнат да възникват въпроси...
- Мисля,че схванах.Давай по същество.Спомена за някакъв избор...
- Както казах, бях заточен на близка планета,където се развива моята цивилизация.Оттам дотук разстоянието е прекалено малко,за да има някакво значение.Ще откриеш, че и нашите совалки са пригодени за вашите нужди - кислород, вода и от вашата храна.
- Дали съм разбрал правилно? Искаш да не последвам своя план, който дори ти сам намираш за брилянтен, а да тръгна с изменник, и още по-лошо - да избягам от битка заедно с хората си; да стана ренегат?
- Не “заедно с хората си”.Нужен си ми само ти.
- Никога. Не става. В никакъв случай. Няма да ги зарежа.
- Пак не разсъждаваш трезво.На моята планета ще станеш това,което наричаш “Призрак”,но дори по-могъщ.Никога никой “Протос” не е постигал вашия земен дух,вашето просто нежелание да се предадете при каквито и да е обстоятелства.Освен това,ще има война.Нашата колония ще им е последна грижа.А и честно казано,никой не те мисли за много специален на Земята.





Не претендирам за фактологична достоверност или нещо такова.Сигурно протосите дишат кислород и сигурно в СК е имало нещо подобно,не съм играл кампаниите.но смятам и да го продължа

Updated
Updated

"random battlecruiser name"; "random Protoss exile guy name"

разказчето започва добе, ама тва изби рибата

ми предложи нещо.сега не ми се играят кампаниите само за да намеря подходящ батълкрузер или протос шеф,прогонен щото
е сниман как се покланя на изток вместо на север

Ендбрингър ми звучи добре за крузера,но все още стои въпроса с протоския прогонен вожд

За Battlecruiser най-подходящото име за мен е Тирпиц

Батълкрузера Коко Малкия и протоса Ганчо

Ъвдейтед

Judicator ?

к

кажи как е засега,има ли смисъл да продължавам?

Ем, продължавай, никога не трябва да се спира човек желаещ да твори независимо дали пише разказчета или романи

Ами засега не е зле, особено ако ти е за първи път да пишеш нещо. Продължи го, изглежда интригуващо. Още повече, че ми се струва, че си измислил някакъв добър сюжет.

Сега няколко препоръки:
Измисли и използвай повечко имена на героите си, дори и те да не са толкова важни и да се появяват за малко. Просто е много по-лесно за разбиране, когато се използват имена, вместо да напълниш пет поредни изречения само с местоимения.
Забави малко действието и дай малко разяснения - к'ви са тия терани и за к'во се борят, какво е станало в сектора според твоята версия (в смисъл "историята до тук"). Обясни какво представлява тази планета и храма. В някои отношения е хубаво да запазиш неопределеността с цел интрига, но не прекалявай, защото читателят остава прекалено неразбрал идеите ти.
Наблегни повечко на описания - гледки и пейзажи, опиши чувствата на героите повече, някое действие (например битката - какво точно става и т.н.). Разтегни малко отделните моменти и така позабави малко сюжетното действие, защото препускаш на моменти стремглаво от едно нещо на друго. Пък и ще стане по-красиво, по-забавно и по-интересно. Вкарай повечко герои, второстепенни да речем. Ако ти е проблем имената - напъни е, на всички е така трудно!
Ако ти се занимава да четеш, има една тема за "войната с евросъюза". На последните в момента страници съм написал един по-дългичък пост със съвети към автора. Не претендирам, че е "А и Б" на писането, но просто не ми се мислят и пишат наново въпросните съвети.
Поздравления за видимо грамотно написания текст. Май нямаше правописни грешки или поне въобще не се забелязват!

