Бях още малък когато осъзнах способностите които се криеха дълбоко в мен.Не бях се замислял кои са родителите ми и от къде всъщност съм аз.Досега знаех със сигурност само името си -Лисандър.Бях отгледан от леля Джоан.Знаех че тя не е истнската ми майка ,но не се и и итересувах.Веднъж чух приятелите ми да говорят за родителите си.Колко добри били те и какви подаръци пражели на децата си .И изжеднъж осъзнах бях сам на този свят . Имах странен белег на ръката , който за мен беше много загадъчен.Леля Джоан казваше че като малък съм се изгорил на печката но аз не бях сигурен в исторята и .Един ден ре6их да се заема с разгадажането на миналото си .Леля Джоан имаше едно малко таванско помештение в което ми бе6е забранено да ходя, и имах чувсвото че точно там се крие загадката на моето раждане.Един ден когато леля отиде на пазар ре6их да разуча кои всъщност съм аз.Когато се качих на твана честно казано ме беше малко страх .Имаше много паяжини и бе6е тъмно!Има6е купчини стари книги и тевтери.По голямо впечатление ми направи гардероба в дъното на стаята.Той беше затворен с ключ,който не можах да открия . Напрегнах малко сили (аз бях много силен за моята възраст и незнам на какво се дължеше това).Гардероба скръцна и се отоври .Вътре има6е една голяма снимка.Аз майка ми и башта ми.Странно башта ми изглежда6е някак блед ,но ина4е як и много здрав мъж.Забелязах че на ръката му има съ6тия белег както на моята .Много загадъчно ми се стори това .Реших да питам леля какво означава това .Когато се прибра се пристраших и я попитах.Тя бе6е много разо4арована от мен.
-Не съм очаквала такова не6то от теб Лисандър!-каза леля
-Лелю имам право да знам кой съм и от къде съм ,кои са родителите ми ...........!
Джоан се позамисли и ми разказа всичко след този разказ светът около мен сякаш се преобърна.Дотогва не вярвях във вампири и темподобни.Но сега ...................Леля започна да говори с трепере6т глас.
-Майка ти Мариса бе6е една много добра жена .Познавах я от много време.Като студентка бе отседнала при мен .-каза леля Джоан.
-Ами бащта ми.............. Кой бе6е бащта ми ?-казах аз задъхано.
-Бащта ти моето момче не бе6е обикновен човек.Аз казах на майка ти да не се забърква с такива странни типове,но тя не ме послуша.-измънка леля.
-Кой беше бащта ми .Кажи ми кой беше бащта мииииии!-изкре6тях аз.
-Преготви се да чуе6 не6то за което не си и предполагал че ще чуеш Лисандър.Ба6та ти ,ба6та ти бе6е вампир.-каза леля и припадна .
Бях 6локиран.Не знаех какжо да мисля .Иде6е ми да се хвърля от прозореца.Значи аз бях полу вампир-полу човек.Та аз бях вампирско отроче.Бях изрод който не бе6е достоен да същтествува на тази земя.Това обясняваше всичко- огромната ми сила , изостреното обоняние и слух,желанието да ухапя някой вече здържаше неудържимо.

Тия 6естици и 4етворки убиват цялото удоволствие от разказа.

Nalaga li se da pi6e6 o6te 4asti?
...

Освен това Lysander беше името на един от продавачите на оръжия и еликсири във вселената на Диабло 2, живееше в Кураст.Смятах да го включвам в моя разказ, ама ти ме изпревари.

Лисандър не е от диабло а от една друга игра.

Според вас разказа сполу4лив ли е ,или не ?

Разказа 6те има продължение -да отговоря на въпроса

Кaк да не е от Диабло, бе човек, в Кураст...не, бъркам се, Лисандър бе глухия продавач на еликсири и томчета в Лут Голейн, съжалявам, моя грешка.

EDIT:Моля те, ако пишеш още части, не прави толкова много грешки.И, за бога, не пиши с 6-ци и 4-ки.

Разказа е добър.Малко е клиширан.А,Легендата за Лисандър не звучи ли по-добре?

