Малкия Чеши Тук се събуди ужасен,и цял плувнал в пот от видението в съня си отиде да разкаже на всички от племето.
-Съберете се,братя и сестри от племето Пушачи!Имам нещо много важно да ви разказвам!Имах видение,прадядо ми-
вожда Димящата Лула ми се яви,за да ми съобщи,че над нас е надвиснала грозна опастност и е време отново да бъде извадена
и запалена лулата на мира.
До днес никой от нас не знаеше къде е тя,защото не беше посочен наследникът на ДИмящата лула,но ето че тази нощ аз
бях известен за това.
Но от тълпата се показа настоящия вожд Цуниме Здравата и изврещя:
-Докажи,докажи!
-Добре,ще отида да я върна,но искам да взема със себе си Малкия Песоглавец и Вимету.
-Първо ни кажи къде се намира лулата!
-Даааааа!!!-отговори в хор тълпата.
-Миналата година,когато разярихме бога на бедствията и авариите,падна светкавица и порази 100-годишния бук горе на хълма!
Точно под него има хралупа,там е скрита лулата!
Чеши Тук и двамата му спътници впрегнаха своите коне и изчезнаха от хоризонта.Върнаха се след половин час.
Цуниме Здравата позеленя от яд при вида на лулата.Чеши Тук седна и започна да разказва какво се е случило при
дънера:
-Точно когато бърках в хралупата,чух шум зад мен,обърнах се,а там-прадядо ми.Той ми каза да отида при Мари Хуан-
стар търговец на тютюн от другото племе и да му поискам съставката,необходима за да се свързвам с прадядо ми.
Ето сега,запалвам пред вас в името на Димящата Лула!-и той напъха тревата и запали.Понесе се благовонна миризма
на умрял пор,разгонен бобър и миризливи крака,немити от 1 месец.Тълпата се нареди в кръг и започнаха да си подават лулата
един на друг.Когато всички се напушиха много здраво,се чуваха изрази като:-Леле,тая трева е много яка или-
Не си усещам крилата!Но малко по-късно Чеши Тук започна да призовава прадядо си и ето че той се появи!Всички го видяха и
заахкаха от изненада.Димящата Лула каза:
-Аз бях вожда на това племе преди 8 кравешки поколения,Чеши Тук е моят правнук на когото аз завещавам титлата и лулата си!
Това ще рече,че понеже аз бях божествен,то правнук ми ме наследява като божество,на което ще се кланяте и почитате,а тези,
които не вярват в неговата мощ,ще бъдат жестоко наказани!Чеши Тук,провъзгласям те за божествен,води това племе,
развивай нашата култура,бъди силен,ти го можеш!Следвай сърцето си!-Видението започна да се замъглява.
-Сбогом,аз няма да ви се явя никога повече!-И изчезна
След 2 часа всички бяха в пълно съзнание.Цуниме Здравата каза:
-Не вярвам в тези глупости!Отивам в другото племе!-И така той стана предател.
Мина се час и дойде старият мъдрец на племето-Кухия Хърбел,който се слави с разказите си.Стареца събра тълпата около себе
си и попита:
-Искате ли да чуете една история?
-Дааа!-Отговори тълпата.
-Добре,ето я и историята:
Едно време в индианско село дошло момиче по-грозно от смъртта.То искало да се бие до смърт с вожда за лулата на мира.
Победило го с грозотата си и взело лулата.Оттогава настанали лоши времена.Вождът умрял от внезапна смърт.
Трябвало да се намери наследник,но дълги години не го намерили.Един ден се появило младо момче и се провъзгласило
за божество.Жителите на селото го подложили на тест.Искали то да им върне лулата на мира.Явил се прадядо му и му казал
къде се намира истинската лула,която е скрил преди да се бие с горгоната.Намерило я момчето и я върнало.Прадядото се явил
на божеството и му казал,че над племето виси грозна опастност-горгони ще нападнат селото и ще се опитат да вземат лулата.
Но божеството било спокойно тогава,защото възвърнало мира и гордостта на своето племе.Така свършва моята история.
Тълпата отговаря:
-Ще запомним!
След дълги дни божествения издаде нови закони за своето село,което кръсти Димящо Село.
