ти дойде при мен,
и хвана ме за ръката,
и понесохме се над земята.
Под нас останаха човешките съдби,
пепелта от техните мечти.
В моя сивкав, тъжен свят,
ти донесе малко цвят,
едно умиращо сърце,
взе грижливо във ръце.
Пътят към звездите,
заедно поехме,
и заживяха в нас мечтите,
Света в сърцата взехме.
Пророчествата, правени за теб и мен,
обгръщат ни във светлина.
Звезди издигат се и падат пак през ден,
осветяват пътят през нощта.
О, какво чудо е животът,
и още по-голяма палитрата му,
просто всичко е така,
но се страхувам, че не всичко е това.
В мъртвия свят,
в това самотно място,
в ъгъла седя си свит и чакам твоя вик.
В самотен ден,
ти дойде при мен,
и със мен остана,
а светът,
самотен да е - престана!
Е тва го написах днес в даскало... Просто ми хареса, а рядко се случва да ми хареса нещо, което съм писал
Да, знам, че ви било писнало от сълзливи истории, не ми пука 
Който ми се радва - да критикува, който не му се - пак
След малко ще пусна и друго, на много различна тематика
