Играх една стара игричка обаче ми напрай добро впечатление.
Arcanum е едно доста добро RPG!

ГЛАВА 1
Събуждане
Оглушителния шум на двигателя на дирижабъла изведнъж спря.Изстрелите от каратечниците прорязваха небето.
Всичко живо орки,гноми,елфи и полуръстове бягаха да се спасят,но спасение нямаше.
Всичко се случи мигновенно.Дирижабъла полетя към планинската вепига отделяща свещенните елфически гори от техническото развитие на хора и джуджета.
Някакъв човек викаше за помощ сред отломките.Младия,като по чудо оцелял елф Грййнуд се приближи за да
види какво става.Под отломките лежеше гном:
-Здрасти,приятелю.Моя път свършва тук.
Гномът изглеждаше стар и обезсилен,но в очите му блестеше надежда,надежда за спасение от някого или нещо:
-Вземи този пръстен.Аз избягах от него...Просто намери момчето и му върни пръстена.Той ще разбере какво да прави...
Гномът се закашля и въздъхна така сякаш се беше оттървал от този,за него прокълнат свят.Гномът имаше белег и беше туко що отразял своята брада.Той въздъхна и си отиде.Елфът стана и се огледа,гледката бе ужасна.Всичко гореше и всяко,допреди минути,живо същество си отиде.Толкова хора,толкова животи,толкова съдби прекратени за миг.Незнаейки какво трябва да прави.Елфът реши да огледа за оцелели.Наоколо бе пусто и мрачно и имаше вълци навсякаде.Беше някаде до планинската верига Стонеуалл Рейндж.Позната с своята красива,но опасна природа.Но това място след катастрофата беше изключение.
Грййнуд беше добре трениран боец-магьосник и носеше меча на баща си,но това не го успокои нито за миг.
Той забеляза жена да лежи мъртва на земята.Отиде до нея и я погледна.Това още повече го натъжи-беше красива с буйна кестенява коса и изумрудени красиви,но сега пусти и безжизнени,очи.
В ръцете й намери обгорено,но още четливо,с красив почерк написно писмо:
Скъпи Джаред,
В момента летя на дирижабалът към Тарант и цялата треперя като си помисля че скоро ще бъда твоя жена
Точно така,приемам предложението ти да се омъжа за теб.Нека тази мисъл те топли през студените нощи,когато охраняваш гара "Вермилион"
Твоя Уилемида.
Грййнуд се почуства длъжен към тази жена да достави писмото на мъжа й.При тази мисъл на чувствителния елф очите му се насълзиха.Как ще му даде сърце да каже на Джаред за смъртта на неговата любима?
Но елфа разбра че трябва да бъде силен и прибра писмото в джоба си като се закле пред жената че ще достави посланието й.Той и затвори очи те и й каза:
-Тежко ще му е на твоя любим,но той ще разбере за чувствата ти.
До нея той намери страннен обект,имаше лупа и беше странно,но Грййнуд реши да го вземе.
Изведнъж се разнесе глас.Грййнуд реши че това е някой оцелял и се затича към гласа.
Гласа се разнасяше от човек с роба приличащ на монах:
-Ехо,има ли някой?-извика човека с надежда на намери някого.
-Насам,помощ!-без да се замисли извика елфа.
Монаха се затича и като го видя изтръпна:
-Не може да бъде!Това се ти!Огъня,крилете,възраждането!Имаш ли си представа какво означава това?
-Извинете,много съм объркан от случилото се.
-Да,да разбира се.-прекъсна го монаха.-Сега,ъъм,аз се казвам Виргил,сър,и съм нов във всичката религия Панарий.Ти си Избрания за да спаси света от оня лошия...Как му беше името...