Мина се месец,всичко в селото беше спокойно докато една сутрин жена от племето не намери мъртъв Хвърлящ Томахавки пред
входа на селото.Всички се събраха около трупа му.Личеше си,че е убит от горгона по следите от ухапвания и страсни целувки
по врата,както и белези от надиране по кожата с нокти.Тогава божествения се разяри.Отиде при множеството идоли и започна
да се моли на боговете за да бъде съдена душата му и да се предскаже бъдещето му.След яко напушване му се яви Тутантамян
и му каза да донесе око от горгона,за да бъде осъществено осъждането.На другия ден божествения излезе от селото,взе със
себе си хляб и кебапче,отиде на една поляна,сложи сандвича с кебапче на земята и се скри в близките храсти.Зачака...
По едно време се показа грозна горгона,която при вида на сандвича изквича:
-ААА!!!САНДВИЧ С КЕБАПЧЕ!!!-А това е символа на гордостта на горгоните.Тя налетя и започна да гризе.
Божествения й скочи,уби я и й взе окото.Върна се в селото,напуши се и застана пред идолите.
-Ето и окото!-каза той.
-Добре,много добре,яви се Тутантамян.-Сега ще бъдеш съден-и му поднесе чорап,немит от 1 година.Божествения припадна.
-Ето какво ще се случи-4 твои приятели ще тръгнат срещу сатаната-кралицата на Горгонската Грозота и Низота.Другите ще водят
битка на борба и смърт с горгоните.2-ма ще бъдат повалени,третият ще смърди яко.Бъдещето е предсказано...Ти ще освободиш
племето си от мрака.Твоите крака вече вървят по този път...Върви и изпълни задачата си,търсачо на мир...
Димящата Лула се събуди в кревата си.
Седмица по-късно в селото се появи странник,следван от много високия си спътник.Бързата Уста съобщи на Чеши Тук за тях
и те се срещнаха в колибата на вожда.
-Какво мога да направя за вас?-попита Чеши Тук
-Идваме с мир,вожде,аз съм Деметриос,а това е Алексис,моят най-добър приятел,дошли сме да донесем мир.
-Наявно идвате от Плевенариос,каза с недоверчива нотка в гласа Чеши Тук.
-Да,ние сме миротворци,сами предложихме на Краля да примирим Горгони с Пушачи.-каза силно Алексис.
-Не може да съществува мир,щом моите хора ослепяват и се вкаменяват от грозотата на Горгони.Не може да има мир!-извика вожда
-Обещаваме да направим всичко по силите си,вожде,заложили сме честта си!-отговори смело Деметриос.
-Тогава ще се биете на страната на Пушачи,ще победим Горгоните и ще има мир!Чау!
-Чау,вожде!
След като излязоха от колибата на Димящата Лула,ги посрещнаха пищно и ги нахраниха от личното стадо на вожда.
Настаниха ги в удобна колиба.След 15 минути Алексис каза:
-Деметриос,след по-малко от час тръгвам към Плевенариос,ще пробвам да убедя Краля да не обявява война на Горгони-все пак
той е мой брат и би трябвало да ме послуша.Ти се опитай да усвоиш умения от Пушачите как да боравиш с оръжие.Опитай се да
ги убедиш да не прибързват с война.Това може да приключи без кръвопролития.
Деметриос заспа бързо...Сутринта стана и закуси от дажбите си.Отиде да говори с Чеши Тук.
-Добро утро,вожде!
-Добърдау!Сигурно искаш да се славиш с прозвището Войн на Пушачи?
-Интересно ми е,да,заинтригуван съм.
-За това трябва да ни възвърнеш Билката на Мощта от селото на Горгоните.
-Какво представлява тя?
-Това е вид трева,която след изпушване те прави велик войн за 1 ден.Сигурен съм,че те имат запас за 1000 армия.
-Но как ще изнеса толкова много?
-ха,трябва ти много малко за да се напушиш,би трябвало да е 1кг плик това,което трябва да търсиш.
-Добре,вожде,ще го направя.
-Ненене,трябва да те подготвим първо.Трябва да опиташ от моята трева...
Но Деметриос го прекъсна:
-Не!Аз не искам да пуша трева!Достатъчно добър съм и без трева!Не съм пушач...
-Щом такава е волята ти,добре,но трябва да нападнеш през нощта,леко,тихо.Камуфлажирай се добре.Вземи Малкия Песоглавец и
Вимету.Те ще те заведат до селото,оттам си сам!
След обилна вечеря,Малкия Песоглавец,Вимету и Деметриос тръгнаха към селото на Горгоните.
-Не забравяй да се дигизираш!-Каза тихо Вимету.Деметриос се намаза със боя по лицето и ръцете и те продължиха по пътя си.