Сега малко Стар Крафт фактология!
Хидрите НЕ плюят киселина! Отново ще те насоча към тема - WarCrat 3 пародии, в която съм написал как точно атакуват хидрите. Накратко - отварят си това голямо бронирано нещо над главата (а тя е на нивото на кръста им някъде) и оттам изхвърлят метални шипове.
Протосите не са лилави на цвят (WOW, LOL! Т'ва пък откъде ти дойде на акъла?), а са със блед сивкав (Zeratul) или пък наситен светлокафяв цвят (Artanis) цвят на кожата. Общо взето май "тъмните" са бледи, а "обикновените" са кафеви. Нещо такова, но със сигурност не са лилави!
Също така протосите не разполагат с орган, с който да говорят! Те използват телепатична връзка помежду си, като при това всички те са свързани в една голяма "мрежа" от мисли, мисля че се казваше "Кабала" май... Разбира се, в нея влизат само тези, които искат да поддържат такава постоянна връзка. Също така по същия начин те комуникират и с останалите раси, в това число и с хората - чрез мисли, които те чуват в мозъците си. С други думи може би трябва да споменеш, че главният герой чува "глас" в главата си (при което речта се пише в кавички и без тире отпред" или нещо такова. Разбира се, винаги може да си измислиш един апарат, чрез който протосът да издава звук, нещо като "транслатор". Въпреки това, протосите мисля, че пак си имат слухови апарати (демек "уши"), с които чуват околните звуци, т.е. и човешкия говор.
Всичко това се основава на идеята, че протосите имат свръхразвити психични способности, които използват както за комуиикация, така и за воюване (всичките им магии са на такава основа, включително и "psionic storm", както и невидимостта - внушава се на противника, че те не са там, където са). Зерговете донякъде са на също психически надарени, като командващите ги създания, така наречените "Overlords" (нещо като командири, упражняващи психически контрол над малка част от зергски едини), "Cerebrates" (нещо като генерали, управляващи цели родове/люпила, т.е. армии) и "Overmind", който е само един и се явява техният върховен командващ. Последните два типа създания могат да бъдат умъртвени само чрез енергиите, които владеят "тъмните" протоси (или поне само така е известно да могат до момента). Хората от своя страна са в началото на придобиването или по-точно на събуждането на психическите си способности - тъй наречените "призраци". Принципът при тях е абсолютно същия като при протосите. Извинявам се за малко дългата си лекция по Стар Крафт...
Разбира се, никой не е казал, че трябва задължително да следваш тези неща, а не може да си измислиш собствен свят (в който зергите са розови! ), но щом си сложил "Стар Крафт" в заглавието на темата, поне според мен е нужно донякъде да си съответстват нещата.

Накрая - прави си задължително един прочит за редакция и един финален прочит да видиш дали написаното ти харесва ВИНАГИ преди да го окачествиш като "завършено" и готово за пускане някъде. Давай, напиши още една част да видим какво ще стане!

еКСтра започва, позажаднял съм за фантастика, а тази е на виоко ниво, още по - хубаво за мене, е че не знам нищо за света на Стар Крафт, а ми е интересен. Надявам се да продължиш, да запазиш и подобриш качеството на писането си.

Успех!

и

Браво!

ъвдейтед

Новата част не изглежда никак зле. Дори напротив - дава един доста интересен поглед над историята. Тук обаче идва и според мен основният недостатък на разказа ти за момента - няма никаква "бекграунд" история!
Добре, явно си решил да не следваш историята и да се придържаш към вселената на играта. Но това означава и че историята на Стар Крафт няма да е валидна за разказа ти. Всъщност явно и ти самият не си запознат с нея, така че е все едно де. Та значи имай предвид, че за да напишеш един свестен разказ, трябва да напишеш какво е станало до тук, да дадеш на читателя някаква информация за случилото се. Това, което се получава е, че разглеждаш конфликта в играта само като война между зергите и хората, а някъде там се врат и протосите. Това въобще не е достатъчно! Какви са хората, как са стигнали звездите, къде са се натъкнали на зергите и протосите. Как се е развила войната помежду им и т.н. Към какво се стремят хората, поне в общодостъпен мащаб (демек войниците за какво мислят, че се бият, ако истинските им цели са част от историята ти и искаш да останат скрити засега). А протосите? Изобщо, какво по дяволите се случва тук? За сега знаем, че зергите са превзели доста терански светове, този ще е следващия нападнат и тераните изтеглят висшите си офицери. Освен това научаваме, че генералите са щели да пускат бомба над зергите и да жертват хората. Имало някакъв протос под прикритие сред хората. И сега този темплар предлага някаква сделка на човека. И във всичкото това читателят е запратен, без той да може да схване кое защо и как става. С две думи, всичко е адски объркано и неясно. Вярно е, че има такъв похват да запратиш героя още в началото в някакво действие, но веднага след него трябва да разясниш какъв е светът, в който се развива твоето действие. А ти вече явно започваш да намесваш основните елементи от сюжета. Нали се сещаш, не можеш да надградиш нещо стабилно над некачествена основа!
Ако беше използвал точния сюжет на Стар Крафт, от това нямаше да има нужда, защото щяхме да я вземем наготово (е, едно изречение в началото "след еди-кое-си" пак ще е необходимо). Но понеже твоят случай не е такъв, трябва да ни запознаеш с твоят вариант на света на Стар Крафт.

