Един ден се събудих. Нещо не беше наред. Единственото което помнех беше смътно как нещо голямо ме удря - Т.И.Р. Чудех се как съм оживял, но нещо не беше наред. Намирах се на странно място, сред огромна растителност - гигантска трева. Бях силно жаден и не знам защо но нещо ме подтикна да пия вода от първата локва която намерих. Водата беше по вкусна от всякога. Погледнах във нея и осъзнах, че това което виждах не беше всъщност мен! Имах козина по лицето и големи уши, имах и опашка и четири лапички - аз бях хамстер! В този момент в главата ми настъпи гробна тишина, всички мисли в главата ми заглъхнаха. Не можех да разбера как е станало това. Бях объркан. След няколко мига кратък транс дойдох на себеси. Първата ми мисъл беше, че поляната на която бях не е безопасна. Отидох в подножието на едно дърво. Опитах се да се покатеря но нямаше смисъл, не можех да контролирам тялото си още. Някакъв дълбок инстинкт ми казваше че местото не ми е на дървото а под земята. Почнах да копая, копая и копая. Направих си бърлога - нищо особено но за вечерта ми вършеше идеална работа. Легнах, ако може да се каже така и заспах. Знаех, че утрото е по-мъдро от вечерта.
На другия ден се чувствах по-жив от всякога. Чух глас. Звучеше като цвърчене но разбирах всеки звук. В дупката ми влезнаха два хамстера облечени с чисто черни костюми и черни очила. Единят беше бял а другия черен. Седяха изтупани пред мен и белия каза:
- Здравейте господин Сакан. Радвам се, че се срещаме. Вие имате уникална съдба, но за да се върнете там от където сте дошъл трябва да ни съдействате.
Черния мина крачка напред и извади от сакото си две трохи стар хляб и каза:
- Ако избереш ръжената троха ще останеш завинаги хамстер в тази матрица, но ако избереш трохата от бял хляб ще дойдеш с нас и ще имаш възможност да се спасиш и да се завърнеш в своята матрица.
Думите на двамата странници ми звучаха много познати но не знаех от каде. Погледнах двете трохи които черния държеше двете си лапички и направих своя избор.....
Следва продължение

Това колко време ти отне да го напишеш?

_________________


Трите най-кратки вица на света:
1. Евреин миньор.
2. Република Македония.
3. Сергей Станишев.


ama credi e vai

10-20мин. пълна простотия.

Вие големи поети се извъдихте.

Това не е поема а проза, Исак Бабел.

_________________


Трите най-кратки вица на света:
1. Евреин миньор.
2. Република Македония.
3. Сергей Станишев.


ama credi e vai

Белетрист.

Няма да пиша продължение, но просто исках да пробвам и аз да напиша нещо. Никога не ме е бивало, но все пак исках да се пробвам.

Може ли , ако позволиш , по учебниците по литература под снимката ти да е написано в кавички това?
Много ме заинтригува ! Имаш талант , трябва да започнеш да пишеш повече , ти можеш.
Да е , шуър..К'фо ли си чеша клавиатурата , дай да бегам , а утре да ти пиша по-обстойно , щот се пак залеза е по - прост от вечерта , дееба ;/.

Деба по случайност съм допуснал няква тъпа грешка и веднага почвате.

Сичко си има начало пич

______________

Грешката обаче е яка и си струва да присъства в нечий подпис.

Мда така е.

Грешката не е тъпа, адски тъпа е и обезмисля цялото изречение , като прави безмисления ти текст дваж по -смешен.Целта с милионите постове критика е да осъзнаеш , че ако имаш текстче , направено за около 10 минути , без никакъв сюжет , с две думи - ПЪЛНА БОЗА , е по - добре ВЪОБЩЕ да не го постваш , защото никой няма да ти направи евала , задето си го..Защото това не заслужава да го чете някой дори..Тъпа грешка , една да беше , нали?Да , ама елементарни правописни грешки като тая

ме карат да мисля , че освен ,че си бързал , си и неграмотен ..Защото какъвто и да си , такава грешка не се прави от бързане , тя се прави от безразличност или от неграмотност..Както и да е , дано не постнеш повече от същото , преди наистина да си хвърлил един поглед върху написаното . Това е.

Думите ти са напълно прави и ти благодаря за съветите.

На мене много ми хареса (наистина) и спрете да го оплювате момчето ебати,и вие сте тъпи ама няма кой да ви го каже(не че аз съм много умен) ама ако това има продължениемного ще ми е интересно да го чуя.