-Това е селото,ние ще чакаме тук!-Прошепна Малкия Песоглавец.-Тръгвай!
Деметриос се отправи към селото,но трябваше да се покатери по една стена за да проникне вътре.Издигна се леко и прескочи.
Вожда му бе споменал за сандък с инициали MARY-JANE в който е тревата.Трябваше да търси в склада на Горгоните.Намери го лесно
беше точно пред очите му.Но имаше стража пред вратата-красиво момиче,незнайно как попаднало сред тези чудовища.Деметриос от-
влече вниманието й,хвърляйки камъни и тя се приближи към него,след което той й скочи,събори я и запуши устата й с длан.
Момичето се опитваше да каже нещо,но ръката му й пречеше.Той й каза,че ако извика,ще я убие.Той отпуши устата й,а тя започна
да хлипа:
-Кой...кой сте вие?
-Аз съм от Плевенариос,казвам се Деметриос,а вие сте...
-Рошкофилилис,също от Плевенариос...
-Но как се озовахте сред тези грозни същества?
-Те ме отвлякоха,после ми дадоха сандвич с кебапче и аз станах една от тях.Само човек с чиста душа може да ме освободи,а това
сте вие!
-Значи сте на моя страна?
-Да,абсолютно!
-Ще ми помогнете ли да отворя склада?
-Да,ключовете са в мен,елате-и тя го пое за ръката и го отведе при вратата.Напъха ключа и завъртя.Вратата се отвори.Деметриос
влезе и взе пликчето с тревата.После двамата избягаха от селото през портите.
Когато стигнаха до двамата индианци,те насочиха копия към момичето.
-Недейте,тя е с мен,от Плевенариос е,били я отвлекли!
-Добре,хайде да тръгваме,взе ли тревата?
-Да,в мен е,сигурен съм,че вожда ще се зарадва!
-О,и питаш!
След половин час те стигнаха селото и влязоха право при Чеши Тук.Деметриос подаде пликчето на вожда,а той излезе и събра
всички хора в кръг.
-Чуйте ме,племе Пушачи,имате нов доказал се ВОИН!!!
Тълпата отвърна с УРА.
-Той донесе от селото на Горгоните Билката на Мощта!
Тълпата бе във възторг.
-Деметриос,обявявам те за Войн на Пушачи!
След традицията да се заколи теле и да се яде от воина,Деметриос и Рошкофилилис влязоха в шатрата на новия Воин и седнаха.
Чак тогава тя забеляза колко изразителни,мъжки черти има той и веднага се влюби в него,както и той в нейната красота.
Поговориха си за Плевенариос,той разбра,че тя е била отвлечена преди 1 година при странен инцидент в близост до селото на
Горгоните.
Двамата си легнаха да спят.На сутринта Деметриос се осмели и я целуна докато спеше,след това излезе от колибата,където го
чакаше вожда.
-Трябва да тръгвам за Плевенариос,за да разбера как вървят нещата по мира.
-Щом такава е волята ти!
-Тръгвам следобед.
-Съгласен съм с теб,вярвам,че ще извършиш добри дела в града.
-Ще видя докъде е стигнал Алексис и ще се върна след два дена.
След обяда Деметриос се сбогува със селото и взе Рошкофилилис.Те поеха по дългия път,но стигнаха в града след 3 часа.
Запътиха се към къщата на Алексис и влязоха вътре.Той ги посрещна много весел и попита за момичето.Деметриос обясни коя е
тя и че е била отвлечена от Горгони,каза,и че е Воин на Пушачи.
-Значи си успял?-попита зарадван приятелят му.
-Да,трябваше да взема Билката на Мощта от селото на Горгоните.Не беше толкова трудно да се проникне като се вземат предвид
стражите,които са изключително безмозъчни същества.Как вървят нещата с Краля?
-Зле,всеки ден иска още и още повече да се бие с Горгони.Опитах да го разубедя,но не успях.Вие почивайте,защото утре рано
сутринта ще трябва да се явим в Съвета и да предложим още идеи.
Деметриос и младата госпожица вечеряха рано и легнаха да спят.На другия ден се запътиха към Съвета.
Стражите ги допуснаха до сградата.Те влязоха и се озоваха в огромно пространство,заето от комфортни възглавници,
а вътре се усещаше сладникавата миризма на тамян.Алексис,Деметриос и Рошкофилилис се явиха пред Краля.Той им даде думата.