Глава 2
Господин Милър

Когато изписаха леля Джоан от болницата тя ми разказа останалото което знаеше.Майка ми и бащта ми бяха оставили някакъв адрес на един стар къс хартия- улица "Сънсет хилс" номер 12.Реших да проверя какво са ми оставили и тръгнах веднага.Леля не беше много съгласна но все пак не бях обикновен човек а бях вапмир.И би трябвало един вампир да може да се пази и сам.Нали хората се стархуват от нас а не ние от тях.Тръгнах и бързо намерих улицата. Беше мрачна и неприветлива-съвсем не отговаряшв на името си .Почуках на номер 12 и почаках.Отначало никой не отвори , и реших да тръгвам .Но изведнъж вратата скръцна и ми отвори един съсухрен старец със зачервени очи и проскубана брада която имах чувството че не е естествена .
-Какво искаш момче ? Тук не идва кои да е .-каза старецът
Незнаех какво да отговоря.Беше ме малко страх и затова стоях като вцепенен.Реших да покажа своя белег,защото може би само той би отговорил на старецът.Той остана изумен и оплашен.
-По дяволите това е белегът на звяра!!- изкрещя той.
-Кой си ти момче, какво искаш от мен.
Вече станах по уверен , и му казах от къде идвам.
-Казвам се Лисандър .
Старецът каза:
-Защо ли се очудвам.Знаех че рано или късно ще дойдеш.Казвам се господин Милър-Луцифер Милър.Ела Лисандър , тук не е безопасно да говорим ,някой може да ни чуе.
Бях объркан. Незнаех какво да мисля , трябваше ли да се доверя на този човек.Влязох.Къщата беше мрачна .Беше цялата в паяжини и прах . Нещо ме подтискаше от вътре.Имах странното чувство че нещо в мен се преобръща.Седнахме на един диван и запо4нахме разговор.Господин Милър ме запита.
-Знам за твоята тайна момче-знам че не си човек.Знаеш ли кой беше баща ти ?
Аз бях смутен , незнаех какво да кажа.
-Незнам кой е бил баща ми , нито от къде идвам .Надявах се вие да ми отговорите на тези въпроси.-отговорих аз.
-Баща ти беше велик.Казваше се Валдас.Той беше вампир като теб . Беше наследник на трона през миналия век.Но имаше вамири които му завидяха и го убиха с кол в сърцето.Сега ти си неговия наследник и трябва да защитиш трона който се полагаше на баща ти.
Бях направо шокиран -нестига че бях вампир но и вампирски наследник.
-Не бъди уплашен Лисандър , аз ще се заема с твоето обучение, и ще станеш велик боец като баща си.-каза Милър .
-Ммммм не съм сигурен че искам да ставам като баща си.-измънках аз.
-Не се тревожи !Ти единствено можеш да върнеш трона и да спасиш баща си.Утре ела пак тогава ще говорим.Това е важно Лисандър не го пренебрегвай.Хайде тръгвай , защото опасни хора вървят по тези улици вечер!
Милър ме изпрати до вратата , огледа се загрижено и още веднъж ме
предупреди.Тръгнах по улицата , но имах странното усещане ,че някой ме следи ..............

Как намирате продължението ?

Твърде е дълго.

как 6е е дълго бе човек то 6и има още глави .Сега започва най-интересното

ЕЕЕЕ никой ли не оценява труда ми

все пак аз сам си го измислям не гледам от никаква игра като {{RAZBIVACHA}} и мисля 4е ситорията която пиша не е зле ,но все пак вие преценявате!!

Аз си признавам че гледам.Дори да си го измисляш то е в резултат че си гледал много филми.Дракула и др.А Лисандър е продавача на колби от втория град на Диабло 2 и експанжъна .Колко филми и книги има за хора,които разбират че са вампири,върколаци,троли и какви ли не глупости.Тази история е пълно клише обаче добре си я схванал .Ние с тебе сме от един град.Ти видя че съм почнал да пиша и ти започна така че ти аз те запалих да пишеш разкази.

да ама аз не разказвам игра ами създавам напълно нова история ,апък ти разкаваш една игра. И ако искаш да знаеш Лисандър е от Херовс might of magic 4 тъй че ......................

Знаех си, че Шекспир е плагиат...

ЛоЛ 19 мнения в темата,10 от които твои


Е тва го оставям без коментар!

Neo_kilot pishi na Latinica be mishok :>