-Може би ме бъркате с някого?
-Не,не елате с мен в Шроудет Хиллс при моя наставник Джорахим.Моля ви!
-Добре,но само за да ми обясни какво става!
-Да,да да тръгваме.
-Ето го олтара!
Олатара беше много стар направен от камък и буквите сякаш бяха изписани от кръв.Имаше овална форма,което символизираше,както знаеше всеки елф или човек,който разбираше дори малко то магия,моща на магията и нейната близост до природата.
Грййнуд се приближи и прочете на глас,буквите едва се разчитаха:
"И той ще се възроди на криле от огън във земя обгърната от зло и мъгла.Той ще разсее мъглата и ще спаси света от злото".
-И какво е това?-попита младия елф.
-Послание,което е на 1000 години.Там се разказва за завръщането на Избрания.
Той ще долети на огнени крила от небето и ще разсее мъглата и злото.
-Кое е това зло?-без да се смущава попита Грййнуд.
-Незнам.-усмихна се Виргил.-Незнам но ще трябва да се биеш с него.
-Е,щом нямам избор...-съгласи се Грййнуд и огледа наоколо.-Какво е това там?
-Това също е са отломки!Но са по-малки от дирижабъла,прилича на летяща машина!-възкликна Виргил.-Това не е ли огре сред отломките?Как огре ще има достатъчно интелект да управлява токова сложно устройство!?!
-Нямам представа,а какъв е този амулет който носи?-загледа се елфа.-Има хексаграма и око посредата.Какво ли означава всичко това?-озадачи се Грййнуд.-Тука става нещо прилича ми на саботаж!!
-Незнам,но трябва да внимаваме,тези вълци не са дружелюбни.-каза замислено монаха.
Тукмо на прохода на Шроудед Хиллс ги срещна мъж.Елф с роба.Грййнуд усети слаба магическа аура макар човека да беше елф,имаше впито лице.Приличаше на Тъмните Елфи обитаващи тъмните части на гората Глимеринг:
-"Може би идва от Т'сен-Анг,тайния град на тъмните елфи?"-помисли си Греенуд.
Докато елфа изучаваше мистериозния посетител,тои се обади:
-Здравейте,какво правите тук?-поздрави ги мъжа.
-Добър ден.-започна Грййнуд.-туко що отивахме с моя приятел да кажем на властите за катастрофата!
-Хм,а имаше ли гном там?
-Да,но той умря.-каза тъжно Грййнуд като погледа обратно към разбития дирижабъл.
-Лошо,има още нещо...-каза със задоволство тайнствения елф и изражението му доби страховит вид.
-Какво?-попита презрително малдия боец.
-Смъртта ви!!!
С тези думи елфа се нахвирли срещу Грййнуд.
Пъргавия боец извади своя меч и удари нападателят по главата като го повали на земята.
Но това не беше достатъчно да ги довърши,той стана и измърмори нещо.Образуваха се няколко спирали от червен цвят:
-Проклятието Жестокост!!!!-извика Грййнуд като бутна Виргил и пое удара вместо него.
-Ал-кана-умбре-хисткос!!!-каза през зъби елфа.-Проблясна бяла светлина и открадна душата на тъмния елф.
-Това проклятие взема душата на всеки,който е зъл по душа.-усмихна се Грййнуд.
Монаха го погледна възхитено и каза:
-Благодаря за това че пое удара вместо мене,този човек беше нает убиец той също носи този странен амулет.Нещо голямо се готви затова повече не разказвай на никого за катастрофата освен властите.
-Добре,извинявай Виргил.
-Започна да се стъмнява.По-добре да тръгваме за Шроудет Хиллс.
Докато Грййнуд и Виргил се отдалечаваха от трупа вълк започна да вие.Това беше знак за настъпването на ноща.