Пръв започна Алексис:
-Кралю,чест е за мен да стоя пред вас!-По същият начин поздравиха краля и Деметриос и Рошкофилилис.
-Днес сте тук,за да ми представите плана ви за осъществяване на мира.
-Вярва се,че тук е намесена демоническа сила,горгони не са виновни за излъчването си и за магическите си способности.Причина-
та според най-великата магьосница в този град и въобще в това кралство е демоническа сила,породена от една от горгоните.Вярва
се,че е тяхната кралица.
-Какво решихте да правите след като разбрахте за демоните?
-Аз и приятелят ми решихме да отидем заедно до Димящо Село и да Говорим с вожда,някак си да убедим кралицата на Горгоните да
дойде тук в града и да решим проблема с враждите помежду им.
-Решението се приема!-отвърна Краля.-Давам ви едномесечен срок да изпълните обещаното.Сега ме освободете от присъствието си.
Тримата приятели се запътиха към дома на Алексис,където пиха по чаша чай и говореха за това как да убедят кралицата на горго-
ните да се яви с Съвета.
-Може да им върнем Сандвича на Изчадията-техен символ,който Пушачи взеха от тяхното село отдавна.-предложи Алексис
-Утре ще тръгна за Димящо село.Ще трябва да отида до Горгони и да говоря с вожда...
-Но това е невъзможно,ще те заловят и ще ти дадат сандвич с кебапче!-Прекъсна го Рошкофилилис.
-Все има някакъв начин...Алексис,оставаш тук с госпожицата...не,няма да дойдеш с мен!Опитай се да говориш с Краля за мира.
След сладък сън Деметриос потегли към Димящо село и първата му работа бе да съобщи на Димящата Лула за решението на Съвета
в града.
-Вожде,разполагам с едномесечен срок да помиря Пушачи и Горгони.Ще трябва утре да ида до тяхното село.
-Такава да бъде волята ти.
Късно вечерта Алексис пристигна задъхан в селото.Деметриос го посрещна разтревожен.
-Какво става?Защо дойде,нали ти казах да я пазиш,защо я остави...
-Тя...тя избяга...
-Какво,как...защо...
-Каза,че е двоен агент на Горгони...
-Знаех си,че има нещо гнило.Утре отиваме там ДВАМАТА!!!
-Ох,уморих се,тичам час и половина!
-По-добре да си починем,утре ще е дълъг ден...
Сутринта те заминаха за Горгони,но в гората се случи нещо ужасно.Бясна горгона връхлетя върху Алексис и го повлече някъде
в незнайна посока.Деметриос го търси,но не го намери и реши да продължи пътя си силно разстроен от случилото се.
-По-тихо не можеш ли да стъпваш?
Деметриос се обърна и видя Рошкофилилис.
-Ти,защо...
-Не разбра ли,аз съм горгона.Веднага щом научих плановете ви,избягах,за да съобщя на моето племе.
-Отивам в селото ти,а ти идваш с мен.
-Не можеш да го намериш лесно освен през нощта,когато не е обграден от Грозната Енергия.
-Каква е тази енергия?
-Когато е активирана,селото не може да се види от друг освен горгона.Можеш да го видиш само ако аз ти позволя,а след като
ме отвлече от селото ми вече е активирана и през нощта.Но понеже те харесвам,ще влезем,а ти ще говориш с Къдравото Чудовище.
-Коя е тя?
-Шаманката,тя владее всякакви видове енергии,и ако я победиш,ще можеш да говориш с кралицата.
Щом влязоха в селото,отидоха при шаманката,която беше смеска между змия и овца.Тя веднага извади мазния си глас:
-Кой е този странник,който се осмеляваш да ми водиш?
-той е Паладин и владее различните видове енергии.Кажи й за енергиите.
Деметриос започна да обяснява неговите теории за космоса,аурите,чакрите и енергиите.
-Ооо,той дори владее някои много силни енергии.
-Умея да левитирам,да правя енергиен щит и да атакувам със мощна енергийна вълна.
-Ще видим уменията ти скоро!
След като се приготви за дуела,Деметриос отиде в центъра на селото,където се бяха събрали всички горгони.
Съдийката,грозна мършава и сбръчкана горгона изврещя:
-Започвайте дуела!
