Искам Я повече от всичко. И мисля, че Я заслужавам. Ето го. Първият удар. Усещам болка, чувствам се безпомощен и за миг през ума ми минават стотици въпроси на объркване. Кокалчетата на ръката Му се впиват като пирони. Как Той го направи? Защо не противостоях? Каква е тази позната топлина...
И втори, и трети. Ставам все по-слаб, всяко инстинктивно предпазване е грешка, която бива наказвана от Него и с още. Отстъпвам назад... Назад, надалеч.
Осмият в корема с коляно... най-силен. Въздуха си отива... Безпомощен.
Ръцете да пазят корема. Грешка. Вдигни ги! Късно. Ударите спират, поемам въздух, но удар с крак в главата ме праща в черната бездна... Силата ме напуска.
Давай! Вик извън полето, на когото Тя е принадлежала. Много отдавна. Каза да продължавам. Вече топлината е преминала в нагорещено желязо, което ме кара да мисля повече за нея. Девети, костта Му в плътта ми. Усещам как левият ми крак вече не е част от мен, неконтролируем, неподчиним. Предател.
Десети. Завъртане във въздуха, финален удар. Изпънатият крак реже въздуха като нагорещен нож масло. Контакт. Навеждане. Не е краят. Успях!
Кракът все още е някъде над мен - дебне следващото ми движение или просто се спуска надолу, за да ме премаже. Единственото ми спасение - вкопчвам се в земята и припълзявам под Него. Хитро.
Можеш още, каза този, на когото Тя е принадлежала. Много отдавна. Срещнахме погледи. Чета мислите Му, а умът Му ми подсказва, че той Я желае повече от мен. И е готов да убие за Нея. Дал е всичко от себе си - живота, любовта си и цялото си време. Дал е цялата си болка.
Три последователни бързи удара в трупа. Вече не усещам топлината, която незабележимо се е превърнала в хлад. Няма и болката, единствено чета мислите му в погледа. Виждам как сините му очи са изпълнени с нечисто желание, примесено с омраза и гняв. Но не те са причината за студа.
Пореден удар с крак. За миг времето спира и крайника остава да виси във въздуха. Сега, каза този, на когото Тя е принадлежала. Много отдавна. Силен удар.
Фатално за Него, Той изненадан поема удара и се струполява на пода. Сините Му очи сега са някак безчувствени, вече не виждам желание в тях, а само болка. Аз Я спечелих. Убих мечтите му, сега вече той няма да усеща блажената топлина и смразяващия хлад. Сега осъзнавам, че омразата и гнева, не му принадлежат, а са отражение от моите очи в Неговите. Този, който Я спечели много отдавна, е радостен. Но аз не Я заслужавам. Опетних и нараних. Тя не ми принадлежи и не значи нищо за мен. Отказвам се от Нея.