(Ако картините ви пречат ще ги махна,просто да добиете представа за света на играта )

Толкова ли не ви хересва труда ми?
Поне нашишете защо!

Добро беше, но описанията не са достатъчно изчерпателни.За човек като мен, който не е играл играта, въобще няма да разбере какво става, като например къде се намира героя, защо е там, и т.н.Направи разказа си така, че да предназначен и за хора, незапознати със вселената на играта.А не само за фенове.
И накрая, една малка забележка."Грийнуд", а не "Греенуд".Означава "зелена гора".

Точно това е целта на името на героя!
Не иска да се казва "Зелена Гора",а само да си прилича на значението!!
Това все пак е елф нали?
Колкото защо е там то по нататък става ясно защо.То това няма да е всичко в момента работя на продължението.

Въпреки, че не си падам по елфски/оркски/гномски истории, трябва да призная че разказът ми харесва. Стилът е почти перфектен, трябва му само още малко редакция. Продължавай в същия дух, чакаме продължението

Глава 2
Атаката в Шроудет Хиллс

-Какво е това забутано място?-изсумтя Грййнуд.
-Това е малкото село Шроудет Хиллс.-отговори Виргил.-То е близо до мястото на инцидента.
Беше 20.00 часа и нямаше почти никого освен пазачите и кмета на града които охраняваха хората.
Там нямаше почти нищо само ковачница,магазин за екзотични стоки,магазин за основни хранителни стоки и банка:
-Джорахим е отседнал в кръчмата,много е забутана обаче той е тук да помага за очистването на стария храм.-обясни Виргил като искаше да прикрие това че не са много богати.
-Няма нищо.-усмихна се Грййнуд.-Ела да го намерим да ни обясни какво става.
Кръчмата имаше няколко човека и задушна атмосфера.Тука бяха се събрали всички пияници от целия град.Имаше няколко стола с маси,а бармана забърсваше отнесено чашите:
-Стаята на Джорахим е последната по този коридор.-каза Виргил като посочи един дълъг коридор,по който имаше паяжини и плъхове.-Ето я стаята на наставника ми.
Виргил отвори вратата и двамата погледнахме вътре.Стаята беше прашна сякаш не е обитавана от никого,а по средата лежаха двама човека с мечове в ръце:
-Къде е Джорахим и кои са тези двамата?-каза уплашено Виргил.
-Виж!!!-извика Грййнуд.-Те имат същите амулети!!Тези амулети са на някои братство,което иска да ми види сметката.-каза удивително спокойно Грййнуд.-Прочети бележката на земята.
Виргил вдигна бележката и я прочете на глас:
"Виргил,както виждаш тези двамата трябваше да ме убият.Мисля че те са от тайното братство на убийци Дериан-Каа,което е съставено от наемници.Те убиват за пари и не ги интересува какво ще стане,а само дали ще има платят.Те са едни от най-добрите войни в цял Арканум.Аз отивам в Тарант,където ще оставя телеграма в офиса.Там ще са написани по-нататъшни указания за това къде да ме намерите.":
-Не разбирам,защо Дериан-Каа трябва да те убият?-каза замислено Виргил.
-Нито пък аз,затова трябва да отидем в Тарант да видим какво ни е оставил наставника ти.
-Добре.-съгласи се разсеяно Виргил.
-Трябва да видя какъв е този пръстен.
Чак тогава Грййнуд се сети и извади пръстена от джоба си и започна да разглежда пръстена.
Беше сребърен с инициали ГБ.Отвътрешната страна пишеше:П.Скайлър и Синове:
-Трябва да разберем кой е този П.Скайлър и Синове.Те ще знаят на кой е този пръстен.
-Добре,вън видях един магазин за екзотични предмети да влезем вътре.
Още с влизането видяха мъж на средна възраст с бяла коса и впито лице:
-Добър вечер,с какво мога да ви помогна?-поздрави ги любезно продавача.
-Добър вечер,искаме да ви питаме за този пръстен.-каза елфа като го подаде на продавача.-Извинявайте,как се казвате?
-Разбира се,Разиетте ми е името.-каза продавача като разглеждаше пръстена.-Ааа,П.Скайлър и Синове,добра компания за бижутерия.
-Бихте ли ни казали къде да ги намерим?-попита Греенуд като погледна Виргил.
-Какво имате да ми предложите?-каза Разиетте.
-Какво искате?-каза озадачено Греенуд.
-Разиетте е колекционер,колекционер на странни и екзоточни неща.Но най-много иска фотокамера-чудо на съвременната технология!!-каза Разиетте като говореше в трето лице.
-Ето,намерих това в развалините!-каза Гриинуд като подаде камерата на Разиетте.
-Чудо!!-възкликна продавача.-Не мислех че ще имам някога фотокамера.П.Скайлър и Синове са уважавани продавачи на украшения в Тарант.Адреса име е Деворшайн Роуд 11.Странни хора,но винаги изпълняват поръчките ми.-Обясни Разиетте.-Къде казахте че намерихте камерата?-попита човека.
-Не е важно.-каза тайнствено Грййнуд.
-Добре.-измърмори подозрително Разиетте.
Грййнуд и Вигил излязоха вън и се отидоха пътя,който водеше към Тарант:
-Извинете,случайно чух вашия разговор в кръчмата.-каза нисък гном с лукави очи и сива коса.-Брат ми също беше на този дирижабъл.Името му беше Джейкоб.Случайно да знаете какво стана с него?
-Да,той ми даде този пръстер преди да умре.Съжалявам.Каза да намеря момчето.-каза Грййнуд.