Първа беше шаманката.Тя запрати кълбо енергия към Деметриос.Той реагира бързо,наведе се назад и го избегна.После той изгради
енергийния щит,чудовището го заключи в клетка от зелени лъчи,той използва Разбиваща енергия и пречупи клетката на две.Тя
потопи всичко в мрак,а той използва Магическите Кълбета,за да освети терена.Шаманката го запрати под земята със своето
Пропадащо заклинание,а той с всички сили успя да левитира.Тя се разгневи,защото загуби дуела и се разкрещя:
-Мислиш,че си ме победил,грешиш!О,велики грозни сили,проникнете в дебелото ми сбръчкано тяло!
Тя започна да се гърчи,а Деметриос я натъпка със сандвичи с кебапче,които му подадоха от тълпата.Тя се задуши,а съдийката
изквича:
-Победител е странника!
Кралицата го посрещна намръщена,но все пак му благодари за унищожаването на квичащото чудовище.
-Дошъл съм да въдворя мир между Пушачи и Горгони.Бихте ли дошла в Съвета в Плевенариос за да преговаряте с вожда на Пушачи?
-Да,но при условие,че ни върнеш Сандвича на Изчадията.Портата на селото ще е отворена,ако притежаваш силата на нашият
сандвич.Донеси го и тогава ще поговорим.О,има още нещо,пленихме твоят приятел.Рошкофилилис,освободи го и го доведи тук!
След малко вътре влезе и Алексис.
-Но защо го пленихте?
-Едно от нашите момичета се разбесня от липса на сандвичи и го отвлече.Сега й дадохме каквото искаше и надебеля с 6 кила.
Наказахме я,задето напада миротворци,Рошкофилилис ни съобщи това.
След като се сбогуваха с Горгони,Алексис и Деметриос тръгнаха към Димящо село и съобщиха на вожда,че за да има мир,
трябва да се върне Сандвича на изчадието.
-Съгласен съм да ти го дам,но първо ще те подложим на тест.Искам да пафнеш от тревата ми.
-Добре,дай я насам.
Деметриос пое лулата,не се замисли и задърпа яко.След като здраво се надруса,пое сандвича,едвам го сложи на масата до
леглото си и легна да спи.На другия ден върна сандвича на Горгони и преди да се усети,в Съвета бяха пристигнали
Димящата Лула,Малкия Песоглавец,кралицата на горгоните,Алексис и Рошкофилилис.
-Сега след като всеки получи каквото иска,може ли да съществува мир между двете племена?-Попита Кралят.
Вожда започна да говори:
-Горгони убиха мой човек пред портите на НАШЕТО село!На тях не може да се вярва!Те са чудовища!
Деметриос усети,че нещо ужасно ще се случи и го сподели с Алексис.Секунда след това кралицата запрати магия по Малкия
Песоглавец и го повали на земята.Вожда я уцели с томахавка,а Рошкофилилис избяга от Съвета.Кралят беше вбесен.Той обяви война
на Горгони веднага,а Алексис каза на Деметриос:
-По-добре се махай оттук и отиди в Димящо село с вожда,там подгответе хората за атака.Тръгвай бързо!
След като излязоха от града,вожда беше сломен от случилото се с Малкия Песоглавец.Стигнаха в селото и съобщиха лошата новина.
Разгневени,мъжете от племето грабнаха оръжията си,но вожда ги спря:
-Нека изчакаме войската на Плевенариос и тогава да атакуваме горгоните заедно,така няма смисъл,повече са от нас!
-Нека послушаме вожда!-Обади се човек от племето.
-Да послушаме вожда!-Отвърна в хор тълпата.
-Искам стража за през нощта!-Нареди Чеши Тук.-Вие шестимата там,на портите!
Някъде по обяд,някъде на север,Деметриос и вожда забелязаха огромна колона от войници да се запътва точно към селото.Това
бяха воините от Плевенариус.Деметриос каза на висок глас:
-Пушачи,воините от Плевенариус са тук да ви помагат!
Селото сякаш се разтресе от радостни викове,а сърцето на вожда щеше да се пръсне от щастие.Той си мислеше:
-Дойде денят в който тези грозни изчадия ще си платят.-От очите му потекоха сълзи,а той едвам се сдържаше да не се развика от
кеф.

Написаното ми напомня на микс от "оригинална" съвременна ученичска версия на червената шапчица и евтин американски сериал от типа:
А:- Здрасти Дейвид.
Б:- Ами... здрасти.
*хахахахахахах*
А:- Как е?
*ухухаухахахаха*
Б:- Били сме и по-добре..
*разочаровано оооооо...*
А:- Да не би да са ти потънали гимиите?