Иначе други забележки по стила ти на писане нямам - няма леснозабележими грешки. Радвам се, че диалозоте ти не звучат банално, както е при почти всички начинаещи писатели. А, само има някои доста нелогични неща - уж се води сравнително високо технологична война, а командира е в палатка?!? Другото е, че не се казва "Зерг", а "зерги". Точно както не казваш "Теран", а "терани", "протоси", а не "Протос", когато става дума за индивиди от расата им. Те не са едно цяло все пак!

И сега един въпрос към теб - искаш ли да ти казвам несъответствията поне със света на играта (не история), когато правиш такива? Например, ако ти е просто любопитно, или пък след това решиш да си промениш текста и да се съобразиш с тези неща? Питам те, защото искам твоето съгласие, а не да почна да ги посочвам, сякаш са твои грешки.
И още нещо - според мен е по-добре новите части да ги постваш в отделни постове, вместо да променяш първия, а да пишеш, че си го направил в нов. Общо взето тази практика се е доказала, че е по-добрият вариант. Освен това имай предвид и че всеки пост има лимит на броя знаци (или информация, не знам) в себе си, така че просто в един момент ще ти свърши мястото. Затова според мен е по-добре всяка нова част да я пишеш в нов пост. А ако променяш нещо по старите, тогава ги редактирай.


Хелуинд, щом ти се чете фантастика, светът на Стар Крафт ти е интересен, но не го познаваш имам две предложения за теб:
1 Изиграй кампанията на играта! Наистина, историята е една от най-добрите, които някога съм виждал в игра, дори и повече. Лично за мен е една от най-добрите, с които съм се запознавал изобщо (т.е. от книги, филми, игри и т.н.).
2. Прочети трите (засега) книжки по Стар Крафт. За мен са доста добри, макар и може би не шедьоври. Освен това ще ти покажат света на играта, а и той е доста интересен.
И личният ми съвет - направи и двете! Няма да съжаляваш, поне според мен! На мнение съм, че прехваленият сюжет на Уоркрафт е доста по-слаб и блед в сравнение с този на Стар Крафъ. Да не говорим, че ако познаваш и двата, ще забележиш, че 3-ката почти точно припокрива сюжета на Стар-а!

радвам се,че ти е харесало.


Не знам сюжета на играта,подочувал съм това-онова и болният ми мозък роди тази идея за разказ.Относно бекграунда, обмислям как да го въведа;мислех си да дам малко ретроспекция в началото,но все пак главният герой е един и някакси не е лесно да обвържа неговата съдба с това,което е ставало преди.А и е трудно да измисля нещо на ниво,сравнимо със събитията,които сигурно са измислили Близ. И все пак ще се помъча

това за ограничението не го знаех;ще го имам в предвид.

10х за критиката. а за света на Старкрафт - можеш да си спокоен,няма да пиша,че кученцето стреля с базука