-Да,този пръстен беше ми беше подарен от брат ми.
-А,как се казвате?-попита с надежда да узнае дали лъже гнома.Ако лъжеше то нямаше имената ми да се съвпадат с ГБ.
-Джон Смалфоот.-каза колеблово гнома.
-Добре,довиждане.-каза с задоволство елфа.
-Няма ли да ми го дадете?-изненада се гнома.Той очакваше да му дадат пръстена и мистерията с катастрофата никога да не бъде разкрита.
-Няма,вие лъжете,довиждане,господине.-каза Грййнуд,той разбра от къде,видя амулета с хексаграмата и окота,това означаваше че Дериан-Каа искат да скрият нещо.
-Нямам какво да кажа повече господине пак ще се срещнем.-каза презрително гнома и си тръгна.
Часът вече беше 22:00 и Виргил предложи да направят лагер:
-Защо не спим в кръчмата?-изненаде се Виргил.-Аз имам малко пари.
-Виргил,аз съм елф и вече използвах част от своята енергия като използвах магията да ни защитя.-обясни Грййнуд.-Пък съм свикнал да спя под небето,хем по-бързо се въстановявам.Ако искаш ще спим в кръчмата.
-Няма нужда,и на мен ще ми е приятно да спа под звездите.-каза спокойно монаха.Грййнуд никога не го беше виждал толкова спокоен от както го намери сред руините на дирижабъла:
-Май природата ти действа успокояващо?-усмихане се Грййиуд.
-Очевидно.-отвърна Виргил.-Никога до сега не съм изпитвал такова спокойтсвие и хармония.
-Лека нощ,Виргил.
-Лека нощ,приателю.
Ноща беше тиха и спокойна.Почти нямаше шумове,който да ги тревожат.Само някаде се чуваше бухането на бухал,който се готвеше да отиде на лов.Всичко бе смълчано,сякаш се грижеше за тези двама изморено пътници и ги подкепяше по техния неравен път.Това напомни на Грййнуд за неговата родина-Гората Глимерринг.Спокойна,недокостната от човешка ръка,където всеки елф живееше в хармония с природата.Където нямаше технология,а природата им даваше всичко от което имаха нужда.
Напомни му и за Кинтарра-свещения град-дърво на елфите.Малко други раси освен елфи го намираха,но когато го видят те остават без дъх.Сякаш целия град е едно дърво,живо и стоически издържащо на капризите на времето.Нещо се чу,беше по различно от всичко други шумове.Грййнуд си отвори очите и видя към лагера им де се приближава нещо.Нещото влезе в палатката и почна да рови из нещата на Вигил и Грййнуд:
-Вигил стани!!-каза тихо елфа.
-Какво?-каза сънено Вигил.
-Виж!!-каза Грййнуд като посочи палатката.
-Някой краде!!-каза почти панически Вигил.
-Аз ще го изненадам.-каза твърде спокойно Грййнуд.
С гръм и трясък елфа се нахвирли към крадеца:
-ТИ!!-каза боеца като изхърли разбойника пред лагерния огън.-Ти търсиш пръстена,нали?
Това беше гнома,който се представи за брат на Джон Смалфоот.Беше с кинжал в ръка и се готвеше да отвърне на удара:
-Дай ми пръстерна!-каза заплашително гнома.-Или ще те убия!!
Гнома беше изкусен и бърз боец,нямаше намерение да отстъпва:
-Тахна-ичхи-тахна!-каза бързо елфа,но вече беше ударен от гнома.
-Хаха!Твърде си бавен за мене.Никога няма да успеете да намерите истината.-но в същото вереме Вигил се нахвърли срещу нападателят.-Ах,ти!!Сега ще те накарам да си платиш за това!
С тези думи гнома прободе Вигил в крака:
АААА!-изкрещя Вигил и падна назад,прободе го невероятна болка в крака:
Сега ще си отидеш от този свят!!ХАХАХА,няма да победите Дериан-Каа!-докато гнома казваше тези думи зад него се чу гласа на Грййнуд:
-Тахна-ичхи-тахна!-каза магюсникът и проряза гнома с червена светлина.-Почуствай болката на Храма!!!
Гнома изкреща и се строполи на земата.Духът му излезе от него и бе прободен от стотици призрачни ножове.Душата му беше унищожена:
-Вигил,добре ли си?-отиде до него Грййнуд.-Незнам магия за изцеляване.
-Спокойно.-каза тихо Вигил.-Ак-Умбре-Занди!!!-сиво-бяла светлина проблясна и влезе в раненя крак на монаха.Раната изчезна и остана само дупката на робата и панталона,където беше раната:
-Ти също си магюсник?!-почти панически се изненада Грййнуд.Той беше съкруше,хората са разбрали тайните на магийте!Някой преди много години ги е издал и вече хората владея същата мощ както и елфите!-Не разбирам как си се научил.
-Не всички хора си мислят само за технология,има и такива които искат да живеят в хармония с природата.-усмихана се Вигил като успокои изненадания елф.
-Добре.-успокои се Грййнуд.-Аз ще се оправя с трупа.-каза елфа като погледна мъртвия гном.-Той носи същия амулет.Това братство иска да ни убие.
Елфа се съсредоточи сякаш се молеше.Както трупа си лежеше на земята милиони червеи излязоха от почвата и прокопаха на гнома могила:
-Тук ще стоиш вечност,разбойнико нека в Мъртвите земи да разбереш и да се покаеш за грешките си.Нека да се наспим.Утре ни чака дълъг път.
-Няма проблем.-каза Вигил и двамата с Грййнуд легнаха до огъня да се стоплят и после заспаха.
Луната грееше ярко,имаше пулнолуние.Всичко беше тихо а на гроба на гнома започнаха да растат черни рози.