*хахахахахахахахаха*
В: Не, разведе се с жена си!
*ахахаахахаха*
*аплодисменти*
*край на сцената*

Хуморът ти определено е плосък и банален, предполагам, че на някой ще му хареса, но на мен лично не ми допадна, въпреки, че има интересни моменти. Постарай се повече, изглежда си го претупал за много малко време, от което му спада и качеството. Но мисълта ми е ако си целял банален-гавър хумор, горе-долу си успял, но за нещо повече не мога да кажа. Пробвай пак.

Искрено ти благодаря за мнението,Актив,благодаря,че ми показа грешките...Наистина съм целял хумор(а и то бе замислено в училище и истинския хумор разбират само много тесен кръг от 3-4 човека).Прав си,наистина го претупах за час-два...Ще се опитам с повече сили...Обещавам да го направя по-хубаво,защото сякаш много неща се повтарят.Искам да се хареса на много хора,затова какво би предпочел да видиш?
Благодаря много за мнението

Войниците наближаваха,усещането бе неописуемо.Влажните,изпълнени с надежда погледи на индианците следяха всяка стъпка,всяко помръдване на войските.Хладен полъх пропълзя по тревата и мина през Деметриус.Той се обърна към племето:
-Подгответе се за война!Екипирайте се,намажете се с цветовете на войната!
-Най-важното-искам всеки от вас да се напуши!Напушеният индианец е равен на 3 ненапушени индианеца!Действайте!-Заповяда Вожда.
След броени мигове,войската пристигна.Алексис,облечен в много шикозна броня,в едната ръка държащ щит,в другата-красив дълъг меч по който бяха нарисувани знаци.
-Брат ми,Краля,ме назначи като командир на тази армия.Разполагам със стотици мъже,готови да премажат горгонската сган.-каза Алексис на Деметриус.
-Добре,ДОБРЕ!-отвърна Деметриус във възторг.-Кога тръгваме?
-Веднага щом станете готови!
От шатрите,един по един започнаха да изскачат индианци,обрисувани във всякакви цветове.След десетина минути всички чакаха на полето пред селото.Наредени в редици,войските на Плевенариус тръгнаха напред по сигнал на командира си.Вожда заповяда:
-Напред,напрееед!Да ги смажем!
Отвсякъде се чуваха бойни викове.Пепел се издигаше и закриваше терена.Чувството бе неописуемо.Тропота на конете,дрънченето на саби,щитове и брони,меките стъпки по песъкливата почва,всичко това изграждаше у Деметриус бушуващи чувства.Той затича с всичка сила.Селото на Горгоните се намираше на не повече от 1 км от тях.Но те решиха да проведат битката на полето,после да изпепелят селото.С пристигането си очакваха съпротива.Никой не се показа.Стотиците запъхтяни мъже стояха сред пустошта,въздуха беше сух и дразнеше дробовете.Земята беше страшно нацепена,слънцето почти залязваше...
Изневиделица се появиха 2 дълги колони от най-грозните същества на света-дебели грачещи чудовища,мъкнещи сланини.Очите им се въртяха много бързо,пъхтяха като свине,имаха мазни,отвратителни тела,набити и смърдящи.Приближаваха към войската на Алексис и индианците.Оставаше не много...Само още малко...Но какво?Алексис вдига ръка...Изведнъж рязко я пуска надолу и хората му тръгват с вик напред...Индианците последват примера.Сблъсък след секунди...