По същото онова време, отново някъде там.
- Как ще поправиш грешката си, Elrasul?
- Ще видите,господа съветници.Скоро не ще има нито Теран,нито Зерг.Имам силата да...
- Спри,не се поддавай на властолюбието си.
- Но идеята беше да спасим света на Ритуала,свещеният Ксел’прим; да се завърнем триумфално там.
- Да,но без хората да успееш не можеш.
- Хората са безмозъчни глупаци.Не могат да ми стъпят и на малкия пръст с примитивните си “звездолети”- протосът вложи всичкото пренебрежение,на което беше способен.
- Elrasul, ако го направиш, никой от Съвета на Кабала няма да те подкрепи. А знаеш какво значи това. Ако флотът напусне доковете си тук, най-добре да не се връща.
- Така да бъде! – заяви решението си Командващия на Протоския флот. – Ние не спечелихме уговореното от съюза;нека тераните загубят всичко.
Връзката между двамата секна и Главнокомандващият потъна в мислите си.
Как бе започнало всичко – Зерг бяха изкуствено създадени преди около три хиляди години,като опит на Протос да създадат идеалния прислужник. Расата им спечели вместо отегчените Протос десетки войни.От така наречените “люпилни” обаче се получаваха толкова много екземпляри,че мутациите бяха неизбежни и скоро от първия “вид” се появиха много други.Те всички се контролираха на парапсихично ниво от главнокомандващия на дадената армия и му се подчиняваха безропотно.Но един ден,един от тях реши да използва мощта им,за да стане едноличен диктатор над всички Протос. Отзвукът от това решение, разправят някои, бил усетен по Кабала дори на най-отдалечените светове, населявани от същества с минимална психическа активност. Защото бил съдбоносен. С общи усилия Протос спрели устрема му, като прекъснали принадлежността му към Кабала, психичната връзка, съществуваща между всички индивиди с психични способности, по този начин и контрола му над съществата. След това Армадата била изпратена да унищожи всеки Зерг,който бил останал без надзор.Както се вижда и досега, изглежда не е успяла.Оцелелите се развивали по пустинните терени на опустошената си планета и вследствие на адаптацията станали още по-добре пригодени за война. Когато тяхното присъствие станало осезаемо за Протос,те се опитали да поправят грешката си,като ги ликвидират. Един кръвожаден и властолюбив командир бил изпратен, но по ирония на съдбата бил заловен жив и чрез психично проникване в съзнанието му и оттам в Кабала Зерг разбрали как точно са били създадени, или иначе казано – техниката на генното инжинерство. След внимателно контролирани от “люпилнята” мутации се появили и тези, които познаваме и до днес. Разбрали как се печели битка, Зерг се хвърлили в боя за междупланетно господство.Скоро паднали много от световете на Протос и те се видели принудени да потърсят съюзник. “Тогава чрез подмолни пътища земното развитие бива подпомогнато с наши технологии” – помисли си Елразул. ”Изгонен като изменник, Промос сега е герой за всички Протос”. Хората се биеха винаги до последния човек, както научи скоро Зерг, губещ светове под тежестта на Протос и Теран,обединени.Вече нещата не стояха така - Теран губеха планети и бяха склонни да държат Протос и тяхната както се изразяваха "скапана стъписаност" за това.Мирът бе крехък.Но скоро и Зерг откриха дивиденти от намесата на хората във войната. Така нареченото “посвещаване” беше най-ужасното,което може да се случи на теранец. Мозъкът му биваше промит, а самият той се превръщаше в смесица между двете раси,след което биваше незабавно изпратен на първите линии, за да деморализира враговете. За щастие, Протос имат техники, позволяващи им да не са податливи на генни и психически модификации.Кралицата на Остриетата, Кериган, бивш “Призрак”, беше взела най-доброто и от двете раси – хора и зерги.За разлика от повечето “посветени” тя бе запазила хуманоидния си вид, но само това.”За щастие, за ритуала и е необходимо време.Все още можем да го спрем.” – той се замисли.От друга страна, имаше я и старата поговорка отпреди войната: “Ако ти трябва нещо свършено като хората, извикай Зерг”.
Елразул потъна в размисли.


- Най-сетне.Много съм слушала за теб.Тук си, за да ме убиеш,нали? – усети протосът посланието, излъчено с насмешка.
- Предлагам ти съюз. – отговори и той и постави на карта живота и съдбата си.



На борда на “SS Endbringer”, няколко часа след пристигане.

- Генерале, всички кораби на Елразул вдигнаха щитове.
- Спокойно,той ме предупреди.Идвало метеоритно поле. Ето го на скенера – генералът посочи към групичка блещукащи точици на екрана.
- О'кей, сър.
- Какво по... – чу се сигнална сирена
- Сър, нападение от всички страни. Корсарите откриха огън по нас. ”Либърти” и “Ню Калифорния” са извън строя. Виждат се много муталиски,приближаващи нашата позиция.
- Пригответе се за хиперпространствен скок.Координати...Какво правите, Антонович?
- Сега си мой! – чу се пистолетен изстрел.

Вече иамам последователи, супер!
Към автора: продължавай, че аз през ваканцията няма да мога да пиша та някой трябва да потдържа репутацията на Star craft като най-завладяваща игра ever!