Продължението беше много кратко.Освен това се разочаровах, когато каза, че името на героя е Греенуд.Звучи ми като шотландска фамилия.Според мен Грийнуд щеше да е по-добре, но ти си решаваш.

Чакай,още не съм го довършил!!!!
Специално за тебе той вече се казва Грййнуд даже на мене вече повече ми харесва!!
А иначе интересно ли ви е?

Да, готино е, само че, преди да го публикуваш, отстранявай, моля те, правописните грешки.Набиват се на очи.

Кой каза нещо за стил? Що аз нещо не видях... Историята е преразказ на Арканум, само че там е разказана значително по-увлекателно. Моля те, не се гаври така с една толкова добра игра...
Като начало, още в "интрото" си разказал неща, които се разбират значително по-късно в историята, като по този начин си убил съспенса и си окачил разчленения му труп на стената.
Цялото впечатление е, че просто си преписал диалозите (и то с пропуски), подредил си ги и си сложил крайно недостатъчна "плънка" от мижави описания, очевидно доста ограничени от липсата на езиков багаж. Просто виж съотношението пряка реч:действие и ще ти стане ясно за какво става въпрос.

"-Дай ми пръстерна!-каза заплашително гнома.-Или ще те убия!!
Гнома беше изкусен и бърз боец:
-Тахна-ичхи-тахна!-каза бързо елфа,но вече беше ударен от гнома.
-Хаха!Твърде си бавен за мене.-но в същото вереме Вигил се нахвърли срещу нападателят.-Ах,ти!!На ти!
С тези думи гнома прободе Вигил в крака:
АААА!-изкещя Вигил и падна назад.
Сега ще си отидеш от този свят!!ХАХАХА!-докато гнома казваше тези думи зад него се чу гласа на Грййнуд: "

Този пасаж е точно в стил
-Муш!
-Въх! Уби ма!

"Криворазбраната цивилизация"
Култова пиеса.
Ако искаш, може да я обсъдим някои ден.

Когато я прочета цялата

ЕДИТ:Съжалявам за острата критика, но това ми е една от любимите игри а автора очевидно няма много опит в писането и се е поизложил.
Историята е значително по-интересно разказана в играта, ако имаш нервите да я изиграеш. Щот написаното дотук покрива около 0.01% от сюжета, без да броим няколко изпуснати странични куеста. Има я в гатето.

Нямаш проблеми.Само, моля те, не бъди толкова груб към автора.Все пак на мене ми бе интересно, понеже не съм играл играта, а историята си я бива.

Разбирам ти критиката,обаче за ко да преразказвам всеки куест?
Това все пак ми е първото произведение на тази тема и ще става все по-хубаво само ми трябва малко време.
Сюжета е голям пък и аз съм голям фен на тая игра.Затова се мъча да създам нещо.
Пък и куестовете са толкова много че ще напрая 10000 глави докато ги напиша.
В момента разработвам да пиша по задълбочено.НЕ МЕ ЮРКАЙТЕ.Тука май само Archangel Of Vengeance ми оценява работата .И аз съм му много благодарен за това.
Пък и аз точно това правя.Всеки,който е превъртял Арканум би искал да види това написано черно на бяло.
А,тези които не са я играли ще разберат че това е хубава игра и може да се зарибят да я играят.
Това все пак ми е първото сериозно писане.

Глава 3
П.Скайлър и Синове и Мистериозният ГБ.

Тарант-най-развитият и голям град в цял Арканум.Навсякъде беше пълно с хора от всякакви раси-гноми,елфи,джуджета,орки,огрета,тъмни елфи,полу-елфи и хора.Всеки бързаше и никой не обръщаше внимание на дввмата пътници:
-Имам странно чуство за това място.-Грййнуд не се беше чуствал така.Тъй като елфа беше дете на природата и никога не беше обкръжен от толкова технология то той усети че магическата сила в него намалява.Това обезпокои магьосника:
-Ето го телеграфния офис!-извика Вигил докато елфа се оглеждаше.-Там Джорахим трябва да ни е оставил телеграма с по-нататъшни напътствия.
Офиса бе скромно украсен.Посредата седеше човек,а до него се намираше огре,което бе пазач:
-Добър ден,имате ли телеграма за Вигил?-попита учтиво монаха.
-Да,заповядайте,услугата струва 100 злато.-подате телеграфът посланието на Вигил.
-Разбира се.-отвърна монаха докато пребъркваше джобовете си.
-Заповядай.-обади се Грййнуд като подаде нужната сума.-Това е за общото дело,приятелю.
-Благодаря.-каза Вигил на елфа подавайки парите на човека.
-Довиждане,господине,приятен ден.
Вигил го поздрави и излезе на улицата заедно с елфа:
-Какво пише там?-попита Грййнуд.
Монаха извади писмото и започна да чете толкова че да не чуват другите жители на Тарант:
"Вигил,ти и спътника ти сте в опасност.Както казах,Дериан-Каа няма да се спрат пред нищо докато не ви убият.В кръчмата на градчето Утихналите Води ще оставя книга с пълната история на братството.Така ще разбере повече за тях.Пази се Вигил."
-Къде е този Стиллуотър?-каза в недоумение елфа.
-Малко селце по на север.-отвърна сериозно монаха.-Там ще търсим още напътсвия от наставника ми.
-Ще отидем там.-усмихна се елфа.-Но нека първо да посетим П.Скайлър и Синове и да разберем кой е този ГБ.
-Съгласен съм.-лека усмвка пропълзя по лицето на Вигил,после веднага изчезна.
П.Скайлър и Синове беше забутана на адрес "Деворшайн Роуд 11",обаче защо беше на задната улица?
Сградата беше голяма а на вратата пишеше:"П.Скайлър и Синове-бижута и украшения."
До вратата стоеше едно джудже,което сякаш се ослушваше за всичко,което се случва в сградата:
-Нека да питаме този господин.-каза елфа като посочи джуджето.-Добър ден.
-Здравейте.-каза надменно джуджето.
-Мога ли да узная името ви?-попита Грййнуд.
-Моля?!?-извика обидено джуджето.-Кой сте вие за да ме питате за името ми?!?Един нахален елф?!?
-Да не ви обидих с нещо господине?-попита спокойно елфа.
-Името на джуджето е свещено.То е семейна тайна,на никой не се казва.Само ако компаньона е заслужив уважението и доверието на джуджето.-обясни с недоверие.
-Благодаря ви господине,но мога ли да ви наричам някак?-попита предпазливо елфа.
-Хубаво е да срещнеш някой,който разбира традициите ни,Добре заварил,приятелю.Засега може да ме наричам Магнус.Сега,с какво мога да ви помогна?
-Какво правите пред тази бижутерия?-усмихнато попита Грййнуд.
-Тъй като ме разбра ще ти кажа.-студено се усмихна Магнус.-Виждаш ли тази гривна?-каза джуджето и показа стара гривна,бяха написани някакви букви на език който нито Вигил,нито елфа не разбираха.-Аз съм от изгубен клан,незнам кой е той.От вътрешната страна пише "П.Скайлър и Синове.".Дойдох за да разбера кой го е поръчал и да разбера от кой клан съм.Поисках аудиенция,но ми отказаха.Сега си мисля как да вляза.
-Аз търся притежателя на този пръстен.-каза елфа като показа бижуто на Магнус.-Отвътре също пише "П.Скайлър и Синове".
-Интересно.-каза замислено джуджето.
-Може би ако убединим усилия може да разберем?-предложи елфа.
-Може би,не ти се доверявам напълно,но ще ти дам шанс.Но ако ме предадеш ще те накарам да си платиш!-каза заплашително Магнус.
-Разбира се.-отвърна смирено елфа.-Разбира се.
-Сега нека хвълрим малко светлина върху тази мистерия.-усмихна се по-топло джуджето.
Тримата влязоха в сградата на П.Скайлър и Синове:
-Здравейте!-поздрави ги среден на ръст човек с очила и страннен поглед.-С какво мога да ви помогна?
-Добър ден,искаме да говорим с господин Скайлър.-Искам да разбера от къде е този пръстен.
-Съжалявам,но немога да ви пусна.-отказа им човека.
-Аз съм от властите,ние разследваме собственика на сградата.Пуснете ни или ще се наложи да приложим насилие!-каза заплашително Грййнуд.
-Имате ли някакви документи за това?-попита неуверено продавача.
-Не ни трябват документи,пуснете ни или ще влезем сами.
-Мммоля ви.-разтрепера се човека.-Не ме карайте да казвам нищо.Те ми направиха нещо.Просто вземете ключа и влезте.
-Добре,свободен сте.-каза елфа сериозно.
-Довиждааане.-прости се човека и избяга.
Грййнуд се обърна към двамата си приятели:
-Малко блъф ни спести много неприятности.-усмихна се елфа.
Влязоха в стаята,но там нямаше други врати:
-Сега какво?-попита в недоумение Магнус.
-Вижте!!-извика Вигил.-Има вратичка на земята.Може да влезем там?
-Добре,без това нямаме какво да правим.
Под срадата,героите се натъкнаха на ужасяващо злерище:
-Гробище,древно джуджеско гробище!!-възмути се Магнус.
-Това е отвратително!-извика Вигил като покри носа си.-Как може тук да се живее?
-Следвайте ме!-каза тихо Грййнуд.
Героите вървяха пред лабиринт от галерии все по стари и мръсни.Някой беше осквернил това древно гробище.Най-много се възмути Магнус:
-Затова има такива странни шумове пред ноща тук.
Тихо!-заслуша се Грййнуд.-Под нас става нещо!Оттук!
Те влязоха в още една вратичка със стълба.
Неможе да бъде!!!-панически извика Магнус.-Как смеят така да правят?!?Как може такова незачитане на мъртвите?!?
-Ужасно!-каза отратен Вигил.
-Това ли са изгубеният ти народ Магнус?-обърна се към отвратеното джудже елфа.
-Незнам,но това са джуджета,трябва да ги избавим от страданията им!-решително каза Магнус.
-Добре,там има проход.Магнус въздържай се моля те.Първо нека да научим за пръстена и гривната и тогава ще ги накараме да си платят.
Следва продължение.......

Ай стига бе...

Добре виждам че на много хора не им харесва това което пиша .Ако искате да спра да пиша.Просто кажете е хора!!!!

Съвет: преди да пускаш разказа, го преглеждай за елементарни смислови и правописни грешки (като това горното), ще правиш по - добро впечатление. Също и английските имена дразнят (пр. Стиллуотър). Знам, че ги взимаш от историята, но е добра идея да ги промениш малко, че да не се натрапват толкова. Или поне ги превеждай

Мерси за забележката.Ще се постарая да оправя всички грешки.Просто пиша бързо(и грешно).
Добре кажи ми как да преведа Стиллоутър.Грййнуд означава "Зелена Гора".Немога да напиша това като име нали разбираш?
Всичко е редактирано!