Още малко...Деметриос се чуди какво ли ще се случи...Дали ще оцелее?Ами най-добрият му приятел...Няма време...СБЛЪСЪК!!!Яростни викове,насам-натам грозни дебели глави прехвръкват,шум от копие,пронизващо плът...Рикошет във броня...Лъщящи саби...Крясъци,кръв,откъснати крайници...ТОВА ТРЯБВА ДА СПРЕ!!!Деметриос стиска меча си здраво и клъцва главата на първата горгона.Бива оплискан с кръв.Засилва се и отрязва крака на друга...Забучва сабята си в трета...Алексис млати с меча си,развява го яростно.Под него хвърчи кръв като от някой фонтан...Вожда със своето копие нанизва няколко чудовища в главите.Всички се борят яростно.Изведнъж нещо улучва Алексис,той пада на земята!Не,не може да бъде!Деметриос се затичва към него...Две грозилища го удрят с тлъстите си ръце,Деметриос ги поваля с един удар.Коня на приятеля му е с отсечена глава...Алексис е ранен в ръката и кърви...Боят притихва...Още малко се остава.Няколко индианеца биват консумирани от горгоните живи...Множество от войската на Плевенариус намира смъртта поради тромавостта си от тежестта на екипировката...Деметриос полага Алексис на земята.Остават дузина горгони.Те се разбягват,но биват продупчени от копията на индианците.Деметриос вика за санитар...Пристига младо момче,което се захваща с ръката на пострадалия му приятел.Мъртвите горгони се изпаряват и остават отвратителна смрад...Вожда остава само с тридесетина бойци,войската на Алексис е намаляла тройно...След кратка почивка,войниците навлизат в селото.Магията,която го предпазва от външни(не-горгони)лица е развалена...Вратата пада...Разгневен,вожда влиза пръв.Всички запалват по една факла и хвърлят в къщите.От всяка една излизат по няколко горгони.След около половин час улични боеве,странна мъгла се спуска от небето.Всички войници освен Деметриос,Алексис,Пушещ Въздух,Умния Глупак и Чеши Тук(вожда)падат на земята и изчезват...Те самите са обгърнати от розов доста гадно смърдящ облак.Под контрола на неопределена сила,те влизат в кръгла зала.Толкова грозна,че ти иде да повърнеш.Чува се глас...
-Сега,индиански доячи и Плевенариуски идиоти,ще се изправите пред Грозната Сила...ХАХАХАХАХАХААА!
Залата се изпълва със дим.Нищо не се вижда.Мъглата изчезва.Деметриос усеща нещо зад гърба си,обръща се и-Рошкофилилис.Тя му изсъсква:
-Ха!Мислеше,че те харесвам ли?ХА!Сега ще видиш Грозната Сила!
Деметриос хвърли набързо поглед към другите,които вече бяха започнали да се борят с разни чудовища.
С хватки и какви ли не ритници се мъчеше да повали Рошкофилилис,но напразно!Изневиделица се появи Малкия Песоглавец...Но нали беше мъртъв?Как така стана...
-Деметриос,качи се горе по тези стълби и убий Кралицата на Грозотата!Тези грозилища са непобедими ако тя е още жива!О,и унищожи Сандвича на Изчадията!Така ти ще унищожиш тяхната сила!Тръгвай бързо,аз ще се захвана с тази...
Деметриос се затича нагоре по стълбите...Видя как Кралицата на Грозотата е застанала пред каменна маса.На нея беше сандвича на изчадията.Деметриос я изгърби,би й един лакът в сланинестия стомах,после й ритна един в буцестия крак и за финал й изви врата.Тя се строполи на земята и се разложи.Деметриос хвана сандвича и с все сила го срита.Той се разкъса на милиони парченца,изфуча,после жълта светлина обгърна стаята и изчезна.Деметриос слезе бързо долу.Там,всички чудовища бяха мъртви освен Рошкофилилис.Деметриос я изскубна от ръцете на Малкия Песоглавец и я блъсна в стената.
-Убий ме!УБИЙ МЕ!!!-изсъска му тя...
-Не,няма,идваш с мен в СЪДА в Плевенариос...
-НЕ,ХАЙДЕ,БАС ЛОВЯ,ЧЕ НЕ ТИ СТИСКА!!!
-О,след като съм убил толкова много като теб ли?
-НЕ,УБИЙ МЕ!!!ХАЙДЕ ДЕ!!!ПРЕДИЗВИКВАМ ТЕ...
-А АЗ ТИ КАЗВАМ ДА СИ ЗАТВОРИШ ДЕБЕЛАТА УСТА!!!-прекъсна я той внезапно.
Деметриос се обърна да види къде са другите.Видя двамата индианеца мъртви,а Алексис седеше на пода.Изправи се и излязоха от залата.Малкия Песоглавец изчезна без да каже и дума...
Деметриос изви ръцете на горгоната и я поведе по улицата.Но къде бяха войниците?Мъртви...Видяха ги изпогътани...Чеши Тук се затича към тях...
-Къде беше?-попита Деметриос.
-Избягах от залата,защото ми свърши запаса от трева,а когато не съм напушен съм слаб...Защо не си убил тази грозница?-И той й фльосна един здрав шамар...Тя изрева...
-Да идем да я съдим за смъртта на толкова хора...каква ли ще е присъдата?Не знам!Има ли живи от твоите хора?
-Да,вече са в селото,аз ще дойда с теб в съда.
Уморени,четиримата тръгнаха по пътя към Плевенариос.Стигнаха,а на портите ги чакаше Краля.
-Окъпете ги и ги нахранете!Те са герои...Деметриос,защо водиш тази горгона?Победили сте ги?Браво,супер!Гордея се с теб!А войската,Алексис?
-Всички са избити до един...Тя е единствената оцеляла,плюс това е заместник-кралица от което следва,че щом кралицата е мъртва,тя е кралицата сега.
-Не,защо не сте я убили?Притежава енергиите...
-Спокойно,унищожих сандвича на изчадията.Няма опастност вече...
-ЗАКЛЮЧЕТЕ Я В ТЪМНИЦАТА!ДА ЧАКА ПРИСЪДА!!!-заповяда краля.
След дълга почивка и хубава гощавка,в приличен вид тримата приятели отидоха в съда.Процесът току що започваше:
-Подсъдимата Рошкофилилис присъства ли?
-Да,госпожо съветник...
-Свидетелите и бойци Чеши Тук,Алексис и Деметриос тук ли са?
-Да,госпожо съветник...
-Кралят започва процеса...Станете...Можете да седнете.
-Рошкофилилис,горгона от племето Горгони,признавате ли се за виновна по показанията:
-Убийство на над 500 души?
-НЕ!
-Изтезаване на наши и индиански пленници?
-НЕ!
-За използване на незаконни енергии и сили?
-НЕ!
Според 3-ма свидетели,заложили честта си да унищожат горгонската сган,вие сте виновна и по трите показания.Кратка почивка.Деметриос,ела,искам да ти кажа нещо...Искам ти да определиш присъдата...
-Но,Кралю,това е огромна чест...
След почивката Краля съобщи:
-За този процес съдията ще е Деметриос.Аз съм част от журито...Говорете,г-н съдия.-после Краля седна на място при журито.
-Готови ли сте с решението си?Колко от вас са ЗА,че Рошкофилилис е виновна по 3-те показания?
Изправят се всички.
-Тогава,Рошкофилилис,аз ви намирам за ВИНОВНА...Присъдата ще чуете утре вечерта в осем часа.Отведете я в тъмницата!Бичувайте я!
На другия ден вечерта Деметриос зае мястото си на съдия.Личеше си,че не е спал.Това бе така,защото часове наред бе мислил за най-соленото наказание.Доведоха подсъдимата.Тя бе цялата в синини от боя,също неспала.
-Рошкофилилис,дойде време за присъдата...Виновна за смъртта на над 500 души,не е малко!Изтезаване на над 20 души...не е малко...използване на магии срещу наши хора...е,това вече...
По законите на Кралството ви обявявам за безчестна,без права,отнемам ви правото на всякакви документи,изтривам ви от лицето на света...Осъждам ви на 1 000 000 години в "Нажежена Кула".Това не е всичко!Стражите ще ви тъпчат със сандвичи с кебапче на всеки час по десет.Ще ви изтезават както вие нашите хора.Няма да умреш,ще си излежиш присъдата,донесете отварата!
Един изгърбен дядка донася в епруветка зелена течност.Изсипва я в устата на подсъдимата.
-Ето това ще осигури,че вие,о,още нещо!Обявявам ви за чудовище-среден род.Значи не ВИЕ,а ТО...
И Деметриос откъсна поглед от нея.
Обявявам го за безсмъртно за 1 000 000 години и му гарантирам,че тялото му ще се разлага с всеки изминал ден.След излежаване на присъдата-смърт чрез побой...Отведете го!
Там,на онази висока кула,където температурата достига до 300 градуса,се пържи грозното чудовище,което бива тъпкано до повръщане.След 1 000 000 години,както бе наредено,оковите бяха свалени и то бе брутално убито чрез побой...Сега горгоните(грозните и тъпи момичета)все още властват на земята,но един ден ще бъдат елиминирани...

^^^АхахАХАхХАхахахаХАхаха ...И един ден едно мом4е си е нямало занимание и е написало ЕБАТИ ПРОСТОТИЯТА...не 4е не ме кефи де ... супер яка е историята!!! Номер едно! ААхАХаххахАХАХХА "Пуши ми от тревата" АхаХАХАХахахХах ...Та каде викаш е тва село???

Димящо село...ами не знам...още не съм измислил,но кат'че ли сред някоя пустиня в бг.

...Ae... Iznasqme se kum pustinqta :D